Конфликтът на интереси е евърг
(Политика) - 2008/7/4
Оригиналният текст на статията може да бъде намерен тук
Визитка
Тодор Ялъмов е икономист в Центъра за изследване на демокрацията. Работи върху проблемите на сивата икономика, коруцпията, конфликта на интереси и социални мрежи.
- Г-н Ялъмов, напоследък стана много модерно да се говори за конфликт на интереси, а вие отдавна работите върху този проблем. Кога се появи конфликтът на интереси у нас и какво показват резултатите от вашето изследване към момента?
- Конфликтът на интереси е евеъргрийн, само кавърите се сменят. От 1989 година до към края на масовата приватизация той се реализираше по линия на входно-изходната икономика. Схемата беше следната - държавно предприятие, на входа на което стоят няколко фирми, които го снабдяват със суровини, и още няколко фирми на изхода, които изкупуват продукцията му. Съответно тези фирми бяха свързани с мениджмънта на предприятието по един или друг начин.
Следващият такъв голям "възел" на конфликта на интереси беше, когато от приватизационните фондове започнаха да се вадят апетитните активи, а самите фондове станаха кухи дружества. Голяма част от въпросните активи или цели предприятия бяха продадени при конфликт на интереси.
Следващата историческа стъпка в развитието на конфликта на интереси в България датира отпреди 3-4 години, когато стана ясно, че пазарът на обществените поръчки започна да се олигополизира и картелизира.
- Какво имате предвид?
- Има данни, които показват, че от 2003 г. до 2007 г. близо 3 пъти пада делът на фирмите, участвали в процедура за възлагане на обществена поръчка. Те са изложени в последния доклад за оценка на корупцията на Центъра за изследване на демокрацията. Фирмите на този пазар се професионализират и по отношение на участието си в търговете, и по отношение на корупцията - вече няма даване на подкупи в куфарчета. Мрежи от фирми, които контролират обществените поръчки, извличат своята "рента" от целия процес чрез добре прикрити конфликти на интереси, какъвто беше случаят с Пътния фонд.
- Къде по-често се среща конфликтът на интереси - в частния или в публичния сектор?
- Има го и в двете сфери. По-интересното е, че при изследването на този проблем у нас се натъкнах на най-новото му проявление. То е в отношенията между публичния сектор и неправителствените организации (НПО).
- Какъв конфликт на интереси може да има в неправителствения сектор?
- Тогава, когато от една страна си във властта, а от друга се правиш на неправителствена организация, вземаш пари през нея за работа, която трябва да свършиш като чиновник или си създаваш история на гърба на ведомството, в което си. Тази практика може да компроментира един от положителните резултати на българския преход - че за първите 10 години в страната успяха да се развият много добри, ефективни неправителствени организации. Те станаха конкурентни на международната сцена, благодарение на това, че по онова време средствата за неправителствения сектор идваха от чужди донори.
След 2000 г. и бизнесът, и администрацията вече бяха разбрали, че неправителственият сектор е доста жизнеспособно пространство за работа и за доходи, разбира се. Стана ясно и че Европейският съюз ще дава пари за този сектор, които ще минават през държавата. Тогава започнаха да се появява ново поколение неправителствени организации, без никакъв международен опит. Първите им проекти, дори след по-малко от година от регистрацията им, идваха от страна на държавно финансиране. Сега има бум на този тип неправителствени организации, като инструмент за усвояване на фондове, а също и като инструмент за политическа подкрепа на активистите на съответната партия.
- Къде е проблемът?
- Проблемът е, че малки групи от хора близки до властта - правителство, кметове, областна администрация, решават, че и те ще влязат на проектния пазар. Ако те се занимаваха с чисто проектна дейност, по прозрачен начин, проблемът щеше да бъде много по-малък.
- Участието на чиновници в граждански организации не е проблем според сега действащите разпоредби.
- Да, така е. Но в ситуацията, в която 6 от 8 членове на управителния съвет на една гражданска организация са висши държавни чиновници - шеф на агенция и главни секретари на министерства и съвети, които се занимават с едни и същи неща и на двете места - и на държавната работа, и в НПО, това най-малкото не е морално. Организират се платени курсове за неща, които те по силата на положението си трябва да дават безплатно. Още по-отчайващото за мен е, че такива квазинеправителствени организации получават правителствено финансиране - средства от бюджета, предприсъединителни и структурни програми на ЕС. Например няколко кметски фондации получиха финансиране по ОПАК. Зам.-министри участват в организации, получили пари от бюджета миналата седмица.
