Неефективността на полицията и законите са почва за корупция според магистратите
(ПАРИ) - 2003/7/8
Изследването сред магистратите е част от корупционния мониторинг на Коалиция 2000. То бе проведено от 21 април до 20 май 2003 г. сред 454 представители на съдебната власт, от които 179 съдии, 126 прокурори и 149 следователи.


РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА КОРУПЦИЯТА
Общо разпространение на корупцията сред институциите
Подобно на населението и бизнессредите и сред магистратите е утвърдена представата, че митниците и техните служители са най-корумпираните. Следват здравеопазването, издаващите разрешителни ведомства, системата на МВР и правителството. Самооценката за корумпираността на собствената им система е твърде ниска - едва 8.1% нареждат съдебната власт сред трите най-корумпирани. Представите на населението са различни, те нареждат съдебната власт на второ място.
Разпространение на корупцията в съдебната власт
Всеки втори магистрат смята, че мненията за корупцията сред съдебната власт са неоснователни. Но при конкретните оценки на отделните звена на предна позиция по корумпираност се нарежда съдът /22.2%/. Прокурорите и следователите са много по-категорични в това мнение. Прокуратурата събира 19.6% от мненията за най-корумпирана, следствието - 16.1%, а 16.3% смятат, че всички звена са еднакво засегнати.
Прокурорите се определят като най-корумпираната група магистрати. Според всеки пети респондент почти всички или повечето прокурори са въвлечени в корупционни практики, докато всеки десети смята, че това се отнася за съдиите и следователите. Нагласата е негативните оценки да бъдат отправени към другите две професионални групи. Прокурорите в по-голяма степен признават, че сред тях почти всички или повечето са въвлечени в корупция /7.9% от всички прокурори, срещу 2.8% от съдиите и 4.7% от следователите/ /Таблица 1/.
Тенденция да се прехвърля отговорността от едно към друго звено има и при оценките за разпространението на корупцията в отделните етапи на наказателното и гражданското производство. Според всеки четвърти съдия в наказателното производство корупцията е най-разпространена в етапа предварително производство, а за всеки пети - при полицейското разследване; прокурорите и следователите посочват съдебната фаза. Всеки четвърти смята, че при гражданското производство исковият процес води като фаза при корупцията. Така мислят основно в прокуратурата и следствието, докато за съдиите тази фаза са охранителните производства.
За корупцията в съдебните служители магистратите и населението дават противоречиви мнения - 37.5% от населението смятат, че почти всички и повечето съдебни служители са въвлечени, докато магистратите на същото мнение са едва 2.4%. Според близо 2/3 от интервюираните в звеното, в което работят, почти или изобщо няма корумпирани съдебни служители /Таблица 2/. Оценките на магистратите са от лични наблюдения и от контакти с колеги, а представите на гражданите се формират най-вече под влияние на медиите.
Фактори за разпространението на корупцията
Като основна причина се посочват ниските възнаграждения на магистратите и съдебните служители
/55.3%/. Мнозинството респонденти се самоопределят в средните или долните стойности на скалата "богат - беден". Очакванията за по-добро заплащане са сред основните фактори, тласкащи ги към "алтернативни доходи". Съчетано с моралната криза, напоследък е достатъчно за поддаване на корупционен натиск /43.2%/.
Магистратите признават и за пропуски и несъвършенства в законодателството
/36.1%/, както и липсата на ефективен вътрешен контрол и санкции в съдебната власт, които да ограничават корупцията /35.7%/.


