МВР филтирира престъпленията
(Политика) - 2005/1/29
Анализът "Тенденции на престъпността в България" направи за първи път опит за сравнение на данните от полицейската статистика и изследванията на жертвите. Изследванията на жертвите е метод за събиране по алтернативен път на информация за престъпността в страната. За разлика от полицейската статистика, която отчита само престъпления, които се регистрират от полицейските служители, при такива изследвания интервюираните се питат за техния личен опит с криминални инциденти. Резултатите от проучванията показаха два факта, които предизвикаха различни коментари в медиите и заслужават допълнителни пояснения.
Първият факт е, че полицията регистрира между 5-8 пъти по-малко престъпления в сравнение с резултатите от изследванията (периода 2001-2004 г.). Данните за 2003 г. показват, че полицията е регистрирала 130 хиляди акта на беззаконие, а проучването установява, че 440 хиляди човека са станали тяхна жертва за същата година. При изчисляването на общия брой криминални инциденти разликата става още по-голяма, защото някои от жертвите заявяват, че са били обект на повече от едно престъпление.
Когато се коментират тези разлики, трябва да се имат предвид следните две основни причини. Първата е свързана с избягването на регистрацията от страна на полицейските служители. При определени групи криминални деяния, като например грабежи и кражби на вещи и части от автомобили, според данните от изследванията на всеки 5 заявени престъпления само едно се регистрира от полицията. Още по по-нисък е броят регистрирани джебчийски кражби - на 10 обявени едно влиза в официалната статистика. Темата за причините за "полицейското филтриране" на обявените от гражданите незаконни действия е огромна и тук нямаме възможност да я дискутираме.
Втората много важна причина за разликите между полицейската статистика и данните от изследванията на жертвите е нежеланието на хората да търсят помощта на полицията - така наречената латентност. В България през периода 2003-2004 г. около 53% от жертвите на престъпление не са заявили за извършването му. Това означава, че повече от 230 хиляди жертви не са обявили за престъплението, което е извършено срещу тях. В сравнителен план обаче латентността в страната е близка до средната за Западна Европа. Необходимо е да се отбележи, че равнището на латентност силно зависи от доверието, което хората имат в полицията. Нарастването на латентността означава спад в доверието към полицията. И по-тази причина промените в латентността се следят изключително внимателно от институциите, натоварени с борбата срещу престъпността по света.
Вторият факт, който изследванията на жертвите констатират е, че броят на жертвите от 2001 г. до 2004 г. е намалял от около 630 хиляди на 350 хиляди.
Тези резултати предизвикаха изненада за нас и недоверие сред медии и политици, но фактите са такива. И дори при преизчисляване на данните, приемайки по-голям размер на стохастична грешка, тенденцията на рязък спад е безспорна. За сравнение изследванията регистрират средногодишен 20% спад, докато полицейската статистика си позволява да отчете между 2 и 3% намаляване. Хипотезата за незабележимия спад в полицейските регистрации е свързан със субкултурата на МВР. Никой директор на РДВР или РПУ не може да си позволи да обяви пред началниците си 20-25% спад, без това да има сериозни последици за него. В този план ние предполагаме, че статистката в МВР се е превърнала в един инструмент, който не може да отчете драстични промени в равнището на престъпността нито при повишаването, нито при понижаването му.
Заслужава обаче да се потърсят и причините за тази "добра новина", на която никой не иска да вярва. За нас те са видими и лесно доказуеми и ще ги сведем до три, които не зависят от правоохранителните и правораздавателните органи.
Първата е свързана с демографските характеристики на страната. Според криминални статистически изследвания възрастовата група между 15 и 25 г. съдържа най-голям процент извършители на криминални престъпления (те извършват повече от половината престъпления). Анализът на демографската картина в страната показва, че след 1998 г. започва тенденция от намаляване на броя лица във възрастовата група между 15-25 г.
В този план "горивото", лицата в рискова възраст в страната рязко е намаляло през 2004 г. в сравнение с 2001 г.
Втората причина, имаща силно влияние върху спада на престъпността, е социално-икономическото стабилизиране на държавата. След серията от икономически сътресения до 1997 г. всички основни макроикономически индикатори, отразяващи жизненото равнище на населението, започват да се подобряват. Като например само при индикатора безработица, който има почти директно влияние върху престъпността, имаме спад от 19.0% (през април 2000 г) до 12,7% за 2004. Въпреки че страната продължава да е на едно от последните места по жизнен стандарт в Европа, данните от банковата статистика и вносът на потребителски стоки само през последните две години показват, че може да се говори за драстично подобрение в потреблението на населението.
Трета основна причина, която може да има и по-голямо значение от първите две, е експортът на криминалния контингент за Западна Европа след падане на шенгенските ограничения (тема за която предпочитаме да си мълчим). За съжаление не разполагаме с достатъчно систематични данни за размерите на това явление, но за да илюстрираме тенденцията, ще вземем само една от емблематичните за нас страни - Холандия.
Подобни данни можем да приведем и за страни като Испания, Италия, Гърция и т.н.
Всъщност, всяко подобно изследване на жертвите на престъпността е знак, коректив на картината на официалните данни. Той помага за фокусирането й. Сравнението с официалната статистика е от полза най-малкото за коригиране на самата политика за борба с престъпността. В някои страни на Запад, като Великобритания и САЩ, има и постоянни служби за такива изследвания. Това е практика, от която всички печелят. Това е обратната информация и връзка, която коригира действията и на самите служители на реда.


Автор: ТИХОМИР БЕЗЛОВ, ЦЕНТЪР ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА ДЕМОКРАЦИЯТА

Go back BG Online