10% от брутния ни продукт е "с
(Класа) - 2008/5/28
Пазарът на недвижими имоти е 11 млрд. лв., 6 млрд. от тях са в икономиката в сянка
Има няколко обективни начина да се измери сивата икономика, които се използват от международни институиии. Единият е съотношението между произведения национален продукт и консумацията на електроенергия. Другият начин е чрез изчисления на паричните агрегати -колко са кешовите плащания, какви са паричните агрегати, които не са кешови.
Анализите на Центъра за изследване на демокрацията показват устойчив спад на сивата икономика в периода 2001 - 2002 г. Данните напоследък сочат, че през 2007 -2008 г. отново обаче има ръст на сивата икономика. Точно тази теза разви и председателят на Българската стопанска камара Божидар Данев - че през последните години сивият сектор нараства. Според нас тезата трябва да се прецизира. Ако погледнем големите сектори, като застраховането, банковото дело, производство - машиностроене, хранителна индустрия, дори дори горивата, има спад на сивия сектор.
Паралелно с това обаче се наблюдава ръст в някои други сектори. Номер едно в класацията са недвижимите имоти, следвани от строителството и туризма. Те рязко нараснаха като пазар и като продажби през последните 2-3 години. Според нас точно оттам идва силното влияние върху цялото национално стопанство, като съотношението е национален продукт - сива икономика.
Ето един емблематичен пример, какъвто е недвижимата собственост. Агенциите за недвижими имоти са изчислили, че обемът на целия пазар е 11 млрд. лв. Половината от тях - около 5,5-6 млрд. лв., са в сивия сектор. Това означава, че ако БВП е около 60 млрд. лв., то сивият сектор заема 10% от БВП.
Проблемът с недвижимите имоти съществува от 2001 г. Тогава започна бързият ръст на този сектор - направени бяха първите суперголеми разпродажби на имоти на Слънчев бряг и другите курортни комплекси по Черно море. От тогава до сега никой не се ангажира с регулирането на проблема с нереално ниските цени, на които се сключват и сделките.
Закономерно възниква въпросът какво ще се случи, ако някой се опита да регулира пазара на недвижими имоти, който е 20% от икономиката, и какво ще последва? В момента този пазар очевидно "изстива". В отделни планински и морски курорти и в София има драматичен спад в цените на някои сегменти от пазара на недвижими. Ако се направи опит за регулация, т.е. ако се оскъпят 2 пъти сделките, секторът ще,.се "замрази". Когато това стане, цялата икономика ще понесе удара. Последиците могат да бъдат такива, че националното стопанство на страната не само да бъде доведено до стагнация, а направо до много дълбока криза при търговския дефицит, който имаме, при проблема с кредитирането, който се очертава. Тоест превръщайки този сектор от "сив" в "бял" с рязко движение, може да бъде създаден още по-голям проблем. Пък и това няма да стане лесно, защото технологично този процес е много сложен.
Вторият голям проблем у нас са кешовите плащания. Те също оказват голямо влияние върху ръста на сивата икономика. За мен е изключително удачен примерът, който дава Божидар Данев с рекламите на някои банки. Тяхното рекламно послание е: ние не се интересуваме откъде идват парите на нашите клиенти. Това означава, че кешовите плащания дават възможност на сивата икономика, респективно криминалните структури, да реализират своите средства. При положение че финансовите институции практически нищо не правят, за да предотвратят това. Илюстрация за това е броят на осъдителните присъди за пране на пари. И то при положение че се реализират мегапреводи през финансовата система. Това означава, че дори и да въведат тежки мерки като ограничаването на кешовите плащания със закон или чрез криминализирането им, проблемът няма да се реши, докато средата е като тази в момента. Никой не контролира финансовите институции. А от тях се очаква да подават безсмислени сигнали. До момента от цялата банкова система са подадени около 400 сигнала за пране на пара Лично аз не вярвам, че някоя банка ще откаже услугите си на клиент дори когато вижда, че предприемачът е "сив". Първото нещо, което кредитната централа ще направи, е да го консултира как да направи превода си такъв, че да не изглежда подозрителен.
Автор: Тихомир Безлов, главен експерт