Фондации и неправителствени организации - имат ли почва у нас
(ПАРИ) - 2002/2/6
АКО преди 1989 г. неправителствените организации се брояха на пръсти и осъществяваха дейността си с благословията и под прекия контрол на държавата, то веднага след нашия вариант на "нежна революция" т. нар. трети сектор изведнъж привлече небивал интерес и се разрасна неимоверно - за държава като България над 10 000 неправителствени организации /колкото са те според Националния статистически институт/ или дори 6000 /според Съюза на българските фондации и сдружения/ са впечатляващи числа. Само че от това разнообразие и колорит, натрупани през годините, са останали не повече от 1300-1500 реално функциониращи неправителствени организации. От другите е останала регистрацията. В същото време, както личи от графика 1, отношението на широката публика към неправителствените организации е трайно негативно.
Как възниква, как функционира и какви са проблемите на нестопанския /неправителствения, третия/ сектор у нас?
За да се разбере мястото на неправителствения сектор в страната, трябва да се имат предвид предпоставките за неговото възникване, свързани с нашия проточил се /около 130 години/ преход от аграрно към модерно общество, с неговите задължителни атрибути: пазарно стопанство и гражданско общество. Неразвитостта на тези два неразривно свързани елемента предопределя особеното място на третия сектор в България.
Преди 1989 г. в България липсваше социална група, концентрирала достатъчно богатство, за да има интерес от прехода от социалистическо към пазарно стопанство. Претендент за тази роля беше единствено партийната номенклатура на БКП, която имаше властта, но и тя не притежаваше официално производствен и финансов капитал. Затова целият период след 1989 г. може спокойно да се разглежда като процес на пренасочване и концентрация на националното богатство от държавата към частни лица. Инструментите, чрез които се осъществяваше този процес, бяха банковата система /спомнете си импозантната фигура на "кредитния милионер"/, позиционирането на входа и на изхода на предприятията, силовите групировки.
Един от тези инструменти, който успешно функционираше през първите години след 1989-а, може да се нарече използване на български неправителствени организации като средство за извличане на частни облаги. Затова в развитието на НПО може условно да се разграничат два периода - до 1997 г., когато те по същество бяха такива инструменти, и след 1997 г. - постепенната трансформация на дейността им в посока граждански организации.
Що се отнася до първия период, може да се посочат поне три начина, чрез които тази паралелна преразпределителна функция се реализира на практика /това са и фази на развитие на сектора, които може да бъдат ситуирани във времето/:


Заобикаляне на данъчното и митническото законодателство
Историята на възникване на сектора в България е белязана от няколко големи скандала, свързани с използване на неправителствени организации като средство за извличане на печалби чрез умело използване на либералното данъчно и митническо законодателство, действащо през 1991-1992 г. Фондация Сапио е нарицателното в това отношение - с безмитния внос на алкохол и цигари и тяхната последваща реализация на пазара. "... само за два месеца... бюджетът е загубил 25 млн. лева" /по думите лично на Стоян Александров - тогава началник на отдел Данъци/


"Усвояване" на средства от чужди източници
В огромната си част без собствени ресурси фондациите и сдруженията бяха създадени с цел намиране на източници на финансиране. Те можеха да бъдат само външни, и то ограничени, а външните донори бяха доверчиви /поне в началото/. Това предопредели характерното изкривяване на целите на съответната организация в посока "борбата за грантове". От своя страна тези грантове се усвояваха в съотношение 5:1 в полза на административните разходи /разбирай офиси, заплати, компютри и офис техника и др./. Тук е заложена и възможността за изкривяване на функциите на организацията в посока неподправен клиентелизъм и търсене на лични облаги от страна на учредителите.


