ОБЕКТИВНОСТТА НА ИНФОРМАЦИЯТА Е НАЙ-ВАЖНА ЗА ХОРАТА
(ПАРИ) - 1999/5/26
НАСТОЯЩИЯТ социологически анализ се базира на получените емпирични
данни от изследванията на общественото мнение, проведени през май 1998 г. и
февруари 1999 г. Този анализ има за цел да очертае вътрешната структура на
информационното пространство в страната и степента на въздействие на средствата
за масово осведомяване върху българското общество. Анализират се и динамиката и
промените в обществените нагласи към медиите за период близо от една година.
Очертани са редица ключови предпоставки и проблеми, стоящи в основата на
функционирането на средствата за масово осведомяване в България.
ВЕСТНИЦИТЕ
Получените данни показват, че най-значимата причина, поради която хората
предпочитат да четат даден вестник, е обективността на информацията в него. Над
две трети от запитаните са посочили този отговор като изключително важен.
На второ място по степен на важност запитаните са посочили тематичното
разнообразие на предлаганата информация - 63% са отбелязали този отговор като
основен фактор за читаемостта на даден вестник, а всеки четвърти - като по-скоро
важен.
Следващите по значимост отговори пряко визират връзката между медиите и
гражданското общество. Според всеки втори журналистически материали,
отразяващи проблемите на обикновените граждани и представяне на мнения на
граждани по актуални проблеми, са много важни причини, поради които хората
предпочитат даден вестник. Тук една трета от запитаните са посочили отговора като
по-скоро важна причина.
На последните две места в тази класация са посочени наличието на ясна авторска
позиция на журналистите и критичен тон на статиите. Тези, които определят тези
критерии като много важна причина за четене на даден вестник, са средно 42%, а
според всеки трети наличието на тези два компонента е по-скоро важна причина,
отколкото обратното.
Прави впечатление, че като цяло отрицателните отговори относно всички изброени
по-горе критерии за читаемостта на даден вестник са много малко. Това от своя
страна означава, че в общественото съзнание съществува една устойчива представа
за критериите, които правят един вестник популярен сред аудиторията.
РАДИОСТАНЦИИТЕ
Сходна е и получената картина на обществените предпочитания към дадена
радиостанция. И тук на първо място запитаните поставят обективността на
предлаганата информация като причина за наличието на обществен интерес. Според
74% от запитаните това качество на радиопредаванията е много важна причина за
тяхната популярност, а според 18% е по-скоро важна.
На второ място отново е разнообразието на обсъжданите теми - посочени като
много важна причина от две трети, а като по-скоро важна от всеки четвърти.
Следващите три места отново се заемат от проблеми, пряко свързани с
функционирането на гражданското общество. Според всеки втори респондент
предаванията, отразяващи проблемите на обикновените граждани, участието на
гражданите в тях и директно включване на телефонни обаждания, са много важни
причини, поради които хората предпочитат да слушат дадена радиостанция. Всеки
трети е посочил последните три компонента от дейността на една медия като
по-скоро важна причина, отколкото обратното.
На последните места запитаните отново са посочили наличието на собствено
мнение на журналистите и разнообразието на темите като ключови критерии,
формиращи обществените предпочитания към даден радиоканал.
И тук както при избора на вестник отрицателните отговори са минимално
количество. Фактически най-значимите несъгласия са по въпроса за участието на
гражданите в предаванията и директното включване на техните телефонни
обаждания. Според 10% от запитаните последните две причини, поради които хората
биха слушали дадена радиостанция, не са важни.
ТЕЛЕВИЗИИТЕ
Структурата на обществените предпочитания към даден телевизионен канал е
сходна с тази на радиоефира и пресата. На първо място, далеч изпреварващ
останалите по своя относителен дял е отговорът обективност на информацията.
Според 77% от запитаните това е основната причина, поради която хората
предпочитат да гледат даден телевизионен канал. Отрицателните отговори тук са
несъществена величина.
Втората по важност причина за формиране на зрителския интерес е разнообразието
на темите на даден телевизионен канал. Този отговор е посочен от две трети от
запитаните. Следват отговори, свързани с възможностите за директно гражданско
участие в дейността на електронните медии. Според всеки втори запитан участието
на гражданите в предаванията, директното включване на техни обаждания и
тематични предавания, отразяващи проблемите на обикновените граждани, са основни
причини, формиращи зрителската аудитория. Тук отрицателните отговори са средно в
рамките на 8%.
На следващите две места, но посочени също от значими обществени групи, са
критичният тон на телевизионните предавания и наличието на собствено мнение на
журналистите. Тези два критерия за формирането на устойчив зрителски интерес към
даден телевизионен канал са посочени средно от половината от всички запитани.
Получените емпирични данни ни дават основание да твърдим, че е налице една
устойчива нормативна структура на обществените предпочитания към различните
информационни източници в страната. Основен критерий, служещ като причина за
формиране и удържане във времето на интересa на гражданите към определена
медия, е обективността на предлаганата от нея информация. Не по-малко съществени
моменти при изграждането на обществените оценки за ефективността на дадено
средство за масово осведомяване е прякото гражданско участие /участие на живо в
предаванията, тематични предавания за проблемите на гражданите, преки телефонни
включвания на граждански мнения и пр./ в дейността на самите медии.
Същевременно наличието на гражданска позиция на журналистите и критичен дух на
техните предавания също служат като критерий при избора на вестник, радиостанция
или телевизионен канал.
Една от основните функции на средствата за масово осведомяване е да служат
като инструмент за решаване на актуалните обществени проблеми. Каква e
структурата на обществените оценки за дейността на българските медии от тази
гледна точка?
