Проституцията - от улицата до
(Dnevnik.bg) - 2007/12/17
ДОТУК В ПОРЕДИЦАТА
Центърът за изследване на демокрацията представи миналата седмица анализа си на четири сектора от организираната престъпност - наркотици, проституция, кражба на коли и кражба на антики. Според авторите му изследването, части от което "Дневник" представя в поредица, е опит за отговор на въпроса за корените, спецификата и закономерностите в развитието на подземния свят в контекста на българския преход. Анализът е основан на над 200 интервюта с представители на организираната престъпност, правоохранителните и правораздавателни институции.
Първият сектор, който представихме в понеделник, беше пазарът на наркотици.
--------------------------
Модните агенции като инкубатор
Характерно за този тип проституция е, че не попада в полезрението нито на полицията, нито на медии или политици, но най-много се ползва именно от тях. Моделът на този вид проституция е центриран около агенциите за манекенки, които обикновено са собственост на жени - приятелки на лидери на икономически групировки и бивши силови структури.
Елитните проститутки карат скъпи коли, живеят в луксозни жилища и имат огромни разходи за козметика. Ако ползват наркотици, най-често употребяват кокаин.
Основният механизъм за наемането на момичета за луксозна проституция са конкурсите за красота в големите градове, които са насочени главно към момичета на по 15-16 години. След като бъдат избрани, им се предлага да продължат обучението си в "школа", което според изследването дори и за семейства с много добро материално положение се приема като "суперстатут". Приемането на предложение за работа води до създаване на своебразна зависимост на момичето към агенцията, като тя се превръща в основа за прехода от професионален модел към платено компаньонство и после - към платен секс. Авторите отбелязват, че в интервютата изпъква, че сексуалната услуга придобива специална ценност, приема се като ефективен бизнес инструмент.
Най-важната част в агенциите е "ядрото"- това са манекенките, които получават най-добрите поръчки и имат лични отношения с мениджърите, които често принадлежат към високите етажи на организираната престъпност. Когато агенциите са към някоя силова групировка, има специализация на модели за ключови личности в нея. Често елитните проститутки са инструмент за създаване на контакт и осигуряване на влияние сред политици, магистрати и бизнесмени, за което при успех те получават възнаграждение.
Интересното е, че част от елитните проститутки са т.нар. звезди - познати лица от попфолка, телевизиите и др. Те работят епизодично, на високи цени и приемат предложения, в които виждат допълнителен интерес.
Цените на елитните проститутки започват от 500 лв., като средните цени надхвърлят 2 хиляди, защото не става въпрос за почасово обслужване, а за компания през цялата вечер. Често сексуалните услуги се заплащат под формата на скъпи подаръци или предоставяне на собственост.
------------------------
Българските проститутки в чужбина изкарват между 900 млн. и 1.8 млрд. евро годишно, което е между 3.6 и 7.2% от БВП на страната за миналата година. Между 180 и 360 млн. евро се връщат у нас, смятат експертите, а оборотът на вътрешния пазар е близо 170 млн. лв. В тази сума не се включват курортната и граничната проституция, която е трудна за проследяване. Това твърди докладът на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) "Организираната престъпност: пазари и тенденции", представен миналата седмица.
България се нарежда на първо място по сигнали за сексуална експлоатация в Холандия и на трето по същия показател в Германия, което според авторите илюстрира мащабите на проблема за българската проституция. Това явление все повече се осъзнава като реален проблем заради зависимостта между платените сексуслуги и организираната престъпност и заради връзката на проституцията с трафика на хора.
Зараждането и развитието на българския пазар на сексуслуги става след 1989 г., но процесът е бавен. Което не пречи българският вътрешен пазар да се свърже с международни своднически мрежи, като в началото доминиращи са албанските. При тях насилието е неотменна част както при набирането на момичетата, което става чрез отвличане, така и при контрола им на терен. Най-силно влияние върху българския пазар на проститутки оказва руският модел.
По време на югоембаргото се засилва сътрудничеството на силовите групировки със структурите на организираната престъпност в Европа.
Улична, клубна, курортна
Уличната/магистралната проституция е най-ниското ниво в сертификационната скала на тази дейност. Причините момичета да излизат на улиците, за да продават телата си, са безработицата, мизерията и ниската квалификация. В някои ромски семейства дори има традиция младите жени да се продават срещу 500 до 1000 лв., за да бъдат проститутки. Друг начин за набиране на момичета е отвличането. Цената на сеанс с магистралните проститутки е между 5 и 30 лв. в зависимост от желанията на клиента, мястото и качеството на услугата. При този тип проституция има два вида контрол от страна на сводника - той може да стои встрани и да наблюдава сеанса, като след приключването му веднага прибира парите (в повечето случаи делът на сводника е до 70%). Другият начин за контрол е чрез поставяне на дневна норма, която, ако проститутката не изпълни, обикновено е наказвана физически.
