НЕРЕАЛИСТИЧНО Е ДА ОЧАКВАМЕ ПЛАН МАРШАЛ ЗА РЕГИОНА
(ПАРИ) - 1999/6/15
ИВАНКА ПЕТКОВА, ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА ИНСТИТУТА ЗА ПАЗАРНА ПОЛИТИКА УЧАСТВА ЛИ ИНСТИТУТЪТ ЗА ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА В РАЗРАБОТВАНЕТО НА ПРОБЛЕМИТЕ НА СЛЕДВОЕННОТО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА РЕГИОНА И ПО-СПЕЦИАЛНО УЧАСТИЕТО НА БЪЛГАРИЯ В ТОЗИ ПРОЦЕС? - Институтът за икономическа политика заедно с още няколко български неправителствени организации се включи в мрежа от институции за разработване на концепция за интеграция на страните от Югоизточна Европа в Европейския съюз в контекста на следвоенното възстановяване на региона. ЗА КОГО Е ПРЕДНАЗНАЧЕНА ТАЗИ КОНЦЕПЦИЯ И КОИ СА ОСТАНАЛИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ, С КОИТО РАБОТИТЕ ПО ТОЗИ ПРОЕКТ? - Неправителствените организации са Центърът за либерални стратегии, Европейският институт, Центърът за икономическо развитие, Институтът за пазарна икономика, Центърът за изследване на демокрацията, Институтът за регионални и международни изследвания и Асоциацията за развитие на средната класа. Всички тези организации взеха участие в състоялата се неотдавна конференция в Будапеща по случай десет години от демократичните промени в страните от бившия социалистически блок, домакин на която беше министър-председателят на Унгария, а спонсори бяха Фридом Хауз, Джърман Маршал Фонд на САЩ и др. След конференцията Центърът за европейски политически изследвания (Брюксел) покани неправителствените организации от Югоизточна Европа на отделна среща с цел да обединят усилията си в посока на разработване на проекта за следвоенния ред в Югоизточна Европа. Центърът за европейски политически изследвания /ЦЕПИ/, който е близко до институциите на Европейския съюз /ЕС/, е координатор на работата по концепцията. Тя ще бъде разработена от независими институти за политически изследвания във всяка от страните от региона. Сред тези страни освен България са Румъния, Македония, Албания, Хърватско, Босна и Херцеговина, Словения, както и Сърбия и Черна гора. Предизвикателството пред нашата поне страна ще е, че изброените неправителствени ортанизации трябва в кратък срок /две седмици/ да подготвят единно виждане за интегрирането на България в ЕС. Това важи и за останалите страни - трябва да се получат девет национални концепции. ТЕЗИ КОНЦЕПЦИИ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА РЕГИОНА ЛИ САМО ЩЕ СЕ ОТНАСЯТ, ИЛИ ЗА ПО-ДЪЛГОСРОЧНАТА ЦЕЛ - ИНТЕГРИРАНЕ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ? - Целта е да се разработят програми на пълна интеграция на цяла Югоизточна Европа в ЕС. В същото време реално в региона съществуват две групи страни. Първата група - България и Румъния - се стреми към започване на преговори за асоцииране в ЕС. /Ако си спомняте в лекцията си пред Атлантическия клуб министър-председателят на Великобритания Тони Блеър пое ангажимента да съдейства през декември да се вземе решение за започване на преговори между България и ЕС/. По-други са целите пред втората група страни: Албания,Босна и Херцеговина, Хърватска, Македония и Югославия. Концепцията обаче ще се изгради върху идеята за пълна интеграция на Югоизточна Европа с ЕС. Тя отчита изводите от документ номер 131 на ЦЕПИ, който се нарича Система за следвоенна Югоизточна Европа и беше представен от Майкъл Емерсон през май в София на конференция, организирана от Центъра за либерални стратегии. Участниците в посочената мрежа се договориха да използват единна матрична форма при изработването на своите концепции. На следващия етап готовите вече документи ще бъдат дискутирани на обща среща, на база на дискусиите ще се изработи синтетичен документ, който ще бъде представен