Престъпността у нас намаляла, изнесли сме я в Европа
(ПАРИ) - 2005/1/27
ПРЕСТЪПНОСТТА в България е намаляла двойно през последните три години. Това сочи доклад на Центъра за изследване на демокрацията. Според документа е намалял и броят на жертвите на престъпления. Сред причините за низходящата тенденция изследователите сочат демографския срив, някои икономически показатели, като намалялата безработица и факта, че емиграцията допринася за износ на престъпността в държавите от Европейския съюз. Въпреки че липсва изчерпателна информация за арестувани българи в страни от ЕС, данни от няколко държави очертават общите тенденции за експорт.
Холандската полиция отбелязва, че с отнемането на визите за българи броят на криминално заподозрените нараства, а потокът от престъпници и нелегални проститутки от България предизвиква правителствена интервенция през ноември 2003 г. Докладът отчита, че през 2002 г. полицията е разкрила 740 посегателства, извършени от българи, което е рекорд за престъпления на чужденци в Холандия. По данни на испанската полиция за първите 9 месеца на 2004 г. са били разкрити 521 престъпления, извършени от българи. Наша криминална инвазия отбелязват още в Италия, Австрия, Германия и скандинавските страни. Според доклада най-масовото престъпление у нас е кражбата от автомобили. По брой на този вид посегателства в международен план се нареждаме на второ място след Полша.
Експертите са установили драстично разминаване в статистиката на МВР и реалната - от обявени 50-60 хил. автомобилни кражби полицаите са регистрирали едва 11 хил. Това са полицейски филтри, при които служителите на МВР не регистрират част от престъпленията. Системата за оценка на работата в полицията създава стимули на различни нива да се търсят подходи и механизми за укриване или манипулиране на реалните данни за престъпността. Така се получава разминаването според данни на жертвите общият брой на престъпленията за 9-те месеца на 2004 г. да е 325 хил., а според полицията - 118 хил. В други случаи самите потърпевши не съобщават за инцидента, като най-често мотивите за това са, че полицията не може или няма да направи нищо. Този вид латентност експертите разглеждат като индиректен индикатор за работата на МВР. Когато са питани директно за отношението си към полицията, неодобрението сред жертвите на различни видове посегателства преобладава и е между 46 и 57%. През последните години се забелязва тенденция към рязко увеличаване броя на арестите като вид полицейски натиск срещу уличната престъпност, но в същото време няма нарастване на лицата, лишени от свобода в същия период.