Данъците - тоягата и морковът на икономическата политика
(ПАРИ) - 2003/12/12
ПОСЛЕДНОТО изследване за бизнессектора на Коалиция 2000 и социологическата агенция Витоша рисърч показа, че през второто тримесечие двойно нараства делът на корупционните действия, свързани с плащането на данъци1. Най-масово фирмите са плащали неофициално, за да избегнат глоба за извършено от тях нарушение. Това отново потвърждава изводите от редица социологически изследвания за поведението и нагласите на българските данъкоплатци, които също показват, че укриването на данъци и осигуровки се приема като масово разпространено явление2.
В повечето от изследванията обаче се забелязва силно несъответствие между преценките на респондентите за равнището на укриването на данъчно-осигурителни задължения /ДОЗ/, от една страна, и признанията за тяхната собствена практика. Например повече от половината от всички интервюирани от Института за маркетингови и социологически проучвания МБМД през юни 2003 г. данъкоплатци смятат, че повече от половината фирми в България укриват данъци и осигуровки. Отговорите за изрядността на собствената фирма обаче показват, че над 70% изпълняват съвестно своите задължения. Нещо повече, въпреки масовото убеждение, че съвестните платци са по-малко от половината фирми, силно е убеждението, че именно държавата не е изрядната страна и ощетява данъкоплатците, а не обратното.
Социологическите проучвания на нагласите на данъкоплатците, експертните изследвания и данните от данъчната и осигурителната администрация сочат като основни нарушения
укриването на оборот с цел избягване на данък печалба
и ДДС /вкл. избягване на регистрация по ДДС/, източване на ДДС, нелегален внос и укриването на данъци и осигуровки върху трудови възнаграждения. Последното е като че ли най-разпространено, макар и да няма финансовите измерения на укриването на ДП и ДДС. Що се отнася до това, кой крие данъци и осигуровки, надделява виждането, че най-изрядни данъкоплатци са гражданите. За фирмите нещата изглеждат по-диференцирани. От една страна, преобладава мнението, че големите фирми чрез корупция, политически или силови връзки успяват да действат безнаказано в сравнение с дребния бизнес. От друга страна, двойното счетоводство, скриването на заетост и обороти е по-трудно за големите фирми, които са принудени по силата на вътрешната отчетност, а често и отчетност към чуждестранен партньор, както и поради специалния им административен статут на големи данъкоплатци, да поддържат изряден документооборот и отчетност. От тази гледна точка
укриването на доход и особено на осигуровки като че ли е по-присъщо на малкия и средния бизнес
който освен това и най-трудно понася данъчните и осигурителните тежести.
Интересен е въпросът, защо съществува такава масова нагласа в България за укриване на данъци и защо тя е сред лидерите при страните кандидати за присъединяване по ръст и размер на скритата икономика.
Без съмнение и в България действат същите основни генератори на скрита икономика, характерни за всяка икономика: тежестта на данъчното бреме, неефективното прилагане на законите, административните бариери пред бизнеса и т.н. Тези генератори се проявяват в много по-остра форма при икономиките в преход поради незавършените реформи и липсата на адекватен административен и институционален капацитет. Но има и други, специфични местни фактори, които обясняват голяма част от проблема. Такива са например липсата на дълги исторически традиции на пазарна и данъчна култура; кризата на доверието в държавността; острото недоволство от равнището на предоставяните обществени услуги. Всички те са важни при диагностиката на явлението и определянето на най-адекватната намеса.