За да работи на определено място и за определен сводник, проститутката трябва да плаща такса на отговарящия полицай и на боса на престъпната група, са казали интервюираните при подготовката на доклада на ЦИД.
Клубната любов е следващата стъпка нагоре в кариерата. При нея сводниците се занимават с организационните детайли, като осигуряват терен, свързват се с клиентите и предпазват от проверки. Тук грижата за момичетата е по-сериозна, защото сутеньорите гарантират необходими медицински прегледи. Клубните проститутки са най-често българки (а не както е при магистралните, които често са от малцинствените групи) и имат повече сигурност, почивни дни и пари за дрехи. Цената им се движи между 30 и 70 лв.., а при нестандартни желания на клиента се увеличават с 50%. Парите обикновено се поделят или поравно, или 30 на 70 в ползва на сводника.
Клубната проституция има свое вътрешно разделение на публични домове, по телефона и в барове и заведения.
Бумът на сексуслугите по морето е през активния летен сезон, когато от цялата страна там се струпват жрици на любовта. Курортната проституция е добре организирана и силно обвързана със собствениците на хотели, като някои от тях имат добри връзки с политическите елити и затова остават извън обсега на полицията. Според източниците на изследването този дял от пазара се контролира изцяло от бившите силови групировки, като проститутките и сводниците са по-скоро "служители" на определена групировка, отколкото автономни единици.
Трафикът на хора
Най-често жертви са жени на възраст между 18 и 25 години, които са безработни и без доходи. По данни на Центъра за рехабилитация на "Асоциация Анимус" 43.5% от жертвите на трафик са живели в семейства с брутални форми на насилие. Според Националната следствена служба (НСлС) сред най-силно засегнатите от трафик на хора райони са Бургас, Русе, Пловдив и граничните като Свиленград и Петрич.
Според непубликувано изследване на фондация "Асоциация Анимус", цитирано в доклада, 38% от пострадалите са въвлечени чрез отвличане от улицата, 33% са заминали с обещания за добра работа в чужбина, a 22% са продадени от роднина. Откроява се тенденцията набиращият жертвите да е познат, а понякога и техен близък. Механизмите за контрол са различни - обвързване чрез дълг, отнемане на личните документи, изолиране и всякакъв вид насилие.
Според проучването доброволната проституция извън страната е типичното явление, а насилствената е значително по-малко разпространена. Същевременно обвинението в трафик и сексуална експлоатация се е превърнало в ефективен инструмент при конкуренцията между различните своднически мрежи. Самоопределянето като жертва на трафик в много страни от ЕС се оказва добра възможност за проститутките да се легализират на трудовия пазар в Западна Европа, включително в същия сектор на услугите. При опитите да се проследи каква е съдбата на жертвите за по-голямата част от тях се оказва, че и след това момичетата продължават да работят за друга сводническа мрежа, личен сводник или за себе си.
Голяма част от трафика на хора в Европа е в ръцете на организираната престъпност заради огромните печалби, които носи. По данни на НСлС едно момиче осигурява между 12 хил. и 18 хил. евро на месец, а шест момичета са достатъчни да гарантират доход от 1 млн. евро. за година.
През 2002 г. моделите на българската проституция извън страната се променят, като вместо момичета, които са изнесени да проституират от собственици на клубове, вече преобладава моделът "дребен и семеен бизнес". По последни изчисления момичетата, които проституират извън България, са между 18 хил. и 21 хил., а около 40% от тях са регистрирани като постоянни жители в български градове.
Според представители на криминалните структури напоследък пазарът на проституцията заедно с бизнеса с недвижими имоти превъзхожда пазарите на наркотици и контрабандата със стоки. Подобно на вътрешните пазари сводниците разпределят постовете на европазара. Така някои български градове покриват региони в Европа. Например Пазарджик, Стара Загора и Хасково изнасят момичета за Австрия, Франция и Германия; Пловдив - за Италия и Белгия. Според доклада основната причина за това териториално разпределение е, че криминалните структури по места пренасят своята дейност в съответния район.
Бъдещето - внос на клиенти
Тенденциите на пазара на проституция се определят като противоречиви. На първо място, данните сочат, че вътрешното потребление на сексуслуги нараства. Забелязва се вълна от аматьорска проституция - приемане на платен секс до три пъти седмично, като се заплаща с пари и подаръци. Според изследването секстуризмът ще започне да конкурира т.нар. експортна проституция, защото според предприемачите внасянето на клиенти е по-добра алтернатива от износа на момичета.