Сянката на ланския сняг посред лято
(ПАРИ) - 2003/8/18
Тодор ЯЛЪМОВ, икономист, Център за изследване на демокрацията
НЯКОЛКО дни бушуваше буря в чаша вода. Както често през последните 800 дни. И всичко приличаше на развален телефон. Първо, Дойче веле цитира в четвъртък "известното" издание Бизнесглоубъл, което ни отреждало второ място по сивота на икономиката в Централна и Източна Европа; после Медиапул цитира немското радио, всички радиостанции и повечето телевизии го повториха, доста ежедневници отразиха "новината" на другия ден. Бурята окончателно се завихри в петък, когато Надежда Михайлова поиска сметка /според Фокус нюз/ на пресконференция във Варна от цялото правителство за незавидното положение на страната.
Развален телефон, тъй като Бизнесглоубъл цитира прогнозните данни на проф. Шнайдер за 2000-2001 г., изнасяни на различни места, включително и на международна конференция в София през пролетта на 2002 г. и публикувани от Центъра за изследване на демокрацията в книгата "Неформалната икономика в страните кандидатки за членство в ЕС: размери, обхват, тенденции и предизвикателства в процеса на разширяването" с редактор д-р Боян Белев. За да е пълна комедията, излизането на книгата през юли, както и далеч "по-свежите" данни от Витоша рисърч бяха отразени от пресата, без да предизвикат политическа реакция.
Тази историйка щеше да е само отморяваща смешка в летните жеги, ако не поставяше твърде много неудобни въпроси към всички нас: Какво искаме да получаваме от медиите? Как общуват изследователи и политици? Защо да преглътнем недоразумението? Как да предотвратим подобни ситуации?
И все пак: има ли проблем? Помните ли онзи виц - за компютрите и компотите? Такъв е проблемът! Толкова такъв, че чак се чудя откъде да го подхвана!
Цитираните числа са на проф. Шнайдер от университета "Йохан Кеплер" в Линц, Австрия - един от най-популярните автори по темата сива икономика. Те обаче са прогнозни, и то основани на силно критикувани методи - електрическото потребление и динамичното структурно моделиране. Най-яростният му противник - проф. Файге от университета Уисконсин в САЩ, след скорошна публична лекция в БНБ направо обвини Шнайдер в шарлатанство. Достоверни или не към 2000-2001 г., числата на Шнайдер едва ли са основание да се обвини сегашното правителство в каквото и да е.
Все пак, ако повярваме на сметките на Шнайдер, какво можем да кажем? По същата методика страни като Естония и Латвия са с по-голяма сива икономика от България като дял от БВП. А Гърция е по-сива от Чехия и Словакия. Изводът /доста спекулативен впрочем/, който направи редакторът на книгата д-р Белев при представянето й, беше, че размерът на сивата икономика не може да е съществена пречка за присъединяването ни към ЕС.
Въпроси от подобно естество са много по-съдържателни за коментар, включително политически, отколкото голите цифри с давност няколко години. По-свежите цифри бяха вече коментирани на страниците на в. ПАРИ. Ето няколко тези, около които може да се получи интересен диалог.
Сивата, неформалната, сенчеста и прочее икономика не е изцяло негативно явление, при това вероятно съществува минимално ниво /подобно на естествената норма на безработица/, което е здравословно за "бялата" икономика. Когато анализираме и се борим със сивата икономика, трябва да държим сметка не просто на относителния й дял в БВП, а на тенденциите във взаимоотношенията й с официалната.
Ако сивотата се увеличава за сметка на съществуващ "бял" бизнес, това е знак за отвратителна икономическа политика. На фирмите и гражданите им става твърде скъпо да са напълно легални, а понякога и икономически безсмислено - ако не получават съответните услуги от институциите срещу парите, които плащат, и стандартите, които спазват.
Ако сенчестият сектор осигурява възможност за икономически растеж на ниска социална или обща цена, то той не трябва да се атакува с полицейски и данъчно-процесуални мерки, а да се създадат условия за легализирането му. Борбата с него би трябвало да бъде не с "нулева толерантност", а с целенасочено фокусиране върху негативните му последици /нелоялна конкуренция, слаба защита на потребителски и трудови права и др./ и най-вече премахване на икономическите причини за престой в сивия сектор - намаляване на административните разходи на фирмите и получаване на съотносими услуги за основните плащания към държавата - особено здравно- и социалноосигурителните.