Бизнесът трябва да поеме лидерското място в борбата срещу корупцията
(ПАРИ) - 2003/9/11
МИСЛЕНЕТО за корупцията у нас е повече като за вземане, отколкото за даване, а фокусът на противодействието й е вземащият, а не даващият. Сред обичайните заподозрени са безличната държава, съдебната система, мафията или алчни администратори и политици, които или толерират приятелски структури, или изнудват "честния" частник. Дори ако си поискаме или дадем /рушвет/, виновен е или вземащият, или системата. Корумпиращият бизнесмен е или "жертва" - изнудван от митничари, данъчни и други инспектори и плащащ наложени от закупчици и доставчици неофициални комисионни за сделки, или "ефективен мениджър", плащащ рента, за да си свърши работата по-бързо, по-евтино или по-качествено.
Корупцията се възприема като болест, причинена отвън, или като ефективен инструмент за постигане на интереси.
Целта ни тук е не да се обвинява бизнесът, да се оневиняват правоприлагащите органи, а да се аргументира защо бизнесът трябва и може да й се противопоставя с оглед постигането на по-добри икономически резултати. Без вътрешни /за фирмите на даден пазар/, възпиращи предлагането на ренти механизми всеки опит да се атакува корупцията отвън /чрез административната рамка или съдебната система/ ще доведе до неуспех или обратен ефект. Основната ни отправна точка е твърдението, че корупцията е по-скоро симптом, отколкото болест.
Корупция се появява там, където има неефективност, няма прозрачност и отговорност и има голяма дискреция.
Малко корупция може да се интерпретира като смазка, но наличието на много корупция демонстрира потребност от други правила на играта. Малко фирми обаче имат пряката възможност да влияят на регулативните и правоприлагащите системи. Липсват опит, знания и традиции, правила на взаимодействие, стабилност, гражданска култура и дългосрочни хоризонти. В ситуация на несигурност, непълни договори, ниски степени на доверие и прилагане на променливата нормативна база саморегулирането на дейността на критична маса от бизнеса е адекватен инструмент за защитата на собственическите и договорните права.
Хипотезата е, че чрез самоорганизация и налагане на вътрешни правила фирмите може да преодолеят неефективностите, пораждащи корупция. Без подобни мерки всеки опит за външно за пазарите и фирмите преодоляване на корупцията ще бъде или кампаниен, или контрапродуктивен.
Корупцията не намалява разходите, тя увеличава несигурността. Тя не носи нови поръчки, а разрушава пазара. Борбата с нея е задължение не само на прокуратурата и съда, тя е и социална отговорност на фирмите, заинтересувани от икономически растеж, а също и на гражданското общество.


ГЛОБАЛИЗАЦИЯ И АНТИКОРУПЦИЯ
Борбата с корупцията допреди десетилетия се смяташе за запазена територия на националните правоохранителни органи, а двойните стандарти "ние - те" оправдаваха корупцията зад граница или спрямо другите. Редица страни са признавали за разход платените в чужбина подкупи до средата на 90-те. Корупцията, политическите връзки и специалните служби са играли важна роля в навлизането на не един пазар за големите страни износителки и от двете страни на желязната завеса. Корумпираността действа и като протекционистична бариера пред фирми от по-малко корумпирани държави.
Оказва се, че големите губещи от корупцията в третия свят са фирмите от САЩ. Още през 1958 г. там се прекратява данъчното приспадане на подкупите, а през 1977 г. покрай Уотъргейт Конгресът успява да инкриминира подкупването на чужди представители. Фирмите от Франция и Германия десетилетия наред имат конкурентното предимство да подкупват в чужбина субсидирано.
САЩ се утвърждават като най-яростния и системен противник на корупцията по света. Това не означава, че там няма корупция /скандинавските страни са много по-напред в класациите/, но че са налице ефективни механизми за противодействие. Корупцията в другите страни ни вреди тук.
Глобализацията интегрира корупционните практики, но и поставя по-остро проблемите на доброто управление. Наред с международни институции като ОИСР в сложната антикорупционна мозайка се вплитат и частни организации като Прозрачност без граници и Международен форум за бизнеслидери, публично-частни партньорства като Коалиция 2000.
