Корупция, контрабанда и институционална реформа
(ПАРИ) - 2003/1/31
АНАЛИЗЪТ "Корупция, контрабанда и институционална реформа", издаден от Центъра за изследване на демокрацията в рамките на Коалиция 2000, е едно продължение на издадената през 2000 г. разработка "Корупция и контрабанда: мониторинг и превенция". В настоящото изследване е анализирана трансграничната престъпност в България и дейността на митниците и МВР за нейното пресичане за периода 2001-2002 г.

Границата се оказа един от основните механизми за незаконно преразпределяне на национално богатство и за престъпно акумулиране на частен капитал. Основната причина за това е, че България подобно на други страни с малък пазар има "отворена икономика". Според официалните статистика между 65 и 80% от БВП преминават като внос и износ през националните граници. По международни оценки с почти пълната либерализация на външната търговия след 1991 г. границата започна да осигурява средно около 30-50% "конкурентно ценово предимство" за вносителите, нарушаващи законите, които регулират вноса и износа. При сумарен внос и износ между 8-10 млрд. USD годишно селективното прилагане на закона е довело до преразпределянето на 20-30 млрд. USD за 11 години. Или по преразпределено богатство


границата надминава цялата приватизация и реституция за последните 10 г.
Отсъствието на нормален контрол на границата облагодетелства "сивите вносители" на стоки в ущърб на българската промишленост. Плащайки законните данъци и такси за разлика от недобросъвестните си конкуренти, стотици утвърдени български предприятия и цели традиционни отрасли бяха разорени и изчезнаха. Незаконно полученото ценово предимство на границата през последното десетилетие допълнително деформира икономическата рационалност на възникващия пазар /включително и в дейността на големи многонационални компании/, което забавя превръщането на българската икономика в пазарна и интегрирането й в глобалното стопанство.
Според сравнителен анализ за криминализацията на Балканите, направен от Международния институт на ООН за изследване на престъпността и правосъдието, броят на жертвите от бандитизма като цяло в България е 2.5 до 4 пъти повече, отколкото в Албания, Македония, Югославия, Румъния и Хърватия. Значителна част от криминогенните прояви е свързана с контрабандните канали, трафика на хора, наркотици и жива плът. Според информацията на ООН и ЕС през последните години Балканите играят все по-голяма роля в транснационалната престъпност. От транзитна територия за престъпни групировки те се превръщат в бази на бандитски структури. Оттук тръгват трафици на хора, наркотици, крадени автомобили, културно-исторически ценности.
Криминогенният фактор освен включването му в наркотрафика се насочва и към трафика на автомобили. Независимо че българската автомафия губи палмата на първенството по откраднати автомобили от Югославия в рамките на Балканския полуостров, тя се изявява съвместно с руската, задоволявайки клиентелата с крадени коли в Молдова, Украйна, Русия, Грузия и други страни от бившия СССР. Разраства се македонският канал за откраднати автомобили към Скопие и Тирана. Едно от важните условия за успешния бизнес с крадени коли у нас е корупцията в митниците и пътната полиция, сочи изследване на европейски експерти.
Нелегалното извеждане и превеждане на хора през Балканския полуостров е успешен и развиващ се бизнес. По данни на Центъра за имиграция на ООН във Виена ежегодно от Източна Европа се извеждат тайно около 10 000 бели робини.
Разширяването на контрабандните канали в широкия смисъл на думата - стоки, хора и опиати, у нас и свързаната с това криминализация доведоха до развитието на една нова тенденция. Според данните на НСИ, определящи възрастовите и социалните характеристики на осъдените, се вижда, че 61.5% от тях са младежи между 14 и 29 г., които според изследването вършат най-често кражби, но расте интересът им към документните престъпления и контрабандата.
Перспективите за ограничителен контрол над контрабандата и последващата криминализация на това явление все още са песимистични, имайки предвид видимата инвазия на мощни престъпни организации. Нещо повече, няколкото поредни ембаргови години спрямо Югославия /и в по-малка степен спрямо Ирак/ изкараха на преден план именно криминогенния елемент на контрабандата. Освен изброените фактори значение за мащабите на контрабандната дейност има и равнището на взаимодействие между държавните органи при контролиране на цялостния процес по веригата производител - вносител/износител - търговец, обемът от правомощия на правозащитните и митническите органи, състоянието на наказателното и административнонаказателното законодателство, състоянието на съдебната система.
Поради своя характер контрабандните операции обикновено се характеризират с висока степен на организираност, като митническите служители установяват корупционно партньорство с бизнесмени, престъпни групировки и техните фирми, търговски структури, специализиращи в сивия внос, превозвачи и с индивидуални вносители. В корупционните мрежи се включват и служители от МВР, които обезпечават контрабандните канали, както и служители на други държавни структури. По такъв начин се създават дълготрайни корупционни отношения и при извършваните вносни операции се ползват определени привилегии. Митническите служители вземат подкупи при извършването на еднократни "услуги" и при дългосрочно взаимодействие с определени търговски или други структури, които участват във вносно-износните операции. В някои от случаите митническите служители извършват нарушения под въздействие на отделни представители на централната или местната власт, влиятелни икономически структури и престъпни организации.
Получавайки подкуп, митническият служител на практика знае колко "икономисва" на лицата, занимаващи се с незаконна дейност, и получава процент от тази сума в зависимост от риска, на който подлага себе си, или от необходимостта да съгласува своите действия с други длъжностни лица от митниците.


