2002 ГОДИНА. НАРОДЪТ: ЗА И ПРОТИВ
(ПАРИ) - 2003/1/2
ББРАТЯТА езуити обясниха Френската революция със солта - парижаните се разбунтували заради удвояването на кралския данък върху солта. Такъв е случаят с 322-километровия поход на Махатма Ганди през 1930 г., когато четвърт милион индийци го последваха към солниците на морския бряг. Те били строго охранявани, как иначе ще събираш данък върху солта? "Това е една прелестна история, която има предимството да е вярна", написа Хенри Кисинджър. Нашият случай обаче е по-друг. Българинът винаги е недоволен от нещо: от жена си, от съседите, от работата, от началника си, а всички заедно - от управляващите ги политици. Които ни отговарят със същото. Дори един заяви, че народът не го бил заслужавал. И сега търка банките на парламента като редови депутат. Политиката е за хора, които имат страст да променят живота, но им липсва страстта да го живеят. Но това си остава един екзистенциален процес, както би казал Сартър.
Когато дойде 10 ноември 1989 г. - определян според това, как приемеш желаното за действително - като дворцов преврат или като бунт срещу тиранията, 72 процента от хората бяха убедени, че ще заживеят по-добре. Това "по-добре" за разните категории граждани имаше различни измерения, но истината беше, че те искаха подобрение, а не радикална промяна. Те споделяха ценностите на т. нар. еволюционна доктрина с нейните три основни внушения: "ще запазим доброто, ще отстраним грешките и грешниците, а там, където е възможно, ще дръпнем напред".
В резултат се създаде схемата "сини" срещу "червени". На последните беше оставена територията на еволюционната доктрина, а за сините останаха радикалните пространства.Така успешно /за едни, а за други съвсем обратното/ и за кратко време се постигна смяната на една обществено-политическа система с друга. Нашето общество класово се диференцира. Това е драматичен процес, за който никой няма вина. А ние не можехме да не станем класово общество, след като геополитически влизаме в класов регион, каквито са Западна Европа и Америка. Това са сериозно диференцирани общества. Процесът на превръщането на общонародната /държавна/ собственост в частна приключва и вече имаме основните обществени групи - собственици, малка средна класа и мнозинство, което продава /ако може/ само труда си.

ПОЛИТИКАТА Е ЗА ХОРА, КОИТО ИМАТ СТРАСТ ДА ПРОМЕНЯТ ЖИВОТА, НО ИМ ЛИПСВА СТРАСТТА ДА ГО ЖИВЕЯТ
/Том Робинс/
Обществените нагласи към политическата конюнктура са твърде показателни, че хората са уморени от негативни новини и дори демонстративно не реагират на тях. Одобрението за работата на институциите продължава да бъде по-ниско от неодобрението. Повечето българи като че ли не виждат смисъл да откликват на каквото и да е, чувстват се уморени и отчаяни. Това, което се случва, може да се определи като задълбочаване на политическата апатия. Освен недоверие към институциите наблюдаваме и сериозно отдръпване от партиите. Чувствително намалява електоралният потенциал на основните политически формации. Групите на симпатизантите почти съвпадат с тези на електоратите на основните партии.
В България на практика има само три партии: дясна, центристка и лява, и те ще вземат на избори между 20 и 40%. В случая не е важно дали НДСВ ще се запази като политическа партия, но в България има един милион гласоподаватели, които гласуваха за Симеон и в момента са готови да гласуват за него /това прави 25%/. Първоначалният електорат на НДСВ включваше 50% центристи, 20% леви и 30% десни. Левите се оттеглиха обратно към БСП. Това е причината тази партия да получава високи стойности при последните социологически проучвания, каквито отдавна не е имала. Тя води убедително пред другите политически партии, дотолкова, че процентите за нея са равни на сбора от тези на СДС и НДСВ. А това няма как да не е така, защото просто всеки четвърти гласоподавател е ляв. Понякога вляво гласува всеки трети. Между 25 и 35% от българите са с леви убеждения. Когато се явяват на избори, те не преценяват дали да гласуват за социалистите или за СДС. Те преценяват само дали да гласуват, или да не гласуват за БСП.