Моралното става единно и изгодно. Частните фирми си налагат по-високи морални стандарти и социална отговорност в очакване за по-добър пазарен резултат. За да успеят в глобалната икономика, фирмите /и собствениците им/ трябва да се научат да бъдат достойни корпоративни граждани и да се справят колективно с дефектите на търсенето на ренти.


КОРУПЦИЯТА В ЧАСТНИЯ СЕКТОР
Тревожно е, че търсенето на ренти и злоупотребите не се ограничават само във взаимодействието на публичния с частния сектор, а са устойчива практика и във вътрешнофирмените и междуфирмените отношения. Корупционните практики cash back, поръчковите материали в пресата, ограбването на миноритарните акционери в масовата приватизация и дори свръхкорумпираното ни футболното първенство са все симптоми на морална недостатъчност и системен проблем на прехода. Те демонстрират, че не е достатъчно да има "по-малко държава" в икономиката, за да има "по-малко корупция".
Първата половина на прехода /до 1997 г./ беше сериозно доминирана от застрахователен и охранителен рекет, финансови измами /пирамидите, източването на банките/ и разнообразни изнудвания. Тези рентиерски практики с огромен негативен социален и икономически ефект бяха възможни заради политическата нестабилност и институционалната слабост на държавата и мотивирани от необходимостта от "първоначално натрупване на капитала". Може да се твърди, че в България се е формирала дуалистична икономика - една "нормална", обхващаща стратегическите чужди инвестиции и новосъздадените фирми с пазарна ориентация, и друга - "връзкарска", обвързана с бившите специални служби, комунистическата номенклатура или правителствата, която постига резултатите си предимно с непазарни средства. В тази дуалистична икономика корупцията за едните е проблем и/или стратегия за оцеляване, докато за другите е стратегия на растежа и бизнесстандарт.
Втората половина на прехода и по-специално правителствата на Стефан Софиянски и Иван Костов сложиха начало на "изсветляване" на бизнеса и "нормализиране" на бизнесотношенията в частния сектор чрез подобряване на цялостната институционална рамка на пазара. Агентите на антикорупционната промяна бяха гражданското общество /Коалиция 2000 и Прозрачност без граници/, организираният пропазарен бизнес - асоциации като БАИТ и BIBA, а така също и "гущери", които искаха да отделят опашките си, и отделни политици. С разширяване на хоризонта на планиране /най-вече заради паричния съвет/ фирмите започнаха да разпознават частния си дългосрочен интерес от общото спазване на правилата за добро и етично поведение. Стъпка по стъпка браншовите съюзи и бизнесасоциациите започнаха да се променят от чисти лобисти в саморегулатори.
Все пак показателен е фактът, че едва 1/3 от фирмите смятат, че корупцията в частния сектор е по-малък проблем от корупцията в държавната администрация. 26% смятат, че корупцията в частния бизнес е голям проблем, а 30.3% я оценяват като среден /Таблица 1/.
Разбирането на важността на проблема се основава на личен опит, а не на информация от медиите. Нещо повече - оказва се, че позицията във фирмата е от съществено значение за оценката на "вътрешната" корупция. Управляващите /членовете на УС и главните счетоводители/ не възприемат този феномен като заплаха или поне не в такава степен, както собствениците /Таблица 2/. Навярно те имат отклоняващо се поведение от интересите на собствениците и корупционните практики облагодетелстват първите за сметка на вторите.
Проявите на корупцията в частния сектор са многолики. От една страна, това са подкупите за получаване на кредит - на 14% от анкетираните през последната година им е поискан подкуп от банкери, като половината - 6.7%, реално са дали такъв. "Наследството" отпреди 1998 г. продължава да разяжда пазара. Банките увеличават своята безкомпромисност към корумпирани служители, но това не става известно в обществото и на компетентните органи. Дискрецията на кредитните инспектори е основно в признаване и оценка на обезпеченията и на дохода, което определя размера на заема.