Най-общо укриването на данъци и осигуровки е
реакция срещу данъчното и административното бреме
и опит да се заобиколят препятствията пред бизнеса. Изследване на административните бариери пред инвестициите, проведено от Световната банка/FIAS в партньорство с Витоша рисърч през 2002 г., откроява данъчната администрация и трудовите регулации като двете най-големи ограничения пред бизнеса. Ставките като цяло се приемат за високи, особено съотнесени към ниското качество на услугите, които данъкоплатците получават от държавата. Малкият и средният бизнес определено намират за най-тежки осигуровките, докато на големите данъкоплатци най-много тежат задълженията по ДДС. За ЕТ на второ място идва общата данъчна тежест и патентният данък, за фирмите - ДДС и ДП, а за големите данъкоплатци ДП според МБМД /2003 г./. Не са малко фирмите, особено в строителството, които нямат стабилни доходи всяка година и за които е трудно да внасят авансов данък на база на финансовия резултат от предната година. Заедно с това обаче само 14% от големите данъкоплатци, 27% от юридическите лица и 35% от ЕТ оценяват данъчните ставки като много високи. Въпреки че никой не смята ДОЗ за ниски, това определено не е единственият, а, изглежда, не е и главният проблем на бизнеса в България.
Налага се изводът, че
тежат не толкова нивото на данъците, колкото административните разходи
по спазването на ДОЗ. Те са във връзка преди всичко със сложната и вечно променяща се законодателна рамка и свързания с това административен произвол. Например главният проблем на данъчната система според изследването на Витоша рисърч за Службата за консултации по чуждестранните инвестиции FIAS на Световната банка /2002 г./ е честата промяна в правилата и ставките. Този извод се потвърждава и от проучването на МБМД /2003 г./, където над 90% от респондентите оценяват данъчната система като по-скоро усложнена, при това с тенденция към усложняване през последните години. Заедно с това преобладава мнението, че усложняването не е ограничило възможностите за укриване на ДОЗ. То по-скоро създава поле за различни тълкувания и еднолични административни решения при прилагането на закона, отколкото за по-добър контрол върху изпълнението на ДОЗ. Фирмите респонденти най-често се позовават на административен произвол при признаване на данъчни облекчения и при провеждането на ревизиите.
Това състояние на нормативната база не може да не
повишава значително разходите за добросъвестно спазване на закона
/т. нар. compliance cost/. Преките загуби за бизнеса, свързани с неефективността на данъчната и осигурителната администрация, идват най-често от ненавременното и непълното възстановяване на данъчен кредит и разходите на време и труд за изпълнението на ДОЗ.
Така например според FIAS средногодишно управителите отделят на данъчните власти 82.2 работни дни от своето време и 266.9 работни дни на счетоводители и други служители. В стойностно изражение това възлиза средно на USD 731. Оценките на МБМД /2003 г./ за разходите на време и труд в изпълнението на ДОЗ са дори още по-високи: 861.5 лв. средно на година за ЕТ; 4253 лв. при фирмите по ТЗ и 8839 лв. при големите данъкоплатци3. До голяма степен тези разходи отразяват времето, прекарано в данъчни ревизии и проверки. По данни на FIAS около 3/4 от интервюираните фирми са имали 3-4 данъчни ревизии през предходната година с обща средна продължителност 14 дни.
Освен преки загуби изрядните данъкоплатци понасят в много по-голяма степен непреки щети, свързани с нелоялна конкуренция.
Неспособността на данъчната администрация да приложи закона еднакво към всички участници на пазара създава конкурентни предимства за неспазващите закона, които могат да изтикат добросъвестните данъкоплатци от пазара. В условията на такава конкуренция укриването на ДОЗ става въпрос на оцеляване.
1 За връзката "данъци - сива икономика" по-подробен анализ вж. в предстоящата публикация на Центъра за изследване на демокрацията за скритата икономика.
2 SG Group /2002 г./; МБМД /2002 г./ МБМД /2003 г./ Скала /2003 г./
3 Голямата разлика може частично да се обясни с това, че изследването на FIAS отразява само времето, отделено за данъчната администрация, докато оценката на МБМД включва и осигурителната. Освен това в оценките си бизнесът като че ли е склонен да отнася почти цялата стойност на счетоводната дейност към разходите за изпълнение на данъчни и осигурителни задължения.
Автор: Петкан ИЛИЕВ