Тодор Ялъмов: Конфликтът на интереси трябва да включва и фирмите на свързаните лица
(Dnevnik.bg) - 2010/5/19
Оригиналният текст може да бъде намерен тук
Около година след реалното влизане в сила на закона за конфликт на интереси правосъдното министерство инициира първите по-сериозни поправки в него. За ефекта от досегашното прилагане на закона, празнотите в него и бъдещите изменения потърсихме за коментар експерта от Центъра за изследване на демокрацията Тодор Ялъмов, който следи темата от години.
Вече около година е в сила законът за конфликт на интереси, който беше приет по настояване на Брюксел и беше отчетен като свършена работа. Има ли на практика позитивни ефекти от приложението на закона?
- Да. Много от масовите случаи на упражняване на публична власт в условия на крещящи конфликти на интереси преди приемането на закона вече са немислими. Повишената прозрачност чрез декларациите доведе до множество журналистически разкрития, имаме сменен министър, няколко съдебни решения, установяващи конфликти на интереси, нови кметове и общински съветници.
Преодоля се първоначалната съпротива срещу закона. Най-силният ефект според мен се изразява в ограничаването на явлението. Като при борбата с корупцията – трябва да намалиш първо "малката" (административната), да изолираш проблема, а след това да се пребориш и с "голямата". Оправданието "всички правят така" вече не върви.
А къде са пропуските и къде според вас все още има сериозни възможности за конфликти на интереси?
- От съдебната практика досега се вижда, че повечето случаи се отхвърлят поради трудност да се установи консумирана облага. Много често облагата се получава доста по-късно от установяване на конфликта, което налага да се преформулира частният интерес. Kръгът на свързаните лица е много формален – роднини и пряка собственост или управление на дружество.
Това поставя доста ограничения пред добросъвестните, а лесно се заобикаля от недобросъвестните. Въпреки че в дефиницията има текст за "всяка друга обвързаност", той е мъртвороден. Най-малкото трябва да се добави кръгът от фирми (пирамидални и мрежови структури), контролирани от свързани лица.
Законодателят забрани участието на централната власт в управителните съвети на организации с идеална цел. Мярката дойде като реакция на един съществен проблем, който ние наричаме завладяване на гражданското общество, състоящ се в това, че представители на властта правят такива организации в лично качество и след това усвояват средства от еврофондовете или правят курсове за обучение на фирми.
Проблемът на местно равнище обаче стои. Особено в случаите, когато едно НПО се кооперира с местната власт, за да участват в европроекти. Тази хипотеза не е уредена нито в закона, нито има местна саморегулация.
И така няма ясни механизми за прозрачен подбор на конкретното дружество с идеална цел, с което общината ще си сътрудничи и ще печели евросредства. Има и други проблеми по осъществяване на контрола, особено спрямо хората, излезли от властта, за които има ограничение да заемат определени позиции в рамките на една година.
Но пред форума на ЦИД миналата седмица представителите на местната власт се оплакаха, че заради участието им във футболни клубове например не могат да гласуват по бюджета на общината, тъй като в него се заделят минимални средства за съответния отбор. Защо е толкова важно да има ограничения за местните власти и какви са проблемите в тяхното взаимодействие с неправителствените организации?
- Не може да има двоен стандарт. Ако за една малка община парите, които се дават, са малко и практически не си струва да злоупотребяваш, за големите общини не е така. Преди няколко седмици излязоха данни за злоупотреби във Варна с пари за НПО-та например. Иначе проблемите във взаимодействието на местните власти с неправителствените организации са много важни.
От една страна, общините са задължени да водят регистър за участието си в НПО, но рядко го правят, трудно се намират архивите от 90-те години и т.н. Това създава условие за "тайно" приватизиране на някои общински НПО. От друга, при формирането на т.нар. местни инициативни групи по програмата за развитие на селските региони сега, а по-рано по ОПАК, няма гаранции за справедлива конкуренция, прозрачност и контрол на решенията, свързани с кого ще играе общината в конкурсите.
Законът в момента регулира само ситуациите, в които общината (държавата) дава пари на НПО, но не и когато заедно получават от някой друг. А парите и злоупотребите не бяха малки. Проблемът се усилва и от факта, че НПО-та формално са по-непрозрачни от фирмите. Търговският регистър работи много по-добре от този за юридическите лица с нестопанска цел в обществен интерес, а тези в частен интерес пък съвсем нямат изискване за публично публикуване на финансовите си отчети.
Все по-често излизат информации за различни свързаности на политици. Мнението на юристи обаче е, че не всички от тях се обхващат от закона за конфликт на интереси. Не се ли налагат поправки?
- Трудно ми е да коментирам конкретни случаи. Така или иначе понякога дори е по-добре да се търси отговорност и по други закони (например търговия с влияние), защото, ако има нарушение, санкцията по закона за конфликти на интереси би била административна и малка глоба, докато по други закони може да има по-голям ефект.
Много често законът се мисли за някаква универсална тояга, с която атакуваме всичко и всеки, докато той би трябвало да има повече превантивно действие, а да се правоприлагат с цялата мощ другите закони. Ако направя аналогия с корупцията, конкретните текстове по НПК за това престъпление имат много по-малък ефект от административната реформа и цялостното повишаване на ефективността на контролната система.
Според вас кои други закони би следвало да се променят с цел по-сериозна борба с конфликтите на интереси и кои съществуващи норми трябва да бъдат прилагани по-стриктно?
- Бих извел една тема като суперважна: регистърната реформа. Необходимо е да се направи единен регистър, обединяващ всички регистри, водени от министерства, агенции, общини и т.н., които вече трябва да са оперативно съвместими.
Практиката на разследващите журналисти показа, че използването на публичната информация от регистрите е много ефективно средство за разкриване на конфликти и злоупотреби. В момента информацията в различни регистри е много некачествена, а данните от тях се разминават.
Това пречи и на държавните институции да правят адекватни анализи и да предлагат политики, да не плащат за едно и също по няколко пъти и т.н. Да не говорим за разходите за поддържане на 1001 регистъра. Законът за юридическите лица с нестопанска цел също трябва да се промени, за да станат по-прозрачни и да имат по-добро управление.
Преди няколко дни правосъдното министерство оповести идеите си за нови поправки в закона. Как ще ги коментирате?
- Основната поправка в закона е институционализирането на независима комисия, избирана от парламента с обикновено мнозинство. Появата й е естествено следствие от приетата вече за норма практика в България - ако даден орган или система от органи не работи, се прави нов орган, вместо да се потърси начин за решаване на проблемите. Вероятно поради специализираността си такава комисия ще намали времето за реакция.
Но трябва да се прецени дали така трябва да продължаваме и дали не може съществуващи институции със сходен предмет на дейност - като Сметната палата например, да поемат тези функции. Необходима е по-добра уредба на потенциални конфликти на интереси при формиране на публично-частните партньорства, както и по отношение на свързаните лица (особено дъщерни дружества и такива, които се контролират от свързаните лица).
Оказва се, че установяването на конфликт на интереси не може да стане само с проверка на отделни документи, а се налага по-сериозно разследване. Не трябва ли тази дейност да бъде поверена на Икономическа полиция, прокуратура, данъчни, Сметна палата например, а не на ново административно звено?
- Да. Другите органи на контролната система трябва да работят повече по темата за конфликт на интереси, защото там, където има злоупотреба, много рядко нарушението е само по този закон. Конфликтът на интереси е само лампичката, която трябва да светне пред институциите, за да се задействат с други проверки – данъчни, полиция и т.н.
Автор: Юлиана Колева