Почти същото е съотношението и в отношенията със закупчиците /или вземащите решение за поръчките/. 13% от анкетираните директно се оплакват, че им е бил искан подкуп. 6.3% реално са платили, за да вземат поръчка на голяма компания през последната година. Когато се разгледа по-голям период обаче, 11% от анкетираните са плащали някога за поръчка на голяма компания. Ако се преизчисли делът на давалите подкуп за поръчка на базата на получавалите поръчки, ще се получи още по-внушителен дял - 22%. "Цената" варира между 3-5 и 6-10% от стойността на поръчката.
През последните 1-2 г. се утвърди понятието cash back, което най-точно обяснява корупционните схеми на закупчиците. Фирмата доставчик /много често рекламни агенции/ се договаря да "върне" част от получените по договора пари на "свързано" лице с /или лично на/ вземащия решението. Друга форма е "търсенето" на подставени оферти, които да позиционират конкретна сделка като изключително добра. "Услугата" обикновено не се плаща, а се "връща". Изтичането на информация срещу заплащане също е сериозен проблем за бизнеса, а също и злоупотребата със служебното положение за лични цели /като частни телефонни разговори, служебни коли за частни цели, сексуален тормоз/.
Любопитни инцидентни случаи: среден мениджър на Интернет доставчик предлага подкуп на мениджър на голям клиент, за да не се оплаква от влошеното качество на услугата; среден мениджър на голям донор упражнява натиск върху частна агенция да служи като "пощенска кутия" за сума /25% от договора/, предназначена за "приятелски кръг" на министър.
За сравнение с цитираните данни 4% от фирмите споделят, че им е бил искан подкуп от журналисти, 16% - от служители в министерства, и 22% - от общински служители. Подкупите имат негативен ефект - средно 11.5% от компаниите за 3-годишен период споделят, че са загубили сделка заради конкурент, който е дал подкуп /виж графиката/. Трябва да се отбележи, че частните фирми по-бързо се освобождават от "свободните ездачи" в сравнение с държавната администрация.
Изводът е, че корупцията в частния сектор е по-малко разпространена в сравнение с обществения, но е също толкова системна и проблемна. Чуждите инвеститори имат стратегии за справяне в силно корумпирана среда, но ако се задържи това положение, у нас ще влизат инвеститори с по-слаби морални принципи, което само може да увеличи проблема.


ЧАСТНИ ИНТЕРЕСИ И ИНСТИТУЦИОНАЛНА СРЕДА
Пазарите, фирмите и другите координиращи механизми за размяна, добавяне и запазване на стойност очевидно не защитават системно и справедливо интересите на включените икономически агенти. Те просто "играят" различни игри - завладяващите държавата фирми или организираните групи по интереси участват в игра с положителна сума. Малките играчи на борсата - с /все още/ нулева или дори отрицателна сума - мнозина решават дилемата на затворника, а други печелят директно от правото да предоставят достъп до игри /пазари/ и/или да продават влиянието си върху резултата. Частните интереси и собственическите права не се защитават равнопоставено и предвидимо. Отговорът на потърпевшите е в три посоки - конкурирайки се с другите участници, те се опитват /краткосрочно/ да намалят общите си трансакционни разходи чрез трансфер на рента /нерегламентирани ползи, облагодетелстване, подкуп/ и отклоняващо се поведение; кооперирайки се /дългосрочно/, формират нови институции /асоциации или неформални мрежи/, които "подобряват" правилата на играта /или дискриминират някой от участниците/; вглеждайки се в себе си социално отговорно и променяйки корпоративното управление.


Таблица 1. Корупцията в частния сектор в сравнение с обществения
Корупцията сред контрагентите по веригата в бизнеса в сравнение с корупцията сред държавната администрация е: Целият бизнес Публичните компании
По-голям проблем 11.6% 16%
Еднакъв проблем 53.5% 54.7%
По-малък проблем 34.9% 29.3%
База - брой отговорили/извадка - брой фирми 372/447 75/90
Източник: Витоша рисърч, февруари-март 2003 г., и собствени изчисления.



