Участието на държавата в икономиката все още е източник на корупция
(ПАРИ) - 2003/2/11
НА ежегодния обществено-политически форум, който ще се проведе днес, Коалиция 2000 представя своя годишен Доклад за оценка на корупцията през 2002 г. В дискусията ще участват правосъдният министър Антон Станков, вътрешният Георги Петканов, както и други политици и магистрати.
ОБЩАТА оценка, представена в доклада е, че през 2002 г. корупционната ситуация в страната отбеляза известно подобрение, което намери отражение в корупционните индекси на Коалиция 2000. В същото време корупцията все още се възприема като един от най-сериозните проблеми на прехода. Тя се нарежда на четвърто място по важност след безработицата, ниските доходи и бедността.
Международната общност оценява положително способността на страната да се справи с корупцията. За поредна година България подобрява показателите си в класацията на Транспаренси интернешънъл /Индекс за корупционните представи/ - от 66-о място през 1998, тя зае 45-о място през 2002 г. сред 102 страни. По този показател България изпревари държави като Чехия, Латвия и Словакия и е единствената страна кандидатка за присъединяване към ЕС, която отбелязва подобно рязко подобряване на корупционния си рейтинг.
Индексът Лично участие в корупцията показва устойчив, макар и незначителен спад за периода 1998-2002-а, като за 2002 г. се наблюдава относителна стабилност. Стойността на индекса за октомври 2002 г. е 0.5 и съответства на реален брой на извършваните корупционни действия, равен на около 130 000 случая средно месечно
/около 2% от населението на страната посочва, че е дало пари, подарък или услуга, за да бъде решен негов проблем/. Спадът на стойностите на индекса в периода след 1998 г. определено говори за наличието на успехи в ограничаването на корупцията. При 130-те хиляди самопризнания за участие в корупция най-често взимащите подкупи са пътните полицаи, административните служители с нисък ранг и работещите в здравеопазването. Според експертни оценки при 10-12 хил. поискани подкупа или злоупотреби със служебно положение дневно отговорните институции би трябвало да разследват неколкостотин извършители месечно. Това означава създаване на качествено нови механизми за контролиране, разследване и наказание, които първоначално да могат да обработват 4-6 хиляди случая годишно.
Като правило стопанската сфера е тази, която в най-голяма степен генерира корупционни практики. Намесата на държавата в икономиката поражда множество точки на конфликт между частния и обществения интерес, които при липсата на институционален и административен капацитет и традиции създават благоприятна среда за корупция. В това отношение рисковите сфери в България са: участието на държавата в икономиката, като собственик и регулатор; фискалната политика; обществените поръчки; митниците; приватизацията и следприватизационният контрол; черната икономика. Въвеждането на адекватно и прозрачно управление в обществения сектор и осигуряването на свободна конкуренция в частния сектор са основните предпоставки за ефективно противодействие на корупцията в стопанската сфера.
Основно средство за пряка намеса на правителството в икономиката е предоставянето на държавни помощи. Когато това става при липса на ясни правила и критерии и слаб административен капацитет, вероятността за частен натиск и нерегламентирано разпределяне на помощи нараства значително. След дълго отлагане през 2002 г. беше приет Закон за държавните помощи /ЗДП/ - ДВ бр. 28/2002/, който урежда условията и реда за наблюдение и контрол на държавните помощи, както и за оценка на тяхната съвместимост с принципите на свободната конкуренция. Разпоредбите на ЗДП и въведеният публичен регистър за държавните помощи са предпоставки за подобряване прозрачността и възможностите за контрол над действията на правителството в тази област. Все още липсва достатъчно практика за оценка на прилагането на закона.
Подпомагането на земеделските производители също се очертава като едно от главните направления на пряка държавна намеса в икономиката, което не попада под контрола на Закона за държавните помощи. От една страна, по-ясното определяне на целите и отговорностите на фонд Земеделие съгласно изискванията на програма САПАРД намалява възможностите за корупция. От друга - увеличаването на средствата на разположение на фонда от 0.15 на 0.5% и предоставянето на преференции за регистрирани производители при липса на съответстващо подобрение в административния капацитет за управление действат в обратна посока.
