Публичният регистър за приватизацията ще я направи по-прозрачна
(ПАРИ) - 2002/2/8
Борбата с корупцията в стопанската сфера вече има законова база*

В СРАВНЕНИЕ с 2000 през 2001 г. бяха сключени значително по-малко приватизационни сделки - 234 до септември 2001 г. спрямо 589 сделки за предишната година. Това се обяснява с обстоятелството, че приватизацията се намира в заключителна фаза. Факторите, които допринасят за недостатъчната удовлетвореност от приватизацията, са много, но водещи са особеностите на действащите правила за приватизация и липсата на надежден следприватизационен контрол. Неслучайно сред заявените от новото правителство намерения е и възможността много вече реализирани приватизационни сделки да бъдат проверени. Все пак подобни проверки трябва да се извършват внимателно, при сериозни сигнали за нарушения, а не да се превръщат в лов на вещици, защото отблъскват както чуждестранните, така и местните инвеститори и в крайна сметка биха могли да се превърнат в нов източник на корупционни практики.
Икономическата практика показва, че процесът на приватизация вече е конституирал два типа интереси, които се обслужват от корупционни практики и произвеждат един социален слой с мощни икономически възможности:
- придобиването на активи на по-ниска стойност;
- използване на печалбата от придобитите активи за придобиване на нови активи.
Ето защо опитът в приватизационните сделки


да се наложи общественият интерес -
максимална цена, масивни инвестиции, запазване на работни места, много често се оказва неуспешен. Нещо повече, противоречието между обществения и частните интереси кара мнозина да смятат, че интегрирането на допълнителни условия в приватизационната сделка я обезсмисля и генерира единствено възможности чрез корупционни практики да се заобикаля спазването на поетите ангажименти.
От гледна точка на вече реализираните приватизационни сделки може да се каже, че съществуващите механизми осигуряват относително бързо прехвърляне на собствеността; те обаче не дават достатъчни гаранции за точното изпълнение на поетите ангажименти. Масовото прилагане на техниката преговори с потенциален купувач, широкото навлизане през последните години на работническо-мениджърските дружества като основни купувачи и плащането чрез компенсаторни записи на свой ред създават множество /често опосредени от корупционни практики/ възможности допълнителните ангажименти да бъдат заобикаляни. Поучително в това отношение е развитието през 2001 г. на сделките, предизвикали множество, макар и недоказани, съмнения за корупция. В допълнение към това те доведоха до значими загуби за бившия собственик - държавата, и до практическо ликвидиране на някои от съответните дружества като ефективно действащи икономически единици.
Осъществените продажби на хотели - обособени части от Слънчев бряг АД, от Агенцията за приватизация през септември 2001 г. чрез търг са положителен пример за потенциалните възможности при прилагането на търговете като инструмент в приватизацията в сравнение с резултатите от прилагането на техниката преговори с потенциален купувач.
Много от обявените от новото правителство намерения по отношение на процеса на приватизация са опредметени в изготвения проект за Закон за приватизация и следприватизационен контрол /бел. ред.- законът бе приет от Народното събрание/. В него са предвидени редица мерки с


превантивен антикорупционен характер
някои от които са предлагани многократно от Коалиция 2000:
- възстановяване на единно ръководство на приватизационния процес в лицето на Агенцията за приватизация, което да улесни контрола върху извършването на отделните сделки;
- възстановяване на принципа на равнопоставеност на купувачите, нарушен досега чрез възможността за преференции за РМД;
- рязко съкращаване на разплащанията с непарични средства - компенсаторни записи.
Превръщането на откритите търгове и борсовото предлагане в основни приватизационни методи - преговорите с потенциален купувач, практически се изключват от методите за раздържавяване.
Създаването на специализирана агенция за следприватизационен контрол /с което ще се противодейства на практиката вече приватизирани предприятия да получават неоправдани намаления на задълженията, преразглеждане на клаузите за запазване на работни места и запазване профила на предприятието, отпадане на екологични изисквания и т. н./.
Създаването на публичен регистър за процеса на приватизация и следприватизационен контрол ще направи процеса по-прозрачен и информацията за сделките - общодостъпна.
Същевременно трябва да се отбележи, че в проекта има и предпоставки за увеличаване на възможностите и рисковете от корупция. В най-общ план те са следните. Всички въпроси по целесъобразността на условията в приватизационните договори зависят от