Една от особеностите на частните интереси е, че те почти винаги си противоречат. Субектите на тези интереси /частни лица и фирми/ сключват договори, за да намалят несигурността. Изравнявайки очакванията си за поведението на другите и за решаването на противоречията в интересите си, те подобряват своите резултати. Институционалната инфраструктура на една икономика осигурява именно механизмите за защита на интересите и правата в създаването, размяната и запазването на стойност. Средата за правене на бизнес се характеризира от два допълващи се типа управленски институции - публични и частни.
Публичните касаят законите и тяхното прилагане - правоохранителната и правораздаващата система. Общественият дебат обикновено фокусира вниманието върху прокуратурата и системата от съдилища, но изключва мястото, ролята и ефективността на важни регулаторни органи като арбитражните съдилища, КЗК и специализираните надзорни комисии.
Законите и прилагането им регулират не само междуфирмените отношения, но и вътрешнофирмените.
Допълнителни дисциплиниращи /управленски/ институции са необходими не само защото фирмите нямат доверие на съдебната система, която е бавна и често скарана със здравия разум, пренебрегва общественото мнение и може би е най-големият проблем за влизането ни в ЕС, но и защото освен законите в икономиката съществуват и други норми - социално-културни и професионални, които управляват взаимоотношенията на фирмите.
Допълнителен аргумент е, че често трансакционните разходи за решаване на вътрешнофирмен проблем чрез публичните институции са много високи. Най-често става дума не за трудово-правни, а за отношенията в корпоративното управление - например незачитане на интересите на миноритарните собственици.
Практиката на развитите демокрации показва, че вторият тип управленски институции - частните, са съществени за прилагането не само на частните норми, но и на съобразяването с публичните. Сред тях най-важни са институциите на корпоративното управление. Те действат в тези фирми, в които има разделение на собственост и контрол /обикновено големите корпорации - публични акционерни дружества/. При малките и средните фирми това са бизнесасоциации, занаятчийски или професионални асоциации, движения за етично поведение и кооперирането на фирмите в групи /например чрез франчайз/, чрез осигуряване спазването не само на продуктови стандарти, но и на определени норми на поведение - условие за принадлежност в групата.
Най-общо частните управленски институции може да се разделят на три типа - структури на собственост, бизнесгрупи и бизнесасоциации. Всички тези механизми имат определен антикорупционен потенциал, възпирайки предлагането на ренти чрез подобряване ефективността на пазарите /чрез изглаждане на информационната асиметрия/, увеличаване на прозрачността в управлението и разкриването на конфликти на интереси, намаляване на дискрецията на мениджърите и увеличаване на отговорността. При определени условия /ниска прозрачност и слаб административен капацитет на правоприлагащите органи/ същите механизми може да се използват за точно обратни цели.
Бизнесгрупите са вторият механизъм за постигане на координирани икономически резултати. Те може да обединяват разнообразни свързани лица - чрез капитала или чрез управлението; търговски партньори; роднински или приятелски кръгове и др. Те са частен отговор на институционалната слабост на пазарите, предоставяйки вътрешен капиталов пазар, механизми за разрешаване на спорове и дори трудов и мениджърски пазар. Членството в група обикновено довежда до по-добри и стабилни резултати, но може да има и негативни ефекти като намалена конкуренция и ефективност, сериозни конфликти между частните и обществените интереси, нездрав трансфер на икономическо влияние в политическа власт и др. Сред най-известните групи по света можем да споменем keiretsu в Япония и chaebol в Корея. Групировките в България още не са систематично изучени, но най-често се коментират /в негативен контекст/: Трон, Г-13, Орион, Олимп и Възраждане.
