Сивата икономика смекчава социалния натиск и така гарантира управлението
(ПАРИ) - 2000/5/23
ДЕБАТЪТ по вота на недоверие на правителството, който формално беше свързан с корупцията, показа, че той се водеше между глухонеми. Според опозицията се оказа, че корупция има и тя е по всички етажи на властта, но според управляващото мнозинство корумпирани няма. В крайна сметка и двата парламентарни отбора се оказаха прави, защото, от една страна, проблемът корупция е в ръцете на т. нар. специализирани органи, според които завършените дела за корупция се броят на пръстите на двете ръце, но, от друга - ако се обърнем към социологическите изследвания, край нас гъмжи от корупция. Дебатът беше толкова постен, че никакви конкретни данни за корупция не успяха да облажат разгорелите се страсти /наподобяващи предизборно студио/. Ако опозицията беше на мястото си и подготвена за дебата, тя трябваше да подскаже, че за корупцията може да се съди и по косвените икономически показатели, а управляващите от своя страна да поемат отговорността, че ще свият тези елементи на косвена индикация с конкретни административно-икономически мерки. Кои са косвените икономически измерители На първо място, това е приватизацията, провеждана през последните няколко години. Премиерът обяви, че сме на път да отчетем 2/3 БВП, произведен от частния сектор. Тогава възниква въпросът: Защо, когато по-голямата част от икономиката е в частни ръце, тя не работи ефективно, т. е. работи по-слабо от времето, когато беше 2/3 държавна? Вероятно защото не е попаднала точно в тези ръце, които трябваше да я приватизират, а в тези, които само я преразпределят. Тук не става въпрос само за значителната РМД-приватизация, но и за т. нар. чуждестранни инвеститори от среден ранг, в по-голямата си част световно неизвестни за икономическото общество. Тогава на преден план излиза въпросът за следприватизационния контрол. Такъв почти липсва от страна на държавната администрация, отговорна за това. Наистина в повечето случаи заявените за следприватизационния период инвестиционни намерения се изпълняват, но формално само на книга. Не са инцидентни случаи, когато, т. нар. чуждестранни инвеститори инвестират своето остаряло оборудване от страната майка по цени 2-3 пъти по-високи от реалните, дори понякога надхвърлящи тези на новото оборудване, източвайки по този начин приватизираното предприятие. Дали всичко това не навява мисли за корупция? На второ място, косвените индикации за корупция идват от т. нар. скрита икономика. През последното десетилетие у нас и в чужбина се забелязва нарастващ интерес към интерпретиране от страна на икономисти, социолози, журналисти, юристи и управленци на сравнително малко познатата терминология, касаеща стопанството и определяна като сива, скрита, нелегална, неформална, сенчеста и пр. икономика. Нелегалната икономика естествено съдейства за смекчаването на редица изострящи се социалноикономически проблеми, особено що се касае до страните в преход, към които принадлежи България. Редица представители на управляващите партии предпочитат да си затварят очите пред заобикалянето на закона от участниците в скритата икономика, защото неутрализирането по този начин на отрицателните последствия от някои негативни социалноикономически явления като инфлацията, безработицата и др. в известна степен намалява вероятността от изострянето на социалното напрежение. Увеличаването на доходите на част от населението, макар и по незаконен начин, предоставя значително по-големи гаранции за управляващите политици. Факт е, че при всяка смяна на властта определен контрабанден канал губи политическата си подкрепа. чрез съществуващите нелегални трасета политиците контролират икономическия елит който е близък до една или друга партия, като му осигуряват /естествено не безкористно/ предимство в пазарната среда, елиминирайки принципите на конкуренцията. Според информация, изнесена в българската преса, в доклада на европейските наблюдатели Аткинсън и Гелерот се твърди, че сумите от митнически измами, основани на корупция на чиновници и фалшифициране на митнически документи, са осигурили 560 млн. USD през 1997 г. и 700 млн. USD през 1998 г., а най-важните личности в държавата са се възползвали от нея. Проблемът с намирането на цифрово изражение на контрабандата и корупцията като противозаконни деяния е сходен с този при измерването на скритата икономика като цяло. Един от методите е т. нар. огледална статистика, който се използва за очертаване на различията във външнотърговските отношения между страните партньори. Методът е особено подходящ за анализ на стокооборота между страните от ЕС и преходните икономики. Същността на метода се състои в сравняването и събирането на външнотърговска информация от страните партньори за едни и същи международни бази данни. В нашия случай информацията за българския износ към ЕС /или отделни страни членки/, предоставена от България, се сравнява с информацията за европейския внос, предоставена от ЕС. Аналогично българската информация за вноса от ЕС се сравнява с европейската информация за износа за България. Скритият стокообмен с ЕС равен на 7% от БВП? Агрегираната информация от различните източници показва сериозно разминаване. През 1998 г. по информация на ЕС българският износ се равнява на 2510 млн. USD, а вносът - на 2730 млн. USD. Сравнявайки го с данните на родната статистика, се наблюдават значителни разлики при българския износ спрямо европейския внос и на българския внос спрямо европейския износ. В първия случай разликата е -375 млн. USD, т. е. това е стойността на вноса в страните от Евросъюза, който в България не е отчетен като износ. Във втория случай разликата дори е по-голяма -483 млн. USD, т. е. регистриран износ в страните от ЕС, който в