Държавната машина се задвижва
(Infoweek) - 2008/9/8
Едва през 2039 година България ще развива иновационна икономика, твърдят специалисти
БЪЛГАРИЯ е в групата на изоставащите в иновациите в Европейския съюз. Там компания ни правят Малта, Литва, Унгария, Гърция, Словакия, Полша, Португалия, Латвия и Румения. Това показват публикуваните тази година данни на Европейската комисия за иновациите в страните от ЕС за 2007 г.
Оценката за постиженията в областта на иновациите се базира на голям брой показатели, които покриват структурните условия, създаването на знания, иновационните усилия от страна на фирмите и резултатите по отношение на новите продукти, услугите и интелектуалната собственост. Резултатите на България са много по-ниски от средното за ЕС ниво. Те показват, че на България ще са й нужни 20 години.
За да постигне средното за Евросъюза ниво.
Според друг анализ, посветен на специализацията на производствените сектори на европейския пазар, чак след 31 години България ще започне да развива иновационна икономика. Това означава бизнесът да се конкурира на базата на нови и уникални продукти, а не само чрез цените. В този анализ се използва теорията на американския икономист Майкъл Портър За етапите на икономическото развитие. От там става ясно, че българската икономика сега е в преходна фаза между т.нар. "етап на развитие, обусловен от факторите на производство" и "етап на развитие, обусловен от ефективността". В тази фаза страната ще се намира до 2016 г.
Според председателят на Българската стопанска камара Божидар Данев, един от основните проблеми на българската икономика е липсата на достатъчно продукти с висока добавена стойност. "Този проблем може да бъде преодолян само по пътя на инвестициите в иновации, по който показател също сме на незавидното 25-о място сред останалите европейски страни. След нас са само Кипър и Румъния", обяснява Божидар Данев. По неговите думи, едва 16% от българските фирми се занимават с иновации при средното за ЕС равнище от 40%.
Според председателя на фондация "Приложни изследвания и комуникации" д-р Огнян Шентов, който откри Четвъртия национален иновационен форум през февруари т.г., на България са необходими много иновации, за да може след 10 до 15 години да се почувства положителния им ефект.
Както е известно, повечето фирми у нас разчитат само и единствено на държавата да им свърши работата. Но тя доста време нехаеше. На този етап обаче се усеща някакво минимално задвижване на държавната машина. Финансирането на науката е предимно нейна грижа и държавата отделя едва 0,4% от брутния вътрешен продукт за изследвания. Целите на ЕС са до 2010 г. Всяка страна членка да отделя 3% от БВП, като 2/3 от средствата се падат на бизнеса. В момента България обаче е далече от тези цифри. По думите на еврокомисар Меглена Кунева, в страната ни се отделят едва 0,26% от БВП за иновации, а според други експерти цифрата е дори 0,18 на сто. Според заключенията на доклада "Иновации.бг 2008" разходите за иновации у нас са 0,5% от БВП.
Забелязва се, че в последно време на теория държавата започва малко по малко да подкрепя нововъведенията чрез специално създадения Национален иновационен фонд (НИФ) към Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ). По Оперативната програма "Конкурентоспособност" фирмите участват в конкурс за евросубсидии за своите проекти. Субсидиите са 6 размер на 500 000 лв. или от 25 до 50% от стойността на проекта. МСП могат да кандидатстват с технико-икономически проекти или предпроектни проучвания, като максималната продължителност на научно-приложните проекти е до 3 години, а на проектите тип предпроектно проучване — до 1 година.
Допълнителна субсидия в размер на 10%
от стойността на проекта могат да получат МСП, когато участват в реализацията на научно-приложен проект. Допълнително финансиране от 10% може да бъде получено и ако в екипа по проекта участват научна организация, университет или ВУЗ. От своя страна Министерството на финансите предвижда увеличаване на бюджета за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) с 0,1 % от БВП на година, чрез финансовите инструменти Фонд "Научни изследвания" и Националния иновационен фонд.
Относно съществуващите проблеми д-р Ана Пройкова от Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" коментира, че всичките пари, които се дават от МИЕ за иновационни проекти, са имитационни дейности
"С половин милион евро не може да се покрие никаква производствена иновация, тъй като един съвременен апарат струва толкова", обяснява тя. Другият проблем, който съществува, е, че фирмите не си правят труда да дават отчет за това какъв е резултатът от тази дейност. Самата държава не иска никаква отчетност с ретроспекция на свършената от тях работа и така на практика се получава, че парите по фондовете са абсолютно напразна дейност. А и никъде не са публикувани какви са тези резултати. Освен всичко това, според председателя на Българския ИКТ Клъстер Петер Статев, никой не си прави труда да зададе въпроса каква част от проектите, които са били финансирани по дадена оперативна програма, насърчаваща иновациите, са довели до определена марка или продукт, които са успели да се наложат в чужбина, и дали се е засилил експортът на фирмата износител.
Освен от МИЕ, пари за иновации могат да се дадат и от Фонда за научни изследвания към Министерството на образованието и науката (МОН). Според Ана Пройкова в образователното министерство съществува скрита форма на финансиране. Това е Оперативната програма "Човешки ресурси", чрез която се обявяват конкурси за развитие на човешките ресурси в областта на иновациите. Тези дейности се финансират изцяло от Структурните фондове на ЕС, които обаче все още не са стартирали. Затова, тъй като еврофинансирането е свързано винаги със съфинансиране.
