Кога нашата икономика ще стане конкурентна
(ПАРИ) - 2001/3/2
Д-р Анелия ДАМЯНОВА: През 1999 г. България за първи път беше включена в доклада на ЕС за форума в Давос, в който бяха представени 60 страни, повечето от които са високоразвити държави. Центърът за икономическо развитие е официален партньор на форума в събирането на информация за България и участието на страната в този доклад независимо от позициите, които тя заема, е добър знак. Потенциалните инвеститори и бизнесмени могат да намерят нужната им информация в този доклад. Това беше повод да направим по-сериозен и задълбочен анализ на конкурентоспособността на българската икономика, като ползваме методологията на форума. Според нея няколко са основните фактори, въздействащи на конкурентността на всяка национална икономика: държавното управление, и по-специално някои елементи на това управление - данъчната политика, наличието и отсъствието на административни бариери. Вторият фактор е качеството на институциите - състояние на съдебната система, ефективността на полицията, наличие на елементи на корупция. По-нататък се изследва въздействието на иновативния потенциал и технологичното развитие, като авторите на доклада определено дават приоритет на този фактор. Експертите са единодушни: в съвременните условия иновациите и високотехнологичните производства са в основата на високата конкурентност и на икономическия растеж. Следващият фактор, който изследваме, е въздействието на инфраструктурата върху поведението и позициите на фирмите, качеството на работната сила, либерализацията на икономиката, състоянието на финансовата система. Не на последно място това са фирмените стратегии и управление. Оценките в тях се формират на базата на мнението на бизнеса. По този повод ние провеждаме всяка година анкета със съдействието на Витоша рисърч с представители на български и чужди фирми, които имат интереси у нас. Убедени сме, че в крайна сметка мнението на бизнеса е най-точен барометър за ефективността на икономическата политика на правителството. Какво разбираме под конкурентоспособност? В съвременните условия тя ВЕЧЕ НЕ СЕ ОСНОВАВА НА ЕВТИНИ РАБОТНА РЪКА, СУРОВИНИ И МАТЕРИАЛИ Конкурентоспособността характеризира потенциала на страните да постигат по-висока производителност. Това вече е основано върху иновативен подход към човешките ресурси, физическите активи и капитала. Нашето основно послание в доклада е, че проблемите на конкурентността трябва да се превърнат в един от основните приоритети на икономическата политика. Защото по-високата конкурентоспособност увеличава икономическия растеж, БВП и БВП на глава от населението. Освен това тя е предпоставка за успешно участие на фирмите на международните пазари и успешно справяне с конкурентния натиск в ЕС, който е вторият икономически критерий. КОНКРЕТНИТЕ РЕЗУЛТАТИ ОТ ИЗСЛЕДВАНЕТО Българската икономика не е конкурентоспособна в достатъчна степен и което е по-неприятното - няма съществено подобрение и изменение в последните 2 г. Вероятно най-голямо негативно въздействие върху икономическата политика имат слабият иновативен потенциал на фирмите и липсата на достатъчно стремеж за внедряване на високи технологии. България заема 56-о място сред 59-те страни, които участват в изследването. Полша и Унгария са съответно на 5-о и 8-о място. И в това отношение много активна роля играят чуждестранните инвестиции. Повод за оптимизъм е все пак, че се увеличава нагласата във фирмите да отделят средства за развойна и внедрителска дейност. По брой на заетите с научноизследователска дейност превъзхождаме повечето страни от Централна и Източна Европа и същевременно средствата, които се отделят за научноизследователска дейност от бюджета, са едва 0.57%. И един друг добър показател: качеството на обучение в областта на точните науки. По този показател България изпреварва САЩ и Великобритания - искам да кажа, че има някакъв потенциал... Сред негативите е състоянието на финансовата система. Достъпът до кредити продължава да е минимален. Липсва рисков капитал. Налице е неравнопоставеност при кредитирането на малките и големите фирми. Неразвитият капиталов пазар, недостатъчните фирми на фондовата борса са общоизвестни проблеми. ТРУДНОСТИТЕ ПРИ ЗАПОЧВАНЕТО НА НОВ БИЗНЕС изключително много влияе на конкурентните принципи, а България заема последно място, и то вече 2 г., в класацията в Давос. Остава най-важното конкурентно предимство на страната - качеството на работната сила: относително евтина и сравнително висококвалифицирана. Тези предимства са нетрайни, променливи. Повечето фирми от държавите с добра конкурентоспособност основават предимствата си