130 000 подкупа месесечно са давани през миналата година
(BGNES) - 2006/3/21
Основната тенденция сред населението, характерна за периода 1998-2004г., е постепенното намаление както на реалната корупция (броят на реално осъществените корупционни сделки), така и на потенциалната корупция (броят на случаите при, които държавни служители са поискали корупционни плащания) в страната, което до голяма степен е свързано със засилването на обществения натиск от страна на гражданското общество и бизнеса.

Това се посочва в седмия годишен Доклад за оценка на корупцията "Антикорупционните реформи в България на прага на членството в Европейския съюз" очертава противоречива динамика на корупционната обстановка в страната, представен от Центъра за изследване на демокрацията. През 2004 г. беше достигнато най-ниското измерено равнище на осъществени корупционни сделки от 80 000 броя средно на месец. През 2005 г. обаче, броят на случаите на оказан корупционен натиск от страна на служители и на реално осъществените корупционни сделки се връщат към по-високите средни стойности, характерни за по-ранния период 1999 - 2001 г. Дали наблюдаваната негативна тенденция е устойчива или е временно явление, свързано с парламентарните избори през 2005 г. например, до голяма степен зависи от по-нататъшните действия и на трите власти. Независимо от това следва да се отбележи, че в сравнение с 1998г. през 2005г. административната корупция сред населението в страната е приблизително два пъти по-ниска. Средномесечният брой измерени осъществени корупционни сделки през 2005 г. е 120 000 – 130 000.
Равнищата на потенциална и реална административна корупция в стопанската сфера са два пъти по-високи, отколкото при населението и остават устойчиво високи през последните пет години. Нещо повече, подобно на наблюдаваното развитие при населението, корупционният натиск върху бизнеса се повишава през 2005 г. Все пак в сравнение с 2004 г. има положителни признаци на намаляване на дела на фирмите, които дават подкупи, което най-отчетливо се вижда в сферата на частния сектор и по-специфично в банковото кредитиране и е свързано с развитието на пазарните институции и със стабилния икономически растеж в страната.

След като през 90-те години корупцията в стопанската сфера бе свързана с източването на държавни предприятия и банки, приватизация, контрабандни канали и т.н., сега тя се съсредоточава в сферата на обществените поръчки, концесиите, фондовете на ЕС, източването на ДДС, както и съответните назначения в изпълнителната и съдебната власт, имащи за цел улесняване на корупционните схеми и осигуряване на наказателна неприкосновеност. Политическата корупция (корупционни сделки, осъществявани от висши държавни служители), на която се обръща все по-голямо обществено и международно внимание след парламентарните избори през 2005 г. и с наближаване на членството на страната в ЕС през 2007 г., е един от най-силните фактори, които стоят в основата на увеличението на равнището на административната корупция в икономиката на страната през последната година. Това е особено видно в сфери, където каналите на двата типа корупция се припокриват, например при обществените поръчки и администрирането на данъчните приходи. При административната корупция в сферата на обществените поръчки се запазва тенденцията на нарастване на средния размер на корупционните плащания като процент от сумата на обществената поръчка за осигуряване на договор. През 2005 г. този процент е средно 7.4%. По този канал под формата на корупционни плащания са преминали около 55 млн. лева през 2005 г. Допълнително се забелязва намаление на фирмите, които участват в търгове, част от което се обяснява с твърдото убеждение на бизнеса, че повечето търгове за обществени поръчки са режисирани. При политическата корупция в сферата на обществените поръчки, обръчите от фирми и организации, се финансират най-често чрез механизмите на обществените поръчки и концесиите, а те от своя страна пряко или косвено финансират дейността на партиите. Според експертни оценки на Центъра за изследване на демокрацията, през 2005 г. само чрез механизма на обществените поръчки, партийните обръчи са отклонили неправомерно в свое разпореждане държавни средства най-малко в размер на 320 - 370 милиона лева. Тези средства са "рентата" за организаторите на обръчите, която се разпределя за партийно строителство и осигуряване на електорална подкрепа.

