Сивата зона е родилното петно на информационния сектор
(ПАРИ) - 2003/8/11
ИНФОРМАЦИОННИЯТ сектор у нас възниква като стратегически опит да се увеличи конкурентността в рамките на СИВ и да се осигурят достатъчно валутни приходи за посрещане на растящите разходи за енергийни суровини. Симптоматично за развитието на сектора е, че първият български компютър Витоша използва контрабандно внесени части /от СССР/. По-късно научно-техническото разузнаване /НТР/ става основен доставчик на образци и ноу-хау за електрониката чрез легална търговия, шпионаж, кражби, подкупи, контрабанда и нарушаване правата на собственост. България става известна с компютърните вируси, а по-късно и с пиратските компактдискове, със злоупотреби и престъпления в Интернет.
ПРИЧИНИ И ФАКТОРИ ЗА СКРИТА ИКОНОМИКА
В СЕКТОРА
Хипотеза 1. Преходът в бившите страни от СИВ може частично да се обясни чрез анализ на легализацията на неформалната икономика и приватизацията на контрабандните канали от времето на социализма.
Традиционният дебат за движещите сили за скриването фокусира върху избягването на данъци и безработицата, а също и като изход от формални бизнеси с високи административни разходи. Паралелната икономика по време на социализма има други причини - тя е реакция на хроничния недостиг на стоки и услуги и е по-скоро вход към пазарната икономика. Примери са нелегалният пазар на валута, частните учители, зъболекари и майстори на черно преди, а сега с вече стабилни фирми. Куфарната търговия в посока СССР, после към Македония и от Турция. Добре бе развита "втората икономика" за елуреди, внасяни от моряци и летци.
В сивата икономика участва и самата държава - в контрабандата на ембаргови стоки, но също и трафик на хора /революционери/ и наркотици. Каналите и богатият опит за "работа на сянка" след промените се приватизират. Освен това държавата бавно изграждаше капацитет да събира данъци. Новосъздадените фирми не са склонни да плащат пълната цена да бъдат официални - често да си напълно легален, означава да си неконкурентен. Фирмите смазват институционалното триене със скриване, подкупи, връзки и политически чадъри.
Косвено потвърждение на тезата е развитието на Хърватия, Босна и Херцеговина и Косово в края на ХХ век, където контрабандата е фактор за оцеляване и държавно строителство. Публикация за неформалния сектор в Унгария твърди, че растежът му преди промените и капацитетът на данъчната администрация, а не размерът на данъците, натискът за по-големи доходи и реформите обясняват развитието на неформалната икономика след 1989 г.
Динамиката на скритата икономика се определя и от класическата тенденция на легализиране на престъпния или сенчест бизнес. От друга страна, се наблюдава натиск за запазване на някои нерегламентирани канали за финансиране на политическите партии /контрабанда на цигари/.
Хипотеза 2. В секторите с по-високи дялове на скрита и контрабандна икономика преди 1989 г. картината е подобна и след 1989 г.
Поради недостига на стоки търговията на дребно бе наситена с корупционни и връзкарски практики и бе от най-сивите. Домашното строителство /вили, къщи на село/ също бе преобладаващо неформално и свързано с кражби и подкупи. Цялата индустрия разчиташе на ноу-хау чрез НТР, но електрониката бе достоен партньор на търговията на дребно: заобикаляне на КОКОМ, проекти от типа "Монблан" и "Нева", използвани и сега поръчки за НСО за избягване на мита за компютърни компоненти, връзки на ИТ фирми с тайните служби. Ползвайки задграничните сметки на НТР и чуждите си партньори, много офицери /не само от НТР/ започнаха да внасят /нелегално, по стари канали/ компютри и компоненти, електроника и са сред големите играчи не само на ИТ пазара.
Хипотеза 3. Размерът на фирмата влияе отрицателно на скриването на дейности
Тази хипотеза традиционно се проверява и още не е отхвърлена, макар и невинаги да може да се потвърди по статистически причини. Интервютата сочат, че големите продавачи на техника със свои магазини предпочитат продажби на светло. Корупцията е механизъм за оставане в сянка. За малките фирми тя е проблем - по-често дават, за да останат в бизнеса. Информационният сектор е малък по брой заети и продукция, както и по средна заетост на фирма - конкурентен недостатък спрямо Унгария, Чехия и Полша.