едноличната преценка на изпълнителния директор
на Агенцията за приватизация. Премахнати са възможностите за предприватизационен контрол над действията на изпълнителния директор и подчинените му длъжностни лица на различните етапи от подготовката и сключването на приватизационните сделки.
Силно са ограничени правата на надзорния съвет спрямо приватизационните сделки, като те са сведени само до формална преценка по законосъобразност.
И новият закон не урежда дори основните правила и условия за провеждането на търгове, конкурси и избор на приватизационни посредници и консултации, а те пак ще се регламентират от наредби на Министерския съвет или от вътрешни правила.
Липсва уредба на правилата и условията за разваляне на приватизационни договори и за осигуряване на необходимите финансови средства за подобни случаи.
Отсъстват изискване или уредба, а съответно и прозрачни правила на процеса на съгласуване и отразяване на отрасловата, браншовата, социалната и т. н. политика на изпълнителната власт в приватизационните договори.
Законовата уредба на Агенцията за следприватизационен контрол е фрагментарна. Работата на тази агенция всъщност е отразена само в една алинея с няколко думи. Подобни законови празноти в уредбата на органите за контрол и защита на държавните интереси по принцип са предпоставка за корупция.
В допълнение може да се посочи, че предвидените в проектозакона мерки не осигуряват автоматично прозрачност и равнопоставеност в приватизацията. Ако не е налице достатъчно воля за осъществяване на сделките по прозрачен начин, дори конкурсите може да се превърнат в източник на корупционни практики и облагодетелстване на определен кандидат-купувач чрез залагане в процедурата на такива конкурсни условия, които биха могли да се изпълнят само от него. Особено внимание следва да се обърне на събирането на досиетата на вече сключени сделки в новата Агенция за следприватизационен контрол. Прехвърлянето на огромен обем документация от едно ведомство на друго крие риск от неволно загубване на част от документите по определени сделки било с цел прикриване на вече извършени нарушения, било с цел облагодетелстване на конкретни купувачи чрез затрудняване на последващия контрол именно поради липсата на тези документи.
Трябва да се отбележи противоречивата практика и на новото правителство по отношение създаването на правила за взаимодействие между бизнеса и държавата. Обявеното създаване на Съвет за икономически растеж към Министерския съвет /бел. ред.- създаването бе отложено, а бизнесклуб "Възраждане" оттегли кандидатурата си за участие в съвета/ с участието на редица представители на едрия бизнес предизвика публична критика преди всичко поради участващите в него представители на бизнеса, част от които са известни с тесните си връзки със сенчестата икономика. Това на свой ред поставя въпроса за изработването на ясни и публично оповестени критерии за участието в подобна структура, както и за нейните функции и статут. Досегашните действия на кабинета отразяват конфликта между политическата платформа на новото мнозинство и икономическите реалности. От една страна, тежкото положение на българското стопанство изисква


мобилизиране на всички ресурси
а от друга - главното послание на новото мнозинство за почтеност в политиката и в икономиката е в разрез с опетнената репутация на част от големия бизнес, към който апелира правителството.
В Бялата книга на БИБА се отправят критики и към двата правителствени екипа за състоянието на деловия климат в страната. За отсъствие на комуникации с кабинета говорят и чуждите инвеститори, и българският бизнес.
Необходимостта от въвеждане на сигурни пазарни механизми постави на дневен ред въпроса за регулиране на пазара на компенсаторните инструменти като сфера, белязана от множество и злоупотреби, и възможности за корупционни действия при издаването и прехвърлянето на тези инструменти. Поради разпокъсаната правна уредба и наличието на съществени празноти в нея пазарът на компенсаторни инструменти е нерегулиран, непрозрачен и несигурен - не съществуват регистри за адекватно вписване на собствеността и промените върху нея, липсват механизми за формиране на справедлива пазарна цена и за защита на притежателите на компенсаторни инструменти и на всички участници на пазара и т. н. Внесеният в Народното събрание правителствен законопроект за сделките с компенсаторни инструменти предлага


унифицирана нормативна уредба
за издаване, сделки и плащания с компенсаторни инструменти, насочена към въвеждане на: пазарен механизъм за търговия чрез фондова борса, единна и надеждна система за отразяване на собствеността и сделките чрез регистрация в Централния депозитар, кратки срокове и максимално опростени процедури и др.
Корпоративното управление и проблемът търсене - предлагане в корупционните взаимоотношения
Докато търсенето в корупционните взаимоотношения от страна на представители на администрацията се обуславя най-общо от уредбата на взаимоотношенията между държавата и бизнеса и равнището на обществения морал, то предлагането освен от интересите в голяма степен се предпоставя от вътрешната структура и правилата за вземане на решение във фирмите. Уредбата на корпоративно управление, така както тя се прилага във водещите компании по света, съществено редуцира възможностите да се прилагат корупционни практики. Ето защо приложението на подобна уредба на корпоративното управление има силно антикорупционно въздействие върху предлагането в корупционните сделки. У нас липсата на адекватна нормативна уредба в тази област, в частност по въпроса за конфликта на интереси, създава широки възможности за корупционни практики. Търпимостта спрямо


нарушаването на изискванията
за корпоративно управление е и търпимост спрямо възможностите за проява на корупция.
Тук е мястото да се отбележи, че благодарение на усилията на Коалиция 2000, Инициативата за корпоративно управление и най-общо на гражданското общество в България антикорупционните усилия са пряко обвързани с проблемите на законодателството и практиката на корпоративното управление, което безспорно е новост за Централна и Източна Европа. Нееднократно са предлагани мерки за решаване, но и през 2001 г. те не намериха отражения в разработваните закони и нормативни актове и все още остават извън вниманието на законодателната и изпълнителната власт. Подобен пакет от мерки би могъл да включва:
- ограничаване на участието в няколко управителни органа едновременно; като ограничителна мярка може да се препоръча още задължителното разкриване на информация за подобни случаи или да се въведе лимит за максимален брой участия;
- категорична забрана на държавни служители и представители на държавната власт да участват в управителни органи на частни дружества;
- въвеждане на институцията външен директор;
- създаване и спазване на ясни правила за разкриване и избягване на конфликти на интереси.

* Откъс от доклада на Коалиция 2000 за корупцията у нас

Go back BG Online