Възможности за развитие на иновационната икономика
(ComputerWorld) - 2007/5/30
Банките чакат правила за финансиране на проекти

За да заявят позицията си като партньор при усвояване на средствата от еврофондовете, търговските банки изчакват завършването на оперативните програми
възможностите за участие на българските банки в иновационни проекти, финансирани чрез средства от ебропейските фондове, са чрез осигуряване на информация и консултации, банково обслужване на паричните потоци и осигуряване на финансов ресурс за съфинансиране или за рефинансиране (мостово финансиране) на тези проекти. Тяхната помощ ще е много необходима За успешното завършване на съответния проект, тъй като финансовата помощ, която се отпуска по линия на Кохезионния и Структурните фондове, е 50% от общата стойност на инвестицията. Останалите средства фирмите трябва да си осигурят сами.
Банките са 6 позиция на изчакване. Те все още не могат да излязат с конкретни планове за партньорство, тъй като не са уточнени времевите рамки на оперативните програми, респ. на етапите, по които трябва да протича финансирането.
Банките да оказват помощ и при оценяване на бизнес плановете при кандидатстване, тъй като не са малко ръководителите на малки и средни фирми у нас, които никога не са писали бизнес планове. Идеята бе предложена от зам.-министър Радева по време на конференция "Регионални иновационни стратегии 6 България - основа за добро управление на средствата от европейските фондове".
Според Юлиан Стефанов, ръководител сектор "Нови продукти" в Токуда Банк АД, тази идея е приемлива, но при осигурени прозрачност и хармонизация на критериите за оценка със съответните управляващите органи. Стефанов подчерта, че Токуда Банк има разработена политика за обслужване на общините и публично-частните партнъорства съгласно договор с МФ. Тя включва също гаранционни фондове, осигуряване на помощ при разработване и изпълнение проекти по оперативни програми, работа с общините по дългосрочни стратегически програми за развитие за периода 2007-2015 г, подготовка на меморандуми и проекти в рамките на структурни и други фондове от ЕС и тяхното банково обслужване.

Правителствената иновационна политика и финансовите инструменти

3а нейното изпълнение през периода 2007-2013 г. ще имат решаващ дългосрочен ефект върху структурата и конкурентоспособността на българската икономика, сочи анализът на иновационния потенциал в България, публикуван в тазгодишния доклад на innovation.bg, издание на фондация "Приложни изследвания и комуникации".
Индексът на иноватибността на българските предприятия показва, че над 65% от българските предприятия не са въвеждали никакви иновации през последната година. Високоиноватибните български фирми или фирмите, които реализират индекс над средния са под 4% от всички български предриятия. Въведените иновации обаче са с ниска степен на новост, което означава, че те са от полза само 3а фирмата или За националния, но не 3а международния пазар. Но трябва да се отбележи, че делът на иновативните предприятия б България постепенно се увеличава, като по последни официални оценки, според innovation.bg, е около 16% от всички фирми, но все още остава далеч от средното за ЕС равнище. Секторите от икономиката, които са подложени на най-силна международна конкуренция и навлизане на чуждестранни капитали, като финансовото посредничество, компютърните технологии, инженерните и консултантските услуги и добивната промишленост бележат най-голям ръст на иновативните предприятия и относително най-малко изоставане от съответните равнища За ЕС. Иновативната дейност на българските фирми се характеризира предимно със закупуване на машини и оборудване и обучение на персонала. Научноизследователската и развойната дейност са на второ място. Липсата на подходящи източници за финансиране в сравнение с предприятията в ЕС се посочва като основна пречка. В доклада на innovation.bg се посочва още, че броят на новосъздадените фирми продължава да нараства. "Тенденцията за нарастване на дела на малките и средните 3а сметка на микропредприятията е признак 3а наличието на условия за фирмен растеж, които ще се подобряват с развитието на финансовите пазари през последните 2 г. и получаването на по-лесен достъп до европейски пазар през 2007 г. Тромавите административни процедури и Забавянето на ключови реформи са основна пречка пред предприемаческите усилия на българите. В България регистрирането на фирма изисква 2 пъти повече процедури и 3 пъти повече време, отколкото 8 съседна Румъния", пише в доклада.

Оперативни програми
Кохезионният и Структурните фондове са най-голямото перо 6 общия бюджет на Европейската общност.

