Корупцията в университетите се обсъжда в неформални разговори, показва изследване на Коалиция 2000
(Dnevnik.bg) - 2004/11/18
Корупцията във висшите училища се обсъжда предимно в неформални разговори между преподаватели и между студенти, сочат резултатите от изследването "Типология на корупционните практики във висшите училища в България и стратегия за противодействие".
Изследването е извършено от Асоциацията за социални изследвания по проект от програмата "Гражданското общество срещу корупцията" на Коалиция 2000. В него са участвали 1313 студенти и 283 преподаватели от 31 висши училища.
Петдесет и седем на сто от студентите и 56 на сто от преподавателите говорят за корупция неформално /между колеги/. Според 35 на сто от преподавателите за корупция се говори на официално ниво, това потвърждават и 9 на сто от студентите.
Четиринайсет на сто от преподавателите и 13 на сто от студентите са на мнение, че корупцията не е обсъждана тема в университета, 17 процента от преподавателите и 15 на сто от студентите не знаят корупцията да е била обсъждана в тяхното висше училище.
Университетът не е база за разпространение на корупцията толкова, колкото са специалностите, посочи Димитър Благоев от екипа, извършил изследването. По думите му няма съществена разлика между резултатите за университетите в София и в страната, както и по видове университети.
Изненада се оказа постоянното разминаване на отговорите на преподаватели и студенти, каза ръководителят на проекта доц. Петя Кабакчиева. Според нея този резултат от изследването е много по-важен от резултатите за корупцията, тъй като показва разпада на висшето образование в България.
Разминаването е свързано предимно с организацията на учебния процес, коментира доц. Кабакчиева и посочи като пример различните мнения на студентите и на преподавателите за наличието на обективни критерии за оценка, за извършването на допитвания до студентите за преподавателите, както и за наличието на текущ контрол и оценяване. Резултатите показват, че преподаватели и студенти бягат по различни писти, добави доц. Кабакчиева.
Студентите и преподавателите са на различно мнение и за наличието на корупция - 65 на сто от студентите са отговорили, че тя съществува сред професори и студенти, това мнение споделят 37 на сто от преподавателите.
Сред факторите, оказващи влияние върху оценката за разпространението на корупция, се нареждат големината на курса, наличието на ясни критерии за оценяване, текущият контрол и допитванията до студентите.
Резултатите показват, че колкото по-малък е курсът, толкова повече студенти отговарят, че няма корупция, коментира доц. Кабакчиева. По тази причина има ниски нива на корупция в специалностите по изкуства и високи нива в инженерните
специалности, добави Благоев.
Студентите по изкуствата най-често са отговаряли, че оценките им са обективни /44 на сто/, следвани от студентите от хуманитарните и от социалните науки - 43 на сто. Най-малък е делът на отговорилите, че са оценявани обективно, сред студентите от природните науки, медиците, инженерите и икономистите.
Според изследването специалностите с най-голям корупционен натиск са медицина и педагогика. Първата е свързана с жизнената стратегия и с големите очаквания на студентите, коментира Живко Георгиев от екипа. По думите му педагогиката е на обратният полюс и за изучаващите я е по-важно да получат диплома.
Социолозите посочват като препоръки за намаляването на корупцията публичното обявяване на критериите за оценяване, въвеждането на стриктни изисквания за участие на студентите в учебния процес и текущо оценяване, както и превръщането на студента в активен партньор в образователния процес.