КОРУПЦИЯТА Е СРЕД ЧЕТИРИТЕ НАЙ-ВАЖНИ ПРОБЛЕМА В СТРАНАТА
(ПАРИ) - 1999/6/23
СОЦИОЛОГИЧЕСКИТЕ
изследвания на агенция Витоша
рисърч в периода юни 1998 -
април 1999 г. показват, че корупцията се
нарежда сред четирите най-важни
проблема, стоящи пред българското
общество в момента. Останалите грижи
на българина са свързани с
безработицата, ниските доходи и
престъпността.
По-задълбоченият анализ на данните
показва, че с корупцията са свързани
няколко сериозни проблема, засягащи
представите и структурата на
социалните взаимодействия.
ПРЕХОДЪТ
Поради специфичния характер на
прехода в България корупционните
практики са се превърнали в
своеобразен механизъм за регулиране на интересите в сфери, където
съществувалата до 1989 г. политическа и социална уредба не е заменена от
нова и няма ефективно действащи механизми. Това се отнася особено за
процеса на приватизация и обществените услуги, където корупционните
практики са станали регулатори на търсенето и предлагането.
В много сфери /например образование, здравеопазване и др./ обществените
очаквания за предоставяните услуги /или сравненията с периода преди 1989 г./
не съответстват на финансовите възможности на обществото да ги осигури в
необходимото количество и качество. В подобни ситуации комбинацията на
пазарните принципи и старата или неусъвършенстваната нормативна уредба
води до придаване на допълнителни властови ресурси на много служители,
намиращи се на ниските нива в административната йерархия. Много от тези
служители реално се възползват от допълнителния ресурс, а това обхваща
хора, които са в непосредствен контакт с обикновените граждани. Така
например изследванията на Витоша рисърч от февруари и април 1999 г.
показват, че според обществеността лекарите са сред трите най-корумпирани
професии.
Друга последица от малката корупция е обстоятелството, че тя постепенно
се превръща в механизъм за преразпределение на обществени средства /към
онези, които могат/искат да платят допълнително, за да получат дадена
обществена услуга/. В сферата на обществените услуги това означава, че
корупционните практики по-скоро се използват, за да се получи нещо, което се
полага по закон, отколкото като средство за прескачане на закона.
Съществуват сериозни проблеми на ниво представи при разпознаването на
корупционните практики. В това отношение е налице обществен консенсус
само що се отнася до най-елементарните корупционни практики /подкупване
на данъчен служител или представител на КАТ/. При по-сложните ситуации и
дори при ситуации, които според действащите закони не представляват
корупция, е налице значима дезориентация сред обществеността.
ОТНОШЕНИЕ КЪМ КОРУПЦИЯТА
И двата корупционни индекса от първата група /отношение/ - принципна
допустимост и податливост на корупция - потвърждават очертаната
дезориентация на общественото мнение за това кои практики би следвало да се
отнасят към категорията корупция. Трендовите линии показват, че е налице
положително развитие при податливостта на корупция /склонността да се
правят компромиси с принципите/ и устойчиво-негативно развитие по
отношение на принципната допустимост. Общественото противопоставяне на
корупцията расте, като същевременно сред големи подгрупи от населението са
налице значими трудности при вземане на правилното морално решение за
това, на какво точно би следвало да се противостои.
Като цяло равнището на допустимост е сравнително ниско /корупционния
индекс /КИ/* се намира в обхвата 1.5-2.0/, а равнището на податливост е
сравнително високо /КИ се намира в обхвата 4.9 - 3.2/.
ЛИЧНО УЧАСТИЕ
Данните за втората група корупционни индекси /лично участие/ показват, че
в периода юни 1998 г. - април 1999 г. се наблюдава положителна еволюция. И
пасивното, и активното корупционно поведение /предлагане и даване/ са
намалели. От гледна точка на абсолютния брой на хората, участвали в
корупционни действия, данните показват /ако се приеме, че 1% от извадката
представя около 65 хил. души/, че през юни 1998 г. около 312 хил. души са дали
подкуп един или повече пъти през последните три месеца; през април 1999 г.
съответният брой хора е до 208 хил.