По същия начин стоят нещата и при десните. Те са между 20 и 30% в България. Те гласуват само в синьо или не гласуват. Това са двете развити крила на политическия живот в България - ляво и дясно. И турците, които дават своя глас за Доган. Има и неразвит център. Негов лидер в момента е Симеон Сакскобургготски. Хората не гласуваха за него, защото е цар, а за един умерен човек, готов за диалог с всички. Той избягва всячески класическата характеристика на двуполюсния модел - диалога за миналото. С неговите две версии. Той се държи като центрист и обединител. Това е неговото амплоа. Затова личният му рейтинг е голям, но този на партията му е спаднал около три пъти. Това е естествено, защото през пролетта на 2001 г. огромен брой хора намериха смелостта да кажат "не" на двуполюсния модел. И намериха решението да свалят СДС, без да връщат БСП на власт. "Който не извлича поуки от историята, е осъден да повтори същите грешки", напомни на своите хора в парламента Сакскобургготски.

ЕДИН ВОЕНЕН СЪЮЗ НЕ ТРЯБВА ДА НАДЖИВЕЕ СВОЯ ВРАГ
/Николо Макиавели/
НАТО не ентусиазира в еднаква степен всички българи. Те знаят, че това ще ни струва пари, а влизането ни в алианса няма да промени съществено икономическия им статус. Те обаче не знаят цената на това удоволствие. Според вашингтонските експерти присъединяването на бившите комунистически страни /от Полша до България/ ще струва през първите десет години 35 млрд. USD. Конгресът на САЩ уточни, че става дума за 125 млрд. USD, от които Съединените щати ще поемат 19 млрд. В Брюксел закръглят сумата на 250 млрд. USD.
Българският военен разход /като процент от БВП/ е най-висок измежду поканените в Прага. В края на 2002 г. алиансът ни каза "Браво!", понеже вместо планираните 2.6% от БВП сме похарчили 3.1%, след като правителството отпусна допълнителни 32.5 млн. USD за натовизиране. За сведение: Румъния е похарчила 2.4% от БВП, Литва и Естония - 2%, Словакия - 1.9%, Латвия - 1.8%, Словения - 1.5%. За 2003 се предвиждат 405 млн. USD за военните, което с 30 000 USD повече, отколкото през 2002 г. От тези пари 20 млн. USD са за въоръжение. Планирани са и повече допълнителни пари /36.5 млн. USD/. Никое друго министерство няма да получи толкова - нищо, че положението в други области прави България неприсъединяема към ЕС. Натовизирането значи освобождаване от железария и наборна армия.
/Нарязахме ракетите си, изведохме от въоръжение 726 танка, 23 самолета, 20 кораба, 885 минохвъргачки и артилерийски оръдия./ Но също - задълбочаване на нашето стопанско и образователно деградиране. Затова приближаването ни към НАТО е отдалечаване от ЕС. Бившият посланик на САЩ в Москва каза, че за хората в Централна и Източна Европа е неразумно да се нагърбват с такива разходи, докато имат остри социални проблеми. За нас е невъзможен изборът на Коста Рика, останала без армия, но с пари за здравеопазване и образование. Защото не сме в задния двор на Съединените щати, а в Югоизточна Европа, и с остър дефицит на кадърни политици. Конституционният конвент и 76-годишният Валери Жискар д'Естен, бивш финансов министър и президент на Франция, работят върху велик конституционен проект - основен закон на Европа. Та той каза, че Турция няма шанс за ЕС, понеже не е европейска държава. А това никак не е хубаво. Както и идеите на Сорос за Балкански митнически съюз. От тях излиза, че Европа е дотам, докъдето са били границите на някогашната Австро-Унгарска империя. Ерго, принадлежността към тази организация не е залог, че ЕС ще се разпростре отвъд тях, а НАТО не е никакъв "цивилизационен избор", след като от нея не бяха отлъчени нецивилизованите режими на генералисимус Франко, "черните полковници" в Гърция и редуващите се през десет години военни хунти в Турция. Само Петър Стоянов и Соломон Паси останаха в неведение от тези факти.

