Центърът за изследване на демокрацията: Полицаите проверяват според дрехите и цвета на кожата
(Dnevnik.bg) - 2006/9/19
Прекомерно голям брой роми са спирани за полицейска проверка, без да има достатъчно други основания за това, освен етническата им принадлежност. Това гласи доклад на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) за методите, които използват органите на реда при проверки. Това явление е известно в криминологията като използване на "етнически профили", каза Тихомир Безлов, експерт в ЦИД.
Според доклада по-честите проверки на лица от ромски произход се дължат на липсата на ясни критерии и правила за процедурата. Изследването констатира, че тази практика противоречи на Закона за защита срещу дискриминация, конституцията и редица международно-правни норми. Проучването е проведено в края на 2005 г. За 6 месеца униформените са проверили 18% от населението, или 1.1 млн. души, установили експертите. От инспектираните 70% са шофьори. Сред пешеходците няколко пъти по-голям е броят на проверените роми - 13%, докато българите са едва 5%. Освен това около 45 хил. българи и 7 хил. роми са били заплашвани от полицай, а насилие е оказано над 12 хил. българи и 3 хил. роми.
Полицията не разполага с обективни данни за престъпността сред ромите и изобщо с информация за ефективността на проверките, заяви Тихомир Безлов. По думите му това подкрепя тезата, че големият брой проверки на роми се дължи по-скоро на етническата предубеденост на някои полицаи. Другият фактор е облеклото.
На последвалата дискусия за полицейските проверки министърът на вътрешните работи Румен Петков подкрепи засиленото присъствие като превантивна мярка срещу престъпността. Според него за противодействие трябва да се използва целият ресурс на държавата и обществото, а не всичко да се съсредоточава в ръцете на МВР. Петков призова да не се подминава и проблемът с посегателствата върху полицейски служители.
Докладът показва още, че преди 15 години 90% от българите са смятали, че ромите са склонни към престъпления. Днес така мислят 87%, което според доклада навежда на мисълта, че интеграционните програми през този период са били много неуспешни.
Автор: Симион ПАТЕЕВ