Хипотеза 4. Участието на стратегически инвеститор влияе отрицателно на скриването
Смаржинска и Вей доказват връзка между влизането на чуждия инвеститор и нивото на корупция в приемащата икономика, а също и във формата на инвестицията - дъщерно предприятие /когато корупцията не е много висока/ или джоинт-венчър с местно лице. Веднъж влезли, чуждите инвеститори налагат по-добро корпоративно управление и ограничават възможностите за скрити доходи и дейности. Интервютата потвърдиха тази хипотеза, поне що се отнася до липсата на черни каси за заплати и отчитане на продажбите.
Хипотеза 5. Високите данъчно-осигурителни тежести създават натиск добре платените служители да предпочитат скрити плащания
Това е може би най-класическата хипотеза и навярно всички наблюдатели ще се съгласят с нея. Размерите на данъци като печалба, ДДС и акцизи, осигурителните вноски, разходите по тяхното плащане и контролът на данъчните власти влияят по различен начин върху скриването на определени плащания.
Любопитно е, че след въвеждането на валутния борд и отварянето на банките към физическите лица /от 2000 г. насам/ се променят нагласите не само в сектора. Опцията "жилищен или друг кредит" мотивира хората да преминат на светло, за да докажат доходи. Ако част от разходите за строеж/ремонт на жилище се приспадат от ДОД като в САЩ, ще "изсветлеят" част от доходите в строително-ремонтния сектор.
ОБХВАТ
НА НЕОТЧЕТЕНАТА
ИТ ИКОНОМИКА
ИТ фирмите асоциират със скритата икономика най-често: наемане на работник без договор, укриване/неплащане на мита и акцизи, неиздаване на фактури/касови бележки и нелегален внос и износ. В сектора много по-често, отколкото в цялата икономика, се дават/получават подкупи, печелят се поръчки без конкурси и търгове и се извършват бартерни сделки. Изследването показва, че наемането без договор в сектора е по-рядко, но пък в повече случаи договорите имат скрити клаузи за избягване на налози /потвърждение на Хипотеза 5/.
Хипотеза 2 се потвърди само частично, и то не за сектора. Най-скрита се оказа търговията на дребно със стойност на индекса 2.67, следвана от строителството с 2.83 и търговията на едро 2.85. Информационният сектор е в златната среда с 2.93 пункта при среден индекс за страната 2.89. Възможни са две обяснения, ако все пак вярваме на тази хипотеза - в разсъжденията не включихме институционалната промяна като фактор в динамиката на скритата икономика. Възможно е участниците вече да искат да са "видими", за да имат достъп до финансиране и поръчки. Друго обяснение е, че в извадката на сектора влязоха или големи фирми, предполагаемо "по-светли", или организирани в браншови структури.
Хипотеза 3 се потвърждава относително. Малките фирми /2-50 заети/ са по-сиви от големите /51-250 заети/, а когато разглеждаме трите групи - 2-10 заети, 11-50 и 51-100, индексът се увеличава от 2.80 на 2.91 и 3.09 пункта. Отново микрофирмите с 2-10 заети са най-скрити, с показател 2.77.
Някои големи собственици растат чрез множество малки, привидно независими фирми. Мрежи от юридически лица, обслужващи една /по същество/ фирма, е българска особеност за избягване регистрация по ДДС, на шума около дейността и размера на бизнеса. Интервюирани клиенти на един компютърен доставчик получават фактури от различни дружества.
Хипотеза 4 се потвърждава от изследването за цялата икономика, но не и за ИТ фирмите /виж табл. 1/. Ако обаче прекодираме променливата на собствеността, получаваме, че чисто българските фирми са по-скрити, отколкото тези с чуждо участие в сектора. Изводът е валиден и за цялата икономика.
Значителни са различията за причините за скрита икономика /виж табл. 1/ според фирмите в сектора спрямо цялата икономика. Макар високото данъчно бреме според 41% да е причина за сивотата /неефективният данъчен контрол - 33%/, ИТ фирмите се оплакват по-малко от него, отколкото останалите фирми /60%/, и повече от неефективния данъчен контрол, отколкото другите /16%/. "Колегите" с данъчни нарушения често са ненаказани. 32% определят ненаказуемостта като причина за сивата ИТ икономика.
