Ще се отворят ли портфейлите с това инвестиционно насърчаване
(ПАРИ) - 2003/10/13
В редакцията на в. ПАРИ бе организирана дискусия с участието на водещи икономисти на тема "Ще насърчи ли инвестициите предлаганият нов закон". Целта ни беше да се обсъди законопроекта за промяна на Закона за чуждестранните инвестиции, който вече ще се нарича Закон за насърчаване на инвестициите, значението на преструктурирането на държавната Агенция за чуждестранни инвестиции и как това ще се отрази върху бизнеса. В разговора се включиха Павел Езекиев, председател на АЧИ , Петкан Илиев, член на консултативния съвет на в. ПАРИ, Тодор Ялъмов от Центъра за развитие на демокрацията, Камен Колев, зам.-председател на БСК, Валентина Зартова, съветник на председателя на БТПП, Александър Божков, съпредседател на Центъра за икономическо развитие, Георги Табаков, председател на Български инвестиционен форум и бивш председател на АЧИ.


Стефан НЕДЕЛЧЕВ, главен редактор на в. ПАРИ:
В СРЕДАТА на мандата на правителството му дойде времето да разберем, че проблемът с привличането на инвестиции е критичен. У нас те са 7 пъти по-малко, отколкото в Чехия. Дори в Словакия и Хърватия са три пъти повече, отколкото в страната ни. Очевидно правителството обсъжда промени в законодателството, за да се намали този дисбаланс.


Петкан ИЛИЕВ, член на консултативния съвет на в. ПАРИ
На практика промените за измененията и допълненията в Закона за чуждестранните инвестиции, които са посочени, имат една положителна страна, че все пак правят някаква пътечка за подобряване на инвестиционния климат. Но това напомня малко и на промените, които досега се случваха със закона за приватизацията. И там непрекъснато се правеха промени, но резултатите са ясни. Независимо че приватизираме, по-голямата част от икономиката ни трудно работи така, че да може да покаже нужния растеж. В саматаконцепция на новия закон за инвестициите прави впечатление, че все пак има насочване, избирателност по отношение на насърчаването на инвестициите. Интересното е, че за пръв път има обръщане към селското стопанство и определянето му като приоритет. Това може би се дължи на факта, че това е секторът, в който чуждестранните инвестиции са почти нулеви. Ще има и регистър за отчитане на чуждестранните инвестиции. Защото има разминаване между това, което ние отчитаме като чуждестранни инвестиции, и това, което отчитат други страни. Т.нар.огледална статистика съществува и по отношение на чуждестранните инвестиции, не само по външната търговия. Понякога се получават фрапиращи разлики - ние отчитаме 2-3 пъти по-големи инвестиции, а отсрещната страна - много по-малко.


