Административната реформа ще ограничи корупцията
(ПАРИ) - 2002/2/7
Ефективността ще се повиши след въвеждането на нови технологии*

КОАЛИЦИЯ 2000 е инициатива на български неправителствени организации, възникнала през пролетта на 1997 г. Нейната задача е ограничаване на корупцията чрез партньорство между държавните институции, неправителствените организации и отделни личности.
Докладът за оценка на корупцията през 2001 г. дава описание и оценка на състоянието и динамиката на корупцията у нас, както и на направеното за нейното ограничаване. В документа са намерили място както административната реформа, така и реформата в съдебната система. Специално място се отделя на борбата с корупцията в стопанската сфера. Включени са също ролята на гражданското общество и на международното сътрудничество срещу корупцията. В три последователни броя в. ПАРИ ще публикува откъси от доклада.
На 12.02.2002 г. Коалиция 2000 организира Четвърти обществено-политически форум за противодействие на корупцията.
Утвърждаването на ефективен организационен модел на администрацията е необходима предпоставка за подобряване на административното обслужване на гражданите, предотвратяване на съществуващите корупция, произвол и злоупотреби в тази сфера.
При организацията на административното обслужване с въвеждането на един вход и един изход се цели улесняване на гражданите, повишаване качеството и ефективността на работата на администрацията и пресичане на прекия контакт между искащия и извършващия услугата и по този начин - намаляване на вероятността за неправомерни контакти между двете страни, ограничаване възможностите за корупция. Тези цели все още не са постигнати не само защото проектът за обслужване на едно гише е в начален етап. Причините може да се търсят и в принципно новия подход, който се въвежда с това обслужване, в несъвършенствата на вътрешните за администрацията актове, недостатъчната квалификация на служителите и бавното автоматизиране на дейността по предоставяне на услуги и въвеждане на новите информационни и управленски технологии. Във връзка с това е необходимо да бъде създаден общ модел на обслужване на едно гише за всички администрации на изпълнителната власт.
Необходимо е по законодателен път да се разшири обхватът на понятията за административна услуга и административно обслужване, дефинирани в ЗАОФЮЛ, като в него се включват индивидуалните административни актове и всички други правоотношения по повод издаване на лицензи, разрешителни и регистрация, представляващи сфери с голямо корупционно напрежение и действия.
Въвеждането на нови информационни и управленски технологии в държавната администрация е необходимо условие за повишаване на нейната ефективност и подобряване на административното обслужване и едновременно с това за ограничаване на причините и възможностите за корупция.
Бързината и качеството на услугите, които извършва администрацията, са едни от важните фактори, формиращи отношението на гражданите както към местната, така и към централната власт. Наложително е да се извърши модернизиране на държавната администрация, нормативната основа за което вече е създадена със Закона за електронния документ и електронния подпис /в сила от 7 октомври 2001 г./. Неговото приложение в публичната сфера би могло да доведе до постепенно преминаване към електронно управление. Препоръчително е да започне подготовката на условия за постепенно


приватизиране на административни услуги
като инструмент за намаляване на бюрокрацията и корупцията при повишаване на бързината и качеството на услугите. Въвеждането на ефикасни контролни механизми върху дейността на администрацията е неразделна част от антикорупционната реформа в публичната администрация. От особено значение е усъвършенстването на контролните правомощия на Сметната палата като върховна институция за външен контрол на бюджета, органите на вътрешния държавен финансов контрол, специализирания митнически и данъчен контрол, Бюрото за финансово разузнаване, както и създаването на нови механизми и инструменти.
Контролните правомощия на Сметната палата имат важна роля за ограничаване на корупцията. На 4 декември 2001 г. бе приет нов Закон за Сметната палата /в сила от 22 декември 2001 г./, в който е залегнала по-широка система от мерки с антикорупционна насоченост /редица от които препоръчани от Коалиция 2000/, сред които може да бъдат отбелязани:
- Включване в обсега на одитната дейност на Сметната палата на нови обекти - бюджета на Държавното обществено осигуряване и на Националната здравноосигурителна каса, средствата от фондове и програми на ЕС, включително управлението им от съответните органи и крайните ползватели.
- Предварително уведомяване на министъра на финансите или друг компетентен орган при установяване в процеса на одита на действия, които може да доведат до незаконосъобразно събиране или изразходване на бюджетни или други публични средства, както и до увреждане на одитираното имущество.
- Оповестяване на резултатите от извършени одити, които не представляват защитена от закона тайна.
- Закрепване на взаимодействието между Сметната палата, органите на Държавния вътрешен финансов контрол, данъчната и митническата администрация, органите за принудително събиране на държавни вземания и за финансово разузнаване, както и със съдебната власт, като конкретните форми на взаимодействие ще се договарят в съвместни споразумения.
- По-прецизни текстове относно докладването в Народното събрание и проследяването на препоръките на Сметната палата във връзка с извършените одити.
Прилагането на новоприетите мерки ще позволи да се подобри контролът върху управлението и


