Lex Petkania или пързалката на добрите намерения
(Политика) - 2004/6/12
• Адвокатската защита придава легитимност на всеки процес. Има ли смисъл да участваме в дела, в коитоo адвокатската функция е само да присъстваме на имуществена екзекуция?
• Блокираният ответник е като безпомощно говедо за Клане - всячески обездвижен и с процесуална брадва над главата.
• Heka се предвиди изпитателен срок за закона. Aкo за една година от приемането му осъдят трима наркобосове, трима митнически, началници трима депутати и три политически партии, тогава казваме: "Да бъде!"
Юристи наричат помежду си законопроекта за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, с латинското "Lex Petkania", за да предотвратят асоциации с помощника на Робинзон Крузо от рода на "Friday's Law". Но чувството за хумор като панацея на оцеляване е слабо оръдие срещу наглостта в законотворчеството. Малцина се сещат, че тя засяга всички. Мнозина я отминават, за да не нарушат ежедневния си ритъм или душевното си равновесие.
Мълчат юристите - професори, доценти и редови преподаватели по правните науки, изпълнили банките на парламента по стечение на обстоятелствата. Научната съвест се е преобърнала на депутатско правосъзнание. Дългът към Alma Mater явно не може да конкурира успешно удоволствията от депутатския бит.
Мълчат и лъскавите адвокатски фирми, които си плащат реклама в чуждестранни справочници. Нали част от тях са европейски възпитаници? Западните университети ли ги научиха да си траят? Не са ли чували, че "когато истината се премълчава, мълчанието става лъжа" ? Защо мълчите, когато принципи на правото се разпъват на кръст и полумесец от минувачи в законодателството? Защото секретарки на министри и посланици след среща с инвеститори няма да им подхвърлят дискретно ваши визитки - като на правителствено приближени адвокати? Или защото някой висш управник няма да дойде на ваше матине? Или пък вече действа превантивният страх от закона - да не те нарочат?
Адвокатската защита придава легитимност на всеки процес. Има ли смисъл да участваме в дела, в които адвокатската функция е само да присъстваме на имуществена екзекуция?
Всъщност към законопроекта за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, могат да се отправят и сериозни конкретни упреци, преди духът му да изскочи от бутилката. Тук прилагаме само малък набор от въпроси и коментари:
1. Как може да се отговаря за престъпна дейност, без да има осъден престъпник? Презумпцията за невиновност повелява, че преди да има влязла в сила присъда, няма нито престъпник, нито престъпна дейност. Пълна безсмислица е да се разделя дейността от дееца.
Според полицейски началници и висши прокурори в лапите на наказателното правосъдие ежедневно попадат крупни престъпни босове. Защо се предлага тогава този закон?
2. Коя цивилизация допуска въвеждането на презумция за основателност на гражданския иск, която ответникът трябва да оборва? (Чл. 3/2/, чл. 9 и чл. 10).
3. Защо априорно ответникът по този закон се демонизира? За да се обожестви държавата-ищец? Чрез демfнизация на потърпевшите са възникнали средновековните клади, болшевишкият терор и концентрационните лагери. Щом противниците на инквизицията са били съюзници на дявола, дали противниците на законопроекта не са съюзници на мафията? Затова ли мълчат обществениците и партийните функционери?
4. След като вносителите очакват по 100 млн. лв. годишен приход в бюджета от закона и средно от осъдено лице по 100 хил. лв., това означава, че гилотината трябва да сече по 1000 глави на година. Ако вносителите вярват на собствените си изчисления, нека отидат в някоя банка със закона и да поискат аванс от 50 хил. лв. срещу "сигурния" годишен приход от 100 млн. лв. Ще ни се oа присъстваме.
5. Годишно български емигранти пращат в страната по банков път на свои роднини около 500 млн. евро. Най-малко още толкова влизат неотчетени, защото всеки може да носи недеклариран кеш от 4000 евро.
Този един милиард финансира търпението на народа към танца на политическия елит около демократичния кол. Голяма част от тези пари са изработени "на черно" (без платени данъци), а и местните им получатели на ръка не плащат тук данъци за тях. Ето ви имущество от " престъпна дейност", особено ако парите са вложени в нещо налично. Някой иска ли да спре тези парични потоци и да прогони този капитал?
6. Това, че мрежата е скроена уж да хваща само "акулите" с над 60хил. лв. "престъпно имущество", си е един приспивателен майтап, защото и имущество за 6 хил. лв. ще бъде отнето с единствената разлика, че преписката ще се прехвърли от едната в другата стая на данъчното. Парите ще се отнемат по Данъчния процесуален кодекс, гласуван от предишния парламент. (Когато го приемаха, демократичната общност от специалисти по данъчно право май също мълча повече от допустимото.)
7. Защо законът няма да се прилага към лица с имунитет срещу наказателно преследване, каквито са депутатите? По отношение на тях практически не може да се проведе наказателно производство, а техните изкушения изглеждат най-големи.
Защо законът няма да се прилага към политическите партии, които са похарчили за избори много повече от законните си приходи?
По тези два крещящи въпроса законопроектът демонстрира добродушна разсеяност.
8. Какъв орган са данъчните разкриватели на "престъпно имущество", които подготвят предявяването на иска в пределите на извършваната от тях предварителна проверка? Те не са ли юрисдикция, щом могат да разпитват свидетели, да назначават вещи лица, да изземват документи, да снемат обяснения от лицето, да задължават всички държавни органи да им съдействат?
