Корупционни индекси на Коалиция 2000
(ПАРИ) - 2003/2/25
Според представителите на бизнеса тя е сред най-важните проблеми и се превръща в регулатор на обществените отношения
Сред преобладаващата част от бизнессредите има висока степен на съгласие, че корупцията е сред най-важните проблеми на съвременното българско общество. Тези настроения са трайни, а в последните две години корупцията се оценява като най-острия социален проблем. Той пряко касае възможностите и ограниченията за развитието на стопанската дейност. За мениджърите корупцията има сериозни последици както за финансовото състояние, ефективността и конкурентоспособността, така и за развитието на тяхната дейност.
Корупционни индекси
Корупционните индекси са основен продукт на Системата за мониторинг на корупцията /СМК/ на Коалиция 2000. Те се актуализират на всеки 3 месеца на основата на данни от емпирични социологически изследвания, приемат стойности от 0 до 10. Индексите, чиято стойност клони към 0, показват максимална близост до идеала за "общество без корупция".
Корупционните индекси са групирани в следните категории:
- нагласи спрямо корупцията;
- корупционен натиск;
- оценки за размерите на корупцията.
- корупционни очаквания.
Освен общонационалните проблеми безработица, бедност и ниски доходи като проблематични се посочват и всички административни и законодателни фактори, спъващи развитието на бизнеса. От друга страна, чисто икономическите проблеми като недостатъчните чуждестранни инвестиции например намаляват своята значимост /виж табл.1/.
НАГЛАСИ СПРЯМО КОРУПЦИЯТА
Принципна допустимост
Този индекс отразява равнището на ценностна приемливост на различните корупционни практики в бизнеса. Покачването му от 1.4% през януари до 1.8% през октомври 2000 г. леко се компенсира - 1.7% през разглеждания период. Като цяло обаче разликата не е статистически значима. Това показва, че в рамките на две години толерантността към различните форми на корупционно поведение не търпи съществени промени.
Предлагането на подаръци, пари и услуги продължава да се възприема като неприемливо в бизнеса. Наличието на корупционни отношения е по-скоро резултат от тяхната практическа ефикасност, както и от установените "трайни" взаимоотношения между участниците в корупционната сделка - обществените служители и бизнесмените.
Податливост на корупция
Индексът измерва склонността на бизнесмените да правят компромиси с ценностите си под натиска на обстоятелствата. След по-рязкото покачване на податливостта на стопанските ръководители към корупция и тяхната склонност да се ангажират с такива действия от 3.0% през януари до 3.6% през октомври 2000 г. се наблюдава относително стабилизиране на тези нагласи - 3.4% през декември 2002 г.
Факторите, които поддържат и стимулират проявите на корупция в бизнеса, се свързват както с открит натиск от служителите в обществения сектор, така и с изграждането на корупционни канали от взаимен интерес на участниците в тях.
КОРУПЦИОНЕН НАТИСК
Измерва разпространеността на опитите на служители в обществената сфера пряко или косвено да осъществяват натиск върху бизнесмените за получаване на пари, подаръци или услуги. За разлика от предходните два индекса констатираното намаление до 2.4% на корупционния натиск в сравнение с 3.1% през октомври 2000 г. е много по-съществено. Динамиката му за целия наблюдаван период има непостоянен характер, което е свидетелство за ситуационния характер на корупционните сделки, както и тяхната обусловеност от ежедневните административни и бюрократични проблеми на бизнесмените.
От друга страна, стойностите на този индекс са значително по-високи от оценката на широката общественост за корупционния натиск. Това е косвен индикатор за по-големия корупционен риск, на който са подложени мениджърите, и по-силното проникване на корупцията в стопанската сфера.
Изследването, проведено през декември 2002 г., регистрира някои характерни промени в структурата на упражнявания корупционен натиск върху бизнесмените. Митническите, полицейските и общинските служители продължават да водят "черния списък" на най-корумпираните професионални групи. Наблюдава се обаче лек спад на силата на корупционния натиск от тяхна страна и разпределянето на тези оценки сред по-широк спектър служители. Адвокатите, които за първи път присъстват в изследването, веднага заемат една от челните позиции в класацията. Подобна е ситуацията и при служителите в отделните министерства, представителите на местната власт и служителите в съдебната система.