КОРУПЦИОННИ ПРАКТИКИ
Основни цели на корупционните практики
Целите, които се преследват при корупционни действия, се предопределят от вида на магистратите и спецификата на дейността им, професионалните им отговорности и властовия ресурс, с който разполагат
/Таблица 3/.
Начини за осъществяване на корупционните практики
Основно корупционните сделки между магистратите и заинтересуваните лица се осъществяват чрез адвокатите /41.6%/. Роднинските, приятелските и професионалните социални мрежи са друг начин за осъществяване на корупционни практики.
Опит при работа с гражданите
В ежедневните отношения магистрати - граждани съществуват редица предпоставки, които малко или много влияят върху корумпираността на магистратите. Според повечето магистрати гражданите имат прекомерни очаквания от съдебната власт, много от тях не познават правата. Подобни несъответствия между очаквания и действителност са предпоставка за решаване на спорните въпроси "неофициално" /Таблица 4/.
Участие на магистрати в корупционни действия
Гражданите не толкова предлагат директно пари или подарък, колкото показват, че са готови да дадат, ако им бъде поискано. Пред съдиите много по-често е била декларирана такава готовност.
Въпросът за участие в корупционни сделки се задава косвено и на негова база не може да се правят категорични изводи за "подкупността" на отделните видове магистрати. Но прокурорите много по-често са били замесвани в корупционни сделки, за които са научавали техните колеги - 22.2% от магистратите. За лично участие в корупционни сделки са признали едва 1.8% от интервюираните магистрати. В тях участват по-често магистрати над 50 г., работещи в средни населени места /20 хил. - 99 999 хил. души/. Заявилите открито, че са получавали подкупи, определят личното си финансово положение като по-високо от средното. Работещите в окръжните и районните прокуратури са по-въвлечени в корупция от работещите в други институции.
Всеки втори магистрат
/53.3%/ е наясно, че приемането на пари или подарък неминуемо би довело до поемането на задължение към заинтересуваното лице. На ценностно равнище магистратите не приемат корупцията и са готови да съдействат за ограничаването й не само заради страха от негативни за тях последици
/Таблица 5/. В действителност случаите, в които се повдига обвинение и се започва разследване за участие на магистрат в корупционно действие, все още са изключителна рядкост.


АНТИКОРУПЦИОННИ МЕРКИ
Основните мерки за ограничаване на корупцията, които магистратите посочват, се свързват с увеличаването на възнагражденията
/69.4%/ и с въвеждане на по-строг критерий за подбор на кадрите /68.7%/. За промени в структурата на съдебната власт и по-широки възможности за отчетност, контрол и санкции се обявяват 35.0%; 33.9% смятат повишаването на професионалната квалификация за решение, а 32.8% - периодичната атестация на магистратите.
Сред другите посочени мерки е въвеждането на задължението магистратите да декларират имуществото си пред Сметната палата, както и алтернативни методи за разрешаване на правните спорове. Създаването на специализирано звено във Върховната касационна прокуратура за разследване на сигнали за корупция също се смята за ефективна мярка.
За 52.6% от магистратите мерките за ограничаване на корупцията са възможни и чрез законодателни реформи без промяна в конституцията.
Няма еднозначно мнение дали съществуващата единна и централизирана структура на прокуратурата благоприятства развитието на корупция в нея - противоположните становища са почти поравно. Разпределението по видове магистрати обаче показва, че повечето съдии и следователи смятат, че тази структура създава предпоставки за корупция сред прокурорите и служителите в прокуратурата. Докато самите прокурори са на диаметрално противоположно мнение.
Магистратите, които смятат, че се налагат промени във ВСС /61.2%/, посочват следните слабости и необходими реформи в него: начин на формиране на ВСС, по-голяма публичност и прозрачност в работата му, изграждане на информационна система за контрол. Най-често изказваните предложения за промяна в начина на формиране на ВСС са свързани с политическата обвързаност на членовете му. Магистратите смятат, че е необходимо: отпадане на квотата от Народното събрание /22 посочвания/; квотите за трите звена на съдебната власт да бъдат равни /18/; членовете му да се избират само от съответните звена на съдебната власт /17/; формирането на ВСС да е само от представители на съдебната власт /12/ и да се елиминира на политическото влияние /12/.
Предложението да се въведе институт за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, предизвиква противоречиви реакции. Магистратите смятат, че това би бил ефективен начин за борба с корупцията. От друга страна обаче, 3/4 се опасяват, че не са предвидени достатъчно гаранции срещу възможни злоупотреби.
Те посочват необходимостта от усъвършенстване на законодателството - наказателните състави в особената част на Наказателния кодекс, отнасящи се до инкриминиране на различни видове корупционни прояви.
Слабостите на досъдебното и съдебното производство, благоприятстващи корупцията при образуване, водене и приключване на делата, се свързват с неефективната дейност на полицейските органи за разкриваемост на престъпленията, пропуски в работата на досъдебното производство, несъвършенства в материалната и процесуалната уредба и недостатъци при прилагането им. Магистратите са единодушни, че работата на полицейските органи по разкриваемостта на престъпленията е недостатъчно ефективна, че има несъвършенства в материалната и процесуалната уредба, благоприятстващи корупционните прояви в досъдебното и съдебното производство.
Относно работата на отделните звена на съдебната система отново се наблюдава прехвърляне на отговорност и взаимни обвинения между трите групи. Съдиите са по-крайни в своите оценки - 7/10 смятат, че пропуските в досъдебното производство са основният проблем при разкриването на корупционните прояви. 34.9 от прокурорите и 30.2% от следователите са на мнение, че работата на съда не е достатъчно ефективна.


