Сивата икономика преживява рен
(Dnevnik.bg) - 2008/5/27
Строителство, услуги и търговия с акцизни стоки са с водещ принос за нарастването й
След временния спад в предприсъединителната 2006 г. в първата година от пълноправното членство на България в Европейския съюз, делът на сивата икономика отново е нараснал, достигайки между 25 и 35 % от брутния вътрешен продукт.
Това е заключението в доклада на Центъра за изследване на демокрацията, чиито данни бюяха обсъдени на кръгла маса в столицата с участието на финансовия министър Пламен Орешарски, браншови организации, посланици и политици. Той е изготвен с подкрепата на програма МАТРА на холапндското посолство и включва и проучване на агенция "Витоша рисърч".
Според авторите на анализа временният спад не само е "наваксан" през 2007 г., но и размерът на скритите обороти е най-висок за последните 5 години, а броят на работещите без трудов договор или със заплащане над официално договореното е най-голям за последните 3 години. Секторите, които генерират най-голяма част от нерегламентираните плащания и нелегалното производство са строителството, услугите, в това число частните в здравеопазването и образованието, както и търговията с акцизни стоки.
Сферата на приватизацията и обществените поръчки също са посочени сред основните генераторите на корупция и нерегламентирани плащания, като това мнение се споделя от над 60% от анкетираните представители на бизнеса. Обяснението е, че компаниите финансират политическите партии с дарения, за да печелят обществени поръчки или достъп до концесии, приватизационни сделки и заменки. В доклада се казва, че ядрото на сивата икономика се състои от обръчите на политически свързани фирми, които се ползват с предимства пред конкурентите си чрез установени връзки с местната и централната власт. Доходите от тези политически защитени сиви монополи според изследователите отиват за "завладяване на държавата" с цел да запазят преференциалните си позиции и да изградят мрежи от "бели" компании, в които да се "укрият" при неприятности и засилен контрол от страна на държавата.
Подобни механизми се използват и в акцизните сектори на икономиката като производството на алкохол и цигари, безмитната търговия, търговията с горива, а също така и при държавните монополи и секторите, които са силно зависими от обществени договори - енергетика, здравеопазване и др., се казва още в доклада.Участниците в обсъждането му потвърдиха незадоволителните резултати от работата на контролните институции. Беше даден пример с Националната инспекция за строителен надзор, която за миналата година е събрала средно по 127 лв. от глоби за констатирани нарушения. Като друга мярка за справяне със сивия сектор Българската стопанска камара предложи покачването наминималните данъчни оценки за недвижимите имоти. Предложението бе подкрепено от финансовия министър Пламен Орешарски, който напомни, че такава идея е била обмисляна още през миналата година и отново ще се разгледа при планирането на бюджета за следващата.
Според председателя на Сметната палата професор Валери Димитров е задължително държавата да намали лицензионните и регулаторни режими, тъй като големите пречки са основни причини компаниите да осъществяват дейността си без "на тъмно".
Прозрачност при възлагането на обществените поръчки и по-висока конкурентност при договорите в публичния сектор пък бяха посочени като необходими от Центъра за изследване на демокрацията.