РЕФОРМАТА В СЪДЕБНАТА СИСТЕМА ДАВА РЕЗУЛТАТИ
(ПАРИ) - 2002/2/11
ПРИ оценките на ефективността на съдебната система в борбата срещу корупцията досега най-често акцентът се поставяше върху правораздавателната дейност на съда. А при съществуващата конституционна реалност те задължително следва да обхванат и останалите нейни звена - следствието и прокуратурата, тъй като тяхната добра работа е предпоставка за по-добро и ефективно правораздаване.
В продължение на десет години се правеха опити за реорганизация на следствието, които варираха от идеята за връщането му в системата на МВР /1997 г./ до закриването на Националната следствена служба /НСлС/ и създаването на 28 самостоятелни окръжни следствени служби и Специализирана следствена служба /ССлС/ през 1998 г. Последната бе лишена от организационно-методическа, финансова и административна компетентност по отношение на отделните следствени служби. През 2001 г. бе направен опит следствието да премине на административно подчинение на прокуратурата. Впоследствие през ноември 2001 г. Министерството на правосъдието разви идеята да се предложат промени в Закона за съдебната власт /ЗСВ/ за възстановяване на НСлС.
Общи данни за предварителни производства по основни корупционни престъпления /чл. 301-307 от НК и престъпления по служба чл. 282-285/ за периода 1999 г. - първото полугодие на 2001 г.:
- намаляване броя както на новообразуваните, така и на приключилите дела;
- значително забавяне на следствени дела;
- рязко нарастване броя на върнатите дела - над 30% от разследванията;
- главният прокурор много рядко е използвал правомощието си по чл. 172а, ал. 3 от НПК да възлага на Специализираната следствена служба разследването на сложни от фактическа и правна страна престъпления: през 2000 г. са възложени 22 дела, а през 2001 г. /до ноември/ - само едно.

ПОДОБРЯВАНЕТО НА РАЗСЛЕДВАНЕТО
на корупционната престъпност, осъществявана от следствието, изисква нов подход, който би повишил авторитета му като важно звено в съдебната система и би ограничил възможностите за корупция в самата система на следствието. Предложенията за конкретни мерки може да бъдат обобщени, както следва:
Подобряване на взаимоотношенията и взаимодействието с органите на прокуратурата и Министерството на вътрешните работи; по-широко използване на специални разузнавателни средства при разследване на корупционни престъпления; използване на института за защитения свидетел с оглед по-ефикасна защита на лицата, съгласили се да сътрудничат на разследващия орган и да окажат помощ на правосъдието. Тук може да се включат още по-широкото прилагане от следователите на разпита пред съдия с оглед избягване на натиск върху свидетели и обвиняеми и с цел събиране на неоспорими и годни за съдебното следствие доказателства, както и въвеждане на специализация на следователи, разследващи корупционни дела.
Наред с проблемите на следствието дискусионен е и въпросът за мястото и ролята на прокуратурата в съдебната система, в това число и за

СТАТУТА НА ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР
Застъпват се различни и дори противоположни позиции - за запазване на статуквото, за конституционни промени, позволяващи преминаването на прокуратурата към изпълнителната власт и в частност към Министерството на правосъдието, за по-голяма независимост от ВСС, за упражняване на парламентарен контрол върху главния прокурор и т. н. Въпросът е достатъчно сериозен и изисква внимателно обмисляне, изучаване на опита и най-новите тенденции в страните, в които борбата с корупцията и престъпността се води успешно, публичен дебат и ангажиране на самата прокуратура в него.
Самоизолацията на прокуратурата от публичния и най-вече от междуинституционалния дебат по тези проблеми допълнително усложнява тяхното решаване. Мълчанието и дистанцирането на прокуратурата по принципни въпроси, съчетани с шумно огласяване на предварителни проверки и същевременно забавяне внасянето на обвинителни актове, свидетелстват за необходимостта от реформи по отношение на прокуратурата и вътре в самата прокуратура. При изработване на концепция за тези реформи следва да се има предвид утвърждаващата се в страните членки на ЕС, при това с успех, тенденция към отделяне на прокуратурите от изпълнителната власт по примера на Италия. Необходимо е много внимателно да се прецени дали изходът за България е в разширяване на правомощията на прокуратурата, от една страна, или пък в превръщането й от независима от ВСС в зависима от Министерството на правосъдието, от друга.
Досега твърде много се подценяваше възможността адвокатите да играят посредническа роля при осъществяване на корупционни практики по отношение на основните звена на съдебната власт - съд, прокуратура и следствие. Тези практики са възможни поради сравнително слабия контрол от страна на органите на адвокатурата. Използвайки създалите се лостове и предпоставки за корупция,