Институционализирането на политическата корупция в политико-икономически мрежи (добили популярност като "приятелски кръгове" и/или "обръчи" от фирми) създава предпоставки за нелегитимен контрол върху важни сектори на българската икономика, за проникване на криминални интереси и капитали в политиката и в легалната икономика на страната и се превръща в удобен канал за запазване на наказателната неприкосновеност на представители на организираната престъпност и за безопасно прехвърляне на техния бизнес в легалната икономика на България и ЕС.

Подобно на ситуацията при корупцията, през 2004 и 2005 г. има отстъпление и от по-ниските нива на скритата икономика през 2003 г. То е най-ясно изразено в по-високото укриване на обороти и източване на ДДС. По различни оценки размерът на източвания ДДС годишно е средно от 600 млн. до 1,2 млрд. лева. Подобен ресурс дава големи възможности на бизнеса в сянка да използва корупция за проникване в държавни структури и организации.

На фона на влошената корупционна ситуация в страната през 2005 г., броят на наказателните дела, осъдителните присъди и осъдените лица за корупционни престъпления продължава да бъде незначителен. Според данни от Системата за мониторинг на корупцията, средномесечният брой на осъществените корупционни сделки през 2005 г. е бил около 120 - 130 000, докато броят на осъдените лица за подкуп и престъпления по служба за първата половина на същата година е едва 72. Наред с това, сред налаганите наказания за корупционни престъпления, преобладава лишаването от свобода, и то за срок до 3 години, т.е. се наказват предимно по-маловажните случаи на корупция. Почти не се прилагат финансовите наказания, каквито са глобата и конфискацията, с цел лишаване на извършителите на корупционни престъпления от облагите, които извличат от извършването им, както и от икономическите ресурси, които спомагат за участието им в корупционни практики.

Своевременното разкриване и наказване на корупцията изисква по-нататъшно реформиране на правоохранителните органи, прокуратурата и останалите звена на съдебната власт. Оценката за тяхната работа по разкриване, преследване и наказване на корупционната престъпност в страната продължава да бъде затруднена от липсата на единна статистика за образуването и хода на наказателните дела за корупционни престъпления. По отношение на антикорупционните дейности, докладът прави извод, че др изчерпват "меките форми" на антикорупционна дейност (информационно-образователни кампании, етични кодекси и т.н.), което налага много по-ефикасна работа на правоохранителните институции, безкомпромисно прилагане на антикорупционното законодателство и налагане на ефективни санкции на уличените в корупционни действия. Антикорупционните реформи досега засегнаха предимно административната, но не и политическата корупция. Най-важната задача тук е разкриването и наказването на участниците в "обръчи от фирми" и техните политически покровители. Решаването й предполага по-тясно и практически ориентирано взаимодействие и координация между публичните институции, както и изграждане на ефективни антикорупционни звена. В стопанската сфера е необходимо спешното приключване и въвеждане на редица про-пазарни мерки (например, въвеждане на централен електронен търговски регистър, по-широкото прилагане на мълчаливото съгласие и обслужване на едно гише в административното обслужване), засилване на административния капацитет на редица регулаторни органи свързани с монополни и/или олигополни пазари (например, телекомуникации, енергетика, др.), по-широко въвеждане на електронно управление, намаляване на дискреционната власт на правителството да разпределя натрупани бюджетни излишъци и др. Партньорството между държавната власт, гражданското общество и бизнеса в противодействието на корупцията следва да се разшири. Трайното систематично сътрудничество от този тип е основен критерий за прозрачност и публичност. Като най-активна част от гражданското общество, медиите имат основен принос за осъществяването на граждански контрол върху публичната сфера и отговорност за обективното информиране на обществеността, се отбелязва още в доклада.

Go back BG Online