Тази измислена институция, която рискува да се обвие с коруптивна паяжина, формира презумпцията за престъпни авоари в качеството ей на обвинител и разследващ едновременно. Това е мечтаното предварително следствие без адвокатска защита - противно на Наказателно-процесуалния кодекс и на всички международни актове за правата на човека. Създава се всемогъща, тайна и безотговорна имуществена полиция.
9. Отговаря ли наистина държавата за вреди от злоупотреби?
Чл. 35 на законопроекта препраща към Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани. По този закон обаче отговорността е само за вреди от дейността на правозащитните органи в наказателното производство. А за предлаганото производство се твърди, че е гражданско. То не е и административна дейност, защото формално обслужва предявяването на граждански иск, по който се произнася с решение гражданският съд.
Значи препращането е кухо, защото държавата не може да носи отговорност по закона, към който се препраща - сиреч отговорност няма.
10. Съдът ще определя колко пари да ви се отпуснат за адвокатска защита - след като е блокирано цялото ви имущество (чл. 26 /3/ т. 6). Дори не става дума за" разноски за защита", а само за "заплащане на разноските във връзка с производството по този закон".
Така че държавният съд ще определя ресурсите ви за защита срещу държавния иск! А защо не са предвидили и държавен адвокат?
И друго - отмяната на блокирането/обезпечението върху имуществото ще става не но свободна и независима преценка на съда, а при условие, че "с акт на органа за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност" се установи, че то е със. законен произход! (чл. 27/1/).
Блокираният ответник е като безпомощно говедо за клане
- всячески обездвижен и с процесуална брадва над главата. Само силно въображение може да нарече това "състезателно начало в гражданския процес". В нормалния граждански процес санкцията е самото крайно решение - то определя кой е прав и кой крив. В предлагания законопроект санкция (наказание) е самото производство -репресия от началото на процеса до неговия край.
11. Потърпевши са не само ответникът, но и третите лица, които са длъжни в тримесечен срок да предявят вземанията си срещу блокираното имущество - противно на всякакви давностни срокове и привилегии. Ако претенциите им не бъдат уважени, тези лица са заплашени с глоба от 3 хил. до 30 хил. лв. Иначе казано, те избират между два риска - или погасяване на вземането, или опустошителна глоба при неуважаване на претенцията. Законът третира третите лица като нежелани конкуренти на държавната плячка в конкретния процес.
12. Защо ли през последната година на мандата си и СДС на Костов, и НДСВ на Симеон посягат към извънредни закони -за досиетата и "Lex Petkania"? Защото точно тогава им трябва сълзотворен предизборен газ?
13. Защо си мислят, че онзи, който не може да създаде и приложи обикновен закон, е в състояние да създаде и приложи специалния закон? Нали главата е една и съща?
Наистина ли властта не знае кои са наркобароните в България? Милионите от наркотърговия не се ли преплакват тук,а самите наркотици на вълшебно килимче ли прелитат границата?
В една страна, която нямала нищо общо с България, вместо извънреден закон, направили Агенция за прекъсване на връзките между властта и организираната престъпност. И първата задача на агенцията била да установи дали в тъмното не си говорят интимно.
14. Коя администрация и коя съдебна система ще прилагат този закон? При възможност чуждите фирми, които работят в България, винаги избират чуждо право и съд. Защо? Дали единственото обяснение е, че са подведени от Държавния департамент на САЩ?
15. Историята ни учи, че вулгаризацията на правото е неговият край. Това се случва, когато настъпи кръвосмешение между понятията и институциите. Всеки юрист трябва ясно да си даде сметка, че предлаганият законопроект няма нищо общо с гражданското право, дефинирано в древността като "изкуство на равенството и справедливостта". Спомнете си Червената шапчица, когато казва: "Това зъбатото в кревата не е моята баба".
Както при разделението на властите, така и в обикновения съдебен процес разковничето е във взаимния баланс между страните, в изходното им равновесие. Затова богинята държи везни.
16. Призоваваме народните представители да настояват за експертиза на законопроекта от Съвета на Европа и Европейския съюз - както при медийния законопроект. Неясните позовавания на чужд опит в мотивите звучат като подсладител, нужен за преглъщане на основния хап. Защо се страхувате от такава експертиза?
Друг блестящ пример е законодателната практика на щата Илинойс. Там е възможно един гласуван закон да премине едногодишен пробен срок, а в края на годината законодателят да прецени неговата ефективност. Ако оценката е положителна, законът окончателно влиза в сила. Нищо не пречи да се предвиди такъв изпитателен срок и за предлагания закон. Ако в рамките на една година от приемането му осъдят трима наркобосове, трима митнически началници, трима депутати и три политически партии - тогава казваме: "Да бъде!".
17. И накрая - изобщо не вярваме, че законопроектът е раздвижен точно сега, за да се изнудват престъпниците да правят предизборни дарения срещу имунитет по закона. Това си е нагла клевета! Както не е вярно, че участието във властта става условие за елементарна гражданска сигурност.
Верни са само знаменитите слова на Монтескьо за деспотизма: "Когато диваците от Луизиана поискат да си наберат плодове, те отсичат дървото от дънера".
Автор: АДВОКАТИ: ДАНИЕЛА ДОКОВСКА; ВАЛЕНТИН БРАЙКОВ; КИНАЧУТУРКОВА; ГЕОРГИ АТАНАСОВ