Просперират фирмите, приспособили се към нерегламентирани плащания
(ПАРИ) - 2004/3/23
СЕНТЕНЦИЯТА е на известен български спортист, но в много голяма степен важи и за родния бизнес, който след краткото затишие отново започна да "играе" на корупционния фронт на принципа за "печелившата игра".
Според последните данни на Коалиция 2000 и социологическа агенция Витоша рисърч за една година /март 2003 - февруари 2004 г./ оценката на представителите на бизнеса за проблемите пред страната се запазва почти без промяна. Най-сериозен проблем остава корупцията, следвана от неблагоприятните условия за развитие на частен бизнес. Единственият показател, при който се наблюдава трайно намаление, е безработицата - оценките за нея спадат с 6 пункта за една година. Това корелира с факта, че безработицата като относителен дял също спадна за година под 15 след рекордните около 19% /виж гр. 1/.
На фона на тези устойчиви проблеми се засилва усещането за политическа нестабилност.
Оценките за политическата обстановка са сравнително благоприятни през цялата 2003 г., но само за три месеца се променят значително в негативна посока. Това говори за изчерпване на доверието в управляващите и е признак на засилваща се нетърпимост към бездействието и липсата на очакваната осезаема промяна в социално-икономическа обстановка. Неслучайно от края на 2002 г. започва плавно, но постоянно нарастване на индикатора, измерващ осъществените корупционни сделки. Стойностите му все още са сравнително ниски, но данните говорят за плахо, но постепенно увеличение на корупционните практики в бизнеса.
Всеки трети предприемач определя корупцията като един от основните проблеми. Корупцията, особено сред административните служители, е на едно от челните места след престъпността, нелоялната конкуренция и размера на данъците. Това са и основните пречки пред бизнеса в момента /виж таблицата/.
Корупцията в стопанската сфера е пряко следствие от намесата на държавата в икономиката и по-специално от упражняването на правата на монопол чрез администрацията. Борбата с корупцията почива на два основни принципа - прозрачно и отговорно управление на обществения сектор и създаване на конкурентен частен сектор. Първият осигурява равен достъп на всички до обществените услуги и механизмите за формиране на икономическа политика, като ограничава административната /дребна/ корупция. Вторият предотвратява концентрацията на икономическа мощ и намалява възможността отделни стопански субекти да "присвоят" основните функции на държавата и да определят правилата в икономиката в своя изгода /голяма корупция/.
Регистрираното през юни 2003 г. покачване дела на фирмите, участвали в някакъв вид корупционна "сделка", се запазва и към сегашния момент. Нещо повече, дори понижените през ноември 2003 г. корупционни практики, свързани с някои от услугите като получаването на разрешителни и лицензи, спечелването на обществени поръчки и сключването на договори с големи предприятия, отново се връщат към по-високите си нива. Наличието на държавни или частни монополни структури в икономиката изкривява действието на пазарните сили и съсредоточава значителни ресурси в малък кръг стопански субекти, което е силна предпоставка за корупция. Концентрацията на икономическа мощ води до корупция в две направления. От една страна, контролът върху ограничен ресурс позволява на държавната администрация да търси подкупи за достъп до него. От друга, монополните печалби може да бъдат използвани за "присвояване" на държавата и запазване на статуквото.
Засиленото търсене в някои сфери, изглежда, увеличава корупционния риск например при издаването на разрешения за строеж и отпускането на кредити, които в по-голяма степен се обвързват с неофициални плащания. Това, от една страна, е отражение на факта, че близо 100 000 са незаконните строежи, за които са подадени молби за легализиране, а от друга - на кредитната експанзия на банковия сектор. Най-често се дават нерегламентирани суми, за да се избегне плащането на глоба за извършено от фирмите нарушение. Административната и финансовата тежест на данъчните и осигурителни задължения, както и чувството за несправедливост на системата са основни мотивационни фактори на укриването на данъчно-осигурителни задължения /ДОЗ/. Но всички изследвания показват, че главната причина да се избягват данъци и осигуровки е ниският риск от възмездие.
Близо 2/3 от МСП и големите данъкоплатци в изследването на МБМД /2003 г./ оценяват като малко вероятно човек да бъде разкрит, ако укрива данъци. В същото време около 50% от респондентите са убедени, че дори да бъде разкрит, той ще намери начин да се споразумее с данъчните. България е рядък пример на страна с висока степен на избягване на данъците и с липса на реално осъдени за това.
Не само броят на корупционните сделки расте, нараства и размерът на неофициалните плащания за различните услуги, свързани с бизнеса. Наблюдава се изместване към по-високите стойности за някои от услугите. Най-често за получаване на разрешение за строеж; при други видове разрешителни и лицензи и при съдебни дела сумата, която се плаща допълнително на "подходящия човек", е между 250 и 500 лв. Най-често даваните суми за други услуги все още остават сравнително ниски - до 250 лв., но за сметка на това делът им се увеличава спрямо предходното изследване. Такива са: услуги, свързани с фирмените отделения /по вписването/ в съда; при плащане на данъци; за прокарване на вода; за да не глобят фирмата за някакво нарушение. Набъбват подкупите и при най-скъпо "платените" обществени услуги - част от тях вече надхвърлят сумата от 5000 лв. При 6 от 10 обществени поръчки неофициалната сума или направеният подарък за спечелването им е бил над 1000 лв. Това се отнася и за четири от десет фирми, платили при участието си в съдебни дела, както и за 1/3 от тези, които са сключвали договори с големи предприятия чрез "плащания под масата". Може да се каже, че вече определен тип услуги не само трайно са обвързани с нерегламентирани плащания и подаръци, но и стойността им нараства. Над 1/4 от фирмите е трябвало да платят повече от 1000 лв., за да получат кредит или разрешение за строеж. Постепенно от начин за по-лесно решаване на текущи проблеми корупцията се превръща в част от успешната бизнес практика. Тя вече си има ясни правила и "тарифи". Всеки, който иска да развива бизнеса си, трябва да е наясно с тях, независимо дали одобрява корупционните сделки и участва в тях.