ПО-СЪСТОЯТЕЛНИТЕ ЛИЦА
и търговци са в по-облагодетелствано положение от лицата с по-тежко финансово състояние, които не могат да си позволят адвокати със съответните контакти.
Работна група към Висшия адвокатски съвет подготвя изменения и допълнения към Закона за адвокатурата, насочени към издигане престижа на адвокатската професия и преодоляване на недостатъците в досегашната работа на адвокатурата.
За утвърждаване ролята на адвокатурата за недопускане на корупция биха допринесли следните промени:
- въвеждане на строги критерии за достъп до адвокатската професия;
- приемане на етични правила и норми на поведение и обвързване на неспазването им с определени санкции;
- усъвършенстване на дисциплинарните процедури за неспазване на законовите и етичните норми;
- създаване на законова основа за безплатна правна помощ, например на бюро за правна помощ.
Сред правоприлагащите органи, чиято дейност играе важна роля за функционирането на съдебната система, е полицията.
Въвеждането на досъдебното полицейско производство с измененията на НПК в сила от 1 януари 2000 г. имаше за цел подобряване на наказателната политика на държавата чрез ускоряване и деформализиране на наказателния процес. На българската полиция беше дадено правомощието да разследва около 80% от престъпленията. Практиката доказа плюсовете и минусите на приетото законодателно решение: през 2000 г. с мнение за съд са предадени на прокуратурата около пет пъти повече дознания, отколкото предходната година, като поне пет пъти се съкрати и средното време за разследване на едно престъпление. Същевременно прекалено голям брой полицейски служители - над 10 000, без необходимата правна подготовка, получиха дознателски правомощия, което в определени случаи се отрази на

КАЧЕСТВОТО НА ДОЗНАТЕЛСКАТА РАБОТА
От друга страна обаче, с измененията в НПК от 2001 г. вместо решаване на очерталите се проблеми се засили процесуалният формализъм, който сериозно затрудни работата по полицейското разследване, лишавайки го от оперативност, бързина и резултатност. Във връзка с това са необходими по-гъвкави законодателни решения за мястото на полицейското разследване и неговия потенциал за реализиране на процесуална икономия при предвиждане на необходимите мерки за подобряване правната подготовка на дознателите.
Системата на МВР като цяло има важна роля в противодействието на корупцията в обществото. Допускането и съществуването на корупция вътре в нея обаче може да компрометира тази нейна роля. Основните задачи в дейността по противодействие на корупцията в министерството са конкретизирани в правителствената Програма за изпълнение на националната стратегия за противодействие на корупцията. В краткосрочен план се предвижда прецизиране границите на функционалната отговорност между оперативните звена в Национална служба Сигурност, Национална служба Полиция и Национална служба Гранична полиция, работещи по противодействие на корупцията, с цел елиминиране на дублирането в тяхната дейност.
През 2001 г. МВР даде сериозна заявка за ангажирането си с антикорупционните приоритети. Завърши преструктурирането на административните служби на МВР съгласно Закона за администрацията, девоенизиране на административните служители и регламентиране на статута им съгласно Закона за държавния служител. Същевременно е необходимо да продължи работата по разработване и прилагане на кадрова система за подбор, назначаване и развитие в кариерата на служителите, която да се базира на обективни критерии и да бъде тясно обвързана с професионалната квалификация и мотивацията /минимално положен трудов стаж, курс за повишаване на квалификацията, издържан изпит и т. н./. Изготвен е проект за Кодекса на етично поведение на полицая, в който се съдържат правила с антикорупционен ефект. Освен това обаче съществува необходимост от оптимизиране на учебните програми с повишаване мотивацията на служителите. Разработването и прилагането на обективни критерии за оценка на труда на полицейските служители също е обективно условие за тяхната мотивация. Процесите на подобряване на организацията на труда в службите на министерството изискват разработване на адекватни функционални задължения и длъжностни характеристики.
Съгласно новата структура на министерството на един от заместник-министрите е възложена функцията да координира работата на службите по противодействие на корупцията. В тази насока към Дирекция Инспекторат е сформирано звено с основна задача недопускане на корупция в МВР и изясняване на получените сигнали за корупционни действия.
Изготвен е Наръчник по полицейско разследване в помощ на практическата работа на дознателите. В момента се разработват и два нови наръчника -в помощ на полицая по охрана на обществения ред и за подпомагане на полицейските действия за защита на човешките права.
За успеха на работата по антикорупционните приоритети е необходимо отваряне на органите на МВР към обществото, като стилът на секретност и прикритост в работата, който поражда съмнения и условия за корупция, следва да се замени с прозрачност и откритост. Така например в момента жалбите срещу незаконосъобразните действие на полицията се проверяват по вътрешноведомствена процедура, което създава предпоставки за прикриване на нарушенията или за липса на обективност при проверките. За преодоляване на тази практика може да се препоръчат следните решения:
- Да се създадат отдели за вътрешни разследвания към специализираните служби и регионалните структури на МВР.
- Да продължи да се прилага принципът на гражданския контрол върху дейността на органите на МВР.
- Въвеждането на практика за проверка по жалби и сигнали за корупция от независим орган като част от външната система за контрол.




* Откъс от доклада на Коалиция 2000 за корупцията у нас и резултатите от борбата с нея.



Go back BG Online