Европа иска от нас скалпове по върховете
(Политика) - 2006/1/21
След лек кадрови скандал и известно отлагане, кабинетът прие нова стратегия за борба с корупцията. Ако търсим някакъв смисъл от това действие, можем да кажем, че приемането на стратегията е всъщност изпълнение на едно формално изискване. Колкото и безсмислено да изглежда подобно усилие на средния български критик, трябва да се признае, че ако няма ДОКУМЕНТ, то за европейския бюрократ квадратчето "мерки срещу корупцията" ще остане празно. Възниква въпросът дали това ще е достатъчно на лицата, попълващи квадратчетата? Според участници в разговорите, напоследък с евро ценителите въпросът "колко осъдени за корупция имате?" се превръща в омагьосана точка на всяка среща.Песимистите смятат, че в новата евро-обстановка (напрежения по евро-бюджета, недоволство от бързото разширяване, критики срещу неефективността на евро бюрокрацията и т.н) изискванията към страната са се променили драстично. Освен тонове изписана хартия, от нас ще се искат и реални жертви. Основният проблем е, че какви да е трупове няма да се приемат. Изискванията са за високопоставени персони - министри, депутати в най-лошия случай - висши служители. В това отношение румънските конкуренти имат поне десетина скалпа и то на министри и съдии. Нашите се свеждат до някой на средно равнище - полицай, данъчен или митничар.В тази връзка възниква въпросът освен "лова на глави" може ли да се предложат рационални стъпки пред европейските политици, които да покажат, че страната ни върви напред? Част от отговора се крие в диагностицирането на проблема "българската корупция". Вероятно по тази тема социолози, политолози, икономисти и прочие социални мислители могат да изпишат томове. Но за краткост да цитираме един от малкото съвременни български мисионери, който е прекарал по-голяма част от живота си на ръководни постове в най-големите световни корпорации. На въпроса за корупцията в България той отговори приблизително следното. "За съжаление, корупция има навсякъде по света. Проблемът е, че българската корупция е прекалено директна и брутална".Типичното обяснение е, че тази директност и бруталност е продължаващият преход. И за оправдание посочваме, че подобно е положението с всички останали източноевропейски страни от Чехия до Казахстан. В допълнение казваме, че по редица причини преходът в България предизвика много повече бедност, отколкото в Централна Европа. В този план бедността и икономическото равнище на страната са отправната точка за отговора на въпроса много ли или малко е корупцията в страната. Какво може да се направи повече?Има различни критерии за това каква позиции заемат страните в отношението корупция-богатство. Вероятно една от подходящите е националният продукт на глава от населението (т.е произведеното за една година от страната, разделено на нейното население) и прозрачността на икономиката. Ако погледнем индекса на Трансперанси интернешънъл за 2004 г. ще видим, че в първите 20 страни, започващи с Финландия и завършващи със САЩ, този "доход на човек" се движи между 22 и 60 хиляди долара годишно. За сравнение - при последните в списъка (146-а Хаити и 145-а Бангладеш) доходът е 350 и съответно 380 долара годишно. Разбира се има и по-бедни, но по-прозрачни като Конго със 110 долара годишно. В тази таблица България е на 54-56 място с 2500 долара годишно. Възниква въпросът може ли България да има равнище на корупция, подобно на страни, които имат 9-10 пъти по-висок доход? Реалистичният отговор е - не може! В този смисъл, както ще кажат запознати, проблемът е системен - нито митниците, нито МВР, нито съдът, нито здравеопазването, нито образованието и пр. не могат да са "нормални". Няма как при 300-400 лева средна заплата да имаме институции, фирми и изпълнители, които да са "нормални" (нека уточним, че за масовата публика"нормалното" е видяното най-често през екрана). Следователно, основният проблем е системен и той няма как да се реши с писане на програми и дори с лов на глави. Съществуват като че ли два пътя. Първият може да го наречем
условно италиански. Италия проведе операция "чисти ръце" чак, когато забогатя достатъчно. Вторият е Хонконгският, който беше свързан с масово прилагане на репресии. Изследванията показват, че българинът не обича да чака и с лекота ще избере хонконгския път. Проблемът е, че управляващите (английската администрация) имаха инструмент, за да проведат подобна операция. Ако сравним нашите институции, някак си се набива аналогията между сложния комплект от хирургически инструменти при Хонконг и българската секира. Самите операции вероятно биха изглеждали в двата случая по следния начин. В първия - специални разрези, отстраняване на увредената тъкан и добро зашиване. В българския - отрязване на крайника и летален изход заради загуба на кръв...Основният въпрос, обаче все пак остава. На него, за съжаление, не може да се отговори с една статия. Просто трябва да се оцени при наличните ресурси какво може реално да се направи при 2500 долара годишен национален продукт на човек и такива институции, каквито имаме. И след това да се опитаме да създадем инструменти, които са по-добри от това, което имаме в момента. Друг е въпросът, че най-вероятният сценарий е да отложим операцията и да се надяваме, че при вродената ни издръжливост ще оживеем, въпреки гангрената.


Автор: Тихомир БЕЗЛОВ

Go back BG Online