Георги ТАБАКОВ, председател на Български икономически форум
Има няколко положителни неща в закона. Има обаче и неща, които може да се превърнат в скрити капани. Част от положителните неща г-н Петканов ги спомена. Важно в чисто психологически план е това, че българските инвеститори вече са приравнени като статут с чуждестранните. Второто положително е, че се въвежда елемент на т. нар. трето поколение насърчаване на инвестициите, за което е характерно това, че подходът към инвеститорите е индивидуален и е т. нар. проактивен подход. Т. е. страната не казва "Елате тук хиляди инвеститори, защото в България е много хубаво", а се фиксират няколко отрасъла, които държавата има интерес да се развиват и в тях би трябвало да започне търсене не само на страни, от които да дойдат инвестициите, а и на конкретни фирми. Наистина е важно да се създадат представителства за насърчаване на инвестициите зад граница, тъй като най-лесният начин да си в крак с информацията за различните стратегии на фирмите е да бъдеш близо до тях. Друг е въпросът, доколко това финансово ще бъде възможно, защото издържането на представителствата е доста скъпо. Макар че то може да има възвръщаемост, ако се работи ефективно. Другото положително нещо е, че се въвежда слединвестиционното подпомагане. Когато посрещаш инвеститор, е важно това, което ще му обещаеш с думи, да е подкрепено с текст от нормативната база. Другото положително е, че се въвежда по-добра система за събиране на данните. От опит знам колко е трудно да се събират данни. Досега по закон можехме да получаваме само обобщени данни от НСИ или от БНБ.Това са добрите неща в закона. Лошите са, че има голяма неяснота и тя е оставена да бъде изяснявана с много поднормативни актове, което според мен създава възможност за нестабилност на законодателната рамка. Едно е инвеститорът да види в закон фиксирани различните нива на класовете инвестиции. Друго е да му се обясни примерно през следващите шест месеца, че законът е хубав, но изчакайте да се появи постановлението или правилникът за функциониране на агенцията, в който ще бъдат уточнени тези класове. Страхувам се, че може този закон да мине по този начин в парламента, без парламентът да има ясна представа с какво се ангажира. Второто нещо, което мисля, че е капан не толкова в закона, колкото в действителността, в която се намират агенцията и държавната администрация, е, че ще се получи затлачване в този орган от прекалено много молби за подпомагане. Защото се предвижда подпомагане не само на бъдещи инвестиции, а и инвеститори, които вече са в страната. Агенцията не разполага с административен капацитет да се справи с голям обем от заявки. За никого не е тайна, че една от основните пречки пред инвеститорите е недоразвитата инфраструктура. Това развитие струва скъпо, така че всеки инвеститор, ако иска да си спести тези разходи, ще се обърне към държавата за подпомагане.
Третото нещо, което не ми харесва, е, че агенцията се превръща в много силен санкциониращ орган, едва ли не нещо като административен полицай
В юридически план не ми е ясно има ли право министърът на държавната администрация да санкционира общински служители. Ясно е, че всички са подчинени на законите на страната, но това са субекти от различни видове власти, които се избират по различен начин.


Александър БОЖКОВ, съпредседател на ЦИР
Аз искам да продължа в контекста на това, което Табаков говореше, само че откъм ситуацията и времето. Ясно е заявено намерението на МИ и на министъра на икономиката да започне да се занимава в министерството с икономическа политика и с политика по инвестициите. В това има сериозна логика. Винаги съм смятал, че МИ трябва да се занимава с правене на политика, а агенциите - с изпълнителски функции. Цялата схема за държавни агенции ми се е струвала неясна, така че превръщането на държавната АЧИ в изпълнителна агенция е правилно и навременно. За да може министерството да влезе в правата си и да прави политика, а агенцията да я изпълнява, е необходима законова промяна. А след това или преди това МИ, правителството и парламентът да разпишат функциите на тази агенция, правата и възможностите на инвеститорите да работят с нея. Това, което са имали в главата си като по-подробна разработка, е вкарано в закона. А за всичко, за което още не са се сетили, са си отворили вратичка да го напишат в правилника за прилагане в закона. Така се получава неравновесие и неравнопоставеност между различни елементи на работата с инвеститорите, някои от които ще бъдат твърдо усвоени в закона, а други ще може да се сменят по прищявка на МС за един или друг проект. И вместо да се получи стабилност, ще има условия за нестабилност по отношение на инвеститорите.
Според мен има един много прост вариант за действие и той е целият този законопроект за изменение на закона да се сведе до няколко точки, свързани с преобразуването на агенцията от държавна в изпълнителна и вече оттам нататък да се разработи нова база, която да бъде трайна, т. е. в закона, а не в правилник.
Това е по-лошият вариант, но той решава проблема на Лидия Шулева да вземе агенцията на директно управление. По-добрият вариант е да не се бърза с промяната на закона. Доколко политически вторият вариант, който технологично е по-добър, е приемлив за правителството, е въпрос, на който правителството може да отговори. Но при сегашния вариант се получава дисбаланс и инвеститорите не получават много добро съобщение. Посланието към тях е частично: Ще направим нещо за вас, но не сме сигурни какво точно ще бъде то. Има един частен въпрос, който може да се окаже решаващ по-нататък - идеята за представителствата в чужбина. Има ли нужда, след като влиза в състава на министерството и след като то си изпраща търговски представители в рамките на това представителство, може да има един служител, който да отговаря за инвестициите, и тогава не е нужно агенцията да развива собствени структури, паралелни на шапката си. Ако толкова много се бърза, може да се отиде на междинен вариант. Законът да е кратък, само да формулира създаването на агенцията и на новите дирекции в министерството и след това цялата нормативна база по отношенията с инвеститорите да бъде записана в правилник. С тенденцията след известното ползване на правилника той да се превърне в траен нормативен акт. Не става ясно от концепцията, разписана от министерството като приложение към този законопроект, дали това е кампанийна или постоянна задача. България дългосрочно ли ще има държавна администрация, която да подпомага инвеститорите, или това е еднократна задача, която е свързана с необходимостта веднага да привлечем колкото се може повече инвестиции. Ако ще създаваме трайна структура, която ще работи години наред, време е да не пишем кампанийни закони.
Да напишем закон за инвестициите, с който да знаят хората за 10-15 години напред, че така се правят инвестиции у нас. Приоритет за бъдещето на България е икономиката на знанието, високите технологии
Ще има ли специален стимул за привличане на такива инвестиции, които не разчитат на ресурси, а на знания, на високи технологии? Ще помогне ли този закон за промяна на профила на българската икономика? Според мен трябва да стане ясно каква е целта на цялото упражнение.


