Корупция при оперативния данъчен контрол установи изследване
(ПАРИ) - 2005/2/23
КОРУПЦИОННАТА ситуация в страната отбеляза известно подобрение, в същото време корупцията все още се възприема като един от най-сериозните проблеми на прехода, отчете вчера Коалиция 2000 при представянето на годишния доклад Антикорупционните реформи в България, в който се прави оценка за периода от 1997 до 2004 г.
Експертите сочат, че намесата на държавата в икономиката поражда множество конфликтни точки между частния и обществения интерес, които при липса на институционален и административен капацитет и традиции създават благоприятна среда за корупция. Данъчната система е сфера, която остава силно засегната от корупция и генерира скрита икономика. Половината от представителите на бизнеса и 43% от населението смятат, че почти всички и повечето данъчни служители са въвлечени в корупционни действия. Според изследването на Витоша рисърч сред самите данъчни служители най-много случаи на корупция има при извършването на оперативния данъчен контрол, а най-големи като размер са корупционните сделки, свързани с данъчните ревизии. Най-честите опити за измами при събиране на приходи се правят във връзка с данък добавена стойност, а като най-склонни да укриват данъчните и осигурителните си задължения се оценяват фирмите, регистрирани по Закона за ДДС.
В края на 2004 г. според данни на данъчната администрация за последните 5 години предполагаемите загуби от ДДС измами за бюджета са за 6.5 млрд. лв., а доказаните щети са за над 4 млрд. лв. Източването на ДДС от бюджета носи огромни печалби на участниците в схемите и може да се сравнява с тези, които носят контрабандата и митническите измами. Някои от схемите се преплитат.
Началото на крупните опити за източване на ДДС от бюджета според информация от данъчната администрация започва през 1998 г., въпреки че още през 1995-а, година след влизането в сила на Закона за ДДС, започва организираното източване на данъка от хазната. Причините за появата на ДДС измамите се крият в ограничения поток от свежи финансови ресурси за бизнеса поради рестриктивната кредитна политика на банковите институции, наложена от режима на паричен съвет, и незаглъхналия все още спомен от финансовата криза през 1996-1997 г. Нуждата от пари "принуди" част от предприемачите да опитат да прокарат схеми за неправомерно възстановяване на ДДС и ползването на данъчен кредит. Трябва да се отбележи, че първоначалните схеми за източване на ДДС от бюджета претърпяха значителна еволюция през годините и от схеми по принуда се превърнаха в бизнеспредприятия. Това обаче, което остана в общественото съзнание през целия този период, са фирмите фантоми, които са основната брънка във веригата и без които е почти невъзможно да работи схемата за източване на ДДС.
Веригите обикновено обединяват няколко десетки фирми, които осъществяват помежду си фиктивни сделки единствено с цел източване на ДДС от хазната. Документооборотът е като в нормалните фирми, единствената разлика е, че няма реално движение на стоки.


Схемите за източване на ДДС са разнообразни и непрекъснато се усъвършенстват във времето:
Една от най-разпространените схеми е свързана с вноса на стоки, най-често контрабанден
от Китай. В случая митническата декларация за внос се издава не на реалния вносител, а на фирма, която е част от ДДС верига. Обикновено дори не се декларират реално внесените стоки /дрехи, техника/, а се обмитяват по-евтини стоки, за които се плащат ниски митнически сборове, а цената им при фиктивните сделки може да нарасне многократно заедно с включения ДДС. Тук във веригата се включват хора от митническата администрация. На практика реалният вносител е продал своята стока и не се нуждае от никакви документи. Единственият му проблем е легализирането на получените суми. Този проблем обикновено се изчиства с посредничеството на офшорна фирма, собственост на основния вносител, и на практика реализираните печалби остават в чужбина. Дедесарите пък разполагат с реални митнически документи за внос на стоки на свое име, което означава, че началото на веригата е напълно непробиваемо при данъчна проверка. Понякога реалният вносител и главният дедесар може да са едно и също лице, но опериращо с различни фирми, понякога с различни собственици /подставени лица/. В редица случаи в началото на веригата се поставя авторитетна фирма с безупречна данъчна история, от която се купуват внесените стоки, което премахва /намалява/ подозренията при евентуална данъчна ревизия. Схемата при ДДС веригата - внос, включва дълга поредица от покупко-продажби на внесената стока между различни фирми, така че цената й, респ. данъкът върху добавената стойност, да се покачат значително. Фиктивните операции се извършват така, че част от фирмите дължат на държавата ДДС /по дедесарския жаргон това е напомпване на фирмата/, което те трябва да внесат в определения законов срок в хазната. Когато се работи с много на брой фирми и сумите не са фрапиращи, те в по-късен етап се изчистват от задължения с взаимни фиктивни сделки или чрез външни клиенти, т. е. чрез фирми, които продават ДДС. Ако фирмата има ДДС за внасяне, тя купува ДДС фактури и така намалява данъка за плащане. Но когато сумите са огромни и във фирмата остават само задължения към бюджета, тогава тя се прехвърля на външно лице - обикновено роми, клошари, наркомани, които не разполагат нито с пари, нито с имущество, за да могат да покрият огромните задължения, достигащи понякога милиони левове. Цената на прехвърлянето обикновено варира от 200 до 300 лв. и то става пред нотариус, който си затваря очите пред подобни сделки в името на високата комисиона.
Най-чистият вариант е, когато движението на стоката завърши с износ, защото митническите документи са перфектното