По-значителни положителни изменения на оценките спрямо предходния период се наблюдават при митническите, данъчните и полицейските служители, както и при бизнесмените /виж табл.2/.
Корупционни действия
Индексът отразява равнището на личното участие в различни форми на корупционно поведение, т. е. отразява реалния брой на корупционните действия за последните три месеца според самопризнанията на изследваните. Регистрира се чувствителен спад на склонността на представителите на бизнеса към ангажиране с определени корупционни действия - от 2.1% през октомври 2000 г. на 1.1% през декември 2002 г. Стойностите на този индекс са и най-ниски в сравнение с останалите.
Не се изключва възможността стойностите на индекса да са намалели поради нежеланието на самите бизнесмени да разкриват участието си в определени корупционни сделки.
ТАБЛИЦА 1 ОСНОВНИТЕ ПРОБЛЕМИ, ПРЕД КОИТО Е ИЗПРАВЕНА БЪЛГАРИЯ
Януари 2000 Октомври 2000 Декември 2002
Корупция 51.7 55.0 51.5
Безработица 61.3 45.4 48.7
Ниски доходи 52.3 44.5 47.9
Неблагоприятни условия за частен бизнес 26.6 39.5 39.6
Бедност 26.9 20.7 24.7
Престъпност 15.1 18.6 23.6
Политическа нестабилност 11.2 18.0 21.5
Недостатъчни чуждестранни инвестиции 23.6 25.7 12.1
Високи цени 5.7 7.3 7.9
Влошаващо се здравеопазване 12.4 5.9 7.7
Влошаващо се образование 3.6 1.8 6.8
Етнически проблеми 1.2 1.3 0.4
Замърсяване на околната среда 2.4 2.7 0.2
Друго 1.2 6.1 3.4
Интервюираните са посочвали до три отговора, поради което сборът от процентите надхвърля 100.
ТАБЛИЦА 2 АКО ПРЕЗ ПОСЛЕДНАТА ГОДИНА СЕ Е СЛУЧВАЛО ДА ВИ ПОИСКАТ НЕЩО, ЗА ДА БЪДЕ РЕШЕН ВАШ ПРОБЛЕМ, ТО ВИ БЕ ПОИСКАНО ОТ:
Януари 2000 Октомври 2000 Декември 2002
Да База Да База Да База
Митнически служители 28.7 167 43.4 249 34.2 152
Лекари 20.6 247 33.9 363 33.2 401
Полицейски служители 16.1 205 39.7 320 32.9 313
Общински служители 20.4 255 30.6 356 29.6 382
Адвокати - - - - 24.5 208
Данъчни служители 17.4 259 27.2 356 21.9 420
Кметове, общин. съветници 3.9 154 13.8 225 17.6 204
Банкери 3.1 193 14.9 281 16.3 252
Представители на НПО - - - - 14.2 113
Бизнесмени 17.6 250 28.1 392 13.4 372
Учители 4.0 175 12.4 218 12.9 240
Административни служители в съдебната система 4.8 165 16.1 211 12.2 205
Съдии 4.7 85 12.7 181 12.2 139
Политици, лидери на полит. партии - - - - 12.1 107
Народни представители 4.4 90 9.4 139 10.6 85
Служители, преподаватели в университети 7.0 71 24.3 189 10.5**/11.9*** 124/118
Следователи 5.2 96 8.8 170 10.3 117
Прокурори 0.0 85 5.1 156 7.6 118
Министри, служители в министерства 15.6 109 25.5 184 4.8+/25.4++ 62/126
Журналисти - - - - 1.5 131
Други 2.3 173 21.0 81 19.5 41
* Относителен дял на тези от контактувалите със съответната група
** Служители в университети
*** Преподаватели в университети
+ Министри
++ Служители в министерства
ТАБЛИЦА 3 ОСНОВНИ ФАКТОРИ, КОИТО ВЛИЯЯТ ВЪРХУ РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КОРУПЦИЯТА В СТРАНАТА /%/
Януари 2000 Октомври 2000 Декември 2002
Стремеж към бързо забогатяване 58.9 58.4 50.9
Ниски заплати 54.1 49.6 45.8
Несъвършено законодателство 42.9 35.4 37.2
Подкупност на управляващите - - 32.6
Преплитане на служебните задължения с лични интереси 40.5 35.9 31.9
Неефективност на съдебната система 19.6 23.8 29.6
Липса на строг административен контрол 32.3 27.9 27.2
Морална криза в периода на преход 26.9 33.9 22.1
Наследени от миналото проблеми 6.0 9.3 7.4
Особености на националната култура 7.9 8.6 4.0
Друго 0.3 1.8 0.6
ТАБЛИЦА 4 ОЦЕНКИ ЗА СТЕПЕНТА НА РАЗПРОСТРАНЕНИЕ на РАЗЛИЧНИ ФОРМИ НА КОРУПЦИОННО ПОВЕДЕНИЕ В БИЗНЕСА
Януари 2000 Октомври 2000 Декември 2002