Камен КОЛЕВ, зам.-председател на БСК
Инвестициите у нас за момента бележат известен прогрес. За 2001 г. те са 17.8% от БВП, преди това бяха 16.15%. След няколко дни ще излязат резултатите за нефинансовия сектор. Сигурно ще е над 18% от БВП. Въпросът е, че тази инвестиционна активност е недостатъчна за целите, които си поставя страната. Ще припомня какви бяха намеренията на правителството - 1-1.5 млрд. USD чуждестранни инвестиции. Засега те са едва 533 млн. USD, доброто е, че вътре няма приватизация. Разминаването е 2-3 пъти с намеренията на правителството. Положително е, че инвестициите не се разглеждат като местни и чуждестранни. Последните данни за 2001 г. показват, че инвестициите, направени в нефинансовия сектор, са 6.7 млрд. лв. Ако сравним чуждестранния компонент вътре, ще видим, че тази активност е от порядъка на 15%. Първото нещо за новия закон е, че подходът е различен от досега опитваните и е насочен към преодоляването на административните бариери пред инвеститора. И досега имаше сериозни преференции за чуждестранните инвеститори. Освобождаваха се за 10-годишен период от данъци. Имаше различни граници - 50 хил. USD, след това 5 млн. USD, с идеята да идва сериозният, а не спекулативният капитал. Приемаше се някаква нова стратегия, без да се направи оценка от ефекта от прилагането на досегашния подход. Моята оценка е, че вдигайки прага пред такава сериозна преференция 10 години данъчна ваканция на 5 млн. USD, нямаше ефект и чуждестранен инвеститор не дойде. Подходът тук е насочен към чувствителен пункт, който причинява трудности на местния и чуждестранния инвеститор - административното обслужване.
Ние възприемаме и идеите за разделяне на класове на инвеститори. Границите на класовете ще бъдат в поднормативен акт, което също възприемаме. Първоначалните намерения са разделянето да е от 10 до 100 и над 100 млн. лв. инвестиции
Не бих подкрепил подпомагането на инвестиционни проекти, при избора на които се преценява доколко се разкриват нови работни места. Има и друг запис - взима се предвид икономическата ефективност на инвестиционния проект. Тъй като едно от обещанията на сегашното правителство беше да се освободят от данъци тези инвестиции в определени сектори и региони, има изпълнение по тази мярка, но въпросът е какъв е ефектът.
Много е важно отношението между държавната и местната власт. За големи проекти над 100 млн. има ангажимент по линия на държавните помощи да се съдейства за изграждане на местната структура. Общините и в момента могат да правят това, ако имат желание. Аз лично зная няколко инвеститора, които желаят да вложат в определени общини на зелено за изграждане на заводи и искат да се отпусне един безплатен терен със съответната инфраструктура. Но общините и общинските съвети не са свикнали да подаряват,а искат да дадат на търг и да получат някаква цена, което не устройва чуждите инвеститори. Т. е. ако общината е гъвкава, би могла да помогне на инвеститорите и без този закон. Държавата може по-ефективно да стимулира инвестиционната дейност. Единият начин е чрез изграждане на инфраструктура по линия на държавната инвестиционна програма. Пример за това е Италия, която сега сменя своята инвестиционна насоченост и смята да вложи средствата, които получава от ЕС, в инфраструктурни обекти. Другият пример е Ирландия. Там се инвестира в областта на образованието, квалификациите, иновациите. Ясно е, че инвестирайки в образование и квалификации, ефектът ще дойде малко по-късно. Ефектът от инвестиции в инфраструктурата е по-бърз, но трябва да се прецени къде държавата да инвестира. Ако говорим за стимули за инвестициите, бих казал, че има ограничения, които са рестриктивни по отношение на българския инвеститор. Това е и по линия на доставките и услугите за армията и за МВР - те са освободени от ДДС, когато са от внос. Т. е. българските участници по българските обществени поръчки са в непривилегировано отношение. Този пример е за дискриминирането на българските за сметка на чуждестранните инвеститори.