Обикновено размерът на подкупа е около 30% от спестените мита и други държавни вземания
Освен получаването на подкупи във вид на пари част от митническите служители получават стоки на ниски цени, заеми за дълги периоди или безплатни посещения в ресторанти
При анализа на разнообразните практики на трансгранична престъпност експертите на Коалиция 2000 открояват следните


най-типични контрабандни схеми
подредени по величината на техния деструктивен ефект върху икономиката и сигурността на страната:
- При големите корупционни схеми, свързани с незаконен внос, износ и транзит на стоки в големи мащаби, е характерно наличието на голяма организирана група взаимодействащи си лица, повечето от които не се познават помежду си, но знаят за съществуването на създадения механизъм. В схемата за незаконен внос участват вносителите на стоки, гранични и митнически служители, ръководители на местно, регионално и национално ниво и задължително политическо лице или лице с влияние в политиката, осигуряващо административен комфорт на другите участници, явяващо се краен получател и разпределител на подкупите. В една такава схема месечната сума за подкупи достига неколкостотин хил. лева и води до загуби за държавния бюджет, достигащи до 50% от дължимите държавни вземания в зависимост от внасяните стоки.
- Съществуват корупционни схеми, в които участват група лица, предварително познаващи се помежду си. Тази група действа в отделен регион или на територията на една или две регионални митнически дирекции. В схемата участват както вносителят, така и бивши или настоящи митнически служители, бивши или настоящи служители на МВР. Сумите за подкупи варират от 1 до 10 хил. лв. Функционирането на подобни схеми създава аморална кадрова обстановка и генерира загуби за държавния бюджет до 30% от сумите, които трябва да постъпят в бюджета.
- В граничните митнически учреждения се създават корупционни схеми между отделните служители на митницата, ГКПП, санитарни, служители, събиращи пътните такси и издаващи разрешителни, ветеринарни. Срещу определени суми служители в определени смени пропускат товари, без те да бъдат регистрирани на митницата, т. е. осъществява се т. нар. чиста контрабанда и има големи загуби за бюджета, като паралелно с това се създават и подходящи условия за незаконен трафик на забранени стоки. Сумите за подкупи варират от 3 хил. лв. за камион от 10 т до 10 хил. лв. за камион от 20 т.
- Във вътрешните митнически учреждения се прилагат индивидуални корупционни схеми, в които редови митнически инспектор създава отношения с до 10 фирми вносители и им позволява да извършват съответни нарушения, водещи от 10 до 30% по-ниска събираемост на митата и други държавни вземания. Размерът на подкупа е в зависимост от митническото учреждение и варира от 1 до 5 хил. лв. Много често тези схеми се осъществяват със знанието на прекия ръководител, който с бездействие си осигурява доходи, предоставени му от служителя, извършващ нарушението.
- Отделни митнически служители създават индивидуални или групови корупционни схеми, извършвайки действия, често граничещи с изнудване. Имитира се прекалено стриктно спазване на несъществени процедури, към вносителя се отправят несъществуващи в нормативната уредба изисквания, вносителят е изнудван на психологическа основа чрез заплаха за извършване на щателен физически контрол на стоката. Сумите на подкупите варират от 20 до 200 лв. На пръв поглед няма фискални последици за държавния бюджет, но някои изследователи считат, че тези корупционни практики обхващат около 60% от състава на митниците, които получават средства, необложени с данък, т. е. имат недеклариран доход.
- Същото важи и при индивидуалните проявни форми на корупция, свързани с бърза обработка и митническо оформяне на стоките на приятелски фирми, близки, като размерите на подкупите са до 100 лв. При тези нарушения се допускат грешки при оформянето на самите документи, а понякога се създават предпоставки за трафик и безпрепятствено пренасяне на забранени стоки - наркотици, оръжие, без митническият служител да знае това.

Автор: Петкан ИЛИЕВ

Go back BG Online