Ниска Висока Ниска Висока Ниска Висока
степен степен степен степен степен степен
Приемане на подкупи от служители и политици за въздействие при разпределяне на държавни поръчки 11.2 78.6 7.1 82.7 5.1 82.3
Приемане на подкупи от служители и политици при провеждане на приватизационни търгове 6.6 88.5 5.0 85.2 4.0 85.1
Приемане на подкупи от служители и политици при издаване на лицензи/разрешения за дейност 7.2 85.6 10.7 79.5 8.1 81.3
Приемане на подкупи от служители и политици при укриване или намаляване на данъци 19.9 68.6 19.6 66.4 18.5 67.7
Приемане на пари или подаръци при изпълнение на служебни задължения 19.6 73.7 15.2 75.0 15.7 73.8
ОЦЕНКИ ЗА РАЗМЕРИТЕ НА КОРУПЦИЯТА
Разпространение на корупцията
Регистрира оценките на бизнесмените за степента на разпространеност на корупционните действия сред служителите в обществената сфера. След период на относителна стабилност /6.0% през януари и октомври 2000 г./ през декември 2002 г. се отбелязва известно покачване на стойностите на този индекс - 6.3%. Това показва, че корупцията продължава да се възприема като неотменна част от бизнесклимата в страната. Очевидно мерките за нейното ограничаване на различни нива на управление или са практически неефективни, или все още не могат да убедят повечето стопански ръководители, че е постигнат видим напредък.
Според бизнесмените съществуването и разпространението на корупцията продължава да се свързва с използването на държавната власт за лично или групово облагодетелстване и ниското възнаграждение на служителите. Успоредно с това обаче все по-голямо значение се отдава на ефективността на съдебната система и на слабия контрол върху самите служители.
Основните фактори, влияещи върху корупцията, са обективни и пряко свързани с условията за функциониране на бизнеса. Кризата на моралните ценности, наследството, както и националните черти са сред факторите, които обясняват в най-малка степен разпространението на корупцията /виж табл. 3/.
Регистрираните мнения дават основание да се отбележи, че в българското общество корупционните практики се канализират в определени области на стопанския живот. Редица дейности на различно ниво неотменно вървят "ръка за ръка" с неофициалните и незаконните плащания. Разпределянето на държавни поръчки, провеждането на приватизационни търгове и конкурси, издаването на лицензи/разрешения за стопанска дейност са сред тези средища на корупция.
Корупцията има свой съвкупен ефект и това е цялостно влошаване на бизнессредата. Изкривяването условията на конкуренция, поставянето на фирмите в неравностойно пазарно положение и вторичното преразпределение на средства може да имат редица негативни последици особено за фирмите с по-малък икономически потенциал /виж табл. 4/.
За две години нагласите на ръководителите на фирми не се променят осезателно. Промени се наблюдават по-скоро в структурата на професионалните групи, които се възприемат като носители на корупция. И през декември 2002 г. митническите служители продължават да бъдат професионална група, възприемана като най-корумпирана. Традиционно високо е и мястото на данъчните служители. В същото време рязко се покачват отрицателните нагласи към почти всички представители на съдебната система: съдии, прокурори, административни служители, следователи. Тази тенденция се наблюдава и чрез други индикатори. Очевидно става въпрос за особен вид акцент на общественото мнение, придобиващ актуалност както поради личната ангажираност на лица от съдебната система с корупционни действия, така и поради доминиращата представа за нейната неефективност /виж табл. 5/.