Въпреки че стойностите на двата индекса от тази група са в дъното на
скалата /1-2 от 10 възможни степени/, тези стойности би следвало да се оценят
като сравнително високи.
РАЗПРОСТРАНЕНИЕ И ПРАКТИЧЕСКА ЕФЕКТИВНОСТ
И двата корупционни индекса в тази група /Степен на разпространение на
корупцията и Практическа ефикасност на корупцията/ имат доста високи
стойности, но демонстрират тенденция на бавно подобрение. Това означава,
че мнението, че корупцията е широко разпространена и социално ефективен
проблеморешаващ механизъм е доминиращо.
В тази връзка следва да се отбележат някои съществени особености на
оценките за разпространението и ефикасността. Първо, за да бъде социално
обозначена дадена група /сфера като корумпирана съвсем социално не е
необходимо голямата част от ангажираните в нея хора реално да са
корумпирани; обикновено за това са достатъчни няколко добре известни на
обществеността случая. Второ, що се отнася до оценките за
разпространеността, съвсем не е задължително те реално да отразяват
съществуващото положение на нещата; тези оценки по-скоро изразяват
представата на хората за заобикалящата ги среда и лежат в основата на начина
на избор на подходящата стратегия на поведение. В този смисъл личното
участие в корупционно поведение е много по-вероятно, ако средата, в която се
действа, се възприема като корумпирана.
ОЧАКВАНИЯ
Независимо от наблюдаваните тенденции на позитивна промяна относно
описаните по-горе корупционни индекси, индексът на очакванията остава
непроменен /фиг. 10.5/. Наблюдаваното увеличение /негативна промяна/ за
периода юни 1998 г. - февруари 1999 г. се дължи главно на увеличеното
медийно експониране и отрязва неговия ефект върху обществената
чувствителност. Стабилността означава освен това, че наблюдаваните
промени все още не са дотолкова значими, че да дадат своето отражение върху
очакванията на хората.
Данните са от тримесечно омнибусно изследване на Витоша рисърч за
април 1999 г.
* Всеки корупционен индекс обобщава стойностите на няколко променливи
и е представен в статистически нормализирана форма: стойностите на КИ се
колебаят между 0 и 10. Стойността 0 символизира близостта до общество,
свободно от корупция, докато стойности, близки до 10, отразяват негативната
част от континуума /общество доминирано от корупция/.
ОЦЕНКИ ЗА ПРИНАДЛЕЖНОСТТА НА РАЗЛИЧНИ СОЦИАЛНИ
ПРАКТИКИ КЪМ ЯВЛЕНИЕТО КОРУПЦИЯ /%/
Да
Не
Не знам/Няма
отговор
1. Приемане на пари от служители за
укриване или намаляване на данъците
87.9
3.5
8.6
2. Даване на пари на полицай, за да не
ви бъде отнета шофьорската книжка
87.8
4.0
8.2
3. Използване на служебното
положение за извършване на частен
бизнес
71.9
11.9
16.2
4. Използване на връзки с цел
освобождаване на ваш близък от
казармата
66.1
18.7
15.3
5. Предоставяне на служебна
информация на познати с цел лично
облагодетелстване
65.8
14.2
20.0
6. Допълнително възнаграждение на
адвокат, който съдейства на обвиняем
за прекратяване на съдебно дело
65.7
15.8
18.5
7. Ходатайство пред началник, за да
бъде назначен на работа ваш роднина
50.8
33.9
15.3
8. Предизборни дарения на
политически партии
42.5
28.7
28.8
9. Правене на услуга с цел да ви бъде
разрешено ползването на служебен
отпуск
41.6
37.1
21.3
10. Лична молба до общински
съветник с цел получаване на
разрешение за строителство
36.4
39.3
24.3
11. Подарък на лекар, за да положи
специални грижи за вас
36.1
55.3
8.6
Източник: Тримесечно омнибусно изследване на Витоша рисърч за април
1999 г.
При отговор Да респондентът отнася съответната социална практика в
категорията корупция; отговор Не означава, че съответната практика не се
разглежда като форма на корупция, а Не знае/Не отговорил показва, че
респондентът се е затруднил да даде някакво мнение.