Скритата икономика - майка за едни и мащеха за други
(ПАРИ) - 2004/7/13
БЕЗСПОРЕН е фактът, че мащабите на скритата икономика влияят негативно върху функционирането и развитието на легалния сектор, който се стреми да работи по правилата и нормите на закона. Определянето на обхвата и размера на сивия сектор, както и изясняването на причините за неговото съществуване са крайно необходими за подпомагане на държавната политика в тази насока. Задълбоченият анализ и подробните резултати от него може да бъдат особено полезен изходен пункт за набелязване на конкретни мерки, които да съдействат за ограничаване разпространението на скритата икономика и влиянието й върху икономическото развитие на страната. Такава е и целта на изследването, което направи екип от експерти към Центъра за изследване на демокрацията в рамките на дейността на Коалиция 2000. Информационното осигуряване на анализа чрез тези методи бе резултат от усилията на широк кръг експерти от НСИ, НОИ, БНБ, МФ, АИАП, ЦИД и агенция Витоша рисърч, имащи опит в проучването на различните проявления на скритата икономика. Вниманието бе фокусирано върху различни измерения на скритата икономика, някои от тях частично се припокриват по отношение на оценяваната характеристика, но по този начин бе получена една широкоспектърна оценка на размера на скритата икономика и покривания от нея дял в стопанската дейност на страната.
Един от методите за измерване на нерегистрираната икономическа активност в България бе чрез иконометричен модел на търсенето на пари в обращение. По най-общи оценки българският икономически агент може да попадне в ситуация на безразличие при депозирането на получения доход в банкова сметка и заплащането на данък едва в 8-годишен хоризонт. Дотогава има стимул да не прави това, като натрупва дохода под формата на налични пари и избягва заплащането на данък. Това е естествено, още повече като се има предвид ниската разкриваемост на данъчните нарушения и неефективността на администрацията при прилагането на законите.
Безспорно е, че парите в обращение са предпочитаното транзакционно средство за обслужване на голяма част от дейностите в скритата икономика. Основният мотив за това е уникалното удобство да не се разкрива самоличността на приносителя при използването им, което затруднява тяхното проследяване. От тази гледна точка измерването на скритата икономическа активност чрез този модел се основава на допусканията, че цялата неотчетена икономическа дейност се обслужва само от налични пари и единственият мотив за разплащане без банкови сметки е укриването на паричните потоци с цел избягване на данъчните и осигурителните задължения. На основата на тези допускания скритата икономика е дефинирана като съвкупност от всички транзакции, които се осъществяват с цел избягване заплащането на данъци, и за това се използват налични банкноти в национална валута. Приема се също, че скоростта на паричното обращение в скрития сектор е идентична със скоростта в регистрираната икономика.
Проведен е иконометричен анализ на класически модел за дългосрочно търсене на банкноти. Той е основан на допускането, че между дохода /измерен чрез БВП/, банкнотите в обращение, инфлацията, лихвения процент и други променливи съществува дългосрочна връзка. Търсенето на налични пари е оценено чрез потребителските разходи на домакинствата като променлива-апроксиматор на размера на монетарните транзакции в икономиката. Коригиран е размерът на паричното обращение чрез добавянето и на чуждестранната валута в наличност /банкнотите в евро и щатски долари/.
След измерването на теоретичното търсене на пари /със и без данъчно облагане/ е оценен относителният дял на търсенето на налични пари, генерирано поради стимулите за избягване плащането на данъци. Чрез този дял е получена и оценката за дела на неотчетения БВП, създаден в скритата икономика. За периода 1998-2002 г. се наблюдава снижаване на тримесечните оценки на този дял от ниво 18 до около 8%, като средната му стойност за периода е 10.9% от БВП.
Друг метод на измерване на скритата икономическа активност е оценката в националните макроикономически сметки на България.
Прилагането на производствения метод за оценка на националните сметки дава като резултат относителен дял на ненаблюдаваната икономика в БВП в размер на над 16%, докато за периода 1998-2000 г. размерът на корекциите варира в границите между 5 и 8% от БВП. Главните източници на дооценката са свързани както с икономическите мотиви за укриване на производствените резултати /8%/, така и с чисто статистическите проблеми при обхващането на стопанската дейност /5%/. Неформалните дейности на селскостопанските домакинства формират над 17% от добавената стойност на отрасъл селско стопанство. По оценки за фирмите, неподали отчети за своята дейност, са осъществени екстраполационни дооценки на техния продукт въз основа на заетостта в тях. За периода 1998-2000 г. този тип дооценки варират в рамките между 3.5 и 5% от БВП. Преобладаващи тук са стопански единици от отраслите Търговия, Транспорт, Хотели и ресторанти - между 2.2 и 3.2% от БВП.