Институционално разпространение на корупцията
През декември 2002 г. методиката за оценка на институционално разпространение на корупцията бе променена. Въпреки това структурата на държавните институции и ведомства, посочвани като най-корумпирани, не се промени съществено. Оценките за общото разпространение на корупцията отреждат първите места на митниците и институциите на съдебната система. На по-конкретно ниво повечето бизнесмени определят като най-корумпирани институциите, ангажирани с приватизацията и финансовите ведомства /виж табл. 6/.
Практическа ефикасност на корупцията
Индексът показва оценките на бизнесмените за степента на превръщане на корупцията в ефективно средство за решаване на частни проблеми. Затвърждава се тенденцията на растеж на индекса - януари 2000 г.- 4.8, октомври 2000 г. - 5.0, декември 2002 г. - 5.7%. Това означава, че корупцията продължава да се възприема като ефикасен механизъм както за заобикаляне на законови разпоредби и административни пречки, така и за постигане на определени бизнесцели. Корупцията понякога се възприема като жизненонеобходима за функционирането на фирмите и създаваща редица конкурентни предимства пред останалите фирми в бранша.
От гледна точка на корупционното противодействие по-общото заключение е, че през изследвания период във формиращата предпоставките за корупция среда не са настъпили съществени промени.
СТРАТЕГИИ СРЕЩУ КОРУПЦИЯТА
Размер на подкупа
Резултатите от изследването дават възможност да се оценят размерите на подкупите при различните дейности, свързани с ежедневната работа на фирмите. Договорните отношения с по-големите предприятия, както и разпределянето на обществени поръчки са сред дейностите, при които корупционните плащания са най-високи. Получаването на кредит също е свързано със значителни неофициални плащания. Масови, макар и в по-малки размери са подкупите, плащани при различни съдебни процедури. Към категорията на най-ниските неофициални плащания може да се отнесат подкупите, давани за рутинни дейности, като прокарването на вода, включване към електрозахранване, получаване на разрешителни и други /виж табл. 7/.
Антикорупционни действия
Преобладаващата част от интервюираните /84.9%/ не са предприемали никакви действия, когато им е оказван корупционен натиск, 1% са се обърнали към полицията, 1% - към медиите, 10.2% - към по-висшестоящ служител в предприятието, и 1% са подали жалба в съда. Един от основните фактори за разпространение на корупцията е ниският контрол върху корумпираните служители. Наличието на ефективни механизми за противодействие би трябвало да се основава на активната позиция на пряко заинтересуваните, т. е. на ежедневно подложените на корупционен натиск. Създаването на ефективни и свободни от бюрокрация контролни органи вътре в самите институции, както и на национално ниво може съществено да стимулира антикорупционните действия.
Основните причини, обуславящи пасивната позиция на бизнесмените и ограничената публичност на корупционните практики, са не толкова ниската информираност за наличието на "антикорупционни" институции, а тяхната ниска ефективност. Подобна ситуация създава чувство за безнаказаност у хората, ангажирани с определен тип корупционно поведение. Това от своя страна е силен стимул за по-нататъшни действия.
Нещо повече, евентуалните противодействия на "жертвите" на корупция се оценяват като опасни от самите тях. Това е допълнително свидетелство за степента на навлизане на корупцията в стопанската сфера и нейната роля като регулатор на обществените взаимоотношения /виж графиката/.
ОЧАКВАНИЯ ЗА РАЗВИТИЕТО НА КОРУПЦИЯТА
Индексът отразява оценките на бизнесмените за възможностите /потенциала/ на българското общество да се справи с корупцията.
Нарастването на индекса на корупционните очаквания в сравнение с всички останали индекси е най-голямо - от 5.5 през януари 2000 г. той спада до 5.1% през декември с. г., за да скочи на 5.9% през декември 2002 г. Тази тенденция е косвено доказателство за намаляването на доверието на стопанските ръководители в способността на управляващите да се справят с проблема корупция.