Ограничаването на свободната стопанска инициатива чрез държавна регулативна намеса създава властови ресурс в администрацията и е един от основните източници на корупция. Като цяло политиката на държавата по отношение регулирането на бизнеса остава без ясни очертания и правила. Регулативната намеса на държавата в стопанската сфера е значителна и остава един от основните източници на корупция в България. През май 2002 г. Министерският съвет взе решение за облекчаване на 120 и отменяне на 74 от съществуващите 360 регулативни режима. До края на 2002 г. няма информация да е постигнато реално изпълнение на това правителствено решение. Същевременно бяха въведени допълнителни лицензионни и разрешителни режими. Наличието и броят на регулаторните режими са само малка част от проблема с корупцията в тази сфера. Основен мотив на бизнеса да предлага подкупи е бюрократичният начин на прилагане на режимите и множеството и чести лични контакти между администратора и регулирания. Присъединяването на България към Европейския съюз предполага значително увеличение на регулативните режими, което изисква ясна национална политика по отношение регулирането на бизнеса и адекватен административен капацитет за бързото и прозрачното им прилагане. В противен случай корупцията в тази сфера ще се запази и дори ще нарасне.
В условията на непрозрачна и неефективна администрация високата данъчно-осигурителна тежест поражда появата на голям сив сектор и свързана с него корупция в икономиката. През 2002 г. данъчно-осигурителната тежест в България отбелязва минимален спад, но остава сравнително висока за страна в преход. Няма съществена промяна в дела на сивата икономика в страната, който според различни източници е между 25 и 40% от БВП. Нерегистрираните обороти на фирмите продължават да формират основната маса на подкупите в страната. За да бъде намален делът на сивата икономика и свързаната с нея корупция, е необходимо успоредно намаляване на данъчно-осигурителната тежест и подобряване на отчетността на компаниите.
Същевременно Министерството на финансите обяви инициатива по проверка на съответствието между притежавано имущество и декларирани доходи. Успешното провеждане на тази акция би демонстрирало политическа воля и административни възможности за справяне с укриването на данъци. По данни на Министерството на финансите годишно държавата губи от неплатени и укрити осигуровки и подоходен данък над 1.1 млрд. лв., а несъбираемите данъчни задължения на фирми към средата на 2002 г. са 928 млн. лв.
В условията на засилваща се глобализация и непрекъснато нарастване на международната търговия през националните митници преминава значителен икономически ресурс, което създава огромен потенциал за злоупотреби и корупция. Митниците осигуряват и значителна част от постъпленията по основното приходно перо в бюджетa - данък добавена стойност. От друга страна, избягването на митническите сборове и ДДС предоставя на фирмите значителни конкурентни предимства и стимулира предлагането на нерегламентирани плащания. Въпреки предприетите от началото на годината реформи и през 2002 г. в обществото се запазва мнението, че корупцията е широко разпространена сред митническите служители. Към професията на митническите служители продължава да съществува изключително висок интерес сред кандидатите за работа, което може да бъде обяснено с очакванията за високи "нерегламентирани" плащания. При проведен през 2002 г. конкурс за назначаване на нови митнически служители за едно място са кандидатствали 38 души при средно за останалите професии отношение 1/25. Успоредно с това в редица изследвания през годината бизнесът определя нелоялната конкуренция, която в голямата си част е резултат от нелегален внос, като една от най-големите пречки пред нормалното му функциониране.
По изчисления на Министерството на здравеопазването през 2002 г. нерегламентираните плащания в здравеопазването възлизат на 200 - 260 млн. лв. /около 20% от парите, заделяни от държавния бюджет/. В същото време според Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ между 10 и 20 млн. лв. /5-10% от общия бюджет/ от плащанията за субсидирани лекарства са били неправомерно отклонени. Тези данни показват огромния корупционен потенциал на здравната система в сегашното u състояние.