За момента държавата получател изплаща парите по дейностите, като след това се очаква разходите й да се възстановят, в случай че са легитимни, обяснява Ана Пройкова. Ако документалната част по даден проект не е добре изпълнена, може да се окаже, че разходът е нелегитимен и не се изплаща по Структурните фондове. "Проблемът на българските фирми е, че те не знаят как да си поддържат документацията и затова не могат да се справят с даден проект", казва Ана Пройкова. "Съвременните иновационни методи са свързани изцяло с голяма дисциплина, която ние нямаме", допълва тя. Според Петър Статев пък държавните чиновници превръщат една много добра идея за иновация в неработеща. "Така и самите евросубсидии няма да ни направят по-конкурентоспособни, защото държавната администрация не работи и следва един модел още от социализма", обяснява той. Същият бюрократичен подход се прехвърля и към оперативните програми. Освен това, работата по даден проект не се оценява по същество, а по брой извършени процедури, смята Петър Статев. "Като цяло целите на НИФ са безкрайно объркани. Там няма никаква ефективност на държавните харчове, които са фактически бюджетни средства", допълва той. Проблемът може да дойде тогава, когато по същия този начин започнат да се управляват парите по оперативните програми. Единственият вариант
да се спре нехайството на администрацията е да се въведе контрол, базиран на публично-частното партньорство. Публичният контрол трябва да е този, независимо в каква форма е той, който да следи за ефективно изхарчените от държавата пари. Но и тук може да се срещнат проблеми, тъй като, освен че липсва единен държавен подход за насърчаване на иновациите, създадените граждански сдружения, които би трябвало да съблюдават дейността на администрацията прекалено бързо се политизират и така се губи активността им.
Друг проблем, който стои пред НИФ е малката сума, която се дава за насърчаване на МСП, смята Петър Статев. Тя е от порядъка на 7 млн. евро годишно. За тази сума кандидатстват всяка година между 120 и 180 фирми. "Навсякъде в Европа държавните политики осигуряват благоприятен климат За развитие на иновациите след възникването им, за разлика от нас. Пътят към успеха в България е постлан с добри намерения, но води към ада", заключава Петър Статев.
Според изпълнителния директор на Немечек Георги Брашнаров един проект, който е приет за финансиране, се сблъсква с изключително много бюрокрация. "В резултат няма как да опишеш една иновация в такива подробности, така че да не си 6 разрез с изискванията за финансиране", обяснява той. Прекаленият формализъм при водене на иновационни проекти е вреден. "Вкарването на прекален формализъм там, където става въпрос за подпомагане, особено при МСП, убива идеята за иновацията в самия й зародиш", заключава Георги Брашнаров.
Оказва се, че все повече работодатели искат да съфинансират научни проекти, които имат практическо приложение в икономиката.
Бизнесът е готов да инвестира от 25 до 50% от стойността на проектите, одобрени от Фонда 3а научни изследвания към МОН.
Интересът е към проекти за алтернативни енергоспестяващи източници, биотехнологии, информационни технологии, опазване на околната среда. Бюджетът на фонда тази година е 60 млн. лв. и с него могат да се финансират проекти, които да доведат до развитие на качеството. Работодателите са готови да финансират и до 50 на сто от проектите си, стига те да са практически насочени. Практическата полза 3а фирмите е, че ш,е получават научни технологии на по-ниски цени, отколкото ако ги внасят от чужбина.
Според доклад на Фондация "Приложни изследвания и комуникации" - "Иновации БГ 2008" проблем за развитието на иновациите у нас остава отдалечеността на бизнеса от обществените и академичните среди, както и изтичането на мозъци.
България продължава да е донор на таланти за останалия свят, обяснява Руслан Стефанов, ръководител на група Иновации БГ във Фондация "Приложни изследвания и комуникации".
В периода 2006-2007 г. в чужбина са заминали около 20 000 студенти. Тревожна е стагнацията 6 заявления за патентна защита, показват последните данни от Българското патентно ведомство. Според доклада това е признак за ниската иновативност на българските предприятия по отношение на високодоходните маркетингови иновации, пряко свързани с промишления дизайн.
За периода до 2013 г. по Оперативната програма "Конкурентоспособност" са предвидени 246 млн. евро за подкрепа на иновациите. Парите се предоставят по грантови схеми, за всяка от които се обявява покана за подаваме на проектни предложения. В момента е в ход грантова схема за създаване и развитие на стартирайки иновативни предприятия. Субсидията покрива до 90% от разходите на одобрените проекти, останалите средства трябва да бъдат осигурени от кандидата. Предвидените средства за 2008 г. са 1,5 млн. евро.
7 рамкова програма на ЕС пък е програмата за стимулация на научните изследвания. Периодът й е 2006 -2013 г., като предназначението й е трансфер на технологии към индустрията в резултат на научни изследвания. Програмата се позовава на три стълба-научни изследвания, образование и индустрия. Финансирането по 7 рамкова програма е проектно и е на конкурсна основа като финансирането по оперативните програми и структурните фондове на ЕС. По тази програма за изграждането на индустрия, основана на знанието, на Фонд научни изследвания са отпуснати за 2008 г. 60 млн. евро. За сравнение миналата година са били отпуснати 9 млн. евро, плюс определени добавки от бюджета, с които сумата става 14 млн. евро. За 2009 г. са предвидени 114 млн.евро.