Остра е необходимостта от въвеждането на нови социални практики, както и на принципно нови регулативни механизми за справяне с проблема. Те трябва да са едновременно законово легитимирани, морално приемливи и практически ефективни.
ТАБЛИЦА 5 ДОКОЛКО ШИРОКО Е РАЗПРОСТРАНЕНА КОРУПЦИЯТА СРЕД
Януари 2000 Октомври 2000 Декември 2002
Митнически служители 90.4 80.0 80.3
Данъчни служители 67.3 58.8 62.7
Народни представители 64.3 60.2 60.8
Полицейски служители 62.8 57.7 59.8
Политици, лидери на партии 70.4 64.5 59.6
Служители в министерства 65.6 60.0 57.8
Съдии 56.5 53.4 57.4
Прокурори 53.2 49.3 56.5
Министри 66.2 60.2 54.5
Общински служители 52.5 49.3 54.2
Кметове и общин. съветници 41.0 36.9 54.0
Лекари 40.4 38.2 53.1
Адвокати 60.4 52.0 53.0
Следователи 47.8 43.2 52.2
Бизнесмени 48.6 50.9 47.6
Банкери 37.4 43.1 46.4
Административни служители в съдебната система 31.1 34.2 43.6
Представители на НПО 22.3 25.0 30.7
Служители, преподаватели в университети 27.8 29.6 30.0*/42.6**
Журналисти 10.9 21.6 24.3
Учители 11.8 8.9 17.2
* Служители в университети **Преподаватели в университети
ТАБЛИЦА 6 ИНСТИТУЦИОНАЛНО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА КОРУПЦИЯТА
Общо разпространение %
Митници, митнически служители 30.4
Съд, съдебна система, правосъдие, адвокати 26.2
Министерства, в бюджетната сфера 21.9
Общинска администрация, областна администрация 16.0
В системата на МВР /в т. ч. в КАТ, в следствието/ 15.5
Министерства %
Министерство на икономиката, търговията
Приватизацията 33.0
Министерство на финансите. Митниците 26.0
Министерство на правосъдието
В съдебната система. В съдилищата 21.5
МВР. Полиция 17.2
Държавни агенции %
Агенция за приватизация 47.7
Митници 18.5
Данъчни служби 5.8
Ведомства, свързани с издаването на разрешителни Строителен надзор 4.2
ХЕИ, ДВСК 2.5
Български медии %
Българска национална телевизия 13.6
Печатни медии 10.6
В българските медии няма корупция 5.5
в. 24 часа 4.3
в. Труд 4.3
Съдебна система %
Прокурори, прокуратура 36.8
Съдии, съд, съдопроизводство 36.2
Следователи, следствие 24.3
Адвокати, нотариуси 9.6
Цялата съдебна система 4.7
Таблица 7 РАЗМЕР НА ПОДКУПА
До 250 лв. 251-500 лв. 501-1000 лв. 1001-5000 лв. Над 5000 лв.
Договори с големи предприятия 18.5 25.9 14.8 11.1 11.1
Спечелване на обществени поръчки 6.9 17.2 10.3 31.0 10.3
Получаване на кредит 24.3 21.6 13.5 8.1 8.1
При съдебни процедури 33.3 44.4 5.6 0.0 5.6
Прокарване на вода 33.3 28.6 4.8 0.0 4.8
Разрешение за строеж 14.3 38.8 10.2 4.1 4.1
Включване към електрозахранване 48.6 27.0 5.4 0.0 2.7
Разрешителни, лицензи 36.1 31.1 9.8 1.6 1.6
Друга услуга 66.7 14.8 0.0 7.4 3.7
Агенция Витоша рисърч възниква като резултат от развитието на социологическата програма на Центъра за изследване на демокрацията, започнала своята дейност през 1989 г. Витоша рисърч е специализирана в изследвания на корупцията и престъпността, социалната политика, икономическото, политическото и електоралното поведение, приватизацията, ценностните ориентации и нагласи, проучването на общественото мнение, оценка на аудиторията на медиите, маркетингови и рекламни изследвания и др.
.