Фондации на "първите дами"
Друг момент от функционирането на сектора е създаването на фондации, свързани с властимащите. Освен че всяка партия си има фондация, на практика всички първи дами в страната от 1995 г. насам имат собствени фондации /които бързо набират фондове поради позицията на техните учредители и след слизането им от власт рязко ограничават дейността си/. С безкористни благотворителни каузи "на ползу роду" се ангажират и фигури от всички нюанси на политическия ни спектър. По-известни представители на тази порода са фондациите "21 век", "Нова левица", "Европейски социални ценности", "Бъдеще за България", "Демокрация", "Д-р Желю Желев", "Българка", "Културна дискусия 21" и др. В сложната мотивационна микстура, съпътстваща създаването на такива неправителствени организации, трудно може да се разграничи къде свършва високоморалният порив към благотворителност у учредителите и къде започва техният партиен или личен интерес. Още повече че партиите трябва да се издържат, издръжката им струва скъпо, а казват, мръсните пари, влезли във фондациите за спонсорство, излизат оттам снежнобели.
Едва след 1997 г. формата "гражданска организация" започва да се изпълва с реално съдържание на организация за подпомагане на многообразните аспекти от развитието на гражданското общество и проблемите, свързани с тях. По мнения на експерти годишно в този сектор се разпределят 55-60 млн. лева.
Понастоящем е налице една неписана, може би недостатъчно ефективна, но наложила се и работеща структура от неправителствени организации. Разграничават се три нива на функциониране на неправителственият сектор у нас:
* На първо ниво са чуждите донори - както частни, така и правителствени организации. Сред най-значимите чужди донори са Европейската комисия /програма ФАР-АКСЕС/, Джордж Сорос чрез фондацията си "Отворено общество", Американската агенция за международно развитие, фондация "Черитиз ейд" - Великобритания, фондация "Черити ноу-хау", Обединените холандски фондации /ОХФ/ за Централна и Източна Европа, Канадският фонд за местни инициативи, японското правителство, холандското правителство /програма МАТРА/, фондация "Чарлз Стюарт Мод", белгийската фондация "Крал Бодуен" и др. Всеки от основните донори отпуска средства по целеви програми в определена проблемна област.
* Практика на почти всички чужди донори е да работят с български неправителствени организации, които администрират разпределянето на фондовете по различните програми. Това е второто ниво - 10-15 български неправителствени организации, които или като клонове на чужди фондации, или чрез личните контакти на учредителите си, или защото вече са спечелили доверието на донора се явяват субдонори, подразпределители на средствата, отпускани от външните донори. Такива са фондация "Отворено общество", фондация "Еврика", Център за изследване на демокрацията, Център за социални практики, Център за либерални стратегии, фондация С.Е.Г.А. - Старт за ефективни граждански алтернативи, фондация "Помощ за благотворителността в България", Фондация за реформа в местното самоуправление /ФРМС/, фондация "Ресурсен център".
* След това е идва голямата група на малките фондации, които са крайните потребители на отпусканите средства, и които наистина работят за осъществяване на различни граждански каузи, свързани с възпитанието и образованието на децата, проблемите на жените, на хората в неравностойно социално положение, малцинствата, опазването на природата, здравето, защитата на човешките права, изостаналите региони и т. н.
Що се отнася до дейността на самите граждански организации, те финансират своите проекти от фондове, върху които заплащат данъци. Тези фондове се предоставят от чужди донори, които са си платили данъците /или са набрани от самите данъкоплатци, ако донор е правителството на съответната страна/. В същото време гражданските организации доскоро не можеха да извършват собствена дейност с цел да се самофинансират. Едва новият закон, влязъл в сила в началото на 2001 г., дава право на стопанска дейност на неправителствените организации, ако тя е свързана с предмета им на дейност и приходите от нея се изразходват за постигане на основните цели /графика 2/. Милосърдието не е чуждо на обикновения българин, но сковани от бедността и от недоверието към неправителствените организации, българите все по рядко отделят средства за благотворителни цели. Затова у нас потенциалът на индивидуалното дарителство не е използван и не е източник на сериозни средства за "третия сектор" /докато в Америка е основен/.
Наследили лошия имидж на неправителствените организации, действащите граждански организации имат един основен проблем - липсата на легитимност в очите на широката публика. Ето как изглежда този проблем според едно сравнително изследване на института John Hopkins на нестопанския сектор в различни части на света, макар и проведено през 1996 г. Оттук произтичат и двете основни задължения - задачи, които стоят пред гражданските организации: от една страна, максимална прозрачност, а от друга, популяризиране на дейността и функциите им в нашето общество. Според новия ЗЮЛНЦ /Закон за юридическите лица с нестопанска цел/ организациите, определени като осъществяващи дейност в обществен интерес, подлежат на вписване в Централен регистър към Министерството на правосъдието. Идеята е именно да се повиши прозрачността на работата на тези организации, да се намалят възможностите за злоупотреби, както и да се осигури по-добър обществен контрол. Само че досега броят на вписаните в този регистър организации е символичен. Всичко това очертава общата картина на неправителствения сектор у нас - имидж на "жена с минало", обещания за бъдещето, проблеми отвън и отвътре, въобще - хаос. Но хаосът предхожда реда, и макар че в масовата представа на хората НПО у нас все още са по-близо до определението "перачници на пари", те вече се придвижват към истинската си роля на "куче пазач" на гражданското общество.

Go back BG Online