Обществените поръчки също така са основен канал за насочване на държавни средства и ресурси към частния сектор. Поради големия размер на прехвърляните средства и неадекватният административния контрол върху процесите, последните са едни от основните потенциални източници на корупция. Те следва да бъдат изчерпателно нормативно уредени, а тяхното администриране трябва да бъде максимално прозрачно и компетентно. Всяка година под формата на обществени поръчки в България се разпределят над 1 млрд. лв. от бюджета. Според допитвания до бизнеса процедурите по получаване на обществени поръчки са сред основните източници на корупция и генерират значителни нерегламентирани плащания към държавната администрация /по консервативни изчисления около 15 млн. лв. за 2002 г./. При това корупцията е системна - над половината от участвалите в търгове фирми използват подкупи за получаването на всяка втора поръчка.
Управлението на държавно имущество, приватизацията и предоставянето на изключителна държавна собственост за стопанисване от частни лица чрез концесии остава най-натоварената с корупционни подозрения сфера в България през 2002 г. Прилагането на ЗПСК несъмнено демонстрира по-добрата фискална ефективност на възприетия модел на приватизация - реалните парични постъпления от сключените 262 сделки са 207 млн. лв. през 2002 г.
Прозрачността и липсата на корупционни подозрения водят до по-добри бюджетни постъпления от приватизацията. Нагледен пример в това отношение е банковата приватизация през 2002 г. В отворена и конкурентна процедура Банковата консолидационна компания успя да привлече за купувач на Биохим третата по големина банка в ЕС, като постигна цена от 82.5 млн. евро.
В крайна сметка макар и непълна, корупционната картина ни дава представа за сложността на политическия момент, което на свой ред пряко рефлектира върху степента на мобилизираност на институциите и гражданското общество в противодействието на корупцията.
Оценка за сферите с най-високо разпространение на корупцията /% на посочилите всяка една от сферите/
Общо разпространение Май 2002 Октомври 2002
В митниците. Сред митническите служители 33.2 30.4
Във висшите етажи на властта /в парламента в президенството, в правителството/ 24.1 30.3
Сред политическия елит
В съда. В съдебната система. В правосъдието 23.5 28.5
Сред адвокатите
В системата на здравеопазването 25.6 20.6
В медицината. В НЗОК, в ТЕЛК
В системата на МВР /в т.ч. в КАТ/ 20.6 19.9
Държавни агенции и ведомства Май 2002 Октомври 2002
Агенция за приватизация 22.0 22.5
Митници 12.6 10.9
Национална Здравноосигурителна каса 2.5 2.6
Източник: СМК на Коалиция 2000
/*/ Бележка: Въпросите са открити и представените категории са обобщение на посочваните от респондентите институции
Основни фактори, които влияят върху разпространението на корупцията *
Януари 2000 Септември 2000 Януари 2001 Октомври 2001 Януари 2002 Май 2002 Октомври 2002
Стремежът към бързо забогатяване на тези които са на власт 57.0 57.8 60.8 59.2 58.6 58.6 58.4
Несъвършенното законодателство 35.1 40.5 39.1 38.0 43.0 39.7 39.2
Неефективността на съдебната система 24.7 22.2 27.2 28.5 32.3 31.2 38.0
Ниските заплати 47.2 41.6 33.7 32.3 38.5 36.0 36.6
Липсата на строг административен контрол 30.8 32.3 31.8 35.2 34.5 36.0 36.6
Преплитане на служебните задължения с личните интереси 28.3 32.6 25.8 31.7 26.7 26.9 28.8
Моралната криза в периода на преход 18.2 17.0 18.9 21.1 18.3 16.3 13.2
Наследените от тоталитарно минало проблеми 7.3 7.8 4.4 5.8 5.0 6.9 6.3
Особеностите на бълг национална култура 5.9 4.2 5.9 4.4 5.3 4.3 4.9
Източник: СМК на Коалиция 2000
Бележка: 1/ % на посочилите всеки фактор
2/ Интервюираните са посочвали до три отговора, поради което сборът от процентите надвишава 1000
Автор: Петкан ИЛИЕВ