ДЪРЖАВАТА НЕ МОЖЕ ДА СЕ УПРАВЛЯВА ОТ ПАРТИЙНИ ИНТЕРЕСИ
/Ото фон Бисмарк/
Европа иска от нас да затворим ядрената си централа. Защото помните ли какво стана с Чернобил? Хората наистина помнят лятото на 1986 г. Значи има някаква логика в искането за предсрочно затваряне и българите ще трябва да преглътнат това решение. Още повече че това ще ни помогне да "влезем" в Европейския съюз. Фундаменталният въпрос въобще не е свързан с това да закрием ли АЕЦ Козлодуй и дали ЕС ще ни позволи да не го закрием. Това не зависи от волята на българските избиратели. Фундаменталният въпрос се състои в това, че в обществото няма рационален дебат по въпроса. И не може да има. В България дискусиите не са за нещо, а по повод на нещо. Хората не протестират просто срещу затварянето на малките блокове. Те протестират срещу това, което им се случва по повод централата. Казусът "Козлодуй" е цялостното разочарование на хората от това, как те са били управлявани през последните 12 години. Затова те нямат никакво доверие нито на експерти, нито на т.нар. елити, те имат усещането, че са губещата страна независимо какво решение трябва да бъде взето. Те са изпълнени с подозрение и към ЕС. Много дълго ни се казваше, че водим равноправни, партньорски преговори с Европейския съюз. Това не е вярно. Всички участници в това знаят, че преговорите са асиметрични от самото начало. Когато България избира между две злини, обикновено избира и двете заедно. Въпросът за ядрената ни централа обаче не е просто въпрос за поредното печелившо предприятие, а предприятие, което се асоциира с националната идентичност на българина и неговата национална сигурност.
Правителството постави като програмна цел подпомагането и развитието на бизнеса от всякакъв размер. Но опитайте се да изброите поне 3-4 мерки, които реално са помогнали на вашия собствен бизнес. Само 7.9% от икономически активните българи са поели към своята Голгота. По всички външни белези /сметнете само символичните постъпления/ приватизацията у нас си е направо провал и харизване на безценица. Много народни избраници, а и членове на правителството са прекалено млади за изискванията на тези постове. Това са хора без никакъв опит извън "люлката на политиката", в която току-що са се настанили. Те се интересуват повече от лобизъм и медиен имидж, отколкото от същността на националното признание. Всеки ден научаваме за техните далавери, чиято енергия, изглежда, е насочена главно към преразпределяне на националното богатство за лични цели. Но пък чуждестранните инвеститори непрестанно се оплакват, че им съдират по три кожи. За последните 12 години няма друг период, в който стратегическите инвестиции у нас да са така отблъснати. В енергетиката например, обявена за един от основните приоритети, през последните 500 дни на това правителство не влязъл нито един долар или евро стратегически инвестиции. Ако е верен законът на Окъм, на тези сложно контрастни факти трябва да има прости обяснения.
Първото е, че в стопанството ни има втори, паралелен сектор, който не е 20%, а няколко пъти по-голям от видимата икономика. Реално погледнато, можем да оценяваме между 35 и 50% от общия обем на стопанството. Вярно, че тя храни голяма част от българите, които си изкарват хляба благодарение на това, че ловко заобикалят облагането, и които ще фалират на мига, в който ги открие данъчният инспектор. Но да се разчита, че голяма част от населението ще се издържа все някак в сивата икономика, без да получава друго освен морална подкрепа от държавата си, е нелепо, наивно и опасно.
Второто е, че студената, корумпирана и неефективна бюрократична машина отблъсква големите чуждестранни инвеститори. А истината е, че интересът им към България е огромен и съпровождан с уважение към нашата страна. Но нещата пак опират до качествата на изпълнителната власт. Експерти от "Витоша рисърч" отчетоха 125 000 подкупа, дадени през октомври. Преди година бяха 100 хиляди на месец. А по времето на Костов - 250 000.
Третото е, че си мислим, че България е напълно разграбена. Нищо подобно. Голямото ограбване тепърва предстои. Най-ценното ни материално богатство са 40 млн. дка обработваема земя. Тя е тук. Не може да бъде изнесена. Но може да бъде открадната. След като през 1992 г. СДС раздроби земята между 1 777 000 наследници, а т. нар. ликвидатори унищожиха кооперативното имущество, сегашните законотворци бавят закона, разрешаващ тя да се продава на чужденци. Така няма истински пазар, макар това да е едно от условията за влизането ни в ЕС. Земя, върната в реални граници, носи мизерна рента или нищожен приход, ако е обработвана. Или просто пустее. Въвеждат данък върху земята, за да принудят собственика й да я обработва - с рало и мотика. И това ще го накара да я продаде - далеч под допустимите 50 USD за декар. Посредниците ще я купят, окрупнят и препродадат с баснословна печалба.
В изследването на Европейската комисия "Констант" се посочва, че единствената държава в Европа, в която реалните доходи на хората са намалели през първото тримесечие на т. г., е България. През същото време доходите на чехите са нараснали със 7%, на естонците - с 12.2%. Нямало пари за училища и болници. Как ще има, когато доходите от ресурсите увеличават националния продукт на други народи?!
Използвани са данни от проучвания на Gallup-BBSS, MBMD и Alpha Research.


Go back BG Online