Организираната престъпност в Б
(Dnevnik.bg) - 2007/12/12
Центърът за изследване на демокрацията представи в сряда анализа си "Организираната престъпност в България: пазари и тенденции". Според обемистия труд страната е сред най-потърпевшите от криминалната вълна бивши социалистически държави. Анализът е опит за отговор на въпроса за корените, спецификата и закономерностите в еволюцията на подземния свят в контекста на българския преход, пишат авторите. Те очертават картината на организираната престъпност и отчитат тенденциите й. Анализът е основан на национално представителни социологически изследвания. Социолозите са направили над 200 дълбочинни интервюта с представители на правоохранителни и правораздавателни институции и представители на организираната престъпност в периода 2005-2007 г.
Нова тенденция в организираната престъпност в България (2002-2007 г.), които откроява анализът на Центъра за изследване на демокрацията, е по-активното й навлизане на легалните пазари. Освен това според изследователите се забелязва свиване на пазара на наркотици, крадени коли и проституция, намаляване на дела на сивите пазари, контролирани от групировките.
Силовите групировки, екстремно рисковите предприемачи и олигарсите са трите различни проявления на организираната престъпност, посочват авторите на изследването "Организираната престъпност в България: пазари и тенденции".
Дейността на
силовите групировки
се основава на насилието. Представители на тази група са бивши спортисти в силовите спортове, бивши служители на МВР и хора с минало в криминалните затвори. Те навлизат на престъпния пазар чрез охрана на магазини и заведения, като събират дългове или посредничат при спорове. Силовите групировки извършват контрабанда с акцизни стоки - алкохол, цигари, петрол. През техните ръце се контролират и кражбата и трафикът на автомобили от Западна Европа.
Овладяването на застрахователния бизнес в средата на 90-те години е "златният период" на групировките. Като силови групировки изследователите са посочили ВИС-1, ВИС-2, СИК. Настъпването на промените 1997 г. дава началото на процеса на лицензиране на застрахователния пазар и много от групировки биват изтласкани от пазара. Те обаче предприемат легализация на бизнеса и се преориентират към бързооборотната индустрия - туризъм, заведения за хранене, транспорт.
Олигарсите
са бивши висши стопански ръководители, партийно-комунистически функционери или офицери с минало в специалните служби и бивши служители на външнотърговските представителства на страната. Те започват със завземането на ключови пазари, като създават финансови компании, къщи и банки. Бизнесът им се насочва и към незаконен внос на крадени коли, търговия с недвижими имоти, изкупуване на държавни жилища, търговия с валута, участие на черните пазари на проституция и наркотици. Олигарсите участват особено активно и в работническо-мениджърската приватизация (РМД-та), както и в използването на синдици за завземане на фалирали предприятия.
Специалистите посочват, че олигархичните структури у нас използват два типа комуникационни стратегии. Едната е "конспиративен тип поведение", според която собствеността върху компаниите се прикрива с разнообразни техники през български и чужди юридически и физически лица като офшорни компании и анонимни собственици. Втората стратегия е "агресивният пиар". Тук се използват различни техники за самореклама и лобизъм - от медийни кампании до купуването на политици и партии. Това е известната руска схема на превръщането на медийната власт в политическа и оттам трансформирането й в икономическа. За по-голямо обществено влияние българските олигарси създават и съвместни обединения, които им придават допълнителна легитимност. Такова обединение е Г-13, основано 1993 г., посочват изследователите. То обединява най-големите икономически групировки като "Мултигруп", Туристбанк, "Нове холдинг", "Трон", Капиталбанк, "Орел", "Пресгрупа 168 часа". Анализаторите отбелязват, че бизнес групировки като Първа частна банка, "Литекс", ТИМ и др., без да привличат излишно медийно влияние и без да използват конспиративно влияние, остават извън Г-13.
Екстремно рисковите предприемачи
са междинна група в криминалния контингент. Те създават и контролират черни и сиви канали за внос и износ и дистрибуция. "Предприемачите" често са представители на "пазарни професии" от социализма - шофьори, бармани, сервитьори. Те са и първите, които прилагат масово корупция сред държавните служители като митничари, полицаи, данъчни служители. Техните структури са и първите, които се ориентират към големите западни компании, като легализират бизнеса си и купуват правото да представят големи западни марки у нас.