След значителния спад през цялата 2003 г. в началото на 2004 г. отново се увеличават случаите на участие на бизнеса в корупционни сделки, свързани със спечелването на обществени поръчки или договори с големи компании. След като бяха намалели двойно за една година, сега стойностите отново се доближават до високите си нива от декември 2002 г. Всеки втори бизнесмен, спечелил обществена поръчка, се е наложило да плати неофициално за това. При договорите с големи компании това се отнася за 4 от 10 фирми. Като се има предвид, че по оценки на Българската стопанска камара общата стойност на възложените обществени поръчки за 2003 г. е била близо 1.5 млрд. лв., става ясно, че сумите, които се разменят неофициално, са твърде значителни и подобни корупционни практики би могло да оказват съществено влияние върху развитието на предприемаческата дейност у нас. И при поръчките в обществения сектор, и при договорите с големи компании най-масови стават подкупите от 6 до 10% от стойността на договора. Увеличава се делът на подкупите в рамките на 11-20% от договорната сума. Сегашното изследване отново регистрира и подкупи над 20%, след като близо година подобни суми не бяха посочвани. Все още делът им е по-малък от този през март 2003 г. /7%/, но данните са индикатор, че постигнатият напредък е бил твърде нестабилен и нетраен /виж гр. 2/.
Въпреки колебанията може да се каже, че в оценките на бизнеса за разпространението на корупцията в почти всички институции има намаление, което е положителна тенденция за разлика от цялостната корупционна картина. То е по-осезаемо във ведомствата, които издават разрешителни /ХЕИ, ДВСК и др./, митниците и парламента. Представите на бизнесмените за останалите институции остават на същото ниво като през март 2003 г. Известно покачване има само в системата на МВР и в образователната система, но то е твърде нестабилно, за да се говори за трайна тенденция. Въпреки липсата на промяна в отделните институции като цяло оценките на бизнеса за степента на разпространение на корупцията в различните сфери на държавната администрация продължава да са негативни. За година двойно се увеличават отговорите, че корупцията е обхванала всички институции в държавата.
При разпространението на корупционните практики единствено при приватизационни търгове може да се говори за известно ограничение, но то се дължи по-скоро на намалелия брой на търговете, отколкото на предприети мерки. За липсата на последователна антикорупционна политика говори и увеличаването на случаите на приемане на пари или подаръци за изпълнение на служебните задължения от обществените служители. Не се забелязват сериозни фактори, които да ограничават служителите в опитите им да се облагодетелстват.
Редица административно-стопански практики продължават да бъдат хранителна среда за корупцията. Такъв пример са държавните субсидии. Обяснявайки корупцията като функция от индустриалната политика, експерти показват, че субсидиите за преработвателната промишленост /като дял от БВП/ са свързани с индикаторите за корупция. У нас картината не е по-различна особено що се касае до "субсидираното" селско стопанство. В рамките на пазарната философия субсидиите би трябвало да намаляват. Но анализирайки "лошите" примери на БДЖ /запазващо се държавно субсидиране през последните години на ниво 0.8% от БВП/ и енергийния сектор /субсидирани цени на ток и централно отопление за домакински нужди/, средата за корупционни практики остава непокътната. Идеята субсидията за селското стопанство от 0.15% от БВП, да се увеличи на 0.5, и от 2004 г. да бъде фиксирана на 0.5%, така че в навечерието на приемането ни в ЕС хазната да отделя за земеделието над 600 млн. лв., може само да бъде още един "лош" пример за субсидирана икономика.
Друг типичен пример е проблемът с вътрешнофирмените и данъчните задължения на предприятия към държавни монополи, като продължава порочната практика на скрити субсидии към определени частни предприятия, създавайки условия за натиск на частни интереси върху решенията за преструктуриране на правителството. Според изследване на БСК задълженията на предприятията в нефинансовата сфера са надхвърлили 34-35 млрд. лв. Тези данни отразяват всички задължения в реалния сектор, като делът на краткосрочните е 75%.
В крайна сметка в днешната българска бизнессреда просперират фирмите, които са се приспособили към системата, смазвана с нерегламентираните плащания, а не компаниите, разчитащи на конкурентните си предимства.


Относителен дял на фирмите, извършили
неофициални плащания за следните услуги /%/
Февруари 2004 г. Ноември 2003 г.
За да не глобят фирмата за нарушение 14.9 11.4
Плащане на митнически задължения 10.8 7.6
Получаване на разрешителни, лицензи 10.2 8.6
Получаване на кредит 8.3 8.6
Разрешение за строеж 8.1 7.8
Сключване на договори с големи фирми 7.4 3.3
Спечелване на обществени поръчки 7.4 5.5
Включване към електрозахранване 6.6 4.8
При плащане на данъци 5.7 7.4
Получаване на телефонен номер 3.4 4.5
При съдебни дела 3.2 3.6
Прокарване на вода 2.8 2.1
Регистрация на права на собственост 2.3 3.1
Регистрация на фирма 2.3 2.9
При работа с фирмени отделения в съда 1.3 2.4
База: Всички респонденти

Автор: Петкан ИЛИЕВ

Go back BG Online