Корупционният пазар се консолидира
(ПАРИ) - 2004/5/19
РЕЗУЛТАТИТЕ от проучванията на Коалиция 2000, регистриращи индекса на корупцията в България, очертават нова тенденция в българските условия. Намалява обхватът на корупционния натиск, но в същото време се увеличават "залозите" на самото корупционно действие. Всекидневната дребна корупция намалява за сметка на опитите за въздействие върху по-високите етажи на управленската йерархия. Гражданите по-рядко биват подлагани на привичния, дребен чиновнически тормоз, но за сметка на това много по-крупни суми са необходими на бизнеса, който разчита на снизхождението на онези, които взимат решения. "Цената на услугата" се повишава, а това може би означава, че онези, които я предлагат, притежават монополна позиция на този специфичен пазар. Може би именно за това бизнесът определя като първостепенен проблем в своята работа именно корупцията.
В началото на т. нар. преход всекидневната и масова корумпираност се възприемаше като естествено състояние на едно общество, напускащо мъчително бавно зоната на систематично поддържан дефицит. В този период от време всеки, който имаше достъп до твърде обширния списък от дефицитни ресурси, можеше да предлага "услугите" си и да разчита на подобно отношение там, където на свой ред той се озоваваше в ролята на "клиент". Социалистическото общество функционираше до голяма степен именно на този принцип. Именно затова той не беше определян като самостоятелен проблем, а още по-малко като критично важен въпрос пред развитието на българското общество.
Първата вълна на приватизация на подобен род услуги беше определена от напускането на публичния сектор от страна на онези, които от името на държавата реализираха т. нар. външноикономически отношения. Създадените от тях паралелни структури изцяло усвоиха информационните ресурси, натрупани през изминалите години. Именно те заеха позицията на "разпределители" в мрежата от услуги и ресурси, чрез която бе реализиран преходът в българските условия. В разстояние на дълъг период от време те нямаха пряка необходимост от постигането на политическа легитимност. Напълно достатъчно за целите на тази система от взаимни зависимости бе осигуряването на достъп до властта независимо коя политическа сила формално управляваше страната. Устойчивостта и ефективността на тази стратегия доведоха до масово споделяното разбиране, че и едните, и другите са маскари. В известен смисъл онези, които разпределяха и преразпределяха достъпа до дефицитни ресурси, наистина бяха едни и същи.
Започването на реалните реформи в страната ни след 1997 г. промени геометрията на съществуващия корупционен пазар. Съществени части от функциониралите необезпокоявано дотогава корупционни мрежи бяха разкъсани или изцяло отстранени. Тяхната съпротива обаче бе подценена. Пазарът бе трансформиран, но не и закрит. Макар и бавно, корупцията започна да се възприема като обществен проблем. Общественото мнение възприе проявите на корупция като риск за цялостното развитие на страната. Корупцията биваше свързвана все по-често с упражняването на властта. Това доведе до масово разпространеното разбиране, че между корупция и власт няма разлика. Именно затова, когато управлението на ОДС бе атакувано чрез темата за корупцията, постепенно, но решително


корупцията се превърна във всеобщо обяснение за всички проблеми
Обществените представи за корупцията се фокусираха върху образа на управляващите. Обясненията за хода на реформите включваха оценка за тяхната ефективност, основаваща се не на компетентността, а на корупционния натиск. Именно затова антикорупционната патетика на новите управляващи създаде за известно време представата, че заедно с предишните от властта си е отишла и корупцията.
Обхватът на обществените представи за корупцията винаги се е свеждал до подкупа, до директната размяна на конкретна сума срещу определена услуга. В българското масово съзнание и до днес подаръците за свършената работа и подкупът за нейното извършване продължават да притежават характера на норма за "добро възпитание". Рушветът, даден, за да бъде свършена работа, заради която някой получава заплатата си, и бакшишът за добре свършената работа продължават да се сливат в представите на масовото съзнание.
Все още в общественото мнение назначаването на отговорен държавен пост на роднина, приятел или съученик не се възприема като корупция. Подобен жест попада в "сивата зона" на "културните особености", които определят в крайна сметка и цялостното отношение към публичните институции и практикуването на властта у нас. Шуробаджаначеството никога не е бивало категорично заклеймявано в българското обществено мнение. Конфликтът на интереси и още повече моралните ангажименти, свързани с неговото преодоляване, продължават да бъдат непозната територия за общественото мнение. Още по-трудно бихме могли да открием обществени представи за ролята на търговията с влияние или на самата политическа корупция. Затова и днес изследванията на общественото мнение за корупцията регистрират устойчивата нагласа, че корупцията е морално осъдително, но социално ефективно средство за постигане на лични и групови цели.
Но резултатите през изминалите месеци маркират наличието на нова промяна в структурата на корупционния пазар. "Услугата" струва по-скъпо, тъй като към нейната "цена" вече се прибавя и стойността на достъпа до онзи посредник, който може да осигури нейното изпълнение. По-скоро хоризонталният характер на предишните корупционни мрежи вече е променен. Позициите са фиксирани във все по-ясно очертаваща се йерархия, която противодейства с всички сили на всеки опит за конкуренция. Макар и периферно, изследванията на корупцията регистрират появата на нов тип посреднически структури, чиято връзка с властта вече няма временен характер. В известен смисъл те се превръщат постепенно в самата власт. Те нямат партийна принадлежност или предпочитания. Техният интерес във все по-голяма степен ще бъде свързан със запазване на властовите им позиции на всяка цена, който и да управлява формално секторите, в които те вече са се разположили. А техните предпочитания винаги са били към онези икономически сфери, в които е налице определен ръст или предстои поредното разпределение на средствата от структурните и предприсъединителните фондове на Европейския съюз.
Съществена част от този процес остава невидима за общественото мнение, което продължава да определя митничарите, данъчните служители и полицаите като корумпирани. Значимостта на образованието и здравето намаляват готовността на масовото съзнание да определи корупцията в тези сектори като риск пред защитата на обществения интерес. На повърхността остава само общото разбиране, че корупцията е неотделима от всяко управление.



Автор: Д-р Антоний ГЪЛЪБОВ, социолог

Go back BG Online