Грандиозни проекти върху грешни прогнози
(Dnevnik.bg) - 2009/10/5
Оригиналният текст може да бъде намерен тук
Само за една година - 2008 г., правителството "Станишев" се ангажира с енергийни проекти, които изискват бюджетни инвестиции, равни по стойност на целия бюджет, отделен от ЕС за България от 2007 до 2013 г. Това е станало в условия на липса на достатъчно информация за обществото и съмнителни прогнози за вътрешното и външното търсене на енергия. Изводите са от проучването на Центъра за изследване на демокрацията как по-добре да се управлява енергийният сектор в България, което беше представено на кръгла маса в парламента в понеделник.
На тази политика експертите в ЦИД противопоставят тенденциите в Европейския съюз държавите, зависими от външни енергийни източници, да търсят диверсификация и сигурност на доставките чрез разнообразяване на енергийните си баланси, енергоспестяване, прилагане на зелени технологии, модернизация на преносните мрежи.
От ЦИД посочват, че в момента все още не се извършва системно и централизирано събиране на данни за състоянието на енергийния сектор, което пречи да се вземат информирани решения на управленско ниво. Освен това според ЦИД базата данни в областта на енергетиката трябва да е публично достъпна и непрекъснато да се актуализира.
Експертите предупреждават, че за да отговорят на климатичните предизвикателства, политиците не само трябва да стимулират използването на възобновяеми енергийни източници, но и да са готови да компенсират социалните разходи, свързани с прехода към нов енергиен модел.
От ЦИД оспорват много от аргументите на привържениците на модела "България - енергиен център на Балканите". Един от основните сред тях е недостигът на ток в региона. Според експертите на центъра обаче балканският пазар за износ на енергия е започнал да се свива още преди да се почувстват последиците от световната финансова и икономическа криза и това намалява вероятността той да създаде търсене за нови енергийни източници.
Изводите от газовата криза
България заедно със Словакия беше най-силно засегнатата страна - членка на ЕС, от решението на Русия да прекрати доставките на газ през януари заради спора й с Украйна. Според експертите на ЦИД развитието на енергийната криза в страната е показало:
1. Българското правителство не разполага с механизми за управление на риска и за прогнозиране. Умаленият вариант на тази криза три години по-рано, през 2006 г., е трябвало да сигнализира за необходимостта да се подготви.
2. Реакциите на министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров и на изпълнителния директор на газовия монополист "Булгаргаз" Димитър Гогов са показали, че и двамата не разполагат с актуални данни за националните резерви от природен газ. На практика Димитров и Гогов цитираха различни числа.
3. Българската промишленост не е била подготвена да премине към алтернативни източници на енергия.