Руслан Стефанов: Няма начин и АЕЦ "Белене", и ВЕИ проектите да се случат заедно
(Dnevnik.bg) - 2010/5/3
Г-н Стефанов, предишният анализ на Центъра за изследване на демокрацията върху енергийния пазар е от 2007 г. Променило ли се е нещо досега?
- В момента правим по-сериозен анализ, но виждайки случващото се в последните две–три години, то по-скоро се е влошило. Енергетиката е последният бастион, където хората не питаха какво се случва. Тя е силно централизирана, сложна и непрозрачна сфера в българската икономика.

В допълнение, въпреки отбелязаните от нас проблеми с обществените поръчки в сектора предходното правителство реши да направи най-големите инвестиции в историята през последните 20 години, като използва същите механизми за обществени поръчки, които се използваха и преди това. Всеки ще ви каже, че е абсолютно безумие да строиш проект за 4 млрд. евро чрез обществена поръчка.

Не може по същия начин, по който си поръчваш хартия или самолетни билети, да строиш и атомна електроцентрала. Прехвърлянето на риска кой носи икономическите печалби и разходи предполага съвсем различен инструмент или най-малкото различна процедура. Тя трябва да може да ти позволи да контролираш процеса във всеки един момент.

Всички големи решения в енергетиката - стартирането на строежа на втора атомна централа, образуването на енергийния холдинг, преговорите за "Южен поток", преговорите за "Набуко" и "Бургас – Александруполис", преговорите за ВЕИ (възобновяеми енергийни източници, бел. ред), поддържането на гарантирани цени са взети на базата на стратегия от 2002 г.

Говорите за обществените поръчки - проблемът в липси в закона ли е или в начина, по който се прилага?
- Има възможност да се сключват договори по процедури, които позволяват конкурсите да се следят на етапи. Недопустимо е един възложител да сключва договор, при който изпълнителят да може да прави каквото си иска, без да го съгласува на всеки един етап от процедурата. Това говори за изключително лошо управление. Пак ще дам за пример ядрената централа - не може изпълнителят да поръча оборудване без контрола на възложителя.

Установихме, че моделът, по който се източваха предприятията в средата на 90-те години, сякаш работи за енергетиката в момента. От една страна, има едни посредници, които са на входа на енергийните ресурси, а от друга – други посредници, които са на изхода на готовата продукция.

При тях остават големите печалби. Хората, които печелят обществените поръчки, имат невероятна норма на печалба в сравнение с държавните дружества, които дават същите тези поръчки.

От една страна, не се управляват правилно средствата, които държавата изразходва за нови инвестиции, защото не е ясно кой взима решенията, кой определя кога се инвестира – министерството, фирмите, регулаторът? От друга страна, липсва текущ контрол на поръчките.

Какви са основните проблеми при формирането на цените на електроенергията?
- Има страхотни дисбаланси в енергетиката. Всеки от тях не само не е решен, но и не съществува идея как това ще стане. Първият произтича от необходимостта от инвестиции за рехабилитация, нови мощности, преносна мрежа – газова, електроразпределителна, от развитие на възобновяеми енергийни източници.

Всичко това води до увеличаване на цената на енергията, при условие че и сега съществена част от домакинства могат да се считат за енергийно бедни.

В същото време има стремеж към свръхпроизводство на енергия заради заявения строеж на втора атомна централа и масово изграждане на ВЕИ. Създават се условия за свръхпредлагане, срещу което стои едно свиващо се и слабо платежоспособно търсене.

Има дисбаланс и в енергийния микс. Ако построим втора атомна централа, тя ще измести стимулираните от закона възобновяеми източници. И още - стимулираме увеличаването на възобновяемите източници с високи входни тарифи, защото са поети задължения към ЕС да се постигне определен дял на възобновяемата енергия, но как ще плащат потребителите за нея? Можем ли да си позволим ВЕИ балон както в Испания, който включва и страшно много неясни капитали?