Най-големият виновник е корупцията - 54%. 30-40% от фирмите определят "икономиката на подкупите" като добре функционираща, с ясни цени и утвърдена практика на "допълнителни услуги".
За да определим по-точно влиянието на всяка причина върху сивата икономика, попитахме фирмите какво е отношението им към конкретните равнища на различни трансфери към държавата. Потвърждава се изводът, че секторът може да преглътне ставките, но има по-сериозни проблеми - сроковете за връщане на ДДС, за амортизацията на компютрите и софтуера.
ПРОЯВИ НА СИВАТА ДЕЙНОСТ В СЕКТОРА
Скрита заетост
Средната оценка на заетите без договор е изключително ниска - 12.15%, и се очаква да падне до края на 2003 г. поради регистрацията на трудовите договори. Едва около 1/3 смятат, че работещите изцяло на черно са над 11%, при това техните максимални оценки са за 50% от заетите. Сред работещите с трудови договори 31.46% са със скрити клаузи. Най-много - 30.8% от отговорилите чрез ординалната оценка, смятат, че такива договори са между 26 и 50%. Около 1/4 обаче смятат, че по-голямата част от заетите в бранша получават доходи над договореното. Тъй като част от тези доходи се легализират /например като командировки/, реално скритите стойности са по-ниски. Честа практика е фирмите да натискат някои служители да регистрират фирма и да им плащат заплати като плащане по търговски договор, спестявайки социалните и здравните осигуровки.
Интервютата с експерти от бранша показаха, че разликите между декларираните пред НСИ/данъчните и реалните доходи са 3-4 пъти. Заетите в бранша се учат да работят на светло - големите европейски проекти налагат официализиране на доходите; влиянието на коментирания кредитен фактор също помага /виж табл. 2/.
Индикация за скритостта в брашна може да даде и сравнението на производителността на един зает в софтуерния бранш, средната годишна заплата и средния приход на служител за страните в преход. При близки показатели за 2000 г. за приходи на програмист заплатите за България и Румъния са 3-4 пъти по-ниски, отколкото в останалите страни. Обясненията могат да са три - скрита икономика /недекларирано възнаграждение, за което се намира разходен документ/, свръхпечалба или неефективност /трансакционните разходи за бизнес са твърде големи/.
Скрити обороти и ДДС
Търговските производители на анализи на сектора никога /освен ако не става дума за софтуер/ не коментират отделно "сивотата", а дават данни за общата икономическа активност.
Поради липсата на официална информация за пазара /например компютри и периферия/ е трудно да се направи такава оценка. Експертните мнения са обикновено качествени и показват тенденция, не точна оценка. Количествените оценки на интервюираните експерти за общия размер се разминаваха драстично - от 20 до 80%, като се коментираха отделни сегменти или услуги и никой не се нае да даде цялостна оценка. Преобладава мнението, че по-голямата част от фирмите са в някаква степен сиви /виж табл. 3/.
Подобно на експертите и респондентите, мениджърите и финансистите от сектора се затрудниха да определят каква част от фирмите скриват обороти. Средната оценка на базата на интервалната е, че около 1/4 от фирмите не отчитат истинските си обороти. При ординалната оценка обаче близо 50% от респондентите смятат, че реалният дял е по-голям - между 26 и 50%. Основната причина за скриване на обороти са не толкова преките данъци, колкото косвените /ДДС/ и още повече - тромавостта на данъчната администрация.
Най-лесно се скриват продажби към домакинствата и малките офиси, които искат да избегнат ДДС и не се нуждаят от фактура, защото и без това са сиви /офисите/, защото счетоводно не им е изгодно /амортизационният срок за компютрите бе твърде дълъг/ или разчитат на приятели за поддръжката /и се отказват от гаранциите/. В някои случаи избягването на ДДС не е възможно изцяло, като средната "цена" е 8% от стойността без ДДС. Пазарът за скриване на ДДС и на печалба е много добре развит.