използването на публичните средства
в страната, включително на средствата от предприсъединителните фондове, за да се повиши неговата прозрачност, да се осуетят или пък да се разкрият прояви на корупция във взаимодействие с другите специализирани контролни институции.
Законодателното решение за въвеждане на изискването за оповестяване на финансово-имущественото състояние и неговото практическо приложение вече втора година играе ролята на възпиращ фактор, макар и главно от морално естество, срещу корупцията във високите етажи на властта. Същевременно само законът, и то в този му вид, не е достатъчна гаранция за избягването на конфликта на интереси и превенцията срещу корупционни практики в дейността на висшите държавни служители от трите власти. Необходимо е и установяване на правила, определящи възможните конфликти на интереси, обвързването им с вътрешни правила и етични кодекси и съответно въвеждане на санкции при нарушаване на установените правила. Наред с това институтът за финансово-имуществено състояние се нуждае от доразвитие, съпроводено с разширяване на правомощията на контролните органи и санкциите в тази сфера, прецизиране на законодателните решения по отношение на кръга на задължените лица, достъпа до регистъра и защита на личните данни, а в по-далечна перспектива - и за преминаване към електронен регистър.
Предварителният вътрешен контрол в България се институционализира с приетия Закон за държавния вътрешен финансов контрол /в сила от 1 януари 2001 г./ и се осъществява от Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол /Устройствен правилник на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол, приет с Постановление N 35 на МС от 13 февруари 2001 г./. За ефективно противодействие на корупцията и за създаване на неблагоприятни условия за корупционни действия от особено значение е по-успешното съчетаване на вътрешния държавен финансов контрол с външния контрол, осъществяван от Сметната палата, относно изразходването на бюджетни средства.

;
Мерките срещу прането на пари
на национално равнище и в рамките на международното сътрудничество са сред най-важните средства за контрол, предотвратяване и разкриване на корупционни действия. Българското законодателство бележи възходящо развитие в тази насока - след доказалия своята неефективност първи закон от 1996 г. през 1998 г. бе приет нов закон, основан на концепцията за самоорганизиране на финансовата система в предотвратяването и разкриването на опити за използването й за целите на изпирането на пари. На тази основа в края на 1998 г. бе създадено Бюро за финансово разузнаване. Приет бе Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари /в сила от 6 януари 2001 г./. Повечето промени бяха наложени с оглед хармонизиране на българското законодателство с Директивата на ЕС за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпиране на пари /91/308/ЕЕС/. Бюрото за финансово разузнаване се преобразува в агенция - юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на финансите със седалище в София /Устройствен правилник на агенция Бюро за финансово разузнаване, приет с Постановление N 33 на МС от 12 февруари 2001 г./.
Най-много сигнали за съмнителни операции са подадени от търговските банки, а на второ място - от данъчните органи, което потвърждава извода, че голяма част от сделките и операциите по изпиране на пари се извършва през банковата система и чрез счетоводни операции, целящи въвеждането им в стопанския оборот.
Разпределение на случаите според фазите на изпиране на пари /октомври 1998 - април 2001 г./:
* 43% от случаите са свързани с операциите по въвеждане на парични средства с престъпен произход във финансовата система
* 11% са операции за размиване на парични средства, целящи отдалечаване от техния престъпен произход в легалната икономика
* останалите 40% от операциите са свързани с осъществяването на първоначални престъпления, генериращи мръсни пари.
Източник: агенция Бюро за финансово разузнаване, Доклад за дейността 1998 - 2001 г.
Обстоятелството, че голяма част от случаите на изпиране на пари е свързана с корупционни действия с национални и международни измерения и може да обслужват терористични организации и действия, засилва необходимостта от взаимодействие на БФР с другите държавни институции - прокуратурата, МВР, органите на държавната администрация, изпълняващи близки функции, а също и на международното сътрудничеството в тази сфера. Новите предизвикателства налагат по-нататъшно усъвършенстване на правната регламентация и въвеждане и перманентно обновяване на информационните технологии, за да може специализираният контрол върфу изпирането на пари да допринесе за предотвратяване и разкриване на свързаната с това корупция. Подготвят се нови изменения и допълнения към закона с цел да се регламентират възможностите за замразяване на сметки /финансови средства/ на терористични групировки, за по-строг контрол и санкции.
Липсата на достатъчно и устойчиви правни и институционални предпоставки, неблагоприятстващи корупцията, дестабилизира институциите и деформира взаимоотношенията им с гражданското общество и отделните граждани, води до нарушения на човешките права и забавя изграждането на демократична правова държава. Решаваща роля за преодоляване на този проблем имат държавата и обществото.
През последните години


държавната власт разви по-силен рефлекс
за самосъхранение и самозащита, отколкото за развитие на механизмите за защита на гражданите и обществото срещу злоупотребите с власт. Законодателната власт следва да играе по-решаваща роля за противодействие на корупцията, като самото Народно събрание трябва да се превърне в образец за антикорупционна ефективност.
Повишаването на прозрачността и отчетността в работата на Народното събрание са важни предпоставки за укрепване авторитета на върховното народно представителство и за утвърждаване на демократичните ценности в страната. За постигане на тази цел е необходимо установяването на системен контрол за спазване на законите и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание от страна на народните представители. За намаляване на корупцията в законодателната власт е необходимо създаване на специализиран орган за етика в дейността на народните представители, оглавяван от независим експерт с висока обществена репутация. Също така осигуряване на по-голяма прозрачност и публичност на финансите на Народното събрание.

*Откъс от доклада на Коалиция 2000 за корупцията у нас.
Утре четете за корупцията в стопанската сфера

Go back BG Online