Филип Гунев: Корупционните връзки на престъпните групи с полицията не се разследват
(Dnevnik.bg) - 2010/6/18
Кръглата маса "Оценка на риска от организираната престъпност" с международно участие в петък отново показа неприятната истина колко далече е България от европейската практика на работа срещу престъпните групи. Организирана от Центъра за изследване на демокрацията, дискусията показа как в другите страни правоохранителните органи използват ресурса на цялата държава - и институционален, и академичен, когато оценяват заплахите от организираната престъпност.

Изготвят ли се анализи на риска от организираната престъпност в България и от кого?
- От няколко години България изработва такъв доклад за Европол. Европол обобщава данните от всички страни - членки на ЕС, и ги публикува в годишен доклад за оценка на риска от организираната престъпност в цяла Европа. Методологията, която е спусната от Европол за изготвяне на тези доклади, обаче не е подходяща за реалностите в България.

Защо?
- Защото изисква добре развит капацитет за стратегически анализ, а в България изключително малко хора са отделили МВР, ДАНС, митниците и НАП за тази цел. Под стратегически анализ разбираме не операционна схема как ще разбием конкретни групи участващи в наркоразпространението в Пазарджик например, а отговори на регионално или национално ниво на въпроси като - наркотиците проблем ли са, трябва ли да съсредоточим повече ресурси към тях или към нелегалния внос на цигари; кое нанася по-голяма щета; накъде се насочват играчите, как функционират нелегалните пазари, колко и какви играчи има на тях.

Престъпните групи, ако не могат да печелят на един нелегален пазар, се прехвърлят към друг. Ако допреди няколко години имаше много кражби на автомобили заради търсенето, сега се правят повече пари от цигари, от източване на банкови карти с фалшиви пластики...

В страни, където се анализират процесите в организираната престъпност, една операция се провежда не само защото е получен сигнал, че някъде се продават нелегално цигари, а защото се знае, че в даден регион има прехвърляне на престъпления.

Това, което в момента се изготвя като доклад и се предоставя на Европол, е недостатъчно и едностранно, защото се създава единствено от МВР, без участието на другите институции и без външни експерти, които могат да правят по-сложни анализи на легални и и нелегални пазари и на социални феномени. Също така на регионално ниво практически няма подготвени хора, които да правят стратегически анализ.

Годишният доклад, който нашето МВР изпраща на Европол, публичен ли е?
- Не. Но е публичен обобщаващият доклад на Европол. В последния е отбелязано нещо доста странно: че България е единствената страна в Европа, която не предоставя данни за това, че организираната престъпност използва корупция.

Как да си обясним това?
- В другите страни, когато започне разследване на една престъпна група, например за разпространение на наркотици и се предполага, че това е ставало с помощ на полицаи, започва задължително паралелно разследване на полицията. Докато в България, ако вземем случая с делата за наркоразпространение на Маргините, фокусът е насочен изцяло върху тяхната дейност. А няма начин да не е използвана корупция в определен момент.

Съответно, когато се обобщи и анализира информацията, изведнъж излиза, че няма данни за корупция. Подозрения, разбира се, има, но разследвания - не. Или да вземем случая с Алексей Петров - фокусът и тук е изцяло върху него. А няма начин да не е използвана корупцията като инструмент в престъпленията, които са посочени от прокуратурата. Само че такова допълнително разследване изобщо не се вижда.

Не трябва ли да има разследване и за пътя на парите при организираните престъпни групи?
- Разбира се. Всяка престъпна група трябва да си изпере парите. В Испания например всички разследвания, свързани с наркотици, задължително се съпътстват и от разследване за пране на пари.

Знаете ли дали това се прави по разследването на групата за отвличания, където се говори за много големи откупи?
- Не. Не се прави, както не се правят и разследванията за корупция. И затова, ако Европол попита какви пари са изпрани от организирани престъпни групи в България, не може да получи реален отговор. Такива допълнителни разследвания, наблюдения, анализи просто не се правят. Надявам се с новата методология, която готвим, да започнем да даваме отговори и на тези въпроси. Мисля, че и МВР, и ДАНС, и НАП, и Агенция "Митници" искат това.

Смятате ли, че нашите полицейски служби имат средства за придобиване на надеждна информация за съпътстващите престъпления - корупцията и прането на парите?
- Проблемът е, че средата в България толерира корупцията и не се забелязва натиск над служителя, бил той в полицията или в друга институция, той самият да сигнализира.

