Куфарна търговия - бизнес и/или социална политика
(ПАРИ) - 2005/8/3
КУФАРНАТА търговия отново стана обект на регулации от страна на Турция. "Заплахата", надвиснала над турския бизнес от българските куфарни търговци, накара комшийските власти да въведат мерки за ограничаване на куфарната търговия, като забраниха на български граждани да влизат повече от веднъж на всеки 7 дни. Основание за това е фактът, че на Капъкуле всеки ден преминават около 1000 български куфарни търговци, които внасят горива, месо и други хранителни продукти, и поради това Турция губи годишно около 180-200 млн. EUR. Между другото обаче комшиите споменават, че обратно българите връщат плодове, зеленчуци, дрехи и пр. стоки, което означава, че парите в по-голямата си част остават в нашите съседи.
Борбата с куфарната търговия комшиите я водят отдавна, но само в тяхна полза. През 1998 г. парламентът ратифицира споразумението за свободна търговия между България и Турция. То до известна степен успя да свие мащабите на куфарната търговия между двете страни, но явлението в крайна сметка не беше ликвидирано.
Според прогнозите на експерти куфарната търговия с южната ни съседка трябваше почти да изчезне след взаимното премахване на митата. Този феномен обаче не можа да бъде ликвидиран, след като турското правителство започна серия от мерки за съживяване на куфарната търговия след сключването на споразумението за свободна търговия. Основание за това бе фактът, че се наблюдаваше спад на общия обем на куфарната търговия. Така например през 1996 г. той е бил 8.8 млрд. USD според турската статистика, а през 1997 г. оборотът е паднал до 5.8 млрд. USD. През 1998 г. е реализиран нов 20-процентен спад. Същевременно официалните турски данни сочеха, че около 50% от приходите на турската митница са от куфарна търговия.
За България измеренията на куфарната търговия с Турция се движат през различните години от около 800-900 млн. USD в началото на 90-те г. до малко повече от 200-300 млн. EUR днес годишно. Вносът на турски стоки чрез куфарната търговия превъзхожда българския куфарен износ около 20 пъти /българските куфарни стоки са основно месо и месни произведения, цигари, алкохол, горива и др./.
Според изследване, направено в Хасковския регион, 60-70% от стоките там са внос от съседна Турция и са без фактури. Куфарната търговия е поминък за близо 30-40% от населението на Свиленград, Харманли и Любимец и на около 10-20% - от Хасково и Димитровград. Това в преобладаващата част от случаите е семеен бизнес, като обикновено главата на семейството пазарува от съседна Турция /Одрин и Истанбул/, а жената и децата продават на сергиите в градовете.
Така че куфарната търговия е не само бизнес, но и социален въпрос, който би трябвало да е обект на регулации и от двете страни, а не само едностранни актове.

Автор: Петкан ИЛИЕВ

Go back BG Online