Георги ТАБАКОВ
Използвам, че г-н Езекиев вече е тук, за да поговорим за по-конкретни неща, които са свързани с администрацията на агенцията. По моя преценка персоналът не е бил достатъчен в последните 4-5 г. По закон трябва да има управление, което е обща администрация, обаче една дирекция Обща администрация е 10-12 души. Подобна агенция няма нужда от толкова голяма обща администрация. В зависимост от функцията на агенцията трябва да има поне две общи дирекции. Едната да се занимава с привличането на инвеститори отвън в страната, а втората да се занимава с инвестиционното обслужване на място и слединвестиционното обслужване. С един закон не можем да разрешим всички проблеми в икономиката. Трябва да се направи анализ на цялото законодателство, свързано с инвестиционната активност. За съдебната среда не искам да говорим. Но един инвеститор трябва да разчита, че ще са защитени правата му като собственик и като страна по договори. Не е възможно едно дело да се влачи 4-5 г. в съда и да си въобразяваме, че даваме права на чужд инвеститор в страната.
Второто е свързано с недостатъчната независимост на местната власт. Местната власт в момента е почти с вързани ръце с изключение, ако може да дава добри терени. Прави ми впечатление, че е пропусната една важна компонента за България - това са инвестициите в околната среда. По различни разчети това, което България трябва да инвестира в публичния и в частния сектор в областта на околната среда, за да достигне средни нива на страните от ЕС в следващите 10 г., е от порядъка на 9 млрд. EUR. Половината от тях се очаква да бъдат осъществени от частния сектор. Ако ги разделим за тези 10 г., ще ни е необходима инвестиция от порядъка на 500 млн. EUR годишно, което е солидна сума за българския частен бизнес. Може би трябва да се помисли и в това отношение, когато се формират приоритетите за насърчаване на инвестициите.


Валентина ЗАРТОВА, съветник на председателя на БТПП
Смятам, че не е във възможностите на един-единствен закон да насърчи инвестициите. Това трябва да бъде регламентирано в цялата ни нормативна уредба и по този въпрос трябва да признаем, че е направено немалко. Приеха се изменения в Закона за защита на конкуренцията, в Търговския закон по отношение на несъстоятелността, в Закона за обществените поръчки. Прие се закон за ограничаване на административното регулиране на стопанската дейност. Належащо беше да се разработи проект за изменение на Закона за чуждестранните инвестиции и да се изпълни изискването на параграф 4 от Преходните и заключителните разпоредби от Закона за ограничаване на административното регулиране. Което задължава държавните органи в срок до 17 декември да приемат промени във всички регулативни режими и да ги приведат в съответствие със закона. По този въпрос има забавяне на синхронизацията и процесът трябва бързо да се придвижи.
Според палатата законът се нуждае от доработка в следните няколко точки.
На първо място - броят на класовете. Според нас той трябва да се сведе до два, като инвеститорите от по-ниския клас да получават индивидуално административно обслужване. Преобладаващият брой у нас са малки инвеститори. Според съобщение на АЧИ до момента у нас има 5 големи инвеститора с над 50 млн. EUR.


