Апетитната хапка обществени поръчки
(ПАРИ) - 2004/4/23
ОБЩЕСТВЕНИТЕ поръчки са един от основните канали за насочване на държавни средства и ресурси към частния сектор и поради големия размер на прехвърляните средства и административния контрол върху процесите се явяват и един от основните потенциални източници на корупция. Според оценки на експерти от Коалиция 2000 всяка година под формата на обществени поръчки в България се разпределят над 1 млрд. лв. от бюджета. Според други изчисления общата стойност на обществените поръчки в България съставлява около 1% от БВП. За сравнение в ЕС общата стойност на обществените поръчки се оценява на около 15% от БВП, или около 30% от държавните разходи, което означава милиарди евро. Но независимо от това в крайна сметка се касае за разпределението на значителни ресурси, които са апетитна хапка за всеки частен бизнес. По консервативни изчисления около 15 млн. лв. за 2002 г. са нерегламентираните плащания, свързани с обществените поръчки. При това корупцията е системна - над половината от участвалите в търгове фирми използват подкупи за получаването на всяка втора поръчка. Поредните промени в Закона за обществените поръчки целят именно създаването на по-прозрачен механизъм за разпределение на публичните финанси.
При досегашната процедура липсваше механизъм за разглеждане на жалбите и обикновено процедурата се спираше с фалшива жалба, а когато пък тези жалби са основателни, нямаше кой да ги разглежда и процесът на възлагане на обществената поръчка можеше да се разнесе във времето толкова, че тя дори да губи смисъла си. Сега се създава с новия закон необходимият арбитражен съд за спорове по обществени поръчки, което ще облекчи процедурата по обжалване и изходът от делото ще е ясен до 3 месеца.
И в новия закон остава възможността да отпаднат от процедурата за обществените поръчки тези в областта на сигурността и отбраната, където ще се включват офертни споразумения. Определянето на някои проекти като свързани с националната сигурност може да се прави от самия възложител.
Една от промените в новия закон акцентира върху вдигането на прага в пъти с аргумента, че в ЕС тези стойности били 10 пъти по-високи. Наистина България е задължена да създаде ЗОП при пълно отчитане на правилата на директивите на ЕС 92/50, 93/36, 93/37 и 93/38, според които страните кандидатки за членство в общността трябва да приведат националните си законодателства в съответствие с европейските норми в областта на обществените поръчки. Обществена поръчка за строителство например ще се възлага при стойност над 1.8 млн. лв. без ДДС, досега прагът беше 3 пъти по-нисък - 600 000 лв. Когато поръчката се изпълнява извън страната, прагът ще е над 5 млн. лв. Възможно е обаче нерегламентираните плащания просто да се прехвърлят към по-елементарните офертни процедури на конкурса, които дават още по-големи възможности за вмъкване на "нашите" фирми. По този начин депутатите свалиха ценовия праг пред корупцията. Досега 6 от 10 обществени поръчки се печелеха с нерегламентирани плащания, а с новите правила този показател може да се вдигне. Положителното в случая е, че до голяма степен се игнорира нелоялната ценова конкуренция от страна на фирмите, които не са регистрирани по ЗДДС, тъй като новите прагове надхвърлят прага на регистрация по ДДС. Единствено обществените поръчки за услуги - прагът е 30 000 лв., остават под минимума за регистрация по ДДС от 50 000 лв.
Друг пример за "нарушение в рамките на закона" при обществените поръчки е използването на практиката "спешен ремонт" поради аварийна ситуация. През последните години спешните ремонти без търг се превърнаха в нормална практика за някои общини, като "спешният ремонт" се възлага неправомерно на общински фирми, т. е. на близки до управляващите местната власт. Аварийни например бяха причините ремонтът на бул. "Витоша", събарянето на моста на ул. "Опълченска" и др. да не минат през процедурата на обществените поръчки. Практиката е ситуацията на аварийност да се установява от комисия, определена от възложителя. Сега с новия закон до голяма степен се преодолява едно такова противоречие, тъй като експертите, оценяващи процедурите по обществените поръчки, ще се избират от средите на бизнесасоциациите, като организациите, от които се формират членовете на експертните комисии, няма да имат право да кандидатстват за съответния проект, за да се осигури прозрачност на процеса.
Често срещан прийом за заобикаляне на ЗОП е оформянето на зле подготвени задания. В закона е посочено, че документацията за участие в откритата процедура трябва да съдържа всички необходими данни, указания и изисквания за подготовка на предложението. Когато има клаузи, които облагодетелстват определени кандидати, тъй като те отговарят на предложените критерии, е ясно, че става въпрос за "заобикаляне" на процедурата. Типичен пример е конкурсът за маршрутките в столицата, където около старите/нови конкурси "мирише" на чиновническа /общинска/ намеса. В тръжната документация има залегнали условия за "богоизбрани": по-голям бонус имат превозвачите, които имат опит в тази дейност; брой на пътниците /билетите/, превозени до момента; възраст на возилата и пр. критерии. Неслучайно Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/ потвърди тези факти за непрозрачност на процедурата при разглеждането на жалбата, подадена от Сдружението на маршрутните превозвачи. Допълнително въведеното изискване при оценката на офертите да се отчита броят на продадените билети на практика облагодетелства тези кандидати, които возят по най-натоварените маршрутни линии в столицата. Сега с новия закон за неизрядните възложители са предвидени още по-големи имуществени санкции. Например възложители, които не са открили процедура по закона, ще бъдат глобявани от 10 000 до 50 000 лв.
С новите поправки на ЗОП се заобикаля процедурата на обществените поръчки чрез сделки на стоковата борса. По този начин се вкарва още един инструмент в арсенала на "законовите вратички" независимо от призивите за прозрачност. Просто стоковата борса е място за търгуване на борсови стоки, но не и кинкалерия - продажба на всякакви стокови артикули: от дъвки до самолети, въпреки че обект на поръчки по ЗОП ще бъдат и доставки на стоки по списък на Държавната комисия по стокови борси и тържища, одобрен от правителството. Освен това там комисионите са регламентирани за борсовия посредник и остава само "спечелването" на обществената поръчка чрез системата на директния продавач. Досегашната практика показва, че около 600 сделки по ЗОП са сключени на борсата през миналата година.
Съществува и още една вратичка, отворена от законодателя, според която държавните институции и фирми ще може да купуват стоки и услуги без обществена поръчка, ако "за кратък период от време възникнат цени, по-ниски от пазарните". Кой и как ще определя "пазарните цени" и кой период е "кратък", са въпроси с много неизвестни.
В крайна сметка "по-прозрачният" нов Закон за обществените поръчки не означава, че са премахнати потенциалните възможности за корупционни практики.
Автор: Петкан ИЛИЕВ