Губим по 500 млн. лв. годишно от незаконно карго
(ПАРИ) - 2005/9/2
СТРАНАТА ни губи около 500 млн. лв. годишно от контрабанда и незаконен внос на стоки, стана ясно преди време от проучване на Центъра за изследване на демокрацията. Поне половината от загубите - между 200 и 300 млн. лв., са от т. нар. азиатско карго, или от незаконния внос на китайски стоки, се казва в изследването. За да изчислят точните щети, експертите на центъра са разгледали подробно дейността на различни фирми от транспортния сектор в периода 1998-2003 г. и са анализирали вредите от различните видове контрабанда. Отчетено е, че вносът и износът на България представляват 60-70% от брутния вътрешен продукт на страната. В последните години чистата контрабанда, която захранва черния пазар, отстъпва място на вноса на стоки с фалшиви документи на силно занижени цени. Това е т. нар. безмитен внос.
Контрабандата на китайски стоки се е превърнала в един от основните финансови източници на сивата икономика. За това говори фактът, че за периода 2000-2003 г. само декларираният внос на китайски стоки е скочил от 62 на 217 млн. EUR.
Основният транспортен коридор, използван за контрабанда на китайски стоки е
Солун - Кулата - София
най-рискови сред граничните пунктове в това отношение са Калотина, Русе и Капитан Андреево. През периода 1998-1999 г. са платени около 35 млн. лв. подкупи с цел контрабанден внос, се казва още в анализа. Експертите прогнозират, че част от контрабандните канали ще бъдат пренасочени от сухопътните към морските маршрути и затова препоръчват на компетентните власти да вземат превантивни мерки за засилване на контрола върху пристанищата. Друга мярка за предотвратяването на контрабандния внос на стоки от Азия би могло да бъде по-ефективният обмен на информация по проблема между държавите от Черноморския регион.
В същото време, когато държавата ни търпи такива загуби от незаконното карго, ние по никакъв начин
не стимулираме нашите превозвачи, които извършват легални превози
Едва през 2004 г. публикувахме официално ТИР конвенцията, която регламентира взаимоотношенията между транспортните фирми, които използват международните разрешителни, т. нар. ТИР карнети, агенция Митници и Международния автомобилен съюз /IRU/. Дотогава превозвачите ни бяха заплашени да бъдат изключени от режима ТИР, защото IRU не бе съгласен да гарантира за фирмите при проблем с доставките. Сагата с нерешения повече от 20 години проблем продължи и след публикуването на ТИР конвенцията. Имаше опасност превозвачите да загубят съдебните спорове с митническата администрация заради констатирани нарушения по вина на фирмата доставчик.