Руслан Стефанов: България трябва да спазва правилата и да престане да хитрува
(Dnevnik.bg) - 2009/5/19
Споменахте, че България е назад в класацията по дългосрочните фактори, осигуряващи растеж и конкурентоспособност. Според вас може ли да се реагира в тази обстановка на криза, ограничени бюджетни ресурси и на предстоящи избори?

- Винаги може да се реагира. Разбира се, да се реагира в сегашната ситуация ще е много по-трудно и по-болезнено, отколкото преди две-три години. Наистина това, което се забелязва за дългосрочните фактори, особено по отношение на образованието, изисква спешни, незабавни мерки и инвестиции. Вероятно може да се случи веднага, но сегашната ситуация прави осъществяването на тази инвестиция много по-болезнено от политическа гледна точка, тъй като се изисква много по-съществено съкращаване на други разходи в сравнение с преди две-три години.

Кои разходи - за издръжка или социалните плащания?

- Ще ми се да спомена нещо, което често се забравя от икономистите. То е сляпото търсене на икономическата ефективност като единствен критерий за съкращаване на разходи. Важна роля за конкурентоспособността имат и социалната цялост на една страна, социалният капитал в едно общество. Намаляването на социалните разходи би довело до една дългосрочна дестабилизация, тъй като съществена част от населението зависи от тези плащания. Пренасочването на социални плащания към други разходи ще доведе до социално напрежение, а то от своя страна до радикализация, която не е фактор за дългосрочна конкурентоспособност на една икономика. Могат да се дадат много примери - най-близкият е съседна Гърция, където социалното недоволство се изразява като негативизъм спрямо бизнеса и най-вече спрямо финансовия сектор.

Както показват сигналите за развитието на бюджета, вероятно на България ще се наложи да прави намаления на определени държавни разходи, но съм скептичен, че те ще бъдат именно в социалната сфера и че е необходимо. Защо да не бъдат от държавната сфера като в Ирландия, която намали заплатите на държавната администрация с 10%?

Като говорим за структурни реформи и бюджетни ограничения - необходими ли са външни партньори като МВФ, Световната банка...

- Всъщност нашите международни партньори в голяма степен са в ЕС. Там има множество добре структурирани политики, които могат да помогнат на България. Партньорство с МВФ може да се окаже необходимо, но тези партньорства обикновено се осъществяват съвместно с Европейската комисия (ЕК) и Европейската инвестиционна банка, както това се случва с Латвия, Унгария и Полша.

От гледна точка на макропоказателите България за момента няма проблем, но според мен би било добре да даде ясни индикации, че има достатъчно добри отношения с ЕК, с МВФ, както направи Полша. Мисля, че при Полша беше търсен сигнал за цяла Източна Европа и беше постигнат. Видя се как МВФ в сътрудничество с Брюксел използва нов вид кредитен инструмент - фондът не обвързва Полша с някакви сериозни структурни политики, а Еврокомисията е тази, която "оборудва" Варшава с такива структурни промени. Това е много силен сигнал за Източна Европа, който е: "МВФ има достатъчно пари за Източна Европа, може да ги предостави при нужда, ЕИБ, ЕЦБ, ЕК също са там и са готови да помогнат." Затова ми е малко странно, че към момента България неправи подобни стъпки - поне да е ясно и да се види, че МВФ и ЕК стоят зад политиките, които България предприема.

Дали причината за това не е в отношенията между София и Брюксел, които покрай проблемите с еврофондовете далеч не са много близки?

- Полските също не са много по-добри. Тук става дума за политически сигнал. България може да няма нужда от финансиране, но готовността на Европа и МВФ
да го предоставят означава: "Да, ние сме в добри отношения с тази страна и не може да става и въпрос, че тя има проблеми. Ние ще се притечем на помощ."

Разбира се, че бизнесът в момента фактурира риск от недобрите отношения на България и ЕК въпреки посмекчения тон в последните месеци заради предизборните кампании и, да кажем, действията на вицепремиера по европейските фондове или министърът по европейските въпроси. Но това не може да прикрие, че в Еврокомисията и особено в големи страни членки има сериозни резерви по отношение на България. Това е политически сигнал към бизнеса, който със сигурност се включва при определяне на риска на страната за инвестиции.

Как трябва да се гледа на факта, че българските публични инвестиции в инфраструктура са последни по ефективност. Трябва ли да се търси промяна на
качеството им, или усилията да се насочат към други приоритетни области, докато не се смени политическата среда?

- Не може да се чака идеалното правителство, което да има идеалната администрация и да прави идеалните инвестиции. По-скоро има някакви елементарни правила, които България трябва да започне да спазва и да престане откровено да хитрува. Когато трябва да построиш инфраструктурен обект, ти трябва да обявиш международен търг, в който да привлечеш максимално много желаещи да инвестират. След като този търг бъде спечелен, да избереш от останалите кандидати експерти, които да наблюдават изпълнението. Всеки един бизнес, когато усети, че върху неговата работа няма достатъчно квалифициран и качествен контрол, би си спестил определени разходи. Механизмът за преодоляването на този синдром е по-голямата конкуренция. И работата на правителството всъщност е да осигури такава конкуренция при големите инфраструктурни проекти. То трябва да намери достатъчно инвеститори, които да смятат, че този проект е важен, и да дадат по-добра цена за реализацията му. След това да осигури добро изпълнение на инспекциите във всички етапи на проекта. Това струва скъпо, изисква добре подготвена администрация, но може и със сегашната в комбинация с добро взаимодействие с участниците. Примерно с големи турски компании очевидно се доказа, че може да се случи.