По метода на крайното потребление дооценката на БВП е в размер на над 11%, имаща за източник основно корекцията на крайното потребление на домакинствата. Оценките за произведените/преработените от домакинствата селскостопански продукти за собствено потребление съставляват около 6% от БВП и съответно 8% от крайното индивидуално потребление. Близо 8% от добавената стойност на строителния отрасъл например се формира чрез строителство на собствени жилища от самите домакинства.
Типичен пример за получаването на дооценка е съпоставката на данните за потребителските разходи на населението от изследването на домакинските бюджети и данните за продажбите от търговската мрежа на дребно. Близо 20% от разходите за храна на домакинствата са реализирани извън сферата на формалното търговско посредничество /5% директно от домакинства производители и 13% от открити щандове и сергии/. Значителен е и делът на неформалната търговия при нехранителните стоки - една трета от разходите за облекло и обувки, над 10% от разходите за предмети за лична хигиена, близо 8% от разходите за домакински уреди и домашно обзавеждане. Близо 90% от платените от населението услуги за текущ ремонт и поддържане на жилището произтичат от неформални взаимоотношения между домакинствата.
Друг източник на данни за оценка на ненаблюдаваната активност е изследването на работната сила на НСИ. Според него работещите без трудов договор са 110-120 хил. души което представлява около 5% от наетите лица в икономиката. Интегрирането на дохода на този контингент от работната сила в състава от икономически показатели дава като резултат дооценка в размер на около 1.5% от БВП, съответно 3.5% от показателя Компенсация на наетите лица за всички отрасли и сектори. Изследването на работната сила е и основен източник на данни за оценка дейността на самонаетите лица. Резултатите показват, че близо 10% от заетите в икономиката упражняват свободни професии. Общата дооценка за реализирания смесен доход от тези лица представлява близо 2.3 от БВП и 2.6% от общата добавена стойност на националната икономика. Трябва да се отбележи, че използването на тези данни вероятно дава подценени резултати поради общоизвестния факт, че равнището на декларираните доходи от упражнявани свободни професии при около 80% от случаите не надвишава установения данъчно облагаем мининум.
В крайна сметка анализът на скритата икономика позволява да се идентифицират най-чувствителните зони в стопанската сфера които, попадайки в сивия сектор, водят до негативни последици за икономиката като цяло:
На първо място, това е сферата на паричното обращение, където криминализацията и посивяването на сектора са особено опасни за обществото и за цялата икономическа система. Редица експерти смятат, че в известна степен може да се говори за преход към контрол върху сферата на паричното обращение от страна на някои криминални структури. Пример за това са част от застрахователния бизнес, банковото дело, валутната търговия и пр. Това в крайна сметка може да подкопае финансовата стабилизация и да стесни възможностите за провеждането на икономическите реформи.
Друга чувствителна сфера са отношенията на собственост. Посивяването и криминализацията тук се отнасят най-вече до собствеността в търговията и общественото хранене, недвижимата градска собственост, енергийно-суровинния комплекс, дърводобива и дървопреработването, производството на строителни материали, строителството, селското стопанство, поземлените отношения, доходите от експлоатацията на държавната собственост и пр. На практика, от една страна, собствеността се явява икономическата база, върху която стъпват участниците в скритата икономика, изграждайки своите сиви схеми, а от друга - чрез нея се легализират финансовите ресурси, реализирани в сенчестия бизнес.
На трето място, особено чувствителен сектор по отношение на скритата икономика е външноикономическата сфера. Тя се използва не само за бързо натрупване на капитали, но и за легализиране на значителна част от криминално натрупаните доходи. Често вносно-износните операции пораждат основания за антидъмпингови и пр. мерки против легалните износители.
За формирането на хранителната среда за сиво-черния бизнес най-голямо е значението на пазара на потребителски стоки и услуги, което се посочва и от редица проучвания, касаещи скритата икономика. Тук рефлектират всички последици от формирането и развитието на сиво-черната икономика, започвайки от укриването на доходи, социални осигуровки, данъчни задължения, контрабанда на стоки и пр.
Относителен дял на ненаблюдаваната
икономика в БВП за 2000 г. в %
Отрасли /NACE/ Статистически Икономически Неформални Общо
причини причини и други
Селско и горско стопанство - - 2.1 2.1
Промишленост 0.2 2.5 2.7
Строителство 0.5 1.2 0.3 2.0
Търговия, транспорт, хотели, ресторанти и съобщения 3.3 2.9 6.2
Бизнесуслуги и наеми 1.1 0.6 0.8 2.5
Други услуги 0.2 0.5 0.2 0.9
Общо 5.3 7.7 3.4 16.4
Автор: Петкан ИЛИЕВ