Тъй наречените вътрешни отдели дават ли надежда за пробив?
- Смятам, че дават. Отделите "Вътрешна сигурност" вършат много трудна работа. Те действат в почти всички страни в Европа и това е правилният път. Трябва да ги има и в митниците, и в НАП и освен това трябва да са с големи правомощия - да могат да подслушват, да ползват агентура, да разследват, дори и да провокират (т.е. когато за даден служител има информация, че е корумпиран, но не могат да се съберат доказателства, той да бъде "провокиран").

Нали знаете, че в България тези правомощия и информация са концентрирани в МВР, винаги е било така...
- Концентрацията на следователски функции в МВР и лишаването от разследващи функции на митниците и НАП носи своите негативи.

Как са решени тези проблеми в ЕС?
- В 20 от 27-те страни в ЕС митниците имат разследващи функции. България е една от 7-те страни, в които не е така. Разследващи правомощия митниците и данъчните нямат или в страни, където няма проблеми, каквито са Дания и Холандия, или в такива, в които има проблем, но явно няма воля или ресурси да се създадат, каквито са България, Румъния, Гърция, Полша, Словакия.

Как си го обяснявате?
- Явно политическите ръководства нямат доверие на споменатите институции или се колебаят кой подход да изберат. Или трябва да инвестираш много в създаването на ефективен капацитет в полицията за разследване на финансови престъпления и на такива, свързани конкретно с акцизните стоки, или - ако не направиш това, трябва да дадеш разследващи функции на митницата.

Това, което виждаме, не ни убеждава, че има изграден капацитет за разследване на по-сложни финансови престъпления или за контрабанда на акцизни стоки. Ако приемеш обаче подхода да съсредоточиш тези разследвания в полицията, тогава трябва да развиеш едно много добро сътрудничество и обмен на информация, а дори и общи информационни бази данни с митниците или НАП, както да осигуриш и достъп на разследващите до търговска и данъчна информация.

Как оценявате операциите на МВР?
- От началото на тази година по отношение кражбите на коли са обявени две операции от МВР "Автоджамбазите". В същото време сигурно полицията е водила доста други разследвания за автокражби и вероятно е арестувала десетки други крадци. По това, че МВР решава да покаже прозрачност с два случая, не можем да съдим за дейността му или за ефективността му.

Целта е да се вдъхне доверие на гражданите и националното изследване на престъпността показа, че такъв ефект действително има. От друга страна, криминалният контингент започва да смята, че не е недосегаем. Третият ефект е политически - покачват се рейтинги. Не мога обаче да оценявам по тези ефекти дейността на МВР, тъй като са различни пиар политиката и реалните действия.

Може ли да кажем, че ефектът от операциите на МВР е налице, независимо че може и да не се стигне до присъди, тъй като са разбити немалко престъпни групи и е блокирана тяхната престъпна дейност?
- Дали мерките са ефективни в някоя област може да се каже едва след цялостен анализ на пазарите, примерно на цигари. Ако през тази година например имаме повече разбити престъпни групи или същия брой, занимаващи се с контрабанда на цигари, колкото миналата година, но в същото време виждаме, че нелегалният пазар се е увеличил много, значи явно са се явили допълнителни играчи.
Тоест цялостният анализ на различните пазари трябва да се върже с данните за конкретните групи.

В Белгия се правят такива по-сложни анализи - например въз основа на мрежови анализ на криминалните бази данни установяват, че в дадена област нелегалното разпространение на цигари е по-голямо, а няма заловени групи. Изводът може да бъде или че има корупция в полицията, която прикрива дадена група, или че престъпните групи са се прикрили много добре и трябва да се съсредоточи по-голям ресурс за разкриването им.

Колко време продължават разследванията на организирани престъпни групи в другите европейски страни?
- Срещу по-ниските нива приключват почти веднага и отиват в съда. По-голямата част продължават повече от година, а има разработки до две и дори три години. Там обаче се работи в доста различна публична среда от нашата. В Англия например медиите и обществото разбират, че е имало полицейска операция, едва когато съдът обяви присъдата. Там няма такова нещо - да излиза полицията и да обявява, че днес сме разбили престъпна група и сме залови двама, трима, петима. Там това се смята, първо, за нарушаване на права на обвиняемите и второ, вреди на разследванията.

Go back BG Online