Споменахте, че санкциите в България са ниски и липсва воля за налагането им - проблемът основно законодателен ли е, или е на контролните органи?

- Това е като приказката за кокошката и яйцето. Общо взето, България има законодателство, което дава възможност да се упражнява контрол, има институции, има и разпоредби, много от които са подобни на тези в ЕС. Това, което всъщност липсва, е спазването на тези процедури и финализирането на процеса с ефективни наказания. Например, когато Главна инспекция по труда открие нарушение на трудовото законодателство в една фирма, тя има две възможности. Първата е да глоби фирмата, да си го отчете като статистика, фирмата да плати жълтите стотинки и дотам, да се забрави. Другата възможност е да направи по-дълбока проверка, да поиска проверка и от данъчната администрация, за да се види дали това нарушение на трудовото законодателство не е, защото фирмата по принцип нарушава и друго законодателство, примерно данъчно. Става въпрос за големите нарушения, а при тях обикновено става дума за фирми, които са политически свързани. България е малка страна и човекът, който проверява и налага глобите, знае кого проверява и какви възможности има той за натиск върху собствената му администрация. Ако проверяващият знае, че прекият му началник няма да се поколебае да отиде до края спрямо тази фирма, че няма да бъде избутан на предна линия, а институцията ще застане зад искането за по-голяма проверка - нещата ще са различни. Още по-добре би било, ако служителят знае, че от това му зависи заплатата, че ще има по-добри перспективи за кариерно развитие и всичко това го има като разписани разпоредби. Разбира се, и неговият шеф трябва да знае, че прилагайки законодателството, няма да бъде атакуван чрез съдебната система. Нещата са сравнително сложни и в крайна сметка опират до политическа воля.

Изследването показва и че ефективността на частния сектор изостава. Защо - зависимост на фирмите от бизнес средата или липса на визия?

- Ефективността на бизнеса събира съвкупното влияние на всички останали фактори за конкурентоспособност - инфраструктура, правителствени политики,
досегашно икономическо развитие. Не може да се очаква, че в страна, която допреди 20 години не е имала търговски закон, частни отношения, която има нормално кредитиране от шест-седем години, бизнесът ще бъде толкова развит, че да може да отговори на предизвикателството на пазарната конкурентоспособност в сериозен план. Не може да се очаква и при липса на адекватна инфраструктура, при неефективно държавно финансиране. Ако примерно бизнесът има нужда от преквалификация на кадри, но съответната програма по европейските фондове и по националните фондове не е достатъчно ефективна, не се използва добре, не е измислена цялостна визия за това как да се промени визовият режим, така че да се привличат по-качествени работници... Това не са никак лесни политики. Бизнес ефективността всъщност събира останалите три фактора в един фокус.

Какво означава край на лесните пари - само отсяване на компаниите с липса на визия и на стремеж за ефективност или ще се наложат фундаментални промени в отрасловата структура на бизнеса?

- Първо и най-вече отпадане на най-неефективните части - онези, в които се натрупаха балоните, където се сключваха сделки на цени в пъти по-високи от това, което изобщо се предполага, че може да се случи на съответния пазар. Доста е трудно да се каже дали това ще доведе до промяна в структурата на българската икономика. В нея водещи услуги са банковите, където при всички случаи ще има някаква промяна, някакво свиване. Но тя ще продължи да е водеща, защото българската икономика е изключително зависима от липсата на вътрешен капитал. Комуникациите също се променят - вече има окрупняване. Това ще е един от ефектите - в отрасли, в които е имало вертикално раздробяване, сега се осъществява окрупняване с цел свиване на разходите заради кризата и заради липса на ефективност. При строителството, разбира се, ефектът беше почти мигновен, защото имаше натрупан балон, но най-вероятно след определена корекция и преструктуриране секторът ще запази в дългосрочен план важността си като дял в икономиката.

От МВФ вече посъветваха частния бизнес да пренасочи ресурсите си към нови отрасли и двигатели на растежа - т.е. от недвижими имоти, строителство и финансови услуги към експортно ориентирани дейности. Вие казвате, че е необходимо да има едно пренасочване от мегапроекти към малки и средни предприятия. Как виждате този процес?

- Несъмнено преструктуриране ще има. Сферите на инвестициите ще се диверсифицират, това е нещо, което трябва да се случи. Вече се търсят нишови производства, по-високотехнологични производства, като най-вероятно бизнесът ще се насочи натам. Ще се избяга от модела, който досега беше "лесни пари, лесна технология, лесен пазар" и който в момента се разклати. Сега пазарът е труден, което по обратната верига означава, че и технологиите ще се придобият по-трудно. Но ако успееш да развиеш технология, да не си зависим от вноса й, това ще означава и по-голяма устойчивост на предприятието в дългосрочен период.


Go back BG Online