Всичко това, взето заедно, неизбежно ще доведе до вдигане на цените на тока. Същевременно не трябва да се забравя подобряващата се енергийна ефективност, която води до свиване на потреблението. Търсенето намалява и заради икономическата криза.

Значи не можем да очакваме по-ниски цени на тока. Какво решение може да търсим?
- Решението не е лесно, но това е работата на политиците – да взимат тежки решения и да кажат поне каква е посоката. Според единият модел, следван досега, може да запазим пазара регулиран. Това означава данъкоплатците да понесат част от социалната функция на държавните енергийни дружества и всички свързани с това неефективности, злоупотреби и т.н.

Другият модел е цените да се освобождават постепенно. Тогава обаче трябва да има готова социална политика, която да компенсира най-засегнатите. Съдейки от политиката, която провежда и ЕС, вероятно ще се движим все повече към втория модел. Тогава ребалансирането на цените естествено ще доведе до търсене на по-голяма енергийна ефективност.

Когато говорим за енергетика, не трябва да забравяме, че това е отрасъл, който е свързан с икономически, социални и геополитически интереси. Нали не си въобразяваме, че ако построим всички заложени ядрени мощности, ще може да изпълним и проектите си за зелена енергия? Двете неща няма начин да се случат заедно. Или ако се случат, след това няма да има търсене за един от двата източника.

В доклада ви от 2007 г. като сериозен недостатък са посочени политическите лобита. Няколко правителства не могат да се отърват от тях, продължава ли тази тенденция?
- Лобитата не са непременно лоши. Проблемът е, когато техните цели или намерения не са ясно заявени и контактите им с политиците не са публични. В крайна сметка лобито си е лоби, но тези, които взимат решението дали нещо ще се случи или не, са политиците.

В българската енергетика наблюдаваме принципа "на всекиго по нещо", което води до свръхинвестиции, срещу които не стои потребление. Някой ще трябва да плати сметката накрая и това обикновено е данъкоплатецът.

В момента правителството проверява инвестиционните програми на доставчиците на ток. Там ли е основният проблем?
- Подобно на електричеството тук се върви по най-малкото съпротивление. Електроразпределителните дружества са най-лесната и видима мишена. Несъмнено качеството на обслужването, което получаваме от ЕРП-ата, в никакъв случай не може да се определи като подобряващо се или блестящо. Но проблемът не е в тях.

Всеки монополист има една единствена цел и тя е максимална печалба. Проблемът е в този, който ги регулира. Не може компания, която е регистрирана и работи в България, да отказва да изпълни решение на съда. В други части на света тези компании се държат по съвсем различен начин. Проблемът с ЕРП-ата всъщност е само част от цялата верига, по която има подобни проблеми.

Държавната комисия за енергийно и водно регулиране определя цените на регулирания пазар и през нея минават инвестициите на дружествата. Освен това инвестицонните им политики би трябвало да се съгласуват и със съответния принципал.

Това показва, че има достатъчно органи, които би трябвало да могат да оценят един инвестиционен план – печеливш ли е или не и колко трябва да бъдат цените. Въпросите с отговор би трябвало да са: как ще се променят разходите на дружествата, какво влиза в тях, дали те могат да се прехвърлят като инвестиции и дали има основание да доведат до вдигането на цените.

Разбира се, този проблем не е само в енергетиката, такава е цялата контролна система на България – единственото нещо, за което тя работи, е наказването постфактум. Наказанието в повечето случаи не е голямо като размер и не води до корекция на поведението на регулираните субекти, тоест контролът е тотално неефективен.

Това е нормално, при условие че не се търси дългосрочно решение, а единствено някой да бъде хванат в крачка. Целта би трябвало да бъде потребителите да получават възможно най-ниска цена, без да се подкопава дългосрочната устойчивост на дружествата от сектора.