Бизнесгрупите са по-затворени и малки, често нерегистрирани, не обхващат преки конкуренти и по-скоро нямат специални писани вътрешни координационни механизми, а разчитат на капиталовите и неформалните връзки между участниците. За разлика от тях бизнесасоциациите са доброволни, дългосрочни, регистрирани, подновяеми и по-отворени партньорства между фирми от една или различни индустрии, включително преки конкуренти, които се обединяват, за да подобрят ефективността и да разширят пазарите си. Асоциациите обикновено имат специфични вътрешни механизми за размяна на информация и вземане на решения, за налагане на репутационни наказания и за намаляване на трансакционните разходи при решаване на спорове. В някои случаи асоциациите участват в саморегулирането на съответния пазар. Любопитна хипотеза свързва мотивацията на някои шефове на бизнесасоциации много повече с доходи, свързани от подобни участия в публично-частни дейности и международни проекти и репутацията на заеманата позиция, отколкото с дохода от собствения им бизнес, с който са член на асоциацията.
Степента на саморегулация на фирмите е основна характеристика на институционалната среда за правене на бизнес и условие за по-добри икономически резултати и устойчив растеж.


БИЗНЕСАСОЦИАЦИИТЕ В БЪЛГАРИЯ И АНТИКОРУПЦИЯТА
Бизнесасоциациите се борят с корупцията по разнообразни начини - лобират за подобряване на бизнессредата /дерегулация и опростяване на административните разпоредби/, подпомагат разследващите журналисти да извадят "на светло" корупционни случаи, провеждат информационни кампании, но най-вече атакуват проблема с репутационни механизми /включващи етични кодекси и стандарти на поведение/.
Макар че бизнесът не вярва много на етичните кодекси, фирмите полагат грижи в тази посока. Две трети /68.7%/ от анкетираните мениджъри са инструктирали своите служители за последиците от корупцията и 70% от тях смятат, че тази им стъпка има ефект. Заклетите циници, които не виждат смисъл, са 11.1%.
Хипотезите, че членовете на асоциации са по-нетолерантни към даването на подкупи и по-оптимистични за ролята на етичните кодекси, не се потвърждават.
Нещо повече - те са по-готови да дават подкуп /ако им бъде поискан/ и по-рядко "реагиращи" от не-членовете. 52.6% от тях не са се оплакали от искане на подкуп, докато този дял при не-членовете е 20.4% при сходни нива на "търсене" на подкуп.
Този противоречив на рационалните очаквания извод може да бъде обяснен: подкупите в бизнеса имат различен ефект - част от тях увеличават разходите за правене на бизнес или "ускоряват" някои процеси и се възприемат като "присъщ" разход, докато други направо подменят пазарния резултат /губи се сделка/ и увеличават несигурността /риска/. Склонността на фирмите да не дават подкупи зависи от това какво ще загубят - ако е време, нерви и по-високи трансфери към държавата, те може и да са склонни да не платят и да се оплачат, но ако от това зависи целият им бизнес, критична поръчка, съкращаване на персонал, те ще са по-готови да платят. Освен това ако вече си губил състезание с конкурент, който е платил, вероятно ще играеш срещу него по неговите правила. Данните потвърждават точно тази хипотеза. Като цяло колкото повече си губил, толкова си по-склонен да корумпираш в бъдеще, но се забелязва група "непоклатими" фирми, макар и да губят /нови фирми, предимно местни и малки, нечленуващи в асоциации, не са се оплакали - вероятно не желаят да са част от "матрицата"/.
Въпреки скептичността на фирмите у тях има потенциал да се преборят с корупцията. Използват я предимно и само доколкото тя е ефикасен начин за решаване на проблеми и е щрих от "така правят всички" мисленето.
Глобалният "вятър на промяната" променя всеки ден антикорупционния пейзаж в България, катализирайки нови добри практики. Международни инициативи като Стандарт за бизнесетика и Глобалния договор, стратегическите чуждестранни инвеститори в България и местни бизнесасоциации налагат репутационни стратегии, които мотивират фирмите да въвеждат етични кодекси и стандарти на поведение. Може да се каже, че първият етап /въвеждане на някакви социални стандарти/ е вече история. По-важният въпрос е как да се осигури спазването им? След него идва по-дългосрочният - как да хармонизираме тези стандарти с добрата практика в ЕС и евроатлантическото пространство?
Фактор за спазването на правилата на кодексите от служителите във фирмите е привързаността им към работата и фирмата и приемането на кодексите като "свои". Не се препоръчват опити да се прилагат тотални вносни "копия" от друга културна среда.