България не е отчетен като внос. В този смисъл открояващата се от огледалното упражнение разлика в отчитането на българския износ /-15%/ и внос /-18%/ през 1998 г. в сравнение с информацията, предоставена от ЕС, въобще не е за подценяване. С голяма доза условност може да се твърди, че съотнасянето на сумарната разлика -858 млн. USD към величината на БВП за 1998 г. би ни ориентирало за мащабите на скритата икономика във външната търговия, респективно контрабандата, генерирана от стокообмена с ЕС. Обясненията на тези разминавания често вървят в посока на конфиденциалността на информацията или различията в статистическите методики. Едва ли обаче тези големи разлики могат да бъда обяснени само с това. Така например по отношение на конфиденциалността на външнотърговската отчетност в страните от ЕС този въпрос се поставя при висока дезагрегация на информацията /до четвъртия знак на дезагрегация/, като едва 1% от европейския внос от България и 3-3.5% от износа е конфиденциален. Ако игнорираме условностите на огледалната статистика и използваме механизма на преките извадкови проучвания, но прецизиран с маркетинговите оценки и официалната статистика, също се установяват доста интересни данни. Съчетаването на наличните маркетингови проучвания на пазара с митническата статистика е практически лесно и бързо осъществим подход. С либерализирането на пазара от началото на 90-те години за всеки от големите пазари на масови продукти съществуват многобройни маркетингови проучвания. В настоящия момент има неколкогодишен тренд и надеждна информация за големината и структурата на основните пазари в страната. Сравняването на декларираната стойност на стоките от официалната митническа статистика със стойността от маркетинговите проучвания дава отлична възможност за определянето на големината и структурата на пазара на контрабандните стоки. Проучването, направено от експерти на Коалиция 2000 за двата емблематични пазара - на цигарите и алкохола, показа, че докато при пазара на вносен алкохол се наблюдава една открита позитивна тенденция към ограничаване на контрабандата /само до октомври миналата година се наблюдава 4 пъти повече деклариран на границата алкохол спрямо цялата предходна година, без да има някакви значими промени в равнището на консумация/, при вносните цигари играта продължава да се води при старите правила /през 1998 г. само 14.1% от внесените цигари са с легален произход, като данните за 1999 г. показват, че внесените мита до октомври от вносните цигари са намалели с около 35% спрямо тези за 1998 г./. В този смисъл самият анализ на оперативната митническа статистика подсказва посоката на проверките Като пример може да посочим официалните данни за вноса на цигари през 1999 г. по месеци. Според тях има месеци с по няколко килограма декларирани цигари, а при подобна констатация би трябвало да се стартира процедура за проверки, например на складове за търговия на едро. Би трябвало подобна информация да предизвика и проверки на митниците, през които потенциално могат да се внесат подобни стоки. Третият косвен индикатор е свързан със силния фискализъм на държавата през последните няколко години. Преходът към пазарно стопанство обективно наложи свиване на публичния сектор в България. През 1998 г. поради новата система на данъчно облагане и консолидирането на някои извънбюджетни средства се оказа, че над 40% от БВП преминава през хазната /по някои оценки около 42%, като в първоначалните години на прехода този дял падна под 40%/. Централното разпределение на средства чрез бюджета бе характерно за периода преди 1989 г., което беше нещо обичайно за централно управляваната икономика, когато се преразпределяха около 58-60% от БВП. Тази концентрация на над 40% от БВП през каналите на бюджета е характерна за държавите със засилени социални функции, като скандинавските например. Но нито сме държава със засилени социални функции, нито пък се стремим към командната икономика, т. е. за страните в преход това означава концентрация на икономическа мощ в ръцете на администрацията, а оттам крачката до корупцията е малка. Очевидно държавата трябва да ограничи своите фискални функции което е част от процеса на пазарни реформи в страната. В този смисъл намаляването на данъчната тежест е само едно от условията за привеждане на административната машина в съответствие с изискванията на модерното пазарно стопанство. Засега политици и експерти все още не са дали задоволителен отговор на въпроса, каква данъчна система искаме да имаме и как тя може да бъде изградена. Проекциите са доста общи, мъгляви и непоследователни, преследващи предимно политически, а не икономически цели. Така че зад тази обща картина са налице немалко различия в прилагането на данъчните закони, които проблеми пък пораждат данъчно бягство от страна на определени групи данъкоплатци, включително и чрез механизмите на корупцията. На четвърто място, външните косвени индикатори все пак дават известна доза оптимизъм за управляващите. Проучване, поръчано миналата година от Агенцията за чуждестранни инвестиции и Международната финансова корпорация /част от групата на Световната банка/, посочва, че не е необходим основен ремонт на цялата административна машина, а само на някои нейни елементи. Според инвеститорите корупцията вече не е основен проблем, а главният недостатък на българската администрация е некомпетентността на чиновниците. Тази нова характеристика не засяга толкова знанията и професионализма на държавните служители, колкото техния отказ да вземат самостоятелни решения. В крайна сметка одисеята на понятието корупция ще продължи да сблъсква опозиция и управляващи, но винаги този, който е на власт, ще се опитва да обясни проблема с исторически заварената корупция.

Go back BG Online