Витоша Рисърч регулярно следи издаването на документи при купуване на стоки за бита /чрез национални представителни проучвания/ като метод за оценка сивотата в бизнеса и корупционния натиск. За последната година /май 2002 - февруари 2003/ се увеличават покупките на компютри. През май 2002 г. 1.9% от респондентите са казали, че са си купили компютри през последните 2 г., през ноември - 2%, докато през февруари 2003 г. те са 2.5%. Неиздаването на бележки рязко спада от 18.2% на 5.3% /ноември/ и 7.6% /февруари/. Въпреки очевидно големите статистически грешки при тези малки числа /обща база 1000-1200 човека/, може да се допусне, че пазарът бавно излиза на светло.
Навлизането на компютърни технологии в домакинствата е твърде бавно, изоставаме дори от някои съседи, включително и по неотчитането на продажбите /виж табл. 4/. Мярка, която все още се обсъжда от БАИТ, фондация ПИК и представители на държавата, е инициативата "Компютър вкъщи", която цели едновременно да увеличи употребата на ИТ у дома, и заедно с това да създаде условия за "изсветляване" на сектора чрез признаване на платения ДДС на компютъра при ДОД.
Според оценки на БАИТ домашният пазар е 30-40 хиляди компютри, като загубите от невнесен ДДС са 4 млн. USD. Ако част от тази сума се изхарчи за по-строг контрол и частично признаване за разход при облагане, е възможно нетният ефект за хазната да е положителен, плюс свикване на клиентите и фирмите да играят на светло.
Другият основен продукт - доставката на Интернет, също има елементи на скритост. Някои продажби за дома остават неотчетени /dial-up достъп през малки ISP/, а също и производство на повече Интернет карти, които или не се отчитат, или се отчитат като брак, а след това се продават.
Контрабанда
Експертните оценки в рамките на работната група по контрабанда и корупция на Коалиция 2000 и Центъра за изследване на демокрацията за контрабандата на електроника /платки, чипове и други компоненти/ имат реален обем 3-5 млн. USD на месец. Основните канали минават през летище София, като схемата е: чрез занижаване на облагаемата стойност цената се договаря в рамките на 30% от спестения ДДС при реални стойности. В скриването участват и спедиторски фирми, които имат складове на летище София.
Митническата статистика показва устойчив растеж на общата сума на обмитената електроника с 12-15% годишно, като данните за вътрешния пазар показват бавно утвърждаване на представителите на световните марки, които почти винаги продават официално. Това означава тенденция на затваряне на каналите и легализиране на вноса на компоненти. Косвени аргументи са зачестилите залавяния на контрабандни суровини и материали за производство на компактдискове, а също и няколко убийства на пласьори.
Софтуерно пиратство
Майкъл Кунин доказва с модел от теория на игрите, че големите софтуерни производители могат да са мотивирани да толерират пиратството на техните продукти в началните периоди с цел да завземат максимален пазарен дял /дори да не получават нищо за това/ и да изчакат момент, в който правата ще се защитават ефективно, и тогава да се намесят. В противен случай биха могли не само да забавят развитието си на пазара, но и индиректно да стимулират конкуренцията.
В България потвърждение на този модел е практиката на Майкрософт и представителите на развлекателния софтуер. Дълго Майкрософт не смяташе България за интересен пазар - ниска компютризация и практически цялостен нелегален пазар за неговите продукти. Едва след затварянето на големите производства за компактдискове /или изнасянето им в Черна гора и други съседи/, бруталното разчистване на играчите /много от знаковите фигури бяха застреляни/, ръстът на компютри след кризата през 1997 г. и създалите се възможности за мащабна легализационна кампания Майкрософт се заинтересува от пазара ни. По подобен начин авторските права за развлекателния софтуер започнаха да се спазват или поне агресивно да се защитават едва след първоначалното "зарибяване", насищането на пазара с Интернет и геймърски клубове, създаването на достатъчно търсене, а и възможности /натрупан капитал/ на фирмите да инвестират в /частична/ легализация на дейността си. Но хипотезата на Кунин не е единственото обяснение на решението в кой момент да се приложат/защитят правата на собственост.
Business Software Alliance оценява нелегалната употреба на софтуер през 2001 г. у нас на 78%. Оценки на IDC за 2002 г. за десет ЦИЕ страни показват, че 67% от цялата ИТ продукция е пиратска. Спад с 10 процентни пункта в пиратството би довел до растеж от 83% до 2006 г.