Таблица 1


Разпространение на корупцията сред отделните групи магистрати /%/
Разпространение на корупцията сред:
Магистрат Съдии Прокурори Следователи
Съдия 2.8 17.4 19.0
Прокурор 11.9 7.9 10.3
Следовател 20.8 28.2 4.7
/Относителен дял на отговорите "Почти всички и повечето са въвлечени"/


Таблица 2


Разпространение на корупцията сред съдебните служители /%/
В звеното, Оценки
в което работят респондентите на населението
Почти всички съдебни служители са въвлечени 0.2 10.3
Повечето съдебни служители са въвлечени 2.2 27.2
Малка част от съдебните служители са въвлечени 18.7 24.7
Почти няма въвлечени 32.4 6.3
Въобще няма съдебни служители въвлечени 30.0 -
Не знае/Не отговорил 16.5 31.4
База: N=454 за магистратите, база: N=1077 за населението - май 2003 г.



Таблица 3


Цели за извършване на корупционни действия спрямо различните групи магистрати и служители /%/


Съдии
За да постанови присъда или решение в определен смисъл 69.6
За да прекрати/ спре неоснователно делото 39.6
За да протака разглеждането на делото 40.1
За да забави, ускори или по друг начин повлияе върху вписването в Търговския регистър 27.5
За да упражни нерегламентирано влияние 15.4
Друго 1.5
Не се извършват корупционни действия 4.6
Не знае/ Не отговорил 9.5


Прокурори
За да прекрати наказателно производство 63.4
За да образува/ да не образува досъдебно производство или предварителна проверка 49.3
За да внесе/ да не внесе обвинителен акт 27.8
За да върне неоснователно делото за допълнително разследване 23.3
За да не извърши процесуални действия в случаите, когато е задължен да ги извърши 19.8
За да упражни нерегламентирано влияние 17.0
Друго 1.5
Не се извършват корупционни действия 4.6
Не знае/ Не отговорил 12.3


Следователи
За да извърши или да не извърши определени процесуално-следствени действия 59.5
За да спре разследването или да направи предложение за прекратяването му 56.2
За да упражни нерегламентирано влияние 28.0
Друго 2.2
Не се извършват корупционни действия 6.2
Не знае/ Не отговорил 13.2


Съдебни служители
За да извърши/ да не извърши определени действия при обработката на съдебни книжа и документи 55.9
За да допусне нарушения във връзка с връчването на призовки и други съдебни книжа 53.7
Друго 3.1
Не се извършват корупционни действия 7.7
Не знае/ Не отговорил 16.5


Таблица 4


Колко често гражданите, с които контактувате, когато изпълнявате професионалните си задължения /%/
Обикновено Понякога Рядко Никога НЗ/НО
Имат прекомерни очаквания към магистратите и тяхната работа 56.2 28.0 8.1 2.6 5.1
Не знаят своите права 52.4 31.5 11.9 2.0 2.2
Са недоволни от работата на магистратите 34.6 47.1 14.1 2.0 2.2
Предпочитат да участват в корупционни действия, вместо да се борят за правата си със законни средства 15.4 34.6 26.9 8.8 14.3
Мислят, че могат да постигнат каквото искат, като предлагат пари или подаръци 12.6 30.4 32.2 15.2 9.7
Се отнасят грубо или невъзпитано със съдебните служители и магистратите 9.5 37.4 42.7 6.8 3.5
База: N=454



Таблица 5


Възможни последици за магистрат, приел пари или подарък, за да извърши/ да не извърши определени действия /%/
Ще му бъде снет имунитетът и срещу него ще бъде образувано наказателно производство 54.8
В бъдеще ще бъде зависим от лицето, дало подкупа или в чиито интерес е даден подкупът 54.2
Ще му бъде търсена дисциплинарна отговорност 35.2
Компрометиращите материали срещу него ще се използват за оказване на натиск 33.7
Няма да има неблагоприятни последици 8.8
Друго 2.6
Не знае / Не отговорил 4.2
База: N=454

Go back BG Online