Киберпрестъпността - новата мода на скритата икономика
(ПАРИ) - 2004/10/15
Феноменът "икономика на престъпността" не е някаква българска екзотика. Неслучайно една от характерните черти на скритата икономика, която посочват почти всички анализатори на проблема, е навлизането на нетрадиционни форми на финансова и електронна престъпност: киберпрестъпления, използване и фалшифициране на чужди кредитни карти, Интернет като пространство, използвано от терористични групировки, порноиндустрията и пр.
Важността на проблема инициира и провеждането през миналия месец на специална конференция в Страсбург, свързана с предизвикателствата на киберпрестъпленията и организирана от Съвета на Европа. Основанията да се обърне поглед и към киберпрестъпността са свързани с факта, че обект на престъпно посегателство вече се явяват както информацията, така и информационно-телекомуникационните ресурси, непосредствените финансови ресурси, достъпът до които вече е възможен и чрез глобалната компютърна мрежа. Като цяло нараства криминалната активност в информационния сектор. Това не е случайно и е свързано с нарастващото използване на глобалната компютърна мрежа. Само броят на Интернет клиентите в света е нараснал 2 пъти за 3 години /от 300 млн. ползватели на 600 млн. за периода 1999-2002 г./. Подобни са и тенденциите в сектора на електронната търговия, където през тази година се очаква американците да похарчат около 200 млрд. USD за електронни покупки. В този смисъл според експертите на Съвета на Европа дори ако 99.9 на сто от 600-те милиона Интернет потребители го използват легитимно, то това означава, че ще има поне 600 000 потенциални нарушители. Според данни на IFCC през миналата година компютърните престъпници са предизвикали загуби за около 150-200 млрд. евро. Само в Германия за последните 15 години броят на киберпрестъпленията е нараснал със 1500 на сто.
Сред най-многобройните киберпрестъпления за първите 8 месеца на 2004 г. са опитите за достъп до личните данни на потребителите, вкл. и банковите им сметки. Като компютърни престъпления вече са класифицирани и сайтовете с расистко и ксенофобско съдържание, които за последните 4 години са нараснали 3 пъти. Наблюдава се засилване интереса на


организираната престъпност към Интернет пространството
Неслучайно годишният оборот на пазара на детска порнография се оценява на около 20 млрд. USD, който се реализира почти изключително чрез Интернет. По данни на Съвета на Европа 55% от педофилските сайтове са качени на сървъри в САЩ и още 23% - в Русия.
Борбата с престъпленията, извършвани чрез използване мрежата на Интернет пространството в Русия, вече дава резултати, след като през 1997 г. в Руската федерация беше въведена наказателна отговорност за престъпленията в сферата на компютърната информация, а от 1998 г. към Министерството на вътрешните работи беше създадено специално звено за борба с престъпленията в сферата на компютърните технологии с подразделения в 81 региона на Русия. Анализите показват, че ежегодно броят на подобен род престъпления, разкривани от специализираните органи, нараства с около 1.8-2 пъти. Ако през 1997 г. са регистрирани едва 17 подобни престъпления, то през 2003 г. техният брой надхвърля 10 000, или по-точно са 10 920. Интересното е, че за първото полугодие на 2004 г. са възбудени 1673 наказателни дела, което е с 45% повече за същия период на предходната година. В България едва през 2002 г. бяха приети специални поправки в НК и в НПК, свързани с компютърните престъпления. В тях бяха инкриминирани нерегламентираният достъп до ресурсите на даден компютър, както и копирането на компютърни данни без разрешение. Санкцията в НК обаче е само глоба до 3000 лв., вкл. и за лице, което въведе компютърен вирус в компютър или информационна мрежа. Затвор пък е предвидената санкция за разпространяване на компютърни или системни пароли, от което е последвало разкриване на лични данни. До момента обаче


не е известно в съдебна зала да е влизало дело по тези текстове на НК.
Същевременно в Русия 55% от наказателните дела са за неправомерно използване на мрежовите реквизити при авторизацията в Интернет мрежата, 10.6% са за компютърно пиратство /разпространяване на пиратска програмна продукция, в това число и чрез използването на Интернет пространството/, 8% са за разпространяване на порнография, вкл. детска, 4.1% - за разпространение на вредни /вирусни/ програми както в мрежата, така и на машинни носители. Останалите категории като фрикинг, телефонно пиратство представляват 3% от наказателните дела, кардинга /измамите с картови носители/ - 1.5%, разгласяване на данни с ограничен достъп - 2.4%, и др. Независимо от тези успехи в Русия обаче киберпрестъпността продължава да нараства. Данните показват, че разпространяването на пиратски софтуер там е 87% от цялата продукция, независимо че първенец е Украйна с 91%, а в България е 71%.
Единственият обвързващ международен договор, касаещ компютърната престъпност, е Конвенцията на Съвета на Европа, която влезе в сила от 1 юли 2004 г., но беше лансирана още през ноември 2001 г. България е подписала този международноправен акт, но все още не го е ратифицирала. Досега това са направили само 6 държави: Албания, Хърватия, Естония, Унгария, Литва и Румъния.

Go back BG Online