Доста трудно е да се оцени размерът на нелегалния софтуер, дори само на Майкрософт. Много от фирмите /средни и големи/ са легални или полулегални /с повече компютри, отколкото купени лицензи/ поради опасения от нелоялна конкуренция. Интервютата индикираха разправи с неудобен конкурент с поръчкова проверка чрез връзки с НСБОП или полицията.
По експертни оценки около 50% от пазара се е легализирал /Майкрософт или системи с отворен код/. Домашният пазар е все още изцяло сив. Необходими са специални изследвания за определяне на легалността на останалия софтуер. Като цяло местният софтуер /правно-информационни системи, счетоводни програми и др./ е почти изцяло легален поради нуждата от комуникация с производителя и добрите защити. Малки производители /например на английско-български речник за Macintosh/ или големи производители на масови продукти /Датекс/ имат големи загуби от нелегално използване и разпространяване на техните продукти.
Корупция в обществените поръчки, свързани с доставки на ИТ оборудване и услуги
БАИТ е изпратила общо 75 писма през последната година до различни държавни институции с информация за нарушения на процедурите или техническите изисквания на ИТ търговете за обществени поръчки, повечето с обвинения в корупция. Често става дума за фирми от БАИТ, но въпреки това не се задействат механизмите на етичния кодекс на организацията. Близо 70% от анкетираните смятат, че подкупите при възлагането на държавни поръчки са широко разпространени. Подобно е положението и при приватизационните търгове и конкурси - 66%. Според 23% от фирмите те са загубили сделка в повечето случаи заради подкуп от конкурент, а 31% - че им се е случвало, но само инцидентно.
Струва ни се, че данните са изкуствено завишени - обвиненията в корупция са по-скоро недостоен начин за приемане на загубата или начин за борба с конкуренцията - бизнес или политическа. Аргумент е, че в интервютата само 9.2% са признали, че в повечето случаи са им искали подкуп, 25% говорят за инцидентен натиск, а 20% никога не са били подлагани на натиск. 33.8% смятат обаче, че служителите в повечето случаи очакват плащания, услуги или подаръци, а тези, които не вярват в това, са сравними с тези, на които не им е искано - 16.9%.
Около 26.7% от фирмите признават, че са дали подкуп през последната година, като 30% са давали подаръци като благодарност. Около 11% дават подаръци в повечето случаи, докато само 5% дават паричен подкуп в повечето случаи.
ТАБЛИЦА 1
ПРИЧИНИ ЗА СКРИТАТА ИКОНОМИКА В ИТ СЕКТОРА
/% от фирмите, посочили съответната причина/
Занижен граничен, митнически контрол 19
Наличие на мафия 19
Ненаказуемост 32
Сложни административни процедури 11
Особености на бизнескултурата 13
Неефективна съдебна система 14
Неефективен данъчен контрол 33
Стремеж към бързо забогатяване 27
Корупция 54
Недобро законодателство 29
Високо данъчно бреме 41
Източник: Витоша Рисърч, ноември 2002 г., база - отговорилите /63 фирми/
ТАБЛИЦА 2
СКРИТА ЗАЕТОСТ В ИНФОРМАЦИОННИЯ БРАНШ
Според вас каква част от заетите във вашия бранш работят:
без договор на договори
със скрити клаузи
Интервална оценка
/средна стойност/ 12.15% 31.46%
Неотговорили
/интервална оценка/ % 69.2 % 80%
Няма такива служители 12.3% 6.2%
До 10% 33.8% 13.8%
Между 11 и 25% 15.4% 6.2%
Между 26 и 50% 9.2% 18.5%
Между 51 и 75% 0% 9.2%
Над 75% 0% 6.2%
Неотговорили /ординална оценка/ % 29.2% 40%
Източник: Витоша Рисърч, ноември 2002 г., и собствени изчисления
ТАБЛИЦА 4
СКРИТИ ОБОРОТИ /КОМПЮТРИ/
в Югоизточна Европа
Страна Компютри Без документ
Албания 2 33.2
Босна 6.5 12.3
България 1.9 18.2
Македония 6.4 3.2
Румъния 3.7 5.1
Сърбия 7.7 24.1
Хърватия 14 8.6
Черна гора 6.7 14.4
Източник: Витоша Рисърч, май 2002 г.