на правителствата на страните от региона, на институциите от ЕС и на страните членки на ЕС. ВЯРВАТЕ ЛИ, ЧЕ РАБОТАТА ВИ МОЖЕ ДА ПОМОГНЕ ДА ПОЛУЧИМ ПОВЕЧЕ ПОМОЩ ОТ ЗАПАДА В БЛИЗКО БЪДЕЩЕ? - Тук става въпрос за предложения, които се правят при презумпцията за сериозна и бърза, оперативна интеграция с ЕС. Тоест за практически предложения какво би трябвало да направи съответната страна и каква програма би трябвало да предложи, ако допуска, че още утре й се отваря пътят към тази интеграция. Въпросът, който ЕС ни отправя, е: какво трябва да се направи за постигане на съизмеримост и нормална комуникация между структури, институции и политики /парична, структурна, секторна, социална и т.н./. ИЗЛИЗА, ЧЕ НЕ ГОВОРИМ ЗА ПОМОЩ ОТВЪН КАТО КОМПЕНСАЦИЯ ЗА ЩЕТИТЕ ОТ ВОЙНАТА? - Ако трябва да използваме жаргона на капиталовия пазар, целта ни е разкриване на информация и създаване на доверие и концентриране върху най-важните проблеми пред интеграцията ни с ЕС. СЛЕД ПОСЛЕДНИТЕ ИЗКАЗВАНИЯ НА ПРЕЗИДЕНТА КЛИНТЪН ОСТАВАТЕ ЛИ ОПТИМИСТ, ЧЕ ЩЕ СЕ СБЪДНАТ В НЯКАКВА СТЕПЕН И ПОД НЯКАКВА ФОРМА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ОЧАКВАНИЯ НА БЪЛГАРСКАТА ОБЩЕСТВЕНОСТ? - Помощ под формата на план Маршал ми се струва нереалистично да очакваме. Особено ако говорим за класическия план Маршал, при който се даваше възможност за достъп до конвертируема валута на страни без такава валута при определени условия - пазарно използване на средствата. Това беше план за отваряне на икономиките, създаване на пазарни механизми. Не можем да очакваме подобна схема. При нас става въпрос за интегриране на региона чрез създаване на ясни и трайни правила, пазарни механизми и надеждни институции. А ТОВА, КОЕТО НАЙ-МНОГО НИ ЛИПСВА СЕГА - ИНВЕСТИЦИИ? - Ако се създаде доверие на споменатата база, може да се очаква и възвръщане интереса на чуждестранните инвеститори. ЗА КОЛКО ВРЕМЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОСТИГНЕ ТАЗИ ЦЕЛ? - Не зная. Ние не можем да очакваме западните правителства да окажат натиск върху своите частни инвеститори да предпочетат нашия регион. ТАЗИ НЕЯСНОТА НЕ ВИ ЛИ ИЗНЕРВЯ? - Неяснотата е в нас самите. Ако ние не сме наясно какво, от кого и за какво го искаме, то как можем да очакваме, че някой би могъл да знае по-добре от нас за това. ВОЙНАТА СВЪРШИ, НО ПРОБЛЕМИТЕ НИ ПРОДЪЛЖАВАТ... - Точно така е. Как да се движат нашите търговски потоци - нали те изискват физически пътища, а за тяхното възстановяване се иска време. Знаете, че почти половината от нашия износ е с ЕС. И ако тези пътища на експорта са спрени или затруднени или превозът е свързан с по-големи разходи и с намаляване на доверието между българските и западните партньори, то това ще има и дългосрочни последици. КАКВО ПРЕЧИ НА ДОБРЕ РАБОТЕЩИ БЪЛГАРСКИ ПРЕДПРИЯТИЯ ДА БЪДАТ ДАДЕНИ ПОРЪЧКИ КАТО ПОДИЗПЪЛНИТЕЛИ ПРИ СЛЕДВОЕННОТО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА РЕГИОНА? - Не мога да си представя, че може да е ефективно мислене от рода на: да им бъдат дадени. Това е пасивност в момент, когато е необходима агресивност в добрия смисъл на думата. Ние трябва да искаме с обосновка, която да визира взаимен интерес. Няма ли пресечна точка на интереса, нищо няма да стане. НЯМАХ ПРЕДВИД ДА ДОСТАВЯМЕ СКЪПИ И РАЗВАЛЕНИ СТОКИ И ТЕ ДА БЪДАТ ПРИЕМАНИ ПО-ДОБРЕ ОТ ЗАПАДНИТЕ. АКО ИЗОБЩО НИ СЕ ДАДЕ ШАНС, НИМА НЕ МОЖЕМ ДА БЪДЕМ КОНКУРЕНТНИ? - Точно това е въпросът. Да се вместим конкурентно в този проект. ВЯРВАТЕ ЛИ, ЧЕ ЧЕСТНО ЩЕ СЕ РАЗПРЕДЕЛЯТ ШАНСОВЕТЕ? НА МЕН МИ СЕ СТРУВА, ЧЕ ПО-СКОРО МУЛТИНАЦИОНАЛНИТЕ КОМПАНИИ КАТО ЛЕШОЯДИ ОТНОВО ЩЕ НАКАЦАТ И ЩЕ ПЛАСИРАТ СТОКИТЕ И УСЛУГИТЕ СИ ТАМ, КЪДЕТО ЦАРЯТ МИЗЕРИЯТА И ДЕФИЦИТЪТ. - Това е въпрос на политическо и междуправителствено решение. От нас се иска да сме