На първо място налице е висока степен на съгласие сред гражданите, че
вестниците, радиото и телевизията в България спомагат за решаването на
политическите проблеми в страната. Тук стойността на индекса е положителна и е в
рамките на 0.49 през май 1998 г. През февруари 1999 г. тя е 0.22.
Вторите по важност проблеми, отразявани в средствата за масово осведомяване,
са тези, свързани с културата. Близо 40% от запитаните споделят мнението, че в една
значителна степен българските медии оказват влияние при тяхното решаване. Всеки
пети обаче не е съгласен с последното твърдение. В началото на настоящата година
индексът на съгласиe сред гражданите по този проблем е 0.26. Спрямо средата на
миналата година е регистрирано съществено увеличение на положителните оценки.
Според степента на важност в информационната политика на медиите на трето
място през май 1998 г. общественото мнение поставя икономическите проблеми.
Трябва да се отбележи обаче, че ако в началото на изследвания период стойността на
индекса е положителна: 0.10, то в края тя вече е под нулата - -0.22. Тази рязка
промяна в обществените оценки е индикатор за недостатъчното място, което заема
икономическата проблематика в дейността на медиите.
Подобно е и становището на общественото мнение по въпроса доколко медиите
отделят внимание на социалните проблеми на българското население. Както през май
1998 г., така и през февруари 1999 г. стойността на индекса е отрицателна: -0.05 и
съответно -0.13, което показва една недостатъчна заинтересованост на средствата за
масово осведомяване към подобен род проблеми.
По въпроса дали българските медии активно участват в решаването на
проблемите на образованието и здравеопазването, общественото мнение е негативно
настроено. Според 40% от запитаните вестниците, радиото и телевизията спомагат за
решаването на подобен род проблеми. Повече обаче са тези, които не подкрепят това
становище и съответно стойностите на индексите са отрицателни: -0.24 и -0.18.
Според тях средствата за масово осведомяване нямат достатъчно адекватна
информационна политика по въпросите на българското образование и здравеопазване.
На последните две места от гледна точка на мястото, което заемат в дейността
на медиите, общественото мнение поставя екологичните проблеми и проблемите на
градоустройството. Тук отрицателните отговори значително превишават
положителните. Съответно и получените индекси имат най-ниски стойности: -0.27 и
-0.76.
Можем с основание да направим следния извод. Според преобладаващото
обществено мнение медиите отделят достатъчно внимание и служат като адекватно
средство за решаването на редица проблеми. Не трябва да се забравя обаче и
следният емпирично регистриран факт. Според една немалка част от гражданите на
страната - около една трета - средствата за масово осведомяване все още не
изпълняват стриктно и последователно тази своя основна функция. Те не успяват
навреме да адаптират своята медийна стратегия и информационна политика към
актуалните проблеми на българското общество.
Изследването е проведено в рамките на проект Медии - права и право на фондация
Приложни изследвания и комуникации. Данните са от изследвания на общественото
мнение, проведени от агенция Витоша рисърч през май 1998 г. и през февруари 1999 г.
Проектът се финансира от програма ФАР на Европейския съюз.
ДОВЕРИЕ КЪМ СРЕДСТВАТА ЗА МАСОВО ОСВЕДОМЯВАНЕ:
май 1998 г.
февруари 1999 г.
Българска национална телевизия
1.08
0.97
Българско национално радио
0.99
0.87
Български вестници и списания
0.60
0.43
Международни телевизионни канали
0.75
0.51
Български частни ефирни телевизии
0.62
0.40
Български частни радиостанции
0.65
0.37
Международни радиостанции
0.63
0.35
Български частни кабелни телевизии
0.50
0.26
Оценките са конструирани на базата на индекси, които варират от -2 до +2
В КАКВА СТЕПЕН ВЕСТНИЦИТЕ, СПИСАНИЯТА, РАДИОТО И
ТЕЛЕВИЗИЯТА ВЪЗДЕЙСТВАТ ЗА РЕШАВАНЕТО НА:
СОЦИАЛНИ ПРОБЛЕМИ
Възрастова група
май 1998 г.
февруари 1999 г.
18-19 години
0.33
0.13
20-29 години
0.08
-0.11
30-39 години
0.08
-0.18
40-49 години
0.00
-0.11
50-59 години
-0.23
-0.07
60-69 години
-0.15
-0.15
70-79 години
-0.20
-0.23
над 80 години
-0.29
-0.13
ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОБЛЕМИ
Възрастова група
май 1998 г.
февруари 1999 г.
18-19 години
0.98
0.64
20-29 години
0.48
0.13
30-39 години
0.47
-0.02
40-49 години
0.60
0.37
50-59 години
0.42
0.30
60-69 години
0.48
0.21
70-79 години
0.43
0.15
над 80 години
0.25
0.17
ПРОБЛЕМИ НА КУЛТУРАТА
Възрастова група
май 1998 г.
февруари 1999 г.
18-19 години
0.24
0.00
20-29 години
0.13
0.34
30-39 години
0.18
0.25
40-49 години
0.28
0.29
50-59 години
0.18
0.24
60-69 години
0.18
0.33
70-79 години
0.12
0.22
над 80 години
-0.17
0.27
ИКОНОМИЧЕСКИ ПРОБЛЕМИ
Политически вот
май 1998 г.
февруари 1999 г.
ОДС
0.24
-0.11
Демократична левица
0.05
-0.19
ОНС
0.11
-0.79
Евролевица
-0.08
0.23
БББ
0.20
0.38
Други партии
-0.26
-0.36
Няма да гласува
0.05
-0.35