ТАБЛИЦА 3
СКРИВАЩИ ФИРМИ
Според вас приблизително каква част от фирмите от вашия бранш не се отчитат официално?
Интервална оценка /средна стойност/ 23.24%
Неотговорили /интервална оценка/ % 73.8 %
Няма такива фирми 7.7%
До 10% 3.1%
Между 11 и 25% 20%
Между 26 и 50% 26.2%
Между 51 и 75% 1.5%
Над 75% 0%
Неотговорили /ординална оценка/ % 41.5%
Източник: Витоша Рисърч, ноември 2002 г., и собствени изчисления
НЕОТЧЕТЕНА АКТИВНОСТ И СИВА ИКОНОМИКА
Неотчетената икономическа активност се разделя на: нелегална, скрита, неформална и статистически ненаблюдавана. Нелегалните дейности са производство и дистрибуция на продукти и услуги, забранени от закона, както и разрешени, но упражнявани от неоторизирани лица. В случая това са продажбите на наркотици по Интернет, поръчки на проститутки и порносайтове, онлайн залагания на футболни резултати и конни състезания, съхраняване на откраднати книги, филми, музика и софтуер с кракове на сървъри за безплатен достъп.
В ИТ сектора често се използва понятието сив внос - легален, но в противоречие на системата договори, наложена от OEM /Official Equipment Manufacturers - официалните производители на оборудване/. Според изследване на KPMG и Anti-Gray Market Alliance от началото на 2003 г. сивият пазар на продукти на OEM е 40 млрд. USD, а общите загуби от него са 5 млрд. USD.
Скритото производство е легално, но неизвестно за администрацията - за избягване на данъци, мита и такси, осигурителни вноски. Тук влизат занижени митнически стойности, продаване без фактура и ДДС, "черни" каси за възнаграждения на програмисти над официалните. Някои "независими програмисти" имат банкови сметки в чужбина и доходите им /през български банки/ се отчитат само от Борика като чужди тегления/покупки.
Неформалните дейности са с ниско организационно ниво, основани на социални контакти и бартерно /или никакво/ заплащане, и преплитане на трудови и капиталови доходи. Най-често става дума за компютърни консултации и обучение, ползване на компютър и Интернет, изработка и поддържане на Интернет страници.
Статистически ненаблюдаемите дейности са наблюдавани само чрез специални извадкови инструменти, не са задължителни и по ред причини /например неактуален бизнесрегистър БУЛСТАТ/ изкривяват резултатите.
Към изредените 4 типа трябва да добавим характерен за сектора пети: неадекватното отчитане на дейности - случайни и без фискален резултат /Интернет клубове, регистрирани като кафенета/, и преднамерени, водещи до загуба за хазната /"объркване" на митнически позиции при внос на компоненти/.
Прането на пари и черната икономика в сектора остават неизследвани и извън фокуса на публикацията, въпреки че има достатъчно нови престъпления /незаконен трафик, хакерство, порнография/, както и нови канали за пране на пари.
ПРЕПОРЪКИ
Препоръките към заинтересованите институции са резултат на изследването, както и на дискусиите в Българския портал за развитие и специалната кръгла маса, организирана от Центъра за изследване на демокрацията и Коалиция 2000, на 23 юли 2003 г.
На борбата със сивата икономика и последиците от нея трябва да се гледа по-скоро като на икономическо явление и политика, а не на правоприлагането. Трябва да се засили ролята на Министерството на икономиката като контрапункт и наваксващ в сравнение с водещата роля на министерствата на вътрешните работи и финансите /данъчните служби и митническото разузнаване/ и Министерството на труда и социалната политика /административни подходи за намаляването на сивата икономика в заетостта/. МИ в сътрудничеството на местните власти трябва радикално да намали административните разходи за правене на бизнес чрез опростяване на различните лицензионни, разрешителни и регистрационни режими.