Което означава, че за определен период от време просто на пръсти ще се броят инвеститорите, които ще получат най-сериозната подкрепа за първи клас инвеститори
Големият брой останали инвеститори ще останат с обикновено информационно консултантско обслужване. Смятам, че критериите за класирането на инвестициите трябва да се регламентират в закона, а не в правилника. Това има и психологическо въздействие върху чуждестранните инвеститори. Защото те в закон виждат според размера на инвестициите си какви преференции получават. На второ място, от чисто правна гледна точка законът трябва да урежда пълно всички основни обществени отношения, които се поддават на трайна уредба. Критериите за класиране на класовете инвестиции трябва да бъдат регламентирани в закона. Второто предложение - в кръга на инвестициите да се включат и региони с трайна безработица, които да се регламентират от МС. Трето предложение - предвидените в законопроекта мерки за насърчаване на инвестициите от първи клас трябва да бъдат доработени. Значителна част от мерките, които са предвидени да се извършват от агенцията, може да бъде реализирана и от други лица при идентични и дори при конкурентни на агенцията условия по отношение на качество, срокове и цени. По този въпрос имахме разговор с министър Шулева част от тези предвидени в закона функции да се предоставят на неправителствени организации. Постигнахме договореност за механизъм за такова предоставяне, като държавата ще определи критериите, на които трябва да отговарят организациите, за да извършват подобни функции. Във връзка с мерките за насърчаване на инвестициите от първи клас смятам, че те не са разработени достатъчно, а по-скоро имат характер на концепция. От друга страна, има празноти, които трябва да бъдат уредени в закона, а не в подзаконовите актове, по отношение на стимулите, свързани с предоставяне на ограничени вещни права върху недвижими имоти - частна държавна или общинска собственост. Не са създадени нормативни задължения за компетентните органи да приемат предлаганите им от агенцията решения за предоставяне на такива вещни права. На трето място - не са регламентирани процедурите за предоставяне на вещни права за изграждане на инфраструктурни обекти в случаите, когато има конфликт на интерес - ако има предложение за инвестиция от първи клас и инвестиция от другите класове. И последното предложение от БТПП - законопроектът да регламентира създаването и дейността на обществено-държавен орган консултативен съвет към министъра на икономиката или към агенцията с представители на браншовите организации.


Павел ЕЗЕКИЕВ, председател на АЧИ
Министерството на икономиката е институцията, която създава политиката на държавата по отношение на инвестициите, а агенцията изпълнява зададената политика. С две думи, министерството пише закон, а агенцията го изпълнява. По отношение на дългосрочната стратегия мисля, че законът е първият такъв документ. Той идва като обобщение и продължение на идеи, залегнали в предизборна платформа и в дългосрочна икономическа стратегия. Има много кратко време да изпълним задачите, които сме си поставили. Имаме от 9 до 12 месеца преди следващите избори, защото 1 г. преди избори никой не прави политика, а избори. Имаше коментар за трагичното положение на инвестициите. Мисля, че който казва, че инвестициите са в трагично положение, не чете статистиката. Тя показва, че тази година у нас ще има повече чуждестранни инвестиции откогато и да било. Най-големи инвестициите у нас досега са били през 2000 г. с малко над 1 млрд. USD. До момента твърдата сума - до края на юли плюс току-що сключената сделка за ДСК, е 900 млн. USD. Аз мисля, че който подложи на съмнение факта, че за 3 месеца няма да има над 100 млн. USD, при положение че е имало 900 млн. USD през първите 9 месеца, трябва да има сериозни доказателства за това. Така че инвестициите не са в трагично, а, напротив, те са в блестящо положение. Разбира се, добре е да се види какво има зад тази цифра, дали има дългосрочни тенденции в нея.