Контролът по спазването на кодексите е задача на целия колектив, на партньорите и на обществеността, включително браншовите организации. Необходима е система за разкриване на информация и мониторинг, осигуряваща независима и обективна оценка за спазването на дадените от фирмата обещания. Такава система понякога се нарича социален одит.
Не на последно място е способността на бизнесасоциациите да санкционират фирмите /дори чрез изключване/. Засега е публично известен само един случай на изключена фирма /от БАИТ/ за нарушен етичен кодекс.
От гледна точка на развитието на активизма за "добро" и "отговорно" управление борбата с корупцията не трябва да се оставя само в лоното на полицията, следствието, съда и прокуратурата. Още сега, когато има номинална политическа воля, силна обществена позиция и икономически интерес у част от организирания бизнес, той трябва да поеме лидерска позиция в борбата срещу корупцията, да експериментира различни саморегулативни механизми, за да може по-лесно да се хармонизира с европейския дневен ред.


КОРПОРАТИВНО УПРАВЛЕНИЕ И АНТИКОРУПЦИЯ
Корпоративното управление засяга ефективното управление на "парите на другите", разделянето на собствеността от контрола, намаляването на непрозрачното и неотговорното поведение на мениджърите, равнопоставеното третиране на всички акционери и балансирането на интересите на всички "актьори" във и около фирмата. Има пряко въздействие върху вътрешно- и междуфирмения "пазар" на корупция.
Проблемите, свързани с корпоративното управление, се проявяват на няколко нива. Макар с различна форма и ефект върху бизнессредата и икономиката, всички те имат общи корени - слаба прозрачност, голяма дискреционна власт и ниска отговорност.
Фирмите на борсата се отличават с висока концентрираност на собствеността, което предполага, че мажоритарните собственици нямат управленски проблеми с мениджърите, но миноритарните акционери няма да получат адекватна защита. Типичен пример е случаят с ЛУКойл-Нефтохим, който вицепремиерът Николай Василев определи като "една от най-лошите практики на корпоративно управление".
Поведението на бившите приватизационни фондове заслужава специално внимание и задълбочени изследвания. Повечето не са плащали дивиденти през 2000 и 2001 г., като само 8 са плащали за последните 3 г. /1999, 2000 и 2001 г./, което, комбинирано със слабата борсова търговия, дава основания да се предположи, че дребните акционери са ощетени от мениджърите.
Проблеми на корпоративното управление може да се очакват при затворените компании, които търсят чужди или местни инвестиции, но оценяват емитирането на акции като "скъпо и неефективно". Засега практиката е по-скоро положителна /облигациите на ПроСофт, инвестициите на ЕБВР в Орбител и др./ и би трябвало повече да се популяризира този опит. Институционалните инвеститори, свързани с международни или държавни институции /ЕБВР, МФК, БАИФ и др./, влияят за подобряване на управлението.
Реформата на корпоративното управление през последните две години създаде условия за по-голяма прозрачност, макар че ефективното санкциониране на нарушения на регламентите за разкриване на информация е незначително. Традиционна слабост и условие за корупция е "криенето" възнаграждението на изпълнителните директори и членовете на бордовете. Емблематичен пример е скандалът около Георги Попов /Булгартабак/.
Частният сектор в България постепенно и устойчиво увеличава хоризонтите си на планиране, интегрира се в глобалната икономика, самоорганизира се и има потенциал за достойно участие в демократизацията и развитието на България.

* Авторът е старши асистент, Стопански факултет, СУ "Св. Климент Охридски", и координатор на проект, Икономическа програма, Център за изследване на демокрацията, за кореспонденция: todor.yalamov@online.bg
Публикуваме съкратен вариант на глава "Бизнескоалиции, корпоративно управление и антикорупция" от учебното помагало "Антикорупция", което се издава от Центъра за изследване на демокрацията и Коалиция 2000 и предстои да излезе от печат в края на септември. Заглавията са на редакцията

Автор: Тодор ЯЛЪМОВ*

Go back BG Online