Хайде отново да се преброим
(ПАРИ) - 2005/2/7
В ПРЕСАТА се промъкнаха факти, че българите в чужбина са толкова, колкото и тези, останали в страната, т. е. не по-малко от 7 млн. Това означава, че 14-15 млн. нашенци живеят на земята. Според други сметки обаче в Испания има около 80-100 хил. български граждани, във Великобритания - около 60 хил. души, а в Германия - 40-50 хиляди. Като изключим Америка
/около 500 000 българи, живеещи там/, това са трите най-многолюдни български диаспори.
Въпросът обаче не е в броя на българските граждани у нас и по света, а фактът, че "демографският срив ще е най-голямото предизвикателство, което трябва да решава страната през настоящето столетие". И това е коментар отпреди 2 години на Ричард Крамптън по време на лекцията му "България и ситуацията на Балканите след 1989 г.", изнесена в научния център "Удроу Уилсън" във Вашингтон. Ако сегашните тенденции се запазят, след няколко десетилетия в тази страна може да настъпят необратими етнически и социални промени, смята професор Крамптън. Тези думи на професора от Оксфордския университет се потвърждават и от прогнозата на Института по демография, публикувана наскоро, според която към 2020 г. се очаква населението на България да бъде 6.6 млн. души. Според друга прогноза - на Holt, Rinehart&Winston, населението на България ще бъде 4.5 млн. души през 2050 г., което означава спад от 44% в сравнение с 2000 г., което е най-драстичното намаление сред всички балкански държави.
От политико-икономическа гледна точка това означава, че:
l Ще е налице свиване на вътрешното потребление, т. е. стесняване на вътрешния пазар, който и без това не се характеризира с някаква значителна емкост /поглъщаемост/. В този смисъл се намалява значението на страната ни като пазар за чуждите производители.
l Поради застаряването на населението ще нарасне "напрежението" в социалните фондове /на 100 осигурени лица сега се падат почти толкова пенсионери/.
l Поставя се под въпрос възможността да се гарантира националната сигурност, а България скоро ще се превърне във външна граница за Евросъюза.
l Демографският срив ще доведе и до намаляване /дори е възможен спад/ на темпа на растеж на икономиката. И това ще е резултат от ролята на един-единствен фактор: рязкото и дългосрочно намаляване броя на младежите до 18-годишна възраст.
Погрешно е да се счита, че прилагането на определени икономически стимули от страна на държавата ще увеличи раждаемостта в страната. В държавите от Западна Европа въпреки високия жизнен стандарт и наличието на стимулиращи фактори раждаемостта продължава да е ниска. Неслучайно в някои страни от ЕС се предприемат конкретни мерки за преодоляване на тези негативни тенденции, изразяващи се най-вече в регулиран прием на имигранти. Това обаче може да застраши хомогенността на обществото и затова провежданите в тази насока държавни политики наблягат най-вече на възможностите за бързо реинтегриране на имигрантите. Най-добрият вариант за подобна политика е интегрирането на задграничните сънародници. Приоритетното им приемане е характерна практика за редица западноевропейски държави. Повечето страни от ЕС съхраняват националното гражданство на задграничните си сънародници, без това да е свързано непременно с необходимостта от заселването им на държавната територия. Испания например издава паспорти на задграничните си сънародници, без това да е свързано непременно с необходимостта от заселването им на испанска територия. Испания издава паспорти на задграничните испанци чрез консулските си служби в съответната държава. Подобна практика имат Португалия, Германия и др. Показателен е фактът, че 5 млн. португалски граждани, или 50% от населението на страната, постоянно живеят зад граница /най-вече в Бразилия/. Тази европейска политика оформя и основните механизми, които биха могли да се използват за преодоляването на неблагоприятните демографски тенденции в България.
Трябва да се има предвид, че българската общност в чужбина ще играе все по-нарастваща роля по отношение на жизнения стандарт на значителна част от българите. Трансферите от чужбина формират значителна част от дохода на българските домакинства. Повечето от тези трансфери обаче са "нелегално" извършвани и трудно може да бъдат заложени като ресурс, отразяващ се върху платежния баланс на страната. Затова правителствата трябва да изследват къде са се формирали /в кои държави и градове/ компактни маси от българи, като примерно гр. Гандия /Южна Испания, на 60 км от Валенсия/, където от 75 хил. души население 15 000 са българи /8500 легално пребиваващи и почти толкова нелегални имигранти/. Практиката на страни като Китай и Турция е в такива населени места с компактна маса техни граждани да се откриват офиси на националните банки
/държавни/, които при минимална комисиона /или без комисиона/ трансферират паричен ресурс в родината. По отношение на българските граждани сега това се извършва предимно нелегално /около 80-90% от сумите/ чрез пътуващи за страната българи, по редовните автобусни линии чрез туристическите агенции или превозвача и пр. Такава политика обаче изисква от страна на държавата участие в банковия сектор, което държавно участие е сведено в момента под санитарния минимум. Само Насърчителна банка, която е една от най-малките, е държавна.

Автор: Петкан ИЛИЕВ

Go back BG Online