Руслан Стефанов: Корупцията се
(Класа) - 2008/9/24
България, колкото и странно да звучи на някои, е една от страните с най-добро изследване на явлението корупция. ЦИД има изградена система, която ясно показва, че за последните десет години жертвите на административната корупция са намалели два пъти.

От 1998 до 2006 г. действително имаме съществен напредък по отношение на ограничение на корупцията на административно равнище. Това, което установихме през 2006 г. обаче, е, че има придвижване на административната корупция от по-ниските към по-високите равнища. Това означава, че всяка реформа, която искаме да направим, ще срещне безмилостен отпор. Когато говорим за отпор на най-високи равнища, трябва да сме наясно какво означава това. Реформаторски настроените държавници ще срещнат много добре организирана отбрана на интереси. Това неведнъж се е проявявало в нашия обществен живот, като един от последните примери бе закриването на безмитните магазини. Видя се, че ЕК агонизираше в несвойствената функция как точно да предаде съобщението, че трябва да се справим с този проблем.

Трябва да сме наясно, че всеки ден е необходимо да рутинизираме борбата с корупцията. Един от съветите ни към народните представители е да питат правителството всеки ден: какво направихте днес за по-добро управление на страната?

Нека кажа как работим в ЦИД. Ние имаме гражданско общество, което знае къде е проблемът, реформаторски настроени членове на правителството или на Народното събрание и експертна подкрепа от чуждестранни партньори, най-често от ЕС, защото сме в една лодка. За последните 10 години произведохме над 10 доклада, които съдържат оценка на корупцията. Във всеки от тях има много конкретни препоръки какво би могло да се направи, за да се подобри управлението. Всичко това е налично по отношение на обществените поръчки, по отношение на здравеопазването и смятаме, че би могло да се използва към настоящия момент.

Конкретно бихме препоръчали в диалог с изпълнителната власт и НС да предложим мерки, които вече са на хоризонта. Едно от нещата е прилагането на т.нар. система за мониторинг на антикорупционните реформи в България, каквато имаме и за която вече споменах.

По отношение на европейските фондове лесни решения няма, но са необходими бързи решения. Не можем да излезем с изказването, че всичко е дългосрочно. Има етапи, които могат да бъдат направени тук и сега, особено ако има някой с реформаторско мислене. Смятаме, че важен и възможен инструмент е т.нар. хоризонтална отговорност. Всяка оперативна програма функционира по определен начин и е нормално да има различен административен капацитет. Това, което може да се направи, е да се види как тези програми действат, къде са евентуалните пропуски, за да се постигне подобряване. Принципът е същият, както в ЕС – учим се един от друг.

По отношение на другите мерки, които бяха приети от кабинета за непосредственото убеждаване на ЕК, че е възможно да се справим с програмите - те са адекватни и трябва да продължат. Има натрупана литература по отношение на обществените поръчки, с която се доказва, че най-добрият контрол е професионалният. Ние смятаме, че ОЛАФ, Сметната палата и други контролни органи могат да си свършат работа.

Нека напомня, че САЩ в края на 19-и век, когато там е имало множество корупционни скандали , са успели да се справят с т.нар. корупционна криза за около 40 години. Ние бихме могли да се справим по-бързо, ако предприемем конкретни мерки.


Go back BG Online