доказателство
че стоката е налична и начисленият данък по закон подлежи на възстановяване. По този начин се изчистват натрупаните задължения. Втори тип схеми са износните. Там веригите не са толкова дълги и понякога участниците може да бъдат сведени до 1-2, но пък ударите са значителни, тъй като, ако фиктивният износ е осъществен, става въпрос за милиони левове. Затова тези сделки са свързани обикновено с акцизни стоки или такива, които имат малък обем, но висока стойност. Рискът при тях е много голям и участници в схемата задължително са служители от различен ранг в митническата и данъчната администрация, но когато документално стоката премине външна митница, възстановяването на ДДС е безусловно. Практиката при износните схеми включва различни прийоми, но обикновено се използват два канала. При първия реалното преминаване на границата на превозното средство е със стока, която е различна от декларираната /примерно вместо цигари в кашоните има олекотени материали, които по тегло отговарят на декларираната стока/. Но реална покупка от производител при тази схема е налице. Примерно при цигарите, те остават в страната и се разпродават на вътрешния пазар, като при реализацията им се усвояват всички потребителски данъци, начислени върху тях, тъй като те на практика се реализират на черно. При втората схема няма реална покупка или реален износ на стоки, но документално всичко е перфектно от гледна точка на митнически и транспортни документи.
Усещането за наличието на подобни схеми може да се изведе от огледалната статистика, където на примера на търговията с Гърция се забелязва обръщане на тренда след 2000 г. при сравняването на българския износ с гръцкия внос. Тези фрапиращи разминавания в полза на българския износ не означават нищо друго освен напомпване на експортните фактури, за да може да се възстановят по-големи суми ДДС.


Естествено зад тези разлики се крият методически разминавания, конфинденциалност на информацията, но разликите са доста големи, за да се обяснят само с това.
Най-разпространени зони за корупция са приватизацията, държавните поръчки и даването на лицензи и разрешения, назначаването на роднини и приятели на ръководни служители. Като цяло митничарите, полицаите, лекарите, служителите на съдебната система и общинските служители са сред професионалните групи, оказващи най-често корупционен натиск върху гражданите. Корупцията в България е най-разпространена сред митничари, полицаи, представители на съдебната власт, политици, депутати и министри, се посочва в доклада на Коалиция 2000.


Институционално разпространение на корупцията* /бизнессектор/
Март Юни Ноември Февруари Април
2003 2003 2003 2004 2004
В митниците 62.4 59.5 55.6 59.2 64.4
В съдебната система 36.7 36.4 32.1 34.8 38.3
В системата на МВР 20.4 24.9 27.8 23.1 25.1
В здравеопазването 18.3 17.9 16.6 18.9 22.0
Във ведомствата, които издават различни разрешителни /ХЕИ, ДВСК и др./ 22.1 20.6 16.2 18.0 18.8
В Народното събрание сред депутатите 24.2 19.5 20.7 21.2 17.2
Правителство, министри 20.1 19.2 18.5 18.9 16.5
В данъчната система 12.1 17.0 10.7 13.6 16.1
В общинските администрации 17.4 17.0 12.4 15.3 15.9
В централната държавна администрация 12.8 13.3 13.3 10.2 9.4
При едрия бизнес 13.0 8.4 9.3 7.0 6.1
В образователната система 2.5 1.4 3.3 3.2 2.5
В президентството 0.9 0.7 0.2 - 0.4
Навсякъде 6.3 8.6 14.3 14.2 10.3
Друго 0.4 0.2 1.9 - 0.6

* Сборът от процентите е повече от 100, защото респондентите са посочвали до три отговора.
Източник: Система за мониторинг на корупцията /СМК/ на Коалиция 2000.

Go back BG Online