Съществува
сътрудничество между трите представителни групи
- на силовиците, рисковите предприемачи и олигарсите, се казва в анализа. Постепенно се налага нов тип универсална структура, която е активна не само на черния пазар, но и в легитимния бизнес. "Мръсните операции" се дават на босове подизпълнители. Същевременно лидерите на престъпните организации притежават напълно легални "чисти фирми". Важна черта е и "роенето" на фирмите, притежание на групировките, т.е. увеличава се техният брой, но не и този на служителите или техният капитал. Ако възникне проблем с държавата, фирмите прекратяват дейността си, а отговорността им се размива. Очертава се тенденция "старите" и влиятелни членове на групировките да излизат напълно в легалния бизнес, а по-младите членове на организациите да поемат контрола на сивите и черните структури.
помощни заглавия:
Наркопазар
През последните няколко години се сменят криминалните лидери, контролиращи съответните пазари. За граници на наркорайоните се използват границите на районните полицейски управления. Наркопазарът може да се раздроби на няколко сегмента. Според изследването всяка година пазарът на хероин се движи между 32 и 105 млн. лв., а на меките дроги между - 50 и 60 млн. лв. От синтетични наркотици се печели между 21 и 34 млн. лв., а кокаиновият пазар се движи от 21 до 43 млн. лв. Като цяло пазарът на наркотици може да бъде оценен между 108 и 234 млн. лв.
Проституция
Изследването на ЦИД разграничава три нива на проституция. На първо място е "уличната" (магистрална). По данни на МВР има 366 сборища на проститутки, от които 109 са по магистралите. Второто ниво се заема от т.нар. клубна проституция, която включва публичните домове, стриптийз клубовете и момичетата на повикване. "Елитната проституция", чиято организация е центрирана около агенции за манекенки и фотомодели, не попада в полезрението на полицията, медиите или политиците, което според доклада се дължи на дискретността на страните. Според изследването този вид проституция влияе най-много на "висши магистрати и политици", като са цитирани имената на бившия вътрешен министър Любомир Начев, бившия шеф на "Топлофикация - София" Валентин Димитров. Според доклада българските проститутки в чужбина изкарват между 900 млн. и 1.8 млрд. евро годишно, което е между 3.6 и 7.2% от БВП на страната за миналата година. Според експерти у нас се връщат около една пета от тези суми - между 180 и 360 млн. евро. Сметките за годишния оборот на пазара на проституцията посочват, че годишно се разпределят между 110 и 170 млн. лв., без в това да се включва курортната и граничната проституция, която е трудна за проследяване.
Тенденциите на този пазар се определят като противоречиви. Данните сочат, че вътрешното потребление на сексуслуги нараства. Забелязва се вълна от аматьорска проституция - приемане за платен секс до три пъти седмично, като предлагането не се свежда само до заплащане с пари, но и до плащане на сметки и даване на подаръци и по-популярната схема "втора жена". Според изследването секстуризмът ще започне да конкурира т.нар. експортна проституция. Предприемачи в сексиндустрията смятат, че внасянето на клиенти е по-добра алтернатива от износа на момичета.
Крадените коли
Годишно доходите от кражби на коли са близо 55 млн. лв. Според Тихомир Безлов от Центъра в средата на 90-те години всяка трета внесена кола е била крадена. Кражбите се извършвали основно през някои "компании", които осъществяват "силово застраховане", което според Безлов е уникално българско явление. На първо място то се характеризира с контрол на каналите за внос на крадени коли от Западна Европа, което изисква взаимодействие между силовите застрахователи с граничните служби и полицията. След 1998 г. се забелязва промяна на пазара за крадени коли след забраната за силово застраховане, която включва заменянето на йерархичния модел от специализирани мрежи, в които освен крадци участват и различни подизпълнители като монтьори и гаражисти. Страната е разделена на няколко по-големи регионални пазара с центрове София, Пловдив, Варна и Бургас. Според интервюираните в изследването има три компании, които са със специални структури за т.нар. мокри методи - насилие и откупуване. Работещите в тези звена са обикновено бивши полицаи или спортисти, като данни от застрахователния пазар сочат, че тези компании държат около 50% от автомобилните застраховки.