Георги ТАБАКОВ
Ще има ли фонд за маркетинг, защото това винаги е било препъникамък. Подобен фонд съществува в туризма и знаем до какво доведе. България излезе на всички най-важни туристически борси. Факт е, че има 400 млн. USD приходи от туризма през 1996-1997 г., които, нараствайки прогресивно всяка година, в момента са 1.3-1.4 млрд. USD за т. г. Твърдя, че освен преструктурирането на този сектор голяма роля за това имат и няколкото милиона евро, които всяка година се дават за реклама на България като туристическа дестинация. Убеден съм, че ако има подобен фонд за насърчаване на маркетинга, който може да провежда агенцията, ще има ефект. И във връзка с това, понеже се разширяват доста функциите на агенцията - имате ли идея какво ще бъде ресурсното осигуряване от два аспекта. Първо, административно с хора и, второ - бюджет.


Павел ЕЗЕКИЕВ
Не смятам, че ще се утрои персоналът през следващата година. Очаквам увеличение на бюджета извън това.


Георги ТАБАКОВ
С тези мерки, които ги предвиждате тук с 50% увеличение на мизерния бюджет, нищо няма да стане. Колко е сега годишно бюджетът - 400-500 хил. лв. в последните 4-5 г. С още 250 хил. лв. отгоре...


Павел ЕЗЕКИЕВ
За привличане на инвеститори еднакво важни са и маркетингът, и обслужването, защото, за да дойдат хората, които ти ще обслужиш, първо трябва да им кажеш да дойдат. За първи път разполагам с разбивка какви са инвестициите по фирми, по сума и къде точно са влезли. Понеже досега агенцията не беше орган на статистиката, тя нямаше право да получава тези цифри. Ние успяхме да сключим рамков договор с НСИ, по силата на който имам възможност да видя какво става, което е добре, но на един късен момент.
Има един прост принцип - това е, че пари при пари отиват.
В България имаме нужда от повече на брой знакови инвеститори - големи имена, с големи пари. Защото именно те са, които ще докарат другите големи имена, с големи пари, а покрай тях ще дойдат и по-малки инвеститори, които ги обслужват
Тук има нужда от два фактора, по отношение на които агенцията е с вързани ръце - доверие в законите и в тяхното спазване. И на второ място - това е прозрачност в конкуренцията. Защото малко от тези фирми ще дойдат в България само да произвеждат и да експортират, те ще искат и да продават. Те ще искат да са уверени, че няма да се притесняват от сива икономика и други фактори.
На второ място, това е конкурентоспособното позициониране на България. Да, ние имаме ниски данъци, но има държави в Централна и Източна Европа, които имат още по-ниски данъци, които са по-близко до големите пазари в Европа и които имат редица други мерки за привличане на инвеститорите, които, като ги сложим в пакет, са по-силни от пакета, който ние предлагаме. Т. е. има нужда пакетът да бъде подобрен. Как може да стане това? За мен има три главни елемента. Това са агресивният маркетинг, обслужването на инвеститорите, твърдите икономически фактори като данъци и всичко това, което формира себестойността на един продукт. На трето място, това е инфраструктурата. През последните 4 месеца ние загубихме 1 голям проект и още 4 потенциални заради това, че на дадения инвеститор би му отнело много повече време да пренесе продукта си от България в Германия, отколкото от Румъния или Украйна в Германия. Това е заради лошите пътища, заради лошото обслужване по митниците и заради други разходи, свързани с тези неща. Това е един конкретен пример, който за пръв път посочвам, от който боли, но той е факт.


