Индексът на сивата икономика б
(Aktualno.com) - 2008/12/3
Индекс на скритата икономика в България за 2008 г. бележи продължаващ слаб спад. Това сочи анализ на Центъра на изследване на демокрация и фондация "Фридрих Еберт", представен на конференция днес.
При първото изчисляване на индексът през 2002 г. той е бил с 40 % по-висок. Спадът се дължи на намаляването на скритата икономика във всички измервани нейни проявления - укриването на труд, обороти и данъци.
В противоположна посока се движат единствено равнищата на възприятие на бизнеса за съществуването на скрита икономика в страната, които нарастват от 2006 г. насам.
Подобно разминаване между реална динамика на скритата икономика и възприятието за нея би могло да бъде отдадено на съчетание от множество фактори, най-важните от които са нарастващата външна конкуренция след присъединяването на страната към Европейския съюз, увеличаването на недоверието в институциите и усещането за задълбочаваща се световна икономическа криза от края на 2007 г. и през 2008 г.
Подобрението в стойностите на индекса беше очаквано пред вид разрастването на кредитирането през последните две години и подобрената дейност на двете основни контролни звена - по отношение на приходите - НАП и по отношение на пазара на труда - Главна инспекция по труда.
Глобалната финансово-икономическа криза метастатизира в глобална рецесия, очаквана да бъде най-дълбока и продължителна от десетилетия насам.
Рискът от депресия остава. Как тя ще засегне икономиката и обществото на България зависи от силата и продължителността на външния шок; местните изходни условия и (не)адекватност на местна реакция.
България има някои силни изходни условия в сравнение с останалите страни членки на ЕС от Централна и Източна Европа, като добър баланс на обществените финанси - ниско равнище на държавния дълг, бюджетни излишъци и здрава финансова система, неизложена към токсични активи. Въпреки това страната, както повечето периферни икономики, остава силно уязвима към външни шокове и особено към спиране на кредита и рецесия в Еврозоната, каквито се наблюдават.
Основните уязвимости са институционалната несигурност, вкл. скрита икономика, корупция и престъпност, съчетани с висок външен дефицит, кредитен бум, надценени активи (недвижимости), прекомерен частен външен дълг (над 90 % от БВП), слаба експортна конкурентноспособност и ограничено, макар и растящо, вътрешно търсене. В тази среда все по-силно се усеща и липсата на лидерство от българска страна за смекчаване на негативните ефекти от кризата, което повишава усещането за институционална нестабилност.
От своя страна, столичният кмет заяви: "Има силна корупционна схема на правителството свързани със заменките на имоти по морето. До кога ще продължават това след като в София заменките вече са приключили".
Кметът обясни още, че прокурор Кокинов го е уверил, че вече са внесени разследвания за над 20 човека, присвоили по престъпен начин недвижими имоти.
"Сигурен съм, че парите от тази престъпна дейност надвишават многократно бюджета на Столична община", коментира още Борисов. Той обясни, че сивият сектор бълва огромни пари в момента, фалшивите бандероли, проблема с акциза и др.
С това си изказване Борисов се противопостави на твърдението на Руслан Стефанов, ръководител икономическа програма в Центъра за изследване на демокрацията, който каза, че сивата икономика следствие на кризата е намаляла, но за сметка на това възприятията на бизнеса за размера на сивата икономика са се увеличили.
Столичният кмет заяви още, че правителството трябва да не се кара с ЕК, защото скоро ще почукаме на тяхната врата. "Пратете писма за благодарност, не ги уволнявайте и не им се карайте, защото тяхното отношение ще ни се стовари със страшна сила", призова депутатите Борисов.
Той предложи още да бъде подписан договор между по-големите политически партии за мерки свързани с решаване на проблемите на кризата, като тези мерки влязат в сила, независимо кой ще управлява след изборите