по-реалистични, по-конкретни и отчитащи взаимния интерес. В някои страни, близки до региона, например Унгария, местните предприятия са поддоставчици на мултинационалните компании. Пред тях не стои проблемът с конкуренцията, защото те вече са включени чрез своите големи западни партньори. Там дългосрочно се е работило за интегриране на страната в световната икономика. СТАРА МАКСИМА Е: КУПУВАЙ АКЦИИ ПО ВРЕМЕ НА ВОЙНА. ЗАЩО СПОРЕД ВАС ЗАПАДНИТЕ ИНВЕСТИТОРИ НЕ ЗАБЕЛЯЗВАТ, ЧЕ ЦЕНИТЕ ИМ СЕГА У НАС СА НИСКИ? - Вие разбирате, че те биха купили акции, за да ги продадат, когато поскъпнат. Но възможно ли е това при нисколиквидни пазари като нашия. Това ги прави въздържани. КАКВО БИ ПОВИШИЛО ЛИКВИДНОСТТА НА ПАЗАРА С АКЦИИ У НАС? КАК ГЛЕДАТЕ НА ВЪЗМОЖНОСТТА ЧАСТ ОТ НАЙ-ДОБРИТЕ НИ КНИЖА ДА СЕ ТЪРГУВАТ ИЗВЪН СТРАНАТА ЧРЕЗ ГЛОБАЛНИ ДЕПОЗИТАРНИ РАЗПИСКИ /GDR/? - Вече има и практика. Например на берлинската фондова борса се търгуват някои наши акции - има три български позиции, но много повече има от Полша, Русия, Чехия... Търговията чрез GDR се е оказала спасителна техника за много инвеститори, които са искали да включат в портфейлите си акции от руски компании - те просто са ги търгували във Франкфурт, Лондон. Тази схема е доста благоприятна и дава сигурност за чуждестранния инвеститор. НЕ СПОДЕЛЯТЕ ЛИ ОПАСЕНИЯТА НА НЯКОИ БРОКЕРИ, ЧЕ ТЪРГУВАНЕТО НА КНИЖАТА НАВЪН Е СВЪРЗАНО С НАМАЛЯВАНЕ НА ТЪРГОВИЯТА НА МЕСТНИЯ ПАЗАР? - Ние можем да имаме много опасения, но не трябва да забравяме, че извън България са налице сериозни структурни промени, които водят до интегриране на инфраструктурата на борсите в Европа. Създават се съвместни търговски платформи. В началото бяха Франкфурт и Лондон, след това идеята прерасна в съюз между борсите, освен с двете изброени и с Париж, Амстердам, Цюрих, Брюксел - основните борси в Европа. Участниците на пазара, най-вече инвеститорите, оказват един здравословен натиск за създаване на единно пазарно място и среда. Да не говорим за Интернет и он-лайн брокерските услуги, които специално в Америка тръгват от нула на брой клиентски сметки през 1994 г. и стигат 5 милиона през тази година. Има идея също така да се създаде пазар за ценни книжа на компании от Източна Европа във Виена. Всички тези процеси ни карат да мислим по друг начин. В търсене на ликвидност понякога могат да се вземат решения, които да надхвърлят нашите страхове, национални ограничения и бих казала и мислене. НЕ ВИ ЛИ СЕ СТРУВА, ЧЕ ВЪРВИМ КЪМ ДИКТАТУРА НА МАЖОРИТАРНИЯ СОБСТВЕНИК НАД МИНОРИТАРНИТЕ? НЯМА ЛИ ТОВА ДА ЗАТВОРИ НАПЪЛНО И БЕЗ ТОВА СЛАБИЯ НИ ПАЗАР? - Въпросът е откъде идва натискът. Идва ли от пазара, идва ли от компаниите, които искат да се финансират, и това ли е алтернативата на банковото финансиране. Ще бъда още по-директна: срещали ли сте някой член на ръководството на дадено дружество, който да каже - работим под натиска на акционерите. Когато се появи интерес от публични дружества като начин на финансиране на бизнеса, ще имаме дългосрочно и здравословно развитие. А ДОТОГАВА КАКВО ЩЕ ПРАВИМ? - Прогноза могат да дадат преките участници на капиталовия пазар. Те могат най-вярно да преценят имат ли интерес от подобно финансиране. НЕ Е ЛИ ИЗХОДЪТ В ТОВА ПРАВИТЕЛСТВОТО ДА ПРОДЪЛЖИ ДА ЗАХРАНВА ЧРЕЗ ПРИВАТИЗАЦИЯТА ПАЗАРА С АКЦИИ, ТА ПОНЕ ВТОРИЧНАТА ТЪРГОВИЯ ДА НИ ЗАДЪРЖИ НАД ВОДАТА ДО МОМЕНТА, КОГАТО ЩЕ ИМА ИНТЕРЕС КЪМ ПЪРВИЧНИ ЕМИСИИ? - Понякога са налагат и такива мерки. Например в Унгария електрическите компании са задължени да се регистрират като публични дружества и да емитират акции, да минат през борсата. Има и административни решения. Всяка страна сама решава какво да прави според ситуацията. Дълготрайно е само онова решение, което се основава на интереса.

Go back BG Online