Службите за сигурност и полицията конфискуват над 1200 оръжия годишно
(Българска армия) - 2005/4/7
Службите за сигурност и полицията конфискуват над 1200 броя годишно
Центърът за изследване на демокрацията (ЦИД), организацията Saferworld и Координационният център на малките оръжия и лекото въоръжение в Югоизточна Европа (SEESAC) представиха доклада си "Малки оръжия и леко въоръжение(МОЛВ) в България". В дискусията по доклада участваха заместник-министърът на вътрешните работи Румен Стоилов, генерал-майор Румен Миланов, началник на НСО, Филип Гунев, научен сътрудник към ЦИД, Саймън Рин, координатор на проекти за Централна и Източна Европа на Saferworld, Ханс Рисър от SEESAC, Владимир Гайдарски - началник сектор "Контрабанда с оръжие, общоопасни средства и пролиферация" в НСБОП, и Никола Михайлов - началник отдел "Международни организации и контрол на въоръженията" в Министерството на отбраната.
Изключително важен е проблемът с газовото оръжие, според Владимир Гайдарски. По думите му това е вече бизнес, тъй като от информацията, която нашите служби разменят с колегите си от Гърция, Испания, Холандия и Турция, се вижда, че ако един газов пистолет в България се купува за около 150-180 лева и в преработката му се влагат още 40 лева, то приблизително цената му става около 200 лева. Така произведеното огнестрелно оръжие намира реализация или на вътрешния пазар, или извън страната. Ако такова оръжие например достигне до Испания, по данни на испанските служби там то се продава на черния пазар главно на наши престъпни групи, действащи на испанска територия. Цената на един такъв преработен пистолет там вече варира от 600 до 800 евро. Според Владимир Гайдарски една такава печалба от 500 на сто е достатъчна мотивация да въвлича в този бизнес и други, некриминално проявени лица. Част от хората, т. нар. мулета, които се използват за пренасяне на оръжие, много често не знаят какво пренасят. В България има няколко десетки работилници за преработка на оръжие.
Според Гайдарски газовите пистолети също трябва да бъдат обхванати от регистрационен режим, за да може да се следи тяхното движение. Той поясни, че в момента в ООН се обсъжда документ, свързан с проследяването на оръжието. Той обърна внимание и на факта, че заловено лице, което носи в себе си 10 преработени газови пистолета със 100 патрона към тях, в крайна сметка получава условна присъда. А в закона за подобно престъпление се предвижда 6 години лишаване от свобода. Той посочи, че на тези престъпления правосъдието трябва да гледа от по-различен ъгъл и съдебната практика да бъде променена. Той цитира още един случай с лице, което е хванато да пренася два гранатомета, а случаят е решен с извънсъдебно споразумение. България не е "черната овца" на Балканския полуостров по отношение на незаконната търговия с оръжие, беше категоричен Никола Михайлов. Той добави, че това се вижда и от доклада. Според него ние може да имаме много недостатъци, но трябва да се признае, че България няма принос в разпространяването на оръжие по време на кризите в региона. Това, според него, е важно да се отбележи. В света няма забрана за търговия с оръжие, както няма и забрана за притежание на оръжие, каза Михайлов. Ние постигнахме значителни успехи в неразпространението на оръжието, подчерта той.
Това беше отбелязано и в изказването на Саймън Рин, който каза че от 1998 г. насам системата ни за контрол на трафика на оръжие става все по-стабилна и ефективна. Никола Михайлов каза още, че имаме здрава законодателна основа по отношение на външнотърговската дейност с оръжие. България не допуска оръжие в страни, които са ембаргови според международните документи. Става дума за Кодекса на поведение на ЕС, Плана за действие на ООН и документа за Малките оръжия и леките въоръжения на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.
Михайлов отбеляза приноса на Министерството на отбраната към доклада и припомни, че след усилията за унищожаването на излишъците от въоръжения са настъпили нови моменти. Ударението вече се поставя на друго място по отношение на излишъците от МОЛВ. За пример той даде донорството, насочено към Афганистан, с което ние допринасяме за създаването на новата афганистанска армия, както и за създаването на новата иракска армия. Излишъкът е вече пренасочен. Според Михайлов има три начина да се реши проблемът с излишъците от оръжие. Ако е възможно, то се продава, подарява се или в крайна сметка се унищожава.
За МО проблемът е главно с боеприпасите, което не е само проблем за нас. Този проблем съществува навсякъде, защото боеприпаси се натрупват по различни причини. Било поради изтекъл срок на годност или заради това, че системите, които са използвали тези боеприпаси, са снети от въоръжение.
Коментирайки идеята за създаване на регионален център за унищожаване на МОЛВ, Михайлов каза, че това не е възможно поради ред причини. Той посочи, че в началото, когато е бил създаван Пактът за стабилност на Югоизточна Европа, е имало подобна идея. Но никой тогава отникъде не е донесъл нито едно оръжие, което да бъде унищожено тук. Никой не е предложил нищо. Оръжие, което е конфискувано или е излишно, се унищожава на място, добави Михайлов.
Така е било направено в Албания след огромни кражби на оръжие от складовете на нейната армия. Предаденото от населението оръжие, което е било една трета от цялото откраднато количество, е било унищожено. За останалото никой нищо не знае. Тогава Германия е предоставила на Албания специални машини за смилане на оръжията.
В доклада "МОЛВ в България" се посочва, че броят на МОЛВ у нас е около 1 милион, като 300 хиляди от тях са законно регистрирани от гражданите. Според изследването броят на нерегистрираните МОЛВ е около 90 хиляди и това количество създава потенциала на незаконния пазар на оръжие у нас, който се изчислява на около 40 хиляди броя МОЛВ. Полицията продължава редовно да конфискува незаконно притежавано оръжие и това показва, че съществуването му се поддържа. В периода от 1999 година насам у нас средно годишно се конфискуват над 1200 броя незаконни МОЛВ. Те се изземват от службите за сигурност или се конфискуват по сигнал за кражба, подаден в полицията.