Трябва радикално да се намали "общата цена" /преките разходи + времето за решение + риска от несправедливост + възнагражденията на адвокатите/ за използване на съдебната система. Чрез цялостна съдебна реформа ще може да се преодолее усещането за ненаказаност и ще се намали вероятността за отклоняващо се поведение.
По пътя на електронизация на управлението и административна реформа трябва да се увеличи прозрачността и ефективността на работа, което ще намали "добрата" корупция - даването на подкупи и услуги за по-бързо или навременно обслужване. Наличието на "добра" корупция ерозира цялостното възприятие и увеличава склонността към корупция въобще, а тя е сред основните фактори за сива икономика. Специално е-правителство може да даде добри резултати при обществените поръчки - увеличаване на прозрачността, отговорността и ограничаване на субективизма. Много важен проект е електронният фирмен регистър, предполагащ процедурата за регистрация на фирмите да стане административен, а не съдебен процес. Електронният регистър ще бъде много по-точен и ще предотврати редица измами /включително контрабанда и укриване на данъци/, а и ще намали разходите на бизнеса да бъде легален.
Мерките, предприемани от държавата, трябва да бъдат съчетани с подходяща PR кампания, която да намали обществената приемливост на явлението сива икономика. Държавата трябва и практически, и чрез PR да убеди фирмите и гражданите, че срещу всеки трансфериран към нея лев - независимо данък или осигуровка - се получава качествена услуга. Вероятно една от възможностите е такава кампания да се обвърже с кампания по фискалната децентрализация.
Последната обща препоръка: поощряване развитието на капиталовите пазари, институционалните инвеститори като пенсионни и осигурителни фондове, рисковото финансиране, извършвано от легитимни финансови субекти. Очакваме резултатите на първата ИТ компания, която се вписа на борсата. По този начин косвено ще се стимулират по-голяма прозрачност, желание за официалност и отчитане на всички приходи. Банковото кредитиране също има голям потенциал да изкарва хората и фирмите от сенчестата икономика - и трябва да бъде използвано целенасочено.
Разработване и прилагане на специална програма за обучение на митническите служители за ефективен документен и физически контрол на внасяните стоки от информационния или високотехнологичния сектор, който препоръчваме да се извършва по места с цел повишаване ефективността на работата на служителите. Това обучение може да се съгласува с асоциациите от сектора.
Специализирано обучение на полицаи, следователи и съдии за разкриване на компютърни престъпления по Интернет, а също и за събиране на доказателства.
Специализираните звена от НСБОП и Икономическа полиция, които се занимават с разкриване на компютърните престъпления и нарушаване на авторските права, да правят регулярни /на тримесечие/ публични сводки с данни за цялата страна и големите градове.
Да се подкрепи идеята на БАИТ за създаване на информационна система за регистриране на откраднати компютърни компоненти и продукти.
Намаляването на сивата икономика не може да стане без активна помощ на бизнеса и медиите. Трябва да се инициират поредица от "изсветляващи" дейности, които ще поставят участващите фирми в центъра на вниманието и за сметка на увеличените разходи или намалени приходи те ще получат положителна реклама. Примери може да бъдат - доставчици на Интернет срещу незаконна музика, книги и порнография и софтуер на техните сайтове и сървъри; Интернет клубове с напълно легален софтуер и прозрачно отчитане на оборотите - в сътрудничество с асоциациите за защита на правата на производителите и дистрибуторите на софтуер и други.
Бизнесасоциациите да вземат по-активни мерки за прилагането на собствените си етични кодекси и стандарти.
Да се подкрепят поредица от специфични изследвания, които да идентифицират методики за откриване на фирми с висок риск да са тъмносиви. Тези методики да се популяризират и специализираните органи да правят проверки по предварително оповестена процедура. Целта е не толкова да се хванат конкретни извършители, а да се създаде механизъм за натиск и излизане от "зоната на здрача". По подобен начин Коалиция 2000 атакува контрабандата на митниците и някои конкретни пазари, използвайки т. нар. огледална статистика.
* Публикуваме със съкращения изследването на фондация Приложни изследвания и комуникации, юли 2003 г. То е базирано на три поредици от интервюта - с експерти от сектора; с управители, собственици или финансисти от 130 ИТ фирми; с представители на бизнесасоциации, изследователи в специализирани институти на МВР и няколко ИТ фирми