Затова отчитам като плюс внесения от правителството законопроект за конфликта на интереси, в който има текст, касаещ точно този проблем. С него се вкарва задължението не само да се разкрива такъв интерес и в нестопанските организации, но и има условие което забранява на висшите държаници да участват в управлението на НПО.
- На какви нива в администрацията са чиновниците, за които сте установили такива участия?
- На всички - министри и заместниците им, шефове на държавни и изпълнителни агенции, главни секретари, областни управители, кметове, дори общински служители.
Резултатите от проучването към момента сочат, че 3/4 от кабинета участват в средно по 3 НПО-та. Вероятно около половината от следващия ешалон - кметове, зам.- министри, областни управители и служители от администрациите по места, участват в неправителствени организации, като една не малка част получават контролирано от властта финансиране. Освен това някои НПО дори са регистрирани на адреса на съответното държавно ведомство - обикновено кметства, но има и държавни агенции. Някои от тях след като вземат пари по някой проект, се изнасят на друг адрес.
Нещо повече, редица местни организации със сериозно участие в тях на кметове, служители на общинската и областната администрация, получават финансирания от общините, като работят по техни проекти. Всичко това е недопустимо за мен.
- Какво е положението с депутатите?
- Изследванията към момента сочат, че над 50% от народните представители участват в НПО-та. Едва ли всичките правят далавери и някои от тях са отпреди депутатстванията им, но при всички положения има проблем, който следва да се регулира.
- Какъв е шансът тогава промените за разкриване на интереси и в гражданските организации да мине през НС?
- Чувам, че вероятността да мине този текст е малка. Но ако това не стане, ще е голяма грешка, защото е повече от нередно държавни чиновници да управляват неправителствени организации, които работят в същата сфера, като държавната им работа.
Вероятно всичко това е направено, за да си осигурят светло бъдеще след като си отидат от власт. Някои си правят НПО-та след като влязат във властта - като съветници или чиновници. Друга част от НПО-тата са си институционални, макар и неформални. В тях членовете на Управителния съвет се сменят със смяната на съответния министър, без това обаче да е разписано в уставите им и да е с решение на ведомството.
Много от депутатите се противопоставят на забраната за участието им в Управителните съвети на търговски дружества. Представям си какво ще стане, ако забраната падне и за гражданските организации. Но това би било една строга, но справедлива мярка на преиграването с тази възможност, която имат засега.
Друг голям проблем е как се изпълняват проектите, за които са получени парите. Защото има НПО-та, в които всичко е нормално, проектите вървят добре. Има обаче много такива организации, за които никой нищо не е чувал, нямат уебсайт и единственото, което може да се разбере за тях, е в интернет, и то, че са печелили пари. Най-пресният пример е с 24-те граждански организации, които преди броени дни получиха 1 милиона лева. 60% от тях нямат уебсайтове, нямат нищо, от което да стане ясно кога са създадени, какво са работили и т.н. Прозрачността е много ниска. В регистъра към Министерството на правосъдието ще откриете много малко информация за редица НПО-та в обществен интерес, получаващи държавни пари.
- Да очакваме ли скандал и с НПО-тата във връзка с усвояването на парите?
- Че ще има бомба, ще има, защото много хора са прекалили с желанието си да усвояват пари по един непрозрачен начин.
- Статистиката, която дадохте за НПО ме води към въпроса, всъщност конфликтът на интереси новото, по-деликатното име на корупцията (подкупите) ли е?
- Когато имаме лошо уредена материя на конфликтите на интереси, те стават много фин инструмент за корупция, който или е легален, или много труден за доказване в съда. Средата в България е такава, че за много хора конфликтът на интереси ще бъде модерното име на корупцията, но всъщност проблемът е доста пъстър и интересен, особено в чисто частната сфера. Предстоят ни интересни дебати в парламента и извън него по този повод.
Автор: Теодора Тодорова