Александър БОЖКОВ
Привличането на чужди инвестиции е толкова въпрос на нормативна база, колкото и на политическа воля за това. Увеличаването на обема на нормативните документи, разписването на подробни, ясни с претенции за изчерпателност ангажименти на държавата води до един негативен ефект и той е свързан с увеличаване на администрацията. Тя никога не е мотивирана да се грижи, мотивирани са политическите лица, които ръководят тази администрация. Така че, струва ми се, че в целия законопроект се прокрадва една сгрешена философия. Философията на това, че като разпишем много подробно колко добре можем да обслужваме инвеститорите, те ще се зарадват на тази ясна законова база и ще дойдат.
Ще ви дам един пример. При една мъничка агенция за чужди инвестиции и при силна политическа воля бяха създадени т. нар. междуведомствени групи за големите проекти, които до ден днешен са лицето на чуждите инвестиции в България. С ангажирането на министри, зам.-министри, кметове и областни управители директно в решаването на проблемите на конкретния инвеститор без подробно разписана нормативна база проектите станаха и до ден днешен са много успешни. Затова си заслужава по-сериозен дебат дали увеличаването на текстове, оттам на хората, оттам на ангажиментите на администрацията е полезно за привличането на каквито и да било инвестиции.


Павел ЕЗЕКИЕВ
Ето вече доста време се работи по финализиране на двете големи сделки - БТК и Булгартабак. След като те бъдат завършени, това ще е знак към инвеститорите - едно, че те са знакови като размер, и второ, те са знакови като способност.


Петкан ИЛИЕВ
По принцип, както е разписан законът, агенцията няма да има административен ресурс да изпълнява нещата, които са описани по отношение на упълномощени служители. Това ще затлачи цялата работа. Даже има и безсмислени неща. Поне 2 оферти да се предоставят за изпълнение на елементи от техническата инфраструктура. Този договор, който се сключва между агенцията и чуждестранния инвеститор, направо хваща в окови инвеститора. Налага му се индивидуално административно обслужване от страна на агенцията. Ами той може да си намери някой да го обслужи и за по-малко пари. Записан е Закон за насърчаване на инвестициите, според мен трудно би ги насърчил поради това, че в самия чл. 10, параграф 4 е казано: "Редът за насърчаване на инвестициите, както и начинът се определят в правилника". 80% от насърчаването отива в правилника. Иначе идеален е вариантът, че все пак вече има държавна политика и ще има агенция, която ще изпълнява тази политика. Но в този си вариант трудно би могло да се стигне до насърчаване. Ние губим потенциални инвеститори, тъй като не можем да стигнем до тях. По-добре вкарайте един фонд вътре в закона.


Павел ЕЗЕКИЕВ
Това е от компетенциите на Министерството на финансите.


Тодор ЯЛЪМОВ, център за изследване на демокрацията
За мен въпросът, какви инвестиции искаме, е съществен. Насърчаване на инвестициите няма да реши социалните въпроси. Това, което ми се струва, че трябва да се акцентира, е добавена стойност, иновациите. Другата седмица за обсъждане влиза стратегията за иновациите. Там има фонд, така че също може да се интегрира изпълнението на закона или потенциалната стратегия на инвестициите с иновациите и по някакъв начин други мултипликатори от типа на борсата. Така че, насърчавайки инвестициите, ако те минат примерно през борсата, това както знаковия инвеститор ще бъде ново.


Камен КОЛЕВ
След като не можем да освободим инвестиции от облагане, поне да опитаме да освободим от облагане инвестиции в иновациите, в софтуер, в ноу-хау. Т. е. да докажем, че изпълняваме нещо, че имаме предвид тази лисабонска стратегия за иновациите. Разходите за иновации в общия размер на инвестициите у нас са 2.3%. Бюджетът нищо няма да загуби, ако освободи тези инвестиции и насочи останалите към увеличаване на вложенията за иновации. По балансите на нефинансовите предприятия за м. г. те са 2.3% от общия обем на тези 6.7 млрд. лв.


Стефан НЕДЕЛЧЕВ
В тази дискусия се откроиха важни проблеми, които произтичат от концепцията за привличане на инвестиции, както и от законопроекта, подготвен от Министерството на икономиката. А именно: какви ще бъдат функциите на новата агенция за инвестициите, как тя ще се впише в държавната стратегия за привличане на големи чужди кампании в приоритетни сектори на икономиката, как ще бъдат разписани задълженията на държавните органи към различните класове инвеститори и др. Надявам се, че сме дали някои ценни идеи на вносителите и на депутатите за обсъждането на законопроекта в комисиите и в пленарната зала.

Go back BG Online