В този смисъл оценявате ли като уместно включването на ДАНС в проверките на електроразпределителните дружества?
- Въпросът е какви ще са резултатите. И преди е имало подобни проверки. Не е важно дали един доставчик ще бъде сменен с друг, а дали един метод на работа ще бъде подменен с друг. Важното е, след като се каже А, да има и Б.

Контролните органи в една страна винаги биха могли да работят заедно и да правят проверки във всяко дружество. По-скоро проблемът при тези проверки е тяхната публичност. В много случаи неправомерните действия се дължат на поведението на определени служители, а не на водената от самата компания политика. Тогава тези проверки са добри за компаниите, но публичността определено не е добра за тях. Публичното оповестяване трябва да се прилага в случаите, в които се изнасят резултати.

Две години след основаването му Българският енергиен холдинг ще бъде закрит. На негово място се подготвят нови две обединения – газово и електроенергийно. Как бихте оценили подобно развитие на нещата?
- БЕХ не е лош сам по себе си. Въпросът не е в замисъла, а в неговото изпълнение, в зададените цели. Грешна е причината, заради която беше направен холдингът – като пристан за политически верни лица.

Начинът на създаване на БЕХ не позволи да се отхвърли тезата, че той е направен не с цел подобряване на ефективността на енергетиката, а за да бъде създадена още една структура, която да не позволи на ново правителство, каквото и да е то, да направи промени в системата.

Подобни решения като създаването на БЕХ не би трябвало да се правят в края на мандата на едно управление.

Разделянето на БЕХ на две холдингови дружества трябва да се обмисли внимателно. По-важното е как се управляват дружествата, а не в каква структура са. И в момента би трябвало поне две министерства в България – на икономиката и на финансите, да имат достатъчно ясна представа как се управляват предприятията в енергетиката, какво е тяхното състояние. Но последните разкрития показват, че финансовата информация или я няма, или ведомствата не искат да бъде споделена.

Какви са очакванията ви за бъдещето на сектора?
- Далеч съм от мисълта, че може да има чудо и че за една или две години може да се промени радикално моделът, по който работи енергетиката. Разкриването и наказването на злоупотребите, както и начините те да бъдат поправени е правилен подход.

Но някой трябва да гледа и напред. Обнадеждаващо в това отношение е, че министърът на икономиката през последните шест месеца упорито повтаря едни и същи приоритети - добър знак, че се търси ясна посока – към енергийна диверсификация и сигурност и енергийна ефективност. Това са двата безспорни приоритета, през които трябва да се пречупват решенията през следващите 2-3 години.

Например очевиден е приоритетът да имаме газова връзка с Гърция, за да има реални алтернативи при доставката. За да можем да водим ефективни преговори с "Газпром", трябва да имаме алтернативи за вътрешното потребление.

И още - преди да строим нова ядрена мощност, трябва да знаем докога ще можем да използваме съществуващата и колко електроенергия ни трябва, като се имат предвид поетите ангажименти за възобновяема енергия.

За последното десетилетие решенията в енергетиката се взимат, като се товари икономиката с милиарди левове задължения, без достъпна и достоверна статистика, яснота за финансовото състояние на дружествата и независим анализ на търсенето и предлагането.

Една от антикризисните мерки на правителството, свързана с енергетиката, е приватизация на миноритарните дялове в ЕРП-ата, както и на части от други енергийни компании. Доколко навременна е тази продажба и може ли тя да подпомогне бюджета в криза?
- Не мога да се съглася, че това е антикризисна мярка. Кризата ще е минала, когато ще приватизираме тези дружества. Продажбата макар и на остатъчен дял изисква сравнително добра подготовка. Не си представям това да стане по-рано от период от шест месеца.

Продажбата има смисъл само ако се разглежда като дългосрочна мярка за преструктуриране. Приватизацията ще освободи ресурс в министерството, който може да бъде насочен за по-продуктивни дейности.

Go back BG Online