в съвсем други фактори - усвояване на изделието, високо качество, подобрен дизайн, високо качество на услугите и т. н. При съвременните условия трябва да се търси по-висока производителност и да се основават на иновации за високотехнологични производства. Нашите предложения са, че България трябва да провежда много активна политика за стимулиране и повишаване на конкурентоспособността. Това вероятно означава някаква стратегия или програма, подобно на страни като Ирландия, която от 10-о се придвижи за една година на 5-о място. Тя има разработена национална програма за повишаване на конкурентоспособността и има създадена специализирана институция - Национален съвет по конкурентоспособност. Ирландия заложи на засиления приток чуждестранни инвестиции към високотехнологичния сектор, предложи данъчни облекчения за чуждите инвеститори. Там са убедени, че следващият фактор след технологиите е човешкият. И предлагат непрекъснато програми за квалификация, за привличане и на жените в този процес и по този начин решават проблемите с безработицата. Друг момент в политиката на Ирландия е експортно ориентиране на високотехнологичното производство. На практика всеки втори в страната е ангажиран с производство, предназначено за износ. България трябва да провежда активна индустриална политика, тъй като тя е сърцевина на политиката на повишаване на конкурентоспособността. Петкан ИЛИЕВ: Аз искам да се върна малко назад. Има изследване, което е свързано с един от секторите - шивашката промишленост, тъй като този сектор в последните години и десетилетия, даже в края на 90-те години измести почти всички водещи дотогава сектори на икономиката, които даваха експортния потенциал на страната. През 1999-2000 г. горе-долу над 15% от експорта се пада на шивашката промишленост - мисля, че за 1999 г. близо 700 млн. USD. Изпреварва всички отрасли, които са били водещи дотогава - тютюневи изделия, черна и цветна металургия. Оказа се обаче, че около 80% от продукцията в този отрасъл е на ишлеме, т. е. експортът е на тази база. ЛИПСВА ВЪТРЕШНАТА КОНКУРЕНТО-СПОСОБНОСТ Едва ли такъв отрасъл ще задържи водещите си позиции и ако ги задържи, то ще е защото останалите отрасли не работят. Всички фактори, които водят до конкурентоспособност, трудно биха могли да бъдат изпълнени от икономика като нашата за кратък период. И по отношение на квалификацията, и по отношение на иновациите - това изисква време. Така че конкурентоспособността през 2001 г. няма да е много по-различна от тази през 2000 г. Но има неща, които управлението би могло да използва - т. нар. случайни фактори - природни катаклизми, резки промени в световните пазари, валутни курсове, изобретенията и т. н. България попадна в такава ситуация във връзка с болестта луда крава. В Западна Европа секторът ще се срине само поради тази причина. Миналата година България примерно 5 пъти е увеличила износа на телешко месо. А след като се настаниш на един пазар, изместването е трудно. Дали в изследването, или в бъдещото изследване сте заложили доминирането на теорията за клъстърите /секторите/ като основна структурна единица в конкурентната стратегия? ДАМЯНОВА: Няма съмнение, че един такъв сектор трябва да бъде високотехнологичният. В ЦИР сега работим по програма на немското правителство за състоянието на високотехнологичния отрасъл в България. Направен е анализ на силните и на слабите страни на тези фактори, които въздействат за неговото развитие. Имаме идея да работим в туристическия отрасъл, който би могъл да играе ролята на някакъв локомотив и да води след себе си селскостопанското производство, строителството, инфраструктурата и т. н. Доц. Васил МАНОВ: Още когато дискутирахме въпроса има ли в България действаща пазарна икономика, казах, че според мен няма, защото няма функционираща състезателност. За мен функциониращата състезателност е тъждествено равна на действащата пазарна икономика. И оттук връзката между състезателност, конкурентоспособност и икономически растеж. Едно е да се създават конкурентни предимства в едно стопанство, съвършено друг е въпросът да се усвояват конкурентни предимства. Върху кой от двата въпроса трябва да се опре бъдещата икономическа политика? Нека да се опитаме да разсъждаваме по отстояването на конкурентни предимства. За съжаление в България тях просто ги няма. Съгласен съм с констатациите, че ако можем да се ласкаем с някакво предимство - това е човешкият фактор. Това е образоваността на нацията. Но не ми се иска да го комбинирам с евтина работна ръка. Известно е, че германски, американски фирми се изтеглят от Унгария, където повишаването на доходите автоматично прави неконкурентоспособно производството. Не бива проблемът с доходите да го разглеждаме като вечно зададен. Значи ние вечно ще сме си грамотни, интелигентни, но и вечно ще получаваме под екзистенц минимума. Този порочен кръг не трябва да стои като постановка. Следователно основният проблем за икономическата политика е СЪЗДАВАНЕТО НА КОНКУРЕНТНИ ПРЕДИМСТВА И откъде да се започне? Ами сигурно трябва да се започне от това, което майката Природа е решила да има в тези географски граници - почви, климат, исторически дадености и т. н. Веднага искам да отбележа обаче разликата между Русия и Япония. Пребогатата с природни ресурси Русия и пребедната на такива ресурси Япония. Висококонкурентната икономика на Япония и съвсем неконкурентната икономика на Русия. За да могат да бъдат експлоатирани сравнителните предимства от природата, трябва да има някакъв друг фактор. В публичното пространство господства една невярна теза, че средният и малкият бизнес ще спасят България. Тези дни аз за пореден път чух нещо, което не знам защо не стига до ушите на тия, които управляват цялата икономика. Само 20% от продавачите на вино държат над 70-80% от пазара на вино. А ние продължаваме да дърдорим, че малките производители ще направят велики дела. Ако ние искаме да оползотворим това предимство - почвите /само в Асеновградско имаме почва за такова Мерло, където никъде по света го няма, в Розовата долина има условия единствено в България да се отглежда маслодайна роза/, то трябва да се попитаме: А какво е нужно това да се оползотвори? И тогава ще отпаднат големите проблеми по интегрирането на българското селско стопанство в европейското пространство - тогава няма да се спъваме по месото, да речем, по яйцата, защото и ония произвеждат яйца и гледат кокошки. Да, ама никъде не могат да отглеждат маслодайна роза като нашата. Искам да обърна внимание върху една ескалираща спирала. Казваме: претенциозността на българския потребител и купувач е ниска. Защото са му ниски доходите. На мен ми омръзна да слушам колбасарите, които най-вулгарно ми казват: Ами с тия доходи българинът няма какво да мисли за качествено месо и колбаси! Значи вътрешният пазар не може да бъде двигател на конкурентоспособността. Има ли с какво да излезем на международния пазар, където претенциите са високи? Трябва да имаме ясна дефиниция за конкурентоспособност на макро- и микрониво. Предлагам дефиницията за макрониво не на кого да е, а на Майкъл Портър: Главна цел на държавата в икономиката е да осигури на своите граждани ДОСТАТЪЧНО ВИСОК И ПОВИШАВАЩ СЕ ЖИЗНЕН СТАНДАРТ Постигането на тази цел не зависи от някакво аморфно понятие като конкурентоспособност, а от това, доколко продуктивно се използват националните ресурси труд и капитал. Това зависи както от качеството и характеристиките на продуктите, така и от ефективността, с която се произвеждат. В крайна сметка продуктивността е главният фактор, който определя равнището на живот в страната, доколкото тя, продуктивността, е основният източник за доход на човек от населението. Отдавна се занимавам с изследване на ефективността в българската икономика - трябва да кажа, че няма ресурс, използван в нашата икономика за единица крайна продукция, при който ние да не сме над 3 пъти над средното ниво. Което означава 3 пъти по-неконкурентоспособни. Да сте чули на правителствено ниво разсъждения за ефективността, с която функционира икономиката, и че тя трябва да се повишава? Загърбен е основният въпрос на икономическото развитие. Никой в света не си е оставил структурата на националната икономика на произвола на съдбата. Ако искаме България след 15 г. да има позиции, тя трябва от днес да си плюе на ръцете и да работи. Появата на пазара на един нов продукт е плод на изпреварваща стратегия. Зад нея стоят изследователска, приложна дейност - да доведеш до технология, до нулева серия. Това по-рано от 5 г. не може да доведе до резултат. Не бива да живеем с мита, че ефективността и конкурентоспособността ще дойдат автоматично само защото сме приватизирали, само защото сме демонополизирали. Конкурентоспособността на микрониво зависи от капиталовложенията, с които могат да оперират фирмите. Ако искам да иновирам, да създам нова технология, нов продукт, трябва да инвестирам в изследването. Ако пък искам да го получа отвън - трябва да се бръкна в джоба и да купя патент, да купя лиценз. Най-често това е свързано с ново оборудване, с подготовката на хора, които да застанат зад оборудването. Значи, ако нямам този финансов ресурс, даже и да съществува като възможност иновацията и като технология, тя никога няма да дойде и да работи за моята фирма.

Go back BG Online