Разходите
За иновации, изследвания и наука, които българското правителство планира за периода 2007 - 2013 г. по линия на европейските фондове, са разпределени 6 няколко оперативни програми:
■ Развитие на конкурентоспособността на българската икономика;
■ Регионално развитие;
■ Развитие на човешките ресурси;
■ Развитие на селските райони.
Първата грантова схема на оперативната програма "Конкурентоспособност" ще стартира с 4 млн. евро през есента на тази година, съобщи Нина Радева, зам.-министър на икономиката и енергетиката. Предвижда се партниране с търговските банки 3а улесняване на фирмите при финансирането.
Подкрепата на банките на проектите към структурните фондове или тъй нареченото мостово финансиране ще бъде много необходимо, тъй като структурните фондове отпускат финансиране до 50% от стойността на проекта, подчерта министър Нина Радева.
"Финансовата система в България се развива бързо, но все още не предлага специфични инструменти за финансиране на иновациите. Очакванията са тенденцията 3а нарастване на инвестициите в иновации да се Запази през следващите няколко години, движена от допълнително финансиране от фондовете на ЕС и повишаване ефективността на частния сектор. Най-голям ръст сред източниците на финансиране за 2006 г. имат банките и фондовете на ЕС. С приемането на страната ни в Евросъюза и по-нататъшното задълбочаване на финансовото посредничество тази тенденция очевидно се засилва. Специализираните инструменти 3а финансиране на иновациите като например фондове за рисков капитал на практика са непознати за българските иновативни предприятия", се казва в доклада на innovation.bg. Първите национални рискови инструменти ще се появят вероятно през 2007-2008 г.
Търговските банки у нас все още се въздържат да представят конкретни програми; партньорство по оперативни те програми, тъй като все още има неизяснени процедури, съобщи на форума Юлиян Стефано от Токуда Банк. "В момента те са в позиция на изчакване, но това не означава, че не са готови с предложат своето партньорство по оперативните програми подчерта още той.

За иновационната политика в България
Изводи:
■ Пазарният компонент на българската иновационна система е в начален стадий на развитие: българските предприятия имат ниска степен на иновативност;
■ Иновационният и научно-техническият продукт се развиват структурно независимо един от друг в националната икономика - връзките между тях са слаби;
■ Националната иновационна система се оформя и се влияя основно от интегрирането и финансирането в европейските иновационни мрежи и промените в обществената иновационна политика и финансиране;
■ Основните възпиращи фактори досега бяха липсата на подходящи източници на финансиране (в краткосрочен аспект) и липсата на квалифициран персонал (в дългосрочен аспект);
Препоръки:
■ Осигуряване на по-голям политически, административен и финансов ресурс за осъществяване на националната иновационна политика;
■ Подобряване на координацията между стратегическите документи, политиките, административните и финансовите инструменти, които влияят върху националната иновационна система;
■ По-прецизно насочване на средствата за иновации по кохезионния и структурните фондове на ЕС в страната.
Из анализ на фондация "Приложни изследвания и комуникации"


Създават стратегия за Югозападен район
Първият район в България, който през 2004 г. разработи своя Регионална иновационна стратегия, бе Южният централен район. През 2005 г. стартира работата по създаване на регионални иновационни стратегии 6 още 4 региона. Инициативата за разработване на такава стратегия в Югозападен район се подпомага от генерална дирекция "Предприятия" на ЕК. Осъществява се от международен консорциум с членове: фондация "Приложни изследвания и комуникации" - координатор на проекта; Център 3а изследване на демокрацията (ЦИД), чуждестранни университети и фондации.
Подготвителната работа за разработване на стратегията е в заключителната си фаза, стана ясно на конференцията "Регионални иновационни стратегии в България - основа за добро управление на средствата от европейските фондове". Тя се проведе на 29 май в София и бе посветена на ролята на регионалните иновационни стратегии (РИС) при изграждането на капацитет за работа с финансовите инструменти на кохезионния и структурните фондове на ЕС.
във фокуса на конференцията бяха анализите на иновационната среда в Югозападния регион, възможностите 3а финансиране на регионално равнище, предвидени в структурните фондове и съответните оперативни програми: "Конкурентоспособност", "Регионално развитие", "Развитие на човешките ресурси", както и политиката на банките в подкрепа на проекти към структурните фондове. Информацията бе представена от министерствата на икономиката и енергетиката, на регионалното развитие и благоустройството, на труда и социалната политика, Сдружението на Югозападните общини и Токуда Банк.
"Повече от всякога са необходими мерки на регионално равнище, 3а да бъдат стимулирани иновациите. Те се осъществяват на регионално равнище, там научните изследвания се трансформират в принадена стойност", казва Ренате Вайсенхорн, ръководител на звеното за подкрепа на иновациите към ЕК. Иновационните региони в Европа са 235. "Преобладаващ брой региони в старите страни членки на ЕС вече притежават собствени иновационни политики, докато повечето региони в новите държави членки все още са в процес на разработване на